Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
Гр. Разград, 22 октомври 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН М.
при секретаря ПЛАМЕНА МУТАФОВА и в присъствието на
прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
дело №114 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К. А. М. от гр. В.
против Решение №312/16.07.2019г., постановено по АНД №375/2019г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) №37-0000144/29.03.2019г. на Началника на Областен
отдел "Автомобилна администрация"- Разград (ОО „АА“), с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.34, §3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на основание чл.93в,
ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500,00 лв.
Недоволно от така постановеното решениe е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че то е
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в
противоречие с материалния закон. Развива доводи, че извършеното от него деяние
съставлява маловажен случай по
смисъла на закона. С оглед на това моли
съда да го отмени, ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в
съдебно заседание и не ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна
страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
В хода на
съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват
всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал
до обосновани фактически изводи. Те сочат, че на 25.02.2019г.,
около 13.40 часа, на територията на област Разград, на път І-2, километър
61, на КТП „Стария
кладенец“ служители на ОО „АА“ спрели за проверка жалбоподателя,
който управлявал ППС в състав влекач " ДАФ ФТ 105.410“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке с
рег. № ********, с което се извършва обществен превоз на товари по
маршрут от гр.Русе за гр.Девня. ППС било оборудвано
с дигитален тахограф, като при проверка на данните
е установено, че водачът
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта на
водача, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тахографа, за периода от 15:49 часа на
01.02.2019г. до
05:37 часа 04.02.2019г. При тези обстоятелства е прието, че с противоправното си поведение той е
извършил нарушение на разпоредбата
на чл.34, §3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 и срещу него е съставен АУАН бл. №261201/25.02.2019г. Той е надлежно предявен
на лицето и подписан от него без възражения. Отразените в акта констатации са
изцяло възприети от наказващия орган и въз основа на тях с процесното НП на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП на нарушителя е наложена глоба от 1 500
лв. В
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН въззивният съд е потвърдил
това НП като е приел, че то е постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Този извод се споделя от
настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове,
от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието
на вмененото административно нарушение е
достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими
индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере
какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по
неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложени са и съответните
законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно нормата на чл.34, §1
от Регламент (ЕС) №165/2014 водачът е длъжен да използва тахографски листове
или карти на водача всеки ден, през който управляват превозното средство,
считано от момента на приемането му. Когато в резултат на отсъствие от
превозното средство той не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, той е задължен да впише съответните периоди в
картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф (чл.34, §3, б.“б“ от Регламент(ЕС) №165/2014). Жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение, поради което правилно и обосновано е прието, че
деянието му съставлява административно нарушение по чл.93в, ал.11 от ЗАвП. Според цитираната санкционна норма водач,
който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 1500 лв. Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от законодателя
и съгласно забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то
да бъде намалено или изменено.
Недоказани и неоснователни са твърденията, че конкретното
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Легално определение за „маловажен случай” се
съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК , според която това е такова
деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В
казуса не са установени такива обстоятелства, които да обуславят значително
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
типичните, обичайни случаи.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение.
Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312/16.07.2019г.,
постановено по АНД №375/2019г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/