О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
66
гр.
Перник, 09.02.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа административно дело № 62/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Н.М. и В.П. против
Решение за отказ за спиране на производство № P-29002921006648-104-001/29.12.2021
г., издадено от О.К.М. – началник сектор при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и
осигурители“, с което е отказано спирането на производство по издаване на
актове от органите по приходите, свързани с извършването на ревизия, възложена
със заповед № Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г.
Жалбоподателят счита оспореното решение за
незаконосъобразно. Твърди, че ревизионното производство, чието спиране се иска,
обхваща данъкът по ЗКПО за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и очакванията
му са, че органите по приходите ще изследват трансферното ценообразуване, по
извършени от него сделки. Сочи, че сходни обстоятелства, но за периода 2012 г.
– 2013 г. са предмет на ревизията, приключила с ревизионен акт № Р-29002921006648-040-001/07.12.2021
г., който е обжалвали и е образувано административно дело № 460/2021 г. по
описа на Административен съд – Перник, което не е приключило. Счита, че
крайният акт по висящото съдебно производство е от значение за решаването на ревизионното
производство, образувано със заповед № Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г.,
тъй като с него съдът ще вземе отношение по спорното между страните тълкуване и
прилагане на закона. Искането към съда е да отмени оспореното решение и да спре
ревизионното производство. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл. 150, ал. 1, във вр. с чл. 144 от ДОПК
ответникът – началник сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“
чрез юрисконсулт Т., е представил писмено становище, с което е оспорил жалбата.
Изложил е подробни съображения за правилност на решението, предмет на съдебен
контрол. Искането към съда е да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, като взе предвид становищата
на страните и обсъди приложените по делото доказателства, намери за установено следното:
Със заповед № Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г.,
издадена от О.К.М. – началник сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ е възложено на главни инспектори по приходите при ТД на НАП –
София да извършат ревизия на „****“ АД, с обхват и периоди, както следва:
корпоративен данък от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; данък върху
представителните разходи от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; данък върху
социалните разходи по ЗКПО, представяни в натура от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г.; данък върху разходите за превозни средства от 01.01.2015 г. до 30.09.2016
г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялова на юридическите лица от
01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. и данък върху доходите на чуждестранните
юридически лица от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г.
С искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице № Р-29002921006648-040-001/07.12.2021 г., връчено на ревизираното
лице на 07.12.2021 г., са изискани относимите към ревизионното производство
документи и обяснения.
С молба от жалбоподателя е поискано спиране на ревизионното
производство, поради необходимост от време за изготвяне и представяне на документите.
Със заповед № Р-2900292106648-020-001-001/26.11.2021 г.,
издадена от началник сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ е
спряно производството по извършване на ревизия, възложена със заповед №
Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г. за времето от 30.12.2021 г. до
30.03.2022 г.
С последваща молба ревизираното дружество е поискало спиране
на ревизията на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради висящност на
друго съдебно производство – административно дело № 460/2021 г. по описа на Административен
съд – Перник, решението, по което е от значение за изхода му.
С решение № P-29002921006648-104-001/29.12.2021
г., издадено от О.К.М. – началник сектор при ТД на НАП – София е отказано
спирането на производство по издаване на актове от органите по приходите,
свързани с извършването на ревизия, възложена със заповед №
Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г. Решаващият орган е приел, че жалбоподателят не
е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК да представи удостоверение
от органа, пред който е висящо производството, за което той твърди, че е
преюдициално, както и че последното не е от значение за правилното приключване
на ревизията.
Съдът на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с 155 от ГПК е извършил служебна справка за предмета и хода на
административно дело № 460/2021 г. по описа на Административен съд – Перник. От
нея се установява, че то е образувано по жалба на „****“ АД срещу ревизионен
акт № Р-29002919008380-091-001/10.12.2020 г., издаден от Г.С.С.– началник сектор
при ТД на НАП, „Големи данъкоплатци и осигурители“ – възложител на ревизията и К.Е.Г.–
главен инспектор по приходите при ТД ГДО, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 16, ал. 1, във вр. с
чл. 78 от ЗКПО и чл. 116, ал. 2 от ДОПК е извършено преобразуване на данъчния
финансов резултат за 2012 г. и за 2013 г., в следствие на което данъчната
загуба за пренасяне за 2012 г. и за 2013 г. е намалена общо с
13 769 281.59 лв.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, от правна страна намира следното:
Жалбата е подадена от страна в ревизионното производство,
при спазване на срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Оспореното решение е издадено от възложителя на ревизията,
който е компетентния за това орган по силата на чл. 34, ал. 3 от ДОПК.
Същото отговаря на изискуемите от закона писмена форма,
съдържание и реквизити.
В производството по издаването му не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила.
Спорът между страните е налице ли е предпоставката на чл.
34, ал. 1, т. 2 от ДОПК за спиране на ревизионното производство, възложено със
заповед № Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г., издадена от О.К.М. – началник
сектор при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК производството се спира
при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство,
което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено
от органа, пред когото е образувано.
Преюдициалност на производства е налице, когато предметът на
спора по едно от тях/обуславящото/ е част от спорното правоотношение по
другото/обусловеното/. При това положение, разрешаването на правния спор по
обуславящото производство предопределя изходът на спора по обусловеното. Затова
то следва да бъде разрешено първо, за да се осигури правилното и
безпротиворечиво разрешаване на обусловения правен спор.
Настоящият състав намира, че такава зависимост между
ревизионното производство, възложено със заповед №
Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г. и административно дело № 460/2021 г. по
описа на Административен съд – Перник, нито се обосновава от жалбоподателя,
нито се доказва по делото.
Твърдяното обусловено производство представлява ревизия на „****“
АД за 2015 г., а преюдициалното е с предмет ревизионен акт, с който е
приключила ревизията на същия данъчен субект за период 2012 г. и 2013 г. Предвид
проверката на различни данъчни периоди, предмет на установявания в двете ревизии
са различни факти и обстоятелства. Те не са свързани по между си по начин,
обуславящ спиране на второто ревизионно производство.
Твърдението на жалбоподателя, че тази обусловеност произтича
от възможността за различно тълкуване и прилагане на едни и същи правни норми е
неоснователно. Тълкуването и прилагането на закона е логическа дейност, която
се извършва от правоприлагащия орган с оглед на установените от него факти.
Такава извършва както административният орган, в случая – органът по приходите,
при упражняване на властническите си правомощия, така и съдът при разглеждане и
решаване на подадена до него жалба. Резултатът от тази дейност няма
задължителен характер, освен в хипотезите на чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 124
от ЗСВ – приети тълкувателни решения или тълкувателни постановления от съответните
колегии на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд.
В случая крайният съдебен акт по административно дело №
460/2021 г. по описа на Административен съд, е такъв по конкретен правен спор и
по аргумент от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ няма задължителен характер за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както
и за всички органи, които издават административни актове. По тази причина
постановяването му по никакъв начин не обуславя изхода на ревизионното
производство.
Затова настоящият състав намира за правилен изводът на
административния орган за отсъствие на предпоставката на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК за спиране на ревизионното производство.
Наред с изложеното, следва да се посочи, че видно от
приложената заповед №
Р-2900292106648-020-001-001/26.11.2021 г., издадена от началник сектор при ТД
на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, към настоящия момент процесното
ревизионно производство е спряно на друго основание, считано от 30.12.2021 г.
до 30.03.2022 г. Затова за данъчно задълженото лице липсва правен интерес да
отправя искане за спирането му.
Съобразен със закона е и изводът на административния орган,
че жалбоподателят не е изпълнил процесуалното си задължение, следващо от чл.
34, ал. 1, т. 2 от ДОПК - да докаже наличие на преюдициално правоотношение чрез
представяне на удостоверение от органа, пред който то е висящо. Това само по
себе си е достатъчно основание за отхвърляне на искането за спиране.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспореното решение
е правилно и законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане и
на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно, във вр. с чл. 144 от ДОПК, във вр.
с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК, Административен съд – Перник
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „****“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Н.М. и В.П. против
Решение за отказ за спиране на производство № P-29002921006648-104-001/29.12.2021
г., издадено от О.К.М. – началник сектор при ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и
осигурители“, с което е отказано спирането на производство по издаване на
актове от органите по приходите, свързани с извършването на ревизия, възложена
със заповед № Р-29002921006648-020-001/26.11.2021 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от Н.М. и В.П. да заплати на Териториална
дирекция при Националната агенция за приходите „Големи данъкоплатци и
осигурители“ сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 34, ал. 7 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/