№ 20
гр. , 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РСП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20211860200273 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано от управителя
Н. Г. Н., с която обжалва наказателно постановление № МН-ЗБ-21-278/
26.10.2021г. на Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на Председателя на
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 94, ал. 2 от
Закона за измерванията /ЗИ/, както и заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на
Председателя на ДАМТН, е наложена „имуществена санкция” на търговското
дружество в размер на 200 лева (двеста лева) на основание чл. 85, ал. 2, във
връзка с чл. 85, ал. 1 от ЗИ, за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във
връзка с чл. 39, ал. 1 и с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Жалбоподателят намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и
моли да бъде отменено изцяло.
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/ - Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, чрез процесуалния си представител в писмено становище, оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
1
законосъобразно и да им бъдат присъдени направените разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ПРП не взема становище по жалбата.
РСП, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.08.2021 г. е съставен АУАН № С210 срещу жалбоподателя „В.И.К.”
ЕООД С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., бул.
„Р.” № 15, представлявано от управителя Н. Г. Н., за следното нарушение:
„На 14.07.2021 г. в 11:17 часа е извършена проверка на водомер, разположен
във водопроводна шахта на къща с адрес: с. Ч., ул. „Ю.Г.” № 27 и е
констатирано, че за измерване на вода за питейно-битови нужди, с цел
осъществяване на търговски плащания, дружеството „В.И.К.” ЕООД използва
водомер за студена вода, с идентификационен номер № 2513023, тип – JS-2,5
41, произведен от „М.“, с описаните технически и метрологични
характеристики. В момента на проверката средството за измерване се намира
в употреба, тъй като е монтирано към водопроводната шахта на къщата и
осигурява снабдяването й с вода за питейно-битови нужди. Описаният
водомер е без знак за първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и без знак
за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В конкретния случай за
описания водомер е следвало поради унищожаване на знака да му бъде
извършена последваща проверка и да му бъде поставен знак за последваща
проверка, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, във връзка с чл. 846, т. 5 от НСИПМК.
При проверката на 14.07.2021г. върху описания водомер няма поставен знак
за последваща проверка.“
В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/. Видно е от акта, че същия е връчен срещу подпис на
лицето Т.Г.Б., ЕГН ********** – упълномощен представител на търговското
дружество.
По делото е представено пълномощно № 15/ 09.06.2017 г. от Н. Г. Н. –
управител на „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК *********, с което е упълномощил
лицето Т.Г.Б., ЕГН ********** – юрисконсулт на търговското дружество, до
го представлява пред посочените институции.
По делото е представена покана от Главна дирекция „М.Н.”, Регионален
2
отдел „МН З.Б.” на ДАМТН до Н. Г. Н. – управител на „В.И.К.” ЕООД С.,
ЕИК *********, за явяване на 27.09.2021 г. от 10 до 12 часа в Регионален
отдел за съставяне и връчване на АУАН.
По делото е представено известие за доставяне на поканата, която е
получена на 13.08.2021 г.
Наказателно постановление № МН-ЗБ-21-278 е издадено от Г.Х.Д. –
Началник на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.”,
упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на Председателя на
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, на 26.10.2021 г., срещу „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15,
представлявано от управителя Н. Г. Н., като в него е отразено, че същото се
издава въз основа на АУАН № С210 от 19.08.2021 г.
В наказателното постановление е посочено, че: „На 14.07.2021 г. в 11:17
часа е извършена проверка на водомер, разположен във водопроводна шахта
на къща с адрес: с. Ч., ул. „Ю.Г.” № 27 и е констатирано, че за измерване на
вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания,
дружеството „В.И.К.” ЕООД използва водомер за студена вода, с
идентификационен номер № 2513023, тип – JS-2,5 41, произведен от „М.“, с
описаните технически и метрологични характеристики. В момента на
проверката средството за измерване се намира в употреба, тъй като е
монтирано към водопроводната шахта на къщата и осигурява снабдяването й
с вода за питейно-битови нужди. Описаният водомер е без знак за
първоначална проверка по чл. 39, ал. 1 от ЗИ и без знак за последваща
проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В конкретния случай за описания водомер е
следвало поради унищожаване на знака да му бъде извършена последваща
проверка и да му бъде поставен знак за последваща проверка, съгласно чл. 43,
ал. 1 от ЗИ, във връзка с чл. 846, т. 5 от НСИПМК. При проверката на
14.07.2021г. върху описания водомер няма поставен знак за последваща
проверка.“
В Наказателното постановление е посочено, че с горното
жалбоподателят е извършил нарушения по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал.
1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и на основание чл. 83 от
ЗАНН и чл. 18 от ЗАНН, чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/, както и
заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на Председателя на ДАМТН, е наложена
3
„имуществена санкция” на търговското дружество в размер на 200 лева
(двеста лева) на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с чл. 85, ал. 1 от ЗИ.
От заповед № А-54/ 03.02.2021 г. на П.Г. – Председател на Д.А.М.Т.Н.
/ДАМТН/, се установи, че СТ. П. Ш. – „инспектор“ в регионален отдел „МН
З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” е оправомощен да извършва надзорни
проверки на територията на цялата страна и да съставя АУАН за нарушения
по Закона за измерванията /ЗИ/.
От заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на П.Г. – Председател на Д.А.М.Т.Н.
/ДАМТН/, се установи, че Г.Х.Д. – Началник на Регионален отдел „МН З.Б.”
на Главна дирекция „М.Н.”, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по чл. 85, чл. 86, чл. 89, чл. 90, чл. 91, чл. 92 и
чл. 93 от ЗИ.
От показанията на свидетелите СТ. П. Ш. – актосъставител, ИВ. Т. К. и
ИВ. Г. Г. – свидетели при съставянето на акта /служители на ГДМН при
ДАМТН/, дадени в с.з. на 25.01.2022г., се установи, че те поддържат
фактическите констатации, отразени в АУАН.
Наказателното постановление № МН-ЗБ-21-278/ 26.10.2021 г. на
Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/ е връчено на жалбоподателя „В.И.К.” ЕООД на
02.11.2021 г., а жалбата против същото е изпратена по пощата на 04.11.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Р.” № 15, представлявано от управителя Н. Г. Н.,
срещу Наказателно постановление № МН-ЗБ-21-278/ 26.10.2021 г. на
Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи
отмяната му. Извършена е проверка от служител на ДАМТН, притежаващ
4
изискуемата компетентност да извършва проверки във връзка със спазване
разпоредбите на Закона за измерванията /ЗИ/.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от
компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на
чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във
връзка с нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията /ЗИ/, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не
се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е протекло в
законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта
или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на
крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението,
както и мястото на извършването му. Издаденото НП отговаря на
изискванията на ЗАНН. Същото е съставено в предписаната от закона форма,
съдържа точно описание на нарушението и съответства на констатациите в
АУАН. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено и цялата преписка по издаването на НП установява по
безспорен начин нарушението и правомерното определяне на адм. наказание.
В НП, както и в АУАН, изрично е посочено, че се ангажира отговорността на
жалбоподателя „В.И.К.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
дружество, което осъществява водоснабдяване на територията на село Ч. и
водомера в посочената къща се използва от дружеството за измерване на вода
за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, т. е.
средството за измерване – водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от
Закона за измерванията /ЗИ/.
По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото
наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на
чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията
/ЗИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ
„Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват
средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и
последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка.“ Съгласно разпоредбата на
чл. 39, ал. 1 от ЗИ „Първоначална проверка на средства за измерване от
5
одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на
типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се
удостоверява със знаци за първоначална проверка.“ Горепосоченото
нарушение е от категорията на формалните и законът не изисква
настъпването на конкретен вредоносен резултат, за да бъде осъществен
съставът му. От обективна страна се установи, че търговското дружество –
жалбоподател, в качеството му на лице, използващо за измервания „средство
за измерване – водомер” по смисъла на чл. 5 от ЗИ с цел търговски плащания,
не е изпълнило изискуемото задължение по горецитираните разпоредби на
ЗИ, с което деяние, изразяващо се в активно поведение, в действие
/”използване”/, от обективна страна е осъществило състава на нарушенията по
чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 39, ал. 1 и 43, ал. 1 от Закона за измерванията
/ЗИ/. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в жалбата, за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушения на
материалния закон и нарушения на административно производствените
правила по ЗАНН. В тежест на административнонаказващият орган е да
докаже, че на посочената дата и място, при описаната фактическа обстановка,
жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което съдът намира за
доказано в настоящия процес. Допуснотото нарушение е безспорно
установено от писмените доказателства и свидетелските показания, като
съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни
доказателства по делото. Съдът счита, че законосъобразно административно
наказващият орган е ангажирал отговорността на юридическото лице за
допуснатото нарушение. В НП е посочено, че имуществената санкция е
наложена на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с чл. 85, ал. 1 от ЗИ, като в
конкретния случай на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“
в минималния размер от 200 лева (двеста лева), предвиден в закона. Съгласно
тази разпоредба, едноличен търговец или юридическо лице, което в случаите
по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията
по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се налага
имуществена санкция от 200 до 500 лв. Съдът не приема, че в случая се касае
за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната
практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007г. преценката на
административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това
6
дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата
малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са
налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43,
ал. 1 от ЗИ, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая
нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение
с други нарушения от същия вид. Настоящият състав на РСП е разгледал и
други административнонаказателни дела от жалбоподателя „В.И.К.” ЕООД,
ЕИК ********* срещу наказателни постановления на Началника на
Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция „М.Н.” на Д.А.М.Т.Н.
/ДАМТН/, издадени за нарушения по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 39, ал.
1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, което е индиция за системно извършване на нарушения
от този вид от страна на жалбоподателя. Касае се за формално нарушение,
при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от
фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като
смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като
маловажен. Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Ето защо съдът
счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
„В.И.К.” ЕООД, ЕИК *********, следва да заплати на Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/,
направените разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното РСП
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЗБ-21-278/
26.10.2021г. на Началника на Регионален отдел „МН З.Б.” на Главна дирекция
„М.Н.”, упълномощен със заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на Председателя на
Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/, с което на жалбоподателя „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15,
представлявано от управителя Н. Г. Н., на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 94,
ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/, както и заповед № А-33/ 14.01.2019 г. на
Председателя на ДАМТН, е наложена „имуществена санкция” на търговското
дружество в размер на 200 лева (двеста лева) на основание чл. 85, ал. 2, във
връзка с чл. 85, ал. 1 от ЗИ, за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във
връзка с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, „В.И.К.” ЕООД С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.” № 15,
представлявано от управителя Н. Г. Н., да заплати на Д.А.М.Т.Н. /ДАМТН/,
адрес: град С., бул. „Г.М.Д.“ № 52А, направените разноски по делото в
размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
С. област, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при РСП: _______________________
8