Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 23,11,2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
районен съд, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №5474 по описа на съда за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред
РС Плевен е депозирана искова молба от М.К.К., ЕГН **********,***, против „А.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В
молбата се твърди, че на 01,06,2015 г. между страните е сключен договор за наем
на земеделска земя – общо 474,148 дка., с нотариална заверка на подписите, за
срок от 01,10,2015 г. до 30,09,2018 г., при уговорено арендно плащане от 65,00
лева на декар. Твърди се, че досега по договора няма извършени плащания, освен
частични такива. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№2770/2018 г. на ПлРС, срещу която
ответникът е възразил. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи сумата от
10 819,62 лева, представляваща неплатен наем по Договор за наем на
земеделска земя от 01,06,2015 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът претендира и сторените деловодни разноски. В с.з. процесуалният ппредставител на ищеца моли съда да уважи предявените
искове, като присъди и законната лихва.
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание на 23,10,2018 г. процесуалният представител на ответника
представя платежно нареждане от 22,10,2018 г. за сумата от 10 819,62 лева,
платени по сметка на ищеца М.К., с посочено основание за плащане – „рента по
дог. 17/18 и остатък 16/17“. Процесуалният представител на ответника – адв.***,
моли съда да не уважава иска.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника,
както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал
на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140
от ГПК от 11,10,2018 г.
От приложеното ч.гр.д. №2770/2018 г. на
ПлРС се установява, че същото е образувано на 24,04,2018 г. въз основа на
депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.417 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за сумата от сумата от 10819,62 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 216,40 лева за държавна такса и 2000,00 лева за
адвокатски хонорар. В заповедта е отразено, че сумите произтичат от сключен
договор за наем на земеделска земя от 01,06,2015 г., с нотариална заверка на
подписите.
С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба.
Това е сторено по надлежния ред, като ищеца е провел пряко и пълно доказване на
твърдените от него факти. В съдебно заседание ответникът представя вносна бележка за платена сума в размер на 10 819,62
лева, с основание - рента по договор за 17/18 г. и остатък от 16/17 г. Плащането се признава и от процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание.
Горното позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Следва да се
присъди единствено законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 24,04,2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото към момента датата на окончателното плащане е установена – 22,10,2018 г., тази лихва е изчисляема. Същата, служебно
изчислена от съда, с помощта на безплатен онлайн калкулатор от сайта
calculator.bg, за претендирания период и върху главницата от 10819,62 лева възлиза на сумата от 548,09 лева и именно тази сума следва да се присъди.
По
отношение на разноските – доколкото ответникът е
платил своето задължение след подаване на ИМ, то същият дължи и сторените по делото разноски. Ето защо на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането
на направените от ищеца разноски, които са в размер на 216,40 лева лева за държавна такса в исковото производство, 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 500,00
лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПлОС по
в.ч.гр.д.№550/2018 г. на ПлОС.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 216,40 лева
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение
в размер на 2000,00 лева, които ответникът
следва да бъде осъден да му заплати.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД,
че „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДЪЛЖИ на М.К.К., ЕГН **********,***,
сумата от 548,09 лева, представляваща
законната лихва върху главницата от 10 819,62 лева
за периода от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №2770/2018 г. на ПлРС – 24,04,2018 г. до окончателното изплащане на вземането – 22,10,2018 г., КАТО
ИСКА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА на сумата от 10 819,62 лева
главница, представляваща неплатен наем по Договор за наем
на земеделска земя от 01,06,2015 г., с нотариална заверка на подписите, присъдена със
заповед за изпълнение №1728/25,04,2018 г. по чл.417 от
ГПК по ч.гр.дело №2770/2018
г. по описа на ПлРС, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК „А.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН **********,***, направените
разноски в исковото производство - 216,40 лева лева
за държавна такса, 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение и 500,00 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ПлОС по в.ч.гр.д.№550/2018
г. на ПлОС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК „А.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН **********,***, направените
разноски в заповедното производство – 216,40 лева за
ДТ и 2000,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: