РЕШЕНИЕ
№ 8509
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Д. Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело №
20241110126916 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена жалба от К. К. Ч., ЕГН ********** срещу
Решение № 275А от 12.04.2024г. на ОСЗ – З., гр. С., с което на наследниците на С. и М.М.Г.
е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи. Актът е оспорен като незаконосъобразен.
Жалбоподателят сочи, че на наследниците на С. и М.М.Г. е определено обезщетение
със земя или компенсаторни бонове на обща стойност от 6 633,00 лева за признато, но
невъзстановена право на собственост върху 7,241 дка земеделска земя IV категория. Твърди,
че в оспорваното решение липсва методика, по която е извършена оценката на
обезщетението. Излага мотиви, че решението е незаконосъобразно и поради грешно
посочване на правната норма, във връзка с която следва да бъде извършено обезщетението –
чл. 10в от ЗСПЗЗ, вместо приложимата - чл. 10б ЗСПЗЗ. Сочи, че в решението липсват
същински мотиви, което препятства възможността за преценка по отношение на
законосъобразността на решението. В жалбата се излагат мотиви за неправилност на
решението и по отношение на направените в него изчисления във връзка с размера на
невъзстановените земеделски земи, които подлежат на обезщетяване, като съгласно
решенията на ОСЗ, община *********, въз основа на които е постановено обжалваното
решение, е постановен отказ за възстановяване на признато право за собственост върху 6,233
дка, докато в оспорваното е признато обезщетение за невъзстановено право на собственост
върху 7,241 дка – IV категория, като жалбоподателят твърди, че не може да се установи
откъде идва разликата. Изложени са твърдения и за нарушаване целта на ЗСПЗЗ, тъй като
оспореното решение било постановено на 12.04.2024г. по преписка от 04.06.2003г. Намира,
че отлагането на решението с повече от 20 години представлява превратно упражняване на
власт.
Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор в срока по чл. 163, ал. 2
АПК. В хода на производството е ангажирал становище, с което излага съображения за
неоснователност на жалбата. Намира обжалвания акт за правилен и законосъобразен,
съобразен с разпоредбите на приложимите материални закони. Поддържа, че актът е
1
постановен от компетентен орган, както и че същият е мотивиран. Излага, че твърдението за
грешка в правната квалификация на акта е неоснователно, тъй като в решението на ОСЗ е
посочено, че същото се издава на основание чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ, която разпоредба е
свързана с определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35
ЗСПЗЗ. Поддържа, че определения с обжалваното решение размер на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи е изчислен по
реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75
от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Моли за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение на ОСЗ – З..
Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.
В производството като заинтересовани страни са конституирани В. С. В., Д. Й. К., Ц.
Г. В., А. Р. П., К. М. К., чрез законния си представител Б. К., В. Н. Д. и З. К. Ч..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приобщената по делото административна преписка по заявление с вх. №
Д275А/92г. на ОСЗ „З.“, се установява, че със заявление с вх. № Д274/1991г. от М.М.М., в
качеството си на наследник на М.М.Г. е поискано възстановяване на собствеността върху
подробно описани земеделски земи в землището на с. Д., община В., обл. С. - град.
С решение № 2373 от 30.10.1998г. на Поземлена комисия Д., район В., обл. С.-град, е
постановено, че се възстановява правото на собственост на наследниците на М.М.Г. за
ливада от 1,149 дка, находяща се в землището на Д., в местността „***********“, имот №
****** в кад. лист № 682 от кадастрален план, изработен 1960г. С решение № 2741 от
20.12.1999г. на Поземлена комисия Д. е постановено възстановяване на правото на
собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 1,260 дка, находяща се в
регулационния план на кв. В. – ВЕЦ С., кв. 5, в землището на Д., в местността ********,
имот № ****, в кад. лист № 573 от кадастрален план изработен 1950г.
С решение № 8332 от 22.06.2001г. на Поземлената комисия в община В. е признато
право на собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 6,302 дка, находяща се в
Регулационния план на „*****************“, в землището на Д., местност **********,
имот № 944, като се възстановява правото на собственост върху 0,630 дка, а се отказва
възстановяване на 5,672 дка от същия поземлен имот, поради това, че имотът попада в
регулация – застроени площи, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.
С решение № 8331 от 22.06.2001г. на Поземлената комисия в община В., е признато
право на собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 4,269 дка, находяща се в
Регулационния план на „*****************“, в землището на Д., местност **********,
имот № 3005, като е възстановено правото на собственост върху 2,700 дка, а е отказано
възстановяване на 1,569 дка от същия поземлен имот, поради това, че имотът попада в
регулация – застроени площи, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. С решение № 8331-А от
22.03.2005г. на ОСЗГ, община *********, на основание чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ е изменено
решение № 8331 от 22.06.2001г., като е постановено признаване право на собственост върху
нива от 4,223 дка, находяща се в регулационния план на „*********“, в землището на Д., в
местност **********, имот № ****, в кад. лист № 621,622 от кадастрален план, изработен
1950г., като се възстановява правото на собственост върху нива от 3,662 дка, а се отказва
възстановяване на 0,561 дка, поради това, че имотът попада в регулация – застроени площи,
съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.
С молба с вх. № РСГ24-ГР94-849 от 08.03.2024г., подадена от К. К. Ч., В. Н. Д., Д. Й.
К. и В. С. В., е поискано изплащане на обезщетение на основание чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ на
невъзстановимите 561 кв.м. от нива от 4,223 дка находяща се в регулационния план на
„*********“, в землището на Д., в местност **********, имот № ****, в кад. лист №
621,622 от кадастрален план, изработен 1950г.
С обжалваното в настоящото производство решение № 275А от 12.04.2024г. на ОСЗ
2
„З.“, в състав инж. Р.Д. – председател, и членове – инж. Н. Н., Ц. Г.а, инж. Д.А., Н.Х. и Н. Г.
М., за определяне право на обезщетение по реда на чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35
ЗСПЗЗ на наследниците на С. и М.М.Г., е определено правото на обезщетение за признато с
решение № 8331-А от 22.03.2005г. и решение № 8332/22.06.2001г., но невъзстановено право
на собственост върху земеделски земи от 7,241 дка IV категория, за сумата от 916 лв./дка, с
обща стойност на обезщетението - 6 633,00 лева.
Представена е заповед № РД-07-13616/23.10.2023г. на директора на областна
дирекция „Земеделие“ – С.-град – инж. П.С., с която е определен състава на ОСЗ – З., с
председател – инж. Р.Д. – Началник ОСЗ З., и членове – инж. Н. Н., Ц. Г.а, Д.А., Н.Х..
Представена е и заповед № РД-46-169/25.07.2023г.на МЗХ – К. В., с която на Н. М. е
възложено, в качеството на длъжностно лице, да подписва решения на ОСЗ във връзка с
възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ.
В хода на производството е изготвена съдебно-техническа експертиза, оспорена от
ответника, съгласно която е констатирано несъответствие в площите по цитираните решения
с обжалваното Решение № 7275А, както и с определената единична цена. Съгласно
заключението на вещото лице диференцираната начална цена за имотите IV категория е в
размер на 903,00 лв./дка, като възстановеното, но неподлежащо на възстановяване право на
собственост е 6,233 дка. С оглед на това вещото лице е изчислило, че стойността на
дължимото обезщетение на имотите с обща площ от 6,233 дка х 903,00 лв. следва да бъде в
размер на 5 628,40 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е
образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване;
оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият
няма правен интерес от оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло
в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на
същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него, а според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-
дневен срок от съобщаването им.
В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от легитимирана
страна и не са налице отрицателните предпоставки, възпрепятстващи образуване на съдебно
производство. По отношение на преценката дали е спазен срокът за подаване на жалбата от
К. К. Ч., съдът е изискал от административния орган да представи доказателства кога е
връчил оспорения административен акт на жалбоподателя, като е представено копие от
обратна разписка за доставяне, въз основа на която е установено, че решението е връчено на
жалбоподателя на 24.04.2024г. Жалбата е постъпила в Министерство на земеделието и
храните, ОДЗ - С.-град, ОСЗ – З. на 07.05.2024г., с оглед на което съдът приема, че същата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок.
По основателността на жалбата:
Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при преценка
законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: 1)
дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали е спазена установената форма; 3) дали е
допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила при
издаване на акта; 4) дали е налице противоречие на административния акт с
материалноправни разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При
извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът не е
ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания по чл.
146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването на административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.
Решението на ОСЗ – З. е издадено от компетентен орган, в законоустановената
писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа
фактически и правни основания за издаване на акта, като в същото е посочено, че се издава
3
на основание чл. 19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Решението съдържа всички необходими реквизити,
подписано и мотивирано е, макар и кратко. Настоящият състав не констатира нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Не се установяват и
нарушения на материалния закон, нито несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява
решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и
35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. В производството по чл. 19,
ал. 8 от ЗСПЗЗ предмет на съдебния контрол за законосъобразност е единствено размерът на
обезщетението, определено от административния орган – ОСЗ, за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. От редакцията на цитираната
разпоредба и по аргумент от чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ следва, че начинът на обезщетяване
– със земя или с поименни компенсационни бонове, и стойността му, се определят с акт,
постановен въз основа на влязлото в сила решение за определяне на правото и стойността на
обезщетението на собствениците, каквото представлява обжалваният в настоящото
производство административен акт. Едва след постановяването на решение за обезщетяване
със земя или с поименни компенсационни бонове правоимащите могат, в случай на
несъгласие с него, да го обжалват по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Определянето на стойността на дължимото обезщетение на собствениците се
извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за условията и
реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от
26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително
и в заглавието – понастоящем Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи
(ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.). Наредбата регламентира критериите и
условията, от които се изхожда, за да се определи размерът на обезщетението за
земеделските земи. Не е приложим друг метод за определяне на размера на обезщетението,
освен посочения в Наредбата. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от сочената Наредба с нея се уреждат
условията и редът за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи при
определяне паричния размер на обезщетенията за земи по чл. 10, ал. 8, чл. 10б, ал. 1 и 3, чл.
10в, ал. 1, т. 2 и 3 и, ал. 2, чл. 14, ал. 8, чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 24, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Оттук следва,
че определянето на обезщетения за такива земи се осъществява не произволно и чрез аналог
със сходни земи, изнесени на свободния пазар на недвижими имоти в съответния район, а
само при спазване уредените в чл. 3 и сл. от Наредбата начални цени на категориите
земеделски земи, които се диференцират с коефициентите, предвидени в чл. 4 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че текущите пазарни цени на земеделските
земи изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани
според техния статут, местоположение и други икономически фактори. В този смисъл
пазарната цена не може да се приложи като основа за определяне на обезщетението.
Допълнително следва да се отбележи, че жалбоподателят получава обезщетение за
земеделските земи такива, каквито са били към момента на одържавяване, като всяка друга
промяна в характера и предназначението на земите са ирелевантни (в този смисъл –
Решение № 59/04.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2004 г., IV о.; Решение №
85/04.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2006 г., IV о. и др.).
Жалбоподателят сочи неоснователност на решението, тъй като отказ от
възстановяване на признато право на собственост съгласно решенията на поземлената
комисия е в размер на 6,233 дка, а с обжалваното решение е постановено заплащане на
обезщетение за 7,241 дка – IV категория. Съгласно чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ лицата са
нормативно ограничени да обжалват само стойността на дължимото обезщетение за вече
признато, но невъзстановено право на собственост върху конкретен размер (по декари)
земеделска земя.
С оглед изложеното, настоящият съдът намира, че административният орган е
определил процесната оценка по законоустановения ред в съответствие с приложимите
материалноправни норми, съдържащи се в Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира в частта
по отношение на изчисленията за определяне на диференцираната начална цена за имотите
IV категория, в размер на 903,00 лв./дка, на основание чл. 162 ГПК следва, че
обезщетението, по отношение на подлежащите на обезщетяване 7,241 дка е в размер на
6 538,62 лева. Макар с обжалваното решение ОСЗ – да е определила оценка с по-висока
стойност от изчислената по нормативния метод, а именно 6 633,00 лв. за общо 7,241 дка
земя, решението не може да се отмени като материално незаконосъобразно, тъй като в
настоящото производство не е възможно да се влоши положението на жалбоподателя. По
4
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът е представил списък по чл. 80 лв. от ГПК, а доказателства за направените от
него разноски за депозит в размер на 500,00 лв. за изготвянето на съдебно-техническа
експертиза се съдържат в кориците на делото. С оглед на това в полза на ответника по
жалбата ще бъде присъдена сумата от 500 лв. за разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: *************, като
наследник на С. и М.М.Г., срещу Решение № 275А от 12.04.2024г. на ОСЗ – З., гр. С. за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в
землището на в землището на Д., местност **********, ЕКАРРА *******, община С., област
С.-град, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес в
*************, да заплати на ОСЗ – З., с адрес: **************, сумата в размер на 500,00
лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на заинтересованите страни В. С. В., Д. Й.
К., Ц. Г. В., А. Р. П., К. М. К., чрез законния си представител Б. К., В. Н. Д. и З. К. Ч..
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд С.-град в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5