№ 2667
гр. Б., 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501647 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частната жалба на заявителя „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“
№ 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, действащ чрез
упълномощения му процесуален представител юрисконсулт София Коланева срещу
разпореждане № 10238 от 01.09.2022г., издадено по ч.гр.д. № 5657/2022 г. по описа на
БРС, в частта, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. д. за заплащане на сумата от 237.99 лв. -
договорна лихва за периода 13.05.2020 г. до 15.03.2021 г., и сумата от 82.64 лв. - мораторна
лихва за периода 08.09.2022 г. до 01.08.2022 г., дължими въз основа на сключения помежду
им договор за паричен заем № 419335 от 13.05.2020г.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с твърдения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че съдът няма
правомощие в настоящото производство да прогласява нищожност на договора, като що се
касае до клаузата за неустойка, дори и да се приеме, че е нищожна, то тя води до частична
недействителност само на тази клауза, а не до недействителност на целия договор. Излага
доводи, че лихвата за забава влиза в границите на ГПР, поради което счита, че този вземане
е съобразено с правните норми и търговската практика. Моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната част и постановяване на нова, с което да бъде разпоредено издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания, както и направените в заповедното
производство разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 120 лв.
1
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
„СИТИ КЕШ“ ООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Т. Д. М. за
вземания, дължими въз основа на сключен помежду им договор за паричен заем № 419335
от 13.05.2020г. с настъпил краен падеж за главница в размер на 1000 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 237.99 лв., договорна неустойка в размер на 689.03 лв. и
мораторна лихва в размер на 82.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените в
заповедното производство разноски в размер на 44.88 лв., от които сумата от 24.88 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 20 лв. – за държавна такса.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение
на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 1000 лв. и за законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.08.2021г. до
окончателното й изплащане. С разпореждане от 01.09.2022г., обективирано в заповедта по
чл. 410 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – за
договорната възнаградителна лихва в размер на 237.99лв., за договорна неустойка в размер
на 689.03 лв. и за мораторната лихва в размер на 82.64 лв.
Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта относно вземанията за сумата от 237.99 лв. -
договорна лихва за периода 13.05.2020 г. до 15.03.2021 г., и за сумата от 82.64лв. -
мораторна лихва за периода 08.09.2022 г. до 01.08.2022 г.
Заповедният е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК по
съображения, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който е
недействителен съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 1- ал. 4, чл.22 и
чл.23 от ЗПК. Счел е, че неустойката за непредставяне на обезпечение е част от
възнаграждението за предоставения кредит, която макар да е първоначално известна и
включена като разсрочено плащане в погасителния план, умишлено е обособена като
отделно вземане, но не е включена в общите разходи на потребителя съгласно пар.1, т. 1 от
ДР на ЗПК, с което кредитора цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По
тези съображения съдът е приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
респ. неплатения му остатък, ведно със законната лихва от забавата до окончателното му
плащане.
2
Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави,
както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са
оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява
валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК
такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните
законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка,
заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се
явява неоснователно.
Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор
за паричен заем е изцяло недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19,
ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от
ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от
него. Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация
посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Действително неравноправна е само клаузата по
чл. 7, ал. 4 от договора относно вземането на кредитора за неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 250 лв. /25 % от главницата от 1000 лв./, което я прави нищожна, но
не води до недействителност на целия договор, нито представлява предвидено в закона
основание за прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК. Обстоятелството дали вземането за
неустойката реално е включено в общите разходи на потребителя съгласно пар.1, т. 1 от ДР
на ЗПК, които формират размера на ГПР не е въпрос, който може обективно да бъде
преценен в заповедното производство, а е предмет на изследване в исковото производство.
Затова при ясно посочен в договора размер на ГПР /в случая 47.51% /, който е в рамките на
предвидения в закона максимален размер от 50%, за целите на заповедното производство се
налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова,
съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената неустоечна клауза би била нищожна, а не
целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при
нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор,
а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за вземанията за
договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като
неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция – в размер на 15 лв. за платена такса за
въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане № 10238 от 01.09.2022г., издадено по ч.гр.д. №
5657/2022 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Т. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. д. за
заплащане на сумата от 237.99 лв. - договорна лихва за периода 13.05.2020 г. до 15.03.2021
г., и сумата от 82.64 лв. - мораторна лихва за периода 08.09.2022 г. до 01.08.2022 г.,
дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем № 419335 от
13.05.2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай
Пенчев Пенчев срещу длъжника Т. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. д. за заплащане на следните суми, дължими въз основа на сключения
помежду им договор за паричен заем № 419335 от 13.05.2020г., а именно: сумата от 237.99
лв. - договорна лихва за периода 13.05.2020 г. до 15.03.2021 г., и сумата от 82.64 лв. -
мораторна лихва за периода 08.09.2022 г. до 01.08.2022 г., както и за сумата от 15 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред
въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4