О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1466
гр.Пловдив,17.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети юли,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1271 по
описа на ПдОС за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274-278 и сл.от ГПК във вр.с чл.262,ал.3 от ГПК.
Образувано по
частна жалба на Р.В.,гражданин на Холандия,със статут на постоянно пребиваващ в
РБългария, чрез пълномощника му адв.Г.Г. против разпореждане от 03.04.19г.на РС-Асеновград,4-ти
състав,постановено по гр.д.№ 1658/18г.,с което е върната на осн.чл.262,ал.2,т.1
от ГПК въззивна жалба ,подадена от Р.В. чрез пълномощника му адв.Г.Г. против
решение № 91/28.02.19г.
Ответникът по
частната жалба- И.Х.Д. като майка и законен представител на детето Л.Р.В.,
чрез пълномощника си адв.М.Н. е изложил
становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор.Претендира
разноски за адв.възнаграждение.
ПдОС,след като
обсъди доводите,изложени в частната жалба и писмения отговор,както и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Пред АРС се е развило производство по
иск с правно основание чл.150 от СК,предявен от Р.В. против Л.Р.В. чрез нейната
майка и законен представител И.Х.Д..В последното проведено по делото съдебно
заседание не се е явил представител на ищеца,но същият е бил редовно уведомен
по реда на чл.56,ал.2 от ГПК.Съдът е дал ход на делото по същество,а след това е
обявил устните състезания за приключени и е посочил,че ще обяви решението си
на 28.02.19г.,от който ден изрично е
посочил,че започва да тече срока за обжалване съгласно разпоредбата на
чл.315,ал.2 от ГПК.Решението по делото е постановено на 28.02.19г.,обявено е в
регистъра по чл.235,ал.5 от ГПК на тази дата и от този ден е започнал да тече
двуседмичният срок за обжалването му.Този срок е изтекъл на 14.03.19г.
Р.В. е изпратил въззивната си жалба по
пощата на 25.03.19г.,когато срокът за
обжалване вече е изтекъл и правилно
районният съд,констатирайки това,е върнал жалбата.Без значение е
факта,че съобщението до Р.В.,с което му е изпратен препис от решението,е
получен от неговият пълномощник на 14.03.19г.,тъй като съгласно Тълкувателно решение № 12/13г.по
т.д.№ 12/12г.на ВКС,ОСГК срокът за обжалване на решение,обявено
при условията на чл.315,ал.2 от ГПК тече от датата,на която съдът е посочил,че
ще постанови решението си.Връчването по чл.7,ал.2 от ГПК на преписи от решението променя началния
момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от
решението с други указания или решението е обявено след датата,предварително
посочена по чл.315,ал. 2 от ГПК.Настоящият случай не се включва в посочените изключения.
Неоснователни са
развитите в частната жалба доводи,че жалбоподателят не присъствал на последните две съд.заседания,включително
това,в което е обявено делото за
решаване и съдът следвало да му изпрати съобщение за новото насрочване,респективно
да му изпрати препис от протокола от съдебното заседание,в което е определил
точна дата,на която ще се произнесе с решението си.Тъй като това не било
сторено,съдът ограничил правото на защита на жалбоподателя.
ГПК обаче не
съдържа разпоредба,която да предвижда задължение за съда да изпраща преписи от
протоколи за съдебни заседания на страните.Нещо повече,съдът не е длъжен да
изпраща съобщения до страните,след като
те веднъж вече редовно са били призовани.В случая ищецът е бил нередовно призован
за първото проведено съдебно заседание на 13.12.18г.поради връчване на
призовката извън законоустановения едноседмичен срок преди датата на съдебното
заседание.Но на това заседание ищецът се е явил лично и с пълномощника си и
изрично е заявил,че не възразява по
призоваването си,поради което следва да се приеме,че призоваването му се счита за редовно и е приложима
разпоредбата на чл.56,ал.2 от ГПК.При това положение ищецът е следвало сам да
следи за развитието на производството,каквато е идеята и на законодателя,вложена
в разпоредбата на чл.56,ал.2 от ГПК.
С оглед на
гореизложеното настоящата инстанция намира,че правилно АРС е приел въззивната жалба за просрочена и я е
върнал на Р.В..Разпореждането като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на
делото следва да се осъди жалбоподателят да заплати на ответника по частната жалба направените от
него разноски за адв.възнаграждение,които са в размер на 200лв.,видно от
представения ДПЗС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.04.19г.на РС-Асеновград,4-ти състав,постановено по
гр.д.№ 1658/18г.,с което е върната на осн.чл.262,ал.2,т.1 от ГПК въззивна жалба
,подадена от Р.В. чрез пълномощника му адв.Г.Г. против решение № 91/28.02.19г.
ОСЪЖДА Р.В.,гражданин на Холандия,със статут
на постоянно пребиваващ в Р.България, да заплати на И.Х.Д., в качеството
ѝ на майка и законен представител на Л.Р.В., сумата от 200 (двеста)лв.разноски
пред настоящата инстанция за адв.възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: