Присъда по дело №1113/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 117
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20213110201113
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 117
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Б.
при участието на секретаря Калинка Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Б. Наказателно дело частен характер №
20213110201113 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от председателя НЧХД № 1113 по описа за 2021 г., на Районен
съд – гр.Варна,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ К. В. К., роден на 04.05.1973г., в гр., българин, български
гражданин, висше образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********,
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 07.03.2021г., в гр.Варна, к.к.“Чайка“ поземлен имот с идентификатор
10135.2572.219 да е причинил на С. В. К. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на телесни увреждания, а именно: разкъсно-контузна рана и травматичен
оток по долната устна, контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания по лицето,
гръдния кош, ожулвания в областта на горните крайници, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
ГО ОПРАВДАВА по така възведеното му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените разноски по делото, възлага на
частния тъжител С. В. К., а именно разноски в размер на 1000*хиляда/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, както и сумата от 437,80/четиристотин
тридесет и седем лева 80ст./ лева за направените разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от С. В. К. срещу подсъдимото лице К. В.
К. за сумата от 5 000 лева като недоказан.
1
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 1113 по описа на
Варненският районен съд за 2021 година, ХХІХ състав

Частният тъжител С. В. К. депозирала пред ВРС частна тъжба, по която е
било образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият К.
В. К. за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
В частната тъжба било посочено, че:

ПОДС. К. В. К.:

На 07.03.2021г., в гр.Варна, к.к.“Чайка“ поземлен имот с
идентификатор 10135.2572.219 причинил на С. В. К. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на телесни увреждания, а именно: разкъсно-
контузна рана и травматичен оток по долната устна, контузия на лявата
долночелюстна става, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, ожулвания в
областта на горните крайници, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
За съвместно разглеждане в наказателния процес бе приет граждански
иск, предявен от пострадалият срещу подсъдимият за сумата от 5000 лева,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански
ищец поддържа обвинението, като моли съда, да признае подсъдимият за
виновен, да наложи наказание и да уважи предявения граждански иск.
Защитниците на подсъдимият в съдебно заседание молят съда, да
оправдае последния по така възведеното обвинение, като изразяват доводите
си затова.
Подсъдимият не се признава за виновен, като дава подробни
обяснения.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Частният тъжител С.К. и подсъдимият К.К. са братя притежаващи
съседни имоти в к.к. Чайка , гр.Варна. На 07.03.2021г. между тях възникнал
спор по повод поставяне от частният тъжител оградна мрежа върху бетонна
стена намираща се между двата имота. Подсъдимият К. решил да поиска
обяснение от брат си за ставащото и решил да отиде в имота му.
Подсъдимият тръгнал по тясната пътека, която минавала покрай бетонната
стена. Вървейки той се държал за металната мрежа. Виждайки, че подс. К. се
намира на тясната пътека минаваща покрай бетонната стена, частният
тъжител се засилил към него. Подс. К. се хванал за кола на оградата, за да не
1
падне. В това време частния тъжител не могъл да спре и се ударил в рамото
на подсъдимия, подхлъзнал се и паднал надолу по склона до оградата.
Видно от заключение по назначената СМЕ, която съдът кредитира -от
представената по делото медицинска документация се установило, че на
07.03.2021год. ч.т. К. е получил получил разкъсно-контузна рана и
травматичен оток по долната ycтнa, контузия на лявата долночелюстна става,
кръвонасядания по лицето, гръдния кош, ожулвания в областта на горните
крайници.
Морфологичните особености на ожулванията по горните крайници
дават основание ла се приеме, че същите са резултат на удари с или върху
предмети с остър връх, респективно при действието на клони от храсти и
други.
Останалите описани травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети - удари с юмруци по лицето, падане и удар
върху подлежащата настилка.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключение по назначената СМЕ, която съдът кредитира -от
представената по делото медицинска документация се установило на
07.03.2021 год. К. В. К. е получил ожулвания в областта на горните крайници
- гьрба на лявата длан, вътрешната повърхност на пети пръст на лявата длан,
четвърти пръст на дясната длан. Описаните травматични увреждания са
резултати на удари е или върху твърди, тъпи предмети е ограничена
повърхност, биха могли да бъдат получени по начин посочен в
предварителните данни по време на освидетелстването.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили
чувство на болка и страдание.
По делото е била назначена и съдебно-видеотехническата и лицево
идентификационна експертиза, кредитирана от съда, и видно от заключението
на посочените фотокопия е заснето лицето С.К..
По делото са разпитани като свидетели Стефан Стефанов и Георги
Калчев. Съдът кредитира показанията на свид. Стефанов и свид. Калчев.
Същите заявява, че са станали очевидци на случая, като свид. Калчев е
случаен минувач, а свид. Стефанов се е намирал в имота на подсъдимия по
работа. Те твърдят, че между подс. К.К. и частния тъжител е имало скандал
по повод поставяне на оградна мрежа. Двамата свидетели са категорични, че
подсъдимото лице не е нанасяло каквито и да било удари на частния тъжител.
Свидетелите заявяват, че са видели как подс.К. се държи за кола на оградата
докато идващия към него частен тъжител се блъска отгоре му и пада надолу
по склона в близост до оградата. Съдът намира тези свидетели за
непредубедени и необвързани със страните по делото. Показанията им са
логични и последователни. В тази връзка са кредитирани от съда.
Съдът не кредитира показанията на свид. К.Т, същите не се подкрепят
2
от събраните по делото доказателства и по конкретно от другите гласни
доказателства събрани на съдебното следствие. Съдът намира, че този
свидетел е предубеден и заинтересован от изхода на делото. Същият е
помагал при поставянето на оградна мрежа на частния тъжител в процесния
ден. Срещу тези действия подс. К. в дадените обяснения твърди, че е подал
жалба в прокуратурата. Именно поради тази причина съдът го намира за
предубеден. Показанията на същия изцяло противоречат на установеното с
показанията на свидетелите Стефанов и Калчев.
Съдът кредитира обясненията на подс. К.К.. Същите напълно съвпадат с
установената по делото фактическа обстановка с помощта на останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Подс. К. подробно
разказва за случая и твърди, че не е удрял частния тъжител.
Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подс. К.,
показанията на свид. Стефанов и свид. Калчев, заключенията по съдебно
медицинските експертизи, заключението по съдебно-видеотехническата и
лицево идентификационна експертиза и всички други писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
По възведеното обвинение в частната тъжба:
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, съдът:

ПРИЗНА ПОДС. : К. В. К.:
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 07.03.2021г., в гр.Варна, к.к.“Чайка“ поземлен имот с
идентификатор 10135.2572.219 причинил на С. В. К. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на телесни увреждания, а именно: разкъсно-
контузна рана и травматичен оток по долната устна, контузия на лявата
долночелюстна става, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, ожулвания в
областта на горните крайници, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
По начина на депозиране на обясненията и показанията и във връзка с
другите доказателства по делото, съдът приема казаното от тях за достоверно.
Специално внимание следва да се обърне на показанията на свид. Стефанов и
свид. Калчев - преки очевидци на събитията, която убедително опровергават
твърденията на частния тъжител в тъжбата за нанесен удар от подс. К.. Свид.
Стефанов и свид. Калчев заявяват, че са били в непосредствена близост до
подсъдимия и частния тъжител, но не са видели подс. К. да удря частния
тъжител. Съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин
3
телесните увреждания получени от частния тъжител да са в резултат на
нанесен удар или други действия извършени от подсъдимото лице. В хода на
производството не бе събрано нито едно пряко доказателство, че
подсъдимият е нанесъл телесна повреда на частния тъжител. По делото не се
събраха доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че подс. К.
е нанесъл удар в лицето на частния тъжител. Обстоятелствата изложени в
частната тъжба не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Събраха се доказателства, че частния тъжител се е блъснал в
тялото на подсъдимия и е паднал надолу по склона в близост до оградната
мрежа. Заключението по назначената СМЕ на частния тъжител не изключна
нараняванията по тялото на същия да са в резултат от удари в твърди тъпи
предмети. Видно от събраните гласни доказателства частния тъжител е
паднал след като се е ударил в тялото на подсъдимия. В съдебно заседание
вещото лице твърди, че всеки удар в областта на лицето от твърд тъп предмет
може да доведе до получаване на травматичен оток и травматична рана.
Нараняването по устната на частния тъжител според Д-р Д. би могло да бъде
получено освен с юмрук както се твърди в частната тъжба и по друг начин.
По делото не се събраха и доказателства сочещи по безспорен и
категоричен начин, че именно подсъдимият, а не друго лице е нанесло удар на
частния тъжител. Не се установи по несъмнен начин и механизма на
получаване на телесните му увреждания. Безспорно се установи
обстоятелството, че частния тъжител има травматични увреждания, не се
установи по несъмнен начин обаче извършителят на деянието. Нито един от
разпитаните свидетели по делото не е видял подсъдимият да нанася удари на
частият тъжител. Твърденията посочени в частната тъжба за нанесен удар се
оборват от показанията на свид.Стефанов и свид. Калчев, обясненията на
подсъдимият и всички събрани писмени доказателства.
Частният тъжител не посочва други свидетели очевидци на случилото се и
не подкрепя с никакви доказателства твърденията посочени в тъжбата.
Посоченият свидетел от частния тъжител- свид. Трайков съдът намира за
предубеден, показанията му изцяло противоречащи на кредитираните от съда
гласни и писмени доказателства. Неговите твърдения за нанесен един удар от
страна подс. К. по частния тъжител в областта на лицето противоречат на
показанията на свидетелите Стефанов и Калчев, които са кредитирани от
съда.
По изложените съображения, съдебният състав прие, че повдигнатото с
частната тъжба обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин,
съгласно изискванията на чл. 303 НПК, поради което постанови оправдателна
присъда спрямо подсъдимите.
По отношение на възведеното обвинение по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК,
съгласно чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК подсъдимият се признава за виновен
само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
4
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвиненията срещу подс. К. не са доказани по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъдат признати за виновни и
конкретно, че преди всичко не е установено безспорно да са осъществили
състава на престъпления по чл.130 ал.2 от НК, в който случай, съгласно
чл.304 от НПК, следва да бъдe призната за невиновна и ГО ОПРАВДАВА.
Предвид обстоятелството, че съдът оправда подсъдимият по възведеното
им обвинение, отхвърли предявения граждански иск като недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК разноските направени от
подсъдимото лице бяха възложени на частния тъжител.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:






















5







6