№ 260134
гр.Пловдив, 26.05.2022г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 756 по описа за 2019г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявени от М.Р.Х., ЕГН **********
*** със съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., ЕГН **********
от *** против „ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000лв, предявен
частично от 150000лв, ведно със законната лихва, начиная от 17.08.2019г до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
нея болки и страдания поради счупване на дясната й тазобедрена ямка, остра стресова реакция и депресия, като всички те са следствие от претърпяно на
16.01.2017г ПТП на път 11-86, в участъка Пловдив-Асеновград, км 16+000,
причинено виновно от Б.С.П., при управление на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№
****, установено със споразумение по НОХД.№7528/2018г по описа на РС - Пловдив.
Претендира разноски
по списък – възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗА и
възнаграждение за вещо лице и прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника като разноска заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* на първо място прави възражение
за недопустимост на иска, оспорва го и по същество и моли съда да го отхвърли.
Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
С подадената искова молба ищцата
посочва, че на 16.01.2017г на път 11-86, в участъка Пловдив-Асеновград, км 16+000, е претърпяла пътнотранспортно
произшествие, следствие което била счупена дясната й тазобедрена ямка, от което тя преживяла шок и изключително силни болки, била хоспитализация и претърпяна
оперативна намеса, след която в продължение на 75 дни не трябвало да става и да
натоварва крайника, а престоят в болницата бил изключително тежък за нея, тъй
като освен за себе си трябвало да се грижи и за своя баща, също участник в инцидента и за своята майка;
след това не могла да се възстанови бързо, като катастрофата променила целия
ѝ живот, изпитвала чувство на несигурност, изпаднала в депресия, имала
изблици на нервност, избухливост, прерастнали в остра стресова реакция, безпокойство,
потиснатост, изострена чувствителност, ранимост. Произшествието настъпило по вина на водача Б.С.П., при
управление на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№ ****, което било установено със споразумение по
НОХД.№7528/2018г по описа на РС - Пловдив.
За преживените болки и страдания
била заявила пред ответника претенция за обезщетяване вх.№
ОК-294048/16.05.2019г, но такова не е получила, поради което и предявява иска
си по съдебен ред, ведно с обезщетение за забавено плащане с начален момент
изтичане на 3-месечния срок от по чл.496, ал.1 от ТЗ от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
С подадения от
ответника отговор по делото е направено първо възражение по недопустимост на
иска, тъй като видно от представения от ищеца протокол от съдебно заседание по
НОХД.№7528/2018г по описа на РС – Пловдив, тя, чрез своя баща и законен
представител Р. Х., е заявила, че няма претенции към извършителя и че щетите са
възстановени. След като е налице възстановеване на вредите от прекия
извършител, то застрахователят не носи отново отговорност за вреди, тъй като
отговорността му е функция от тази на деликвента и съществува дотолкова,
доколкото е налице отговорност от деликвента.
Позовава се на ТР №1/30.01.2017г по т.д. № 1/20016г на ОСГТК на ВКС.
Оспорва иска и по
същество като прави възражение за съпричиняване и от малолетната към момента на
ПТП ищца и от нейния баща Р. Х. на основание чл.125, ал.3 от СК, като водач на автомобила, в
който ищцата се е возила като пътник. Посочва, че за обезопасяване на ищцата не е
използвана система за обезопасяване на деца от пълен или от непълен клас.
Възразява, че макар, автомобилът, в който ищцата е пътувала като пътник, Ауди
А3, да е фабрично
оборудван с обезопасителен колан и въпреки задължителното му използване в
съответствие с чл.137а, ал.1 ЗДвП, ищцата е пътувала без предпазен колан, което
е допринесло за вредите.
Прави възражение и
за прекомерност на претендирания общ размер на обезщетение спрямо действително
претърпените неимуществени вреди и спрямо икономическата и социална
действителност в страната.
В допълнителната
искова молба ищецът оспорва всички направени възражения и посочва, че не е получил обезщетение от прекия
деликвент, не е
налице съпричиняване и размерът на обезщетението не е прекомерен.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа вече
направените от него възражения.
По допустимостта на иска:
От приетия по делото заверен препис от протокол от съдебно заседание,
проведено на 24.01.2019г по НОХД № 7528/2018г на РС – Пловдив се установява, че съдът е одобрил споразумение
между страните, с което Б.С.П. *** е признат за виновен в това, че на
16.01.2017 г. на път №11-86, в участъка Пловдив-Асеновград, при км 16+000, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№
****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1; чл.16,
ал.1, т.1; чл.20, ал.2; чл.21, ал.2 ЗДвП и чл.57, ал.3 ППЗДвП, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както
следва: на Р. Х. Х. и на М.Р.Х. - счупване на дясната тазобедрена ямка, довело
до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. В протокола е
удостоверено изявление на Р. Х. Х., като законен представител на ищцата М.Х.,
че няма
претенции към извършителя и че щетите са възстановени. Въз основа на това негово
изявление ответникът по настоящото дело е направил възражение за недопустимост
на иска, тъй като ищцата вече е
получила обезщетение за понесените вреди.
Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като чл.381, ал.3 НПК поставя като условие за сключване на
споразумение възстановяване от обвиняемия на причинените от престъплението имуществени вреди или тяхното възстановяване.
Следователно извън предмета на наказателното производство остава въпросът за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и те не са обхванати от изявлението
за възстановяване на вреди, направено от Х.. По делото няма спор, че същите не
са възмездени и от ответника по предявената пред него претенция, поради което
настоящият иск се явява допустим.
По съществото на спора:
Постигнатото спразумение по НОХД № 7528/2018г на РС – Пловдив е
задължително на гражданския съд на
основание чл.300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца и поради това е указал на страните, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване. В приключилото наказателно
производство не е бил изследван и не е бил предмет на произнасяне от страна на
съда механизмът на настъпване
на произшествието, нито е изследван въпросът за поведението и действията на ищцата преди и при настъпване на ПТП, поради което с изготвения по делото доклад съдът указа на страните, че тези обстоятелства ще са предмет на
разглеждане и произнасяне в настоящия спор и разпредели доказателствената
тежест между тях. Страните не спорят по отношение наличието на валидно
сключената застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, причинил
ПТП, от което произтича отговорността на ответника.
За установяване на механизма на
настъпилото произшествие и получените от ищцата физически травми, по делото
бяха изслушани единична съдебно-медицинска експетиза, единична автотехническа
експертиза и комплексна автотехническа и медицинска експретиза. От тях се
установява, че водачът Б.П. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ по западната
лента на платното за движение на пътя гр.Пловдив – гр.Асеновград, а Р. Х. е
управлявал л.а. „Ауди А3“ в противоположната посока на същия път. Водачът П. е
изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където се е движел ищецът и между тях е настъпил удар в предната дясна част на
всеки автомобил. Р. Х. не е имал техническа възможност да избегне удара, като
скоростта му към момента на удара е била около 40км/ч, а водачът П. е бил в
състояние да избегне удара, ако беше съобразил скоростта си на движение с
пътната обстановка и ограничението на
скоростта от 60 км/ч, като се е движил с около 83 км/ч. Ищцата е била пътник на
задна дясна седалка в управлявания от баща й л.а. „Ауди А3“, без поставен
предпазен колан, макар автомобилът да е оборудван с такъв фабрично и при
настъпилия високоенергиен челен удар под въздействие на инерционната сила се е
отделила от задната седалка, достигнала е задната част на предна дясна седалка,
в която се е ударила. Ако ищцата беше с правилно поставен предпазен колан, той
би ограничил придвижването й напред под въздействие на инерционната сила и
настъпване на удар с предната седалка. И приетата по делото единична медицинска
експертиза и приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза
установяват, че следствие на удара е счупена ямката на дясна тазобедрена става
на ищцата, получила е контузия на лява длан и пръсти и разкъсно-контузни рани
по лицето. Приета е в шокова зала на спешното отделение в ****, като й е
поставена „директна екстензия“, прекарана през горната част на дясна
голямопищялна кост. След прекъсване на екстензията на 25-тия ден ищцата се
обучавана в сядане, вертикализация и ходене с две патерици, без да натоварва
травмирания крак в продължение на 75 дни, след което следва рехабилитация.
През цялото време на болничния
престой, а и след това пострадалата е търпяла силни физически болки, страх и
силно притеснение за състоянието на нейния баща, който също е бил транспортиран
до болница. Дългият период на лечението й е довел до невъзможност да посещава
училище и е наложил преминаването й на индивидуална форма на обучение с
посещение на учители в дома й. Настъпила е промяна и в цялостния й начин на
живот и ежедневието й, като изцяло е била зависима от чужда помощ и е станала
по-самостоятелна, придвижвайки се с две патерици, през месец май същата година,
т.е. пет месеца след катастрофата, в който смисъл са показанията на свидетеля З.
Х., майка на ищцата и оказвала непосредствено всички грижи за нея, а и
понастоящем. Промяната в поведението й се установява и от изслушания свидетел Н.
К., близка приятелка на семейството и с постоянни, трайни и непосредствени
впечатления, като дава показания, че след катастрофата М. много се променила
психически, много плачела за баща си, затворила се, спряла да излиза, да общува
с приятелви, вкл. дъщерята на свидетелката, като преди това била хипер активна,
постоянно излизала, смеела се. Промяна в психичното й състояние се установява и
от приетата по делото съдебно психиатрична експертиза, която дава заключение,
че детето е било в състояние на остър стрес след катастрофата, преминал в
разстройство на адаптацията, продължило няколко месеца. Към момента на
изготвяне на експертизата, три години след настъпилото ПТП, е констатирано
посттравматично разстройство с негативни емоционални и психологически
преживявания, които са в причинна връзка с пътното произшествие.
Въпреки проведеното лечение на
ищцата е налице настъпило увреждане на между прешленното пространство на
лумбалните прешлени, което се намира с причинна връзка с претърпяното ПТП. Това
е довело до скъсяване на десния долен крайник с 5 мм, а при извършеното образно
изследване са установени 8мм и необходимост от провеждане на коплексно и
постоянно лечение, съгласно изводите на вещото лице неврохирург по приетата по
делото единична медицинска експретиза, изготвена след личен преглед на детето.
Предвид коментираните събрани по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че болките и
страданията, които ищцата е преживяла като пряка и непосредствена последица от
преживяното ПТП са именно твърдените от нея, като те са били с висок интензитет
и за продължителен период от време, което ги прави още по-интензивни. Следва да
се отчете и обстоятелството, че към онзи момент ищцата е била дете на 12
години, като освен за себе си се е притеснявала и много е плакала и за своя
баща, също с травми от процесната катастрофа. Налице е промяна в психиката на
ищцата след инцидента и понастоящем, като по отношение на физическото й
състояние е необходимо да се полагат комплекс от постоянни грижи без възможност
занастъпване на пълно анатомично и емоционано възстановяване. При така
установеното, съдът намира, че за преживените от ищцата силни болки и страдания,
следствие уврежданията от ПТП, й се дължи справедливо обезщетяване в размер на 90 000лв.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан, макар
превозното средство да е било оборудвано фабрично с такъв. Съдът намира
възражението за основателно, тъй като от приетата по делото комплексна
автотехническа и медицинска експертиза и установения конкретен механизъм на
натъпилия челен удар, се установява, че травмите на ищцата са настъпили
следствие отделянето й от задната седалка и настъпилия удар в задната част на
предната седалка. Този удар нямаше да настъпи, ако тялото й беше фиксирано с
поставен предпазен колан, т.е. инерционната сила от удара нямаше да го придвижи
напред и да конкатува с предната седалка, като използваният коланосигурява 46%
по-нисък риск от нараняване. Действително комплексната експертиза посочва, че
при поставен колан могат да се получат други наранявания, но съдът намира, че
по категоричен начин е изключено настъпването на процесното тежко счупване на ямката
на дясна тазобедрена става. Конкретният размер на съпричиняване съдът определя
на 30% и с него следва да се намали общият размер на дължимо обезщетение за
настъпилите неимуществени вреди при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така искът
се явява основателен до размера от 60000лв, до който следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 100 000лв, предявен растично от 150
000лв – отхвърлен, като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди ведно
с обезщетение за забавено плащане, което се дължи от претендирания по делото
начален момент – с изтичане на 3-месечния срок от по чл.496, ал.1 от ТЗ от
предявяване на претенцията на ищцата пред застрахователя.
На
основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената,
респ. отхвърлена част от иска.
Ищецът
има право на разноски, съобразно уважената част от иска му за възнаграждение на
вещо лице 510лв и дължимо адвокатско възнаграждение, претендирано по делото без
ДДС, определено по реда на чл.38 от ЗА и в размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2330лв, дължими от ответника, а възнаграждението – на пълномощника на ищцата.
Ответникът
има право на разноски по представения списък в общ размер от 2455лв, съобразно
отхвърлената част от иска. Претендира възнаграждение за адвокатска защита в
размер на 1680лв с ДДС, за който размер ищецът прави възражение за
прекомерност. Дължимият минимален размер на възнаграждение върху цената на иска
от 100 000лв, определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 4236лв с ДДС,
поради което възражението е неоснователно. Така дължимите му от ищеца разноски
са в размер на 982лв по съразмерност.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 2400лв и разноски по съразмерност за експертизи в размер
на 423,72лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на М.Р.Х., ЕГН ********** *** със
съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., ЕГН ********** от
гр.Пловдив сумата от 60000лв, предявена частично от 150 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 17.08.2019г
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени от нея болки и страдания поради счупване на дясната й тазобедрена ямка, остра стресова реакция и депресия, като всички те са следствие от претърпяно на
16.01.2017г пътнотранспортно
произшествие на път 11-86, в участъка Пловдив-Асеновград, км 16+000, причинено
виновно от Б.С.П., при управление на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№ ****,
установено със споразумение по НОХД.№7528/2018г по описа на РС - Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв, предявен частично от 150 000лв,
ведно с обезщетение за забавено плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Р.Х., ЕГН ********** *** със
съгласието на своя баща и законен представител Р. Х. Х., ЕГН ********** от
гр.Пловдив да заплати на „ЗД "БУЛ ИНС"" АД
– гр. София, ЕИК ********* сумата
от 982лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция
по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"" АД
– гр. София, ЕИК ********* да
заплати на М.Р.Х., ЕГН ********** *** със съгласието на своя баща и законен
представител Р. Х. Х., ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата
от 510лв за извършени съдебни разноски пред
настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"" АД
– гр. София, ЕИК ********* да
заплати на адв. К.С.Г.
***, като пълномощник на М.Р.Х., ЕГН ********** *** със съгласието на своя баща
и законен представител Р. Х. Х., ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата от 2330лв –
дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за адвокатска защита пред
настоящата инстанция по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"" АД
– гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от 2400лв - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 423,72лв - разноски за експертизи - и
двете по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: