Р Е
Ш Е Н
И Е
№17/27.01.2021 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в кас. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При участието на прокурора от ДОП
МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от
председателя к. адм. д. № 632/2020 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.М.Н. *** срещу Решение
№259/27.10.2020 г. на РС Добрич, постановено по нахд 966/2020 г., с което е потвърдено НП №20-0255-000151/07.08.2020 г., на ВПД Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ
02, с което на касатора за извършено нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 30 лв., на
основание чл. 183, ал. 3, т.6 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като при постановяването му съдът е нарушил закона и е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че заповедта, с която
е оправомощен издателят на наказателното постановление е издадена от предходния
министър на вътрешните работи, а не от настоящият, поради което и не се
установява правото му да издава наказателно постановление. Излагат се подробни
съображения как се прекратяват служебни правоотношения, кога се делегират права
и т.н. Релевират се доводи, че не са събрани поисканите още пред административния
орган доказателства, а именно видеозаписи, като по този начин районният съд е
лишил касатора да докаже обективната истина. Прави се искане за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Моли
съда да отмени решението на ДРС и да постанови
друго с което да отмени издаденото НП.
Ответната страна, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - ДОП
дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на
районния съд.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от
процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ДРС е образувано по
подадена жалба от С.М.Н. ***-0255-000151/07.08.2020
г., на ВПД Началник група
към ОД на МВР Добрич, РУ 02, с което на Н. за нарушаване на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 30 лв.,
на основание чл. 183, ал. 3, т.6 от ЗДвП.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните
изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи
на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази
процесуална дейност фактическа обстановка съдът е приел, че касаторът действително
е извършил нарушението, за което му е наложено
наказанието. Изложените съображения от страна на
първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция,
поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.
Що се отнася до твърдението в касационната жалба, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на касатора, тъй като ДРС не е събрал
доказателства във връзка с направеното искане от касатора за представяне на
видеозаписи на извършената маневра, съдът намира това искане за ирелевантно за
спора. Н. не оспорва извършеното от него нарушение, същият навежда доводи, че
водача на товарния автомобил е нарушил закона, поради което и е следвало той да
понесе вината. Дали друг водач е нарушил закона или не, това по никакъв начин
не оневинява касатора за извършеното от него нарушение, поради което и
събирането на видеозаписи /ако въобще такива съществуват/, както се каза и
по-горе е ирелевантно и няма по никакъв начин да промени установената по делото
фактическа обстановка /безспорно установена от свидетелските показания/.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен
случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС, но в случая първостепенния съдебен състав
е споделил извода на административнонаказващия орган, че деянието не следва да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Имайки
предвид вида на нарушението, което е формално и признаците на състава му не
изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае
конкретно нарушение, то съдът правилно е намерил, че в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на
посочената законова норма. Не е било установено също така наличието на някакво
конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със
спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база
предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява
тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата
би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения,
свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на
гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, нарушението е типично за вида си, поради което не са налице условията
същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Относно компетентността на административнонаказващият орган,
съгласно записаното в НП, възниква по силата на упълномощаване със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., която е
служебно известна, както на районния, така и на административния съд. От т. 2.9. на цитираната
заповед се установява компетентността на началниците на група/сектор към Районни управления към ОДМВР, разпростираща се до
обслужваната територия. В случая нарушението е извършено на територията на
община Добричка, попадаща в териториалния обхват на 02 РУ - Добрич. Т.е., настоящият съдебен състав намира, че издателят
на НП е бил оправомощен с посочената по-горе заповед. Твърденията на касатора в
касационната жалба, че видите ли, в момента е друг министъра на вътрешните
работи и тази заповед вече е загубила своето действие е най-малкото несериозен,
поради което и съдът намира, че не следва да го обсъжда в това
административно-наказателно производство.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд - Добрич
приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №259/27.10.2020 г. на РС Добрич, постановено
по нахд 966/2020 г..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.