Р
Е Ш Е
Н И Е №156
гр.
Шумен 9.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито
заседание на единадесети юни , две
хиляди и деветнадесета година
, в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря Таня
Кавърджикова , като разгледа докладваното от
съдия Азадухи Карагьозян В.гр.дело №191 по описа за 2019г.
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №253/22.03.2019г. по гр.д.№3478 по описа за 2018г. на ШРС съдът е осъдил Община Шумен с ЕИК със седалище гр.Ш... да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, кантора , чрез адв. С.П. от
ШАК на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в размер на
35 лв., представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца за
съдебномедицинско удостоверение, в резултат от ухапване от безстопанствено куче
на 20.10.2018г., в гр.Ш...покрай бл. и
бл., ведно със законната лихва, считано
от 20.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за
неимуществени вреди в останалата му част до пълния му предявен размер от 2500
лв., като неоснователен и недоказан, осъдил е Община Шумен да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 224.56 лв., представляваща направени по
делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, осъдил е Д.Д.Д. *** с БУЛСТАТ на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 59.17лв. (петдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски за
юрисконсулско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от Д.Д.Д. в частта
му с която е отхвърлен искът му по чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение
за неимуществени вреди за
разликата над 1000лв. до 2500лв. като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения . Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в
тази му част и вместо това искът да се уважи в пълен размер и да му се присъдят
разноските по делото.
Решението е обжалвано и от Община Шумен
в частта му с която е осъдена да заплати на Д.Д.Д. обезщетения по чл.49 от ЗЗД
вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения . Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в
тази му част и вместо това искът да отхвърли исковете изцяло и да му се присъдят разноските по делото.
Д.Д.Д. е депозирал отговор с който оспорва жалбата на Община Шумен като неоснователна и недоказана и
моли съдът да остави в сила решението в
обжалваната му част.
Община Шумен е депозирала
отговор на въззивната жалба на Д.Д.Д. с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът
да остави в сила решението в
обжалваната му част.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни при наличието на
правен интерес и са допустими. Разгледана по същество жалбата на Община Шумен е
неоснователна . Разгледана по същество жалбата на Д.Д.Д. е частично
основателна .
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна: Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО с амб.№22662/20.10.2018г.
издаден на името на ищеца от МБАЛ –Ш.–Спешно отделение той е постъпил в
отделението на 20.10.2018г. в 18.15 часа с основна диагноза ухапване от куче ,
с анамнеза ухапване от куче по десния крак , което е прокървило. Съгласно СМУ
№303/от 5.11.2018г. издадено от д-р В.В.,съдебен лекар при „МБАЛ Ш.” АД след
извършен преглед на ищеца е констатирана една завяхваща разкъсноконтузна рана с
овална форма по външната страна на десния глезен ,която може да се получи по
начин ,съобщен от пострадалия и отразен в представените медицински документи.
От показанията на разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна пред ШРС П.А.Р.се
установява ,че свидетелят е колега и близък приятел на ищеца. Към края на месец
октомври 2018г. ищецът му се обадил по телефона и му казал ,че бил ухапан
от куче. При отиване на место на ул...свидетелят
намерил ищеца легнал на земята , като десния му крак бил в кръв и с разкъсана
дреха. Ищецът бил доста стресиран и свидетелят му помогнал да се качи в колата
и го завел в Спешното отделение на болницата . Ищецът около една седмица до 10
дни не бил работил и свидетелят му носел продукти ,тъй като ищецът не можел да
върви и живеел сам. Ищецът споделил ,че чувства големи болки и бил много
притеснен ,че не може да работи . Болките му пречели да работи и поради това не
можел да кара кола. След започване на работа ищецът споделил ,че го е боляло
продължително време след това. Ищецът бил ухапан от бездомно куче ,което било в
грутница. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Г.Г.,която
работи като управител на Приют за бездомни кучета „Т.П.”*** с 40% общинко
участие и е назначена на тази длъжност от немското сдружение се установява ,че
ищецът през месец октомври 2018г. посетил приюта и казал ,че е ухапан от куче
,което описал. След моногократни разговори с ищеца заловили кучето и то било прибрано в приюта. Кучено било
отловено в същият район в който им казал ищеца, като те разбрали кое е кучето
по описание на ищеца. В момента на отловяване на кучето то било в глутница от
4-5 кучета и всичките били маркирани и чипирани. От страна на ответника са
представени писмени доказателства относно възлагане на дейността на
ответника във връзка с
безстопанствените кучета на трето лице Фондация „Д”
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи: Отговорността по
чл.49 от ЗЗД по своята правна същност
има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа,
причини виновно вреди на пострадалия. Необходимо е
кумулативното наличие на предвидените в тези две норми предпоставки, а именно:
да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е
противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена
връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е
лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на
която са причинени така установените вреди. В някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За
възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то
се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила и от характера на възложената работа.
В настоящият случай задълженията на ответника по организиране настаняването на безстопанствени кучета в определени за това места, съответно вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, и овладяването на популацията им на територията на Община Шумен, са законно установени /ЗВМД/. Съгласно разпоредбата на чл.35, т.4 Закона за ветеринарномедицинската дейност от 05.06.1999 г., която остава в сила и след отмяната на този закон /параграф 3, т.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/, кметът на общината има задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури финансови средства за провеждане на задължителни ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в Наредба на министъра на земеделието и горите. Съгласно чл.70 от този закон /вр. с параграф 3, т.1 от закона/, безстопанствени животни са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Ето защо, тълкувайки текста на цитираните разпоредби се стига до извода, че дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета е вменена като задължение на кмета на съответната община. Аналогични текстове има и в разпоредбите на чл.41 - чл.50 от Закона за защита на животните. С оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът приема и за безспорно установено, че на 20.10.2018г. в гр. Ш. ищецът е ухапан от безстопанствено куче, т.е. приема, че е доказан механизма на увреждането. Установено е, че увреждането е настъпило на територията на гр. Ш., като оттук се ангажира отговорността на Община Шумен, като в случая отговорността на общината е за противоправно бездействие. Съдът счита ,че се касае именно за бестопанствено куче / Съгласно чл.70 от този закон вр. с параграф 3, т.1 от закона/, безстопанствени животни са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, тъй като от показанията на разпитаната по делото свидетелка на ответната страна се установява , че по описание на ищеца те са заловили куче ,което е било на улицата и се е движело в глутница от 4-5 кучета и всички те били маркирани и чипирани, което означава ,че те са били без стопанин. Възражението на ответника ,че кучето си има евентуално стопанин т.е. , че то обитава дом, ферма или специално определено за тях място не се доказа от ответника по делото.
В случая са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл.49 от ЗЗД
тъй като причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца са в резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение на задълженията
,които произтичат от закона и изразяващи
се в недостатъчно контролиране на
популацията на бездомните кучета и неизпълнение на горепосочените законови
задължения Също така е без значение кое е конкретното
длъжностно лице , което е бездействало , тъй като общината е отговорна за вредите
,които са причинени от нейни служители и
в случаите ,когато не е установено от кои служители конкретно са причинени
вредите. Вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното
на осн.чл.45 ал.2 от ЗЗД , като по делото обратно доказване не е извършено.
Бездействието на общината е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен
резултат и Община Шумен като пряко
задължена по силата на законовите
норми следва да
заплати на пострадалият ищец претърпените от него с бездействието вреди. Община Шумен е възложила с договор на трето лице ,
дейността относно контролиране и регулиране популацията на бездомните
кучета ,но тя отговаря на осн.чл.49 от ЗЗД в качеството си на възложител за
бездействието и на третите лица изпълнители , които не са изпълнили вменените
им с договорите задължения.
Ищецът не е допринесъл за
настъпването на вредоностният резултат .
Предвид гореизложеното по делото се доказаха всички законови предпоставки по чл.49 от ЗЗД ангажиращи отговорността на ответника по делото Община Шумен, за обезщетяване на претърпените вреди от страна на ищеца вреди , като описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на обезщетяване , подчинявайки се на справедливостта , съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от
пострадалия ищец физически и
психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания,
начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт,
ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност, стрес и
притеснения, съдът
намира , че дължимото му се обезщетение за причинените му
болки и страдания
следва да бъде определено в размер на 1 500лв. , за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан и следва да се уважи. За разликата над 1500лв. до предявеният размер от 2 500лв. , съдът приема, че исковата
претенция за неимуществени вреди се
явява неоснователна, което налага отхвърлянето й.
Искът за
имуществени вреди за сумата от 35лв. представляващ такса за издаване на
съдебно-медицинско удостоверение на ищеца е основателен и
доказан и следва да се уважи, тъй като тази сума представлява претърпени вреди от
процесният деликт и подлежи на обезщетяване.
Съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава
и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от
датата на увреждането – 20.10.2018г.
до окончателното им заплащане.
Ето защо
решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в частта му с
която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 35лв. ,ведно със
законната лихва върху тези суми от 20.10.2018г. до окончателното му заплащане.
Решението в частта му с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди следва
да се отмени за разликата над 1000лв. до 1500лв., за сумата от 500лв. и вместо
това на ищеца да се присъди още 500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Решението
в отхвърлителната му част за разликата над 1500лв. до 2500лв. е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото за първата инстанция в размер на още 109.62лв. , а решението в частта му с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска да се отмени за разликата над 40лв. до 59.17лв. ,
което е сумата от 19.17лв.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя се следват разноски по делото, в размер на
276.67лв. за въззивната инстанция. На
жалбоподателя Община Шумен съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. на основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ ,като съобразно изхода от спора му
се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 33.33лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №253/22.03.2019г. по гр.д.№3478 по описа за 2018г. на ШРС в частта му
с която съдът е отхвърлил предявеният от Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, кантора , чрез адв. С.П. *** с ЕИК със седалище гр.Ш... иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 1000лв. до 1500лв. за сумата от 500лв. и в частта му за разноските за разликата над 40лв. до 59.17лв. за
сумата от 19.17лв. , като
вместо това постановява :
ОСЪЖДА Община Шумен с ЕИКсъс
седалище гр.Ш... да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***,
кантора , чрез адв. С.П. от ШАК на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45,
ал.1 от ЗЗД сумата от още 500лв. , представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от болки и
страдания в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 20.10.2018г., в гр.Ш...покрай
бл. и бл., ведно със законната лихва, считано от
20.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от още
109.62лв. разноски по делото за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №253/22.03.2019г. по гр.д.№3478 по описа за 2018г. на ШРС в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община
Шумен с ЕИК със седалище гр.Ш... да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на 276.67лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********
*** с ЕИК със седалище гр.Ш... разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 33.33лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател : Членове 1. 2.