№ 391
гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20241200500516 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 4608/26.02.2024г., подадена от адв. В. Г., процесуален
представител на И. Х., против Решение № 790/29.10.2023 г. по гр.д. № 1235/22
г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която е признато за установено по
отношение на жалбоподателя, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез
пълномощника: Ц.П. юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *********, следните суми,
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1353/08.02.2021г., издадена по ч.гр.д. № 2178/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, а именно: - сумата от 1554,28 лв. /хиляда
петстотин петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/- главница,
произтичаща от Договор за заем Microcredit № 9001-00000071 от 16.10.2019 г.,
сключен между И. И. Х., с ЕГН ********** „Микро Кредит“ АД, вземанията
по които са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на
1
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на подписано на
10.06.2020 година Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 година, ведно със законна
лихва върху главницата, 1 считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
пред Районен съд – гр. Пловдив – 04.02.2021 г. до изплащане на вземането,
КАТО отхвърля като неоснователен иска за главница за сумата над 1554, 28
лв. до пълния предявен размер от 1961, 29 лв. -сумата от 345,96 лв. /триста
четиридесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва по Договора за заем, дължима за периода от
25.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 25.10.2020 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; - сумата от 71,06 лв. /седемдесет и
един лева и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава по договор за заем,
дължима за периода от 26.02.2020 г. до 03.02.2021 година, включително, както
и сумата от 61, 78 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки /,
представляваща направени от ищеца разноски по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 581, 85 лв. /петстотин
осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски по исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете. Сочи се, че постановеното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Навеждат се подробни съображения в тази насока. С
депозираната жалба се твърди, че са допуснати нарушения на материалния
закон и РС не се е произнесъл по всички защитни тези на жалбоподателя.
Релевират се съображения в тази насока. Моли се да бъде отменено
постановеното решение в обжалваната му част. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че
депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде отхвърлена
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Настоящият съдебен
състав, след съвкупна преценка на материалите по делото и становищата на
страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ
на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност
по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис
2
от жалбата на въззиваемата страна, която не е представила становище.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателя не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище, с което се поддържат съображения за основателност на жалбата и
отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му
част.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
въззиваемата страна - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е
подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с
която искът е уважен и последиците от това, поради което съдът я намира за
допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от
ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част,
като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а
жалбата е неоснователна, по следните съображения от фактическа и правна
страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно,
поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от
3
него фактическа обстановка. При анализа на събраните по делото
доказателства, правилно РС е установил, че между И. И. Х., с ЕГН
********** и „Микро Кредит“ АД е сключен договор, по силата на който
заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 2500,00 лева.
Заемателят се задължава да върне заема при следните условия: Обща сума за
погасяване - 3081,24 лв.; сума за получаване – 1068,08 лева; Рефинансирана
сума – 1431,92 лева. Длъжникът се е задължил да върне заема на 12 месечни
вноски, с дата на плащане - 25-то число на месеца; размер на месечната
погасителна вноска – 256,77 лева; дата на първо плащане – 25.11.2019 г., дата
на получаване на заема – 16.10.2019 година. Видно от договора Годишния
процент на разходите е 48,90 %; при фиксиран лихвен 5 процент – 40,47 %.
Към договора е приложен и погасителен план, в който са посочени месечните
погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 25.11.2019 г.,
а последната вноска на 25.10.2020 г. В посочения погасителен план
заемополучателят е декларирал, че му е предоставена сумата от 1068,08 лева
по процесния договор, която декларация е подписана на 16.10.2019 година.
„Микро Кредит“ АД е предоставил на ответника И. И. Х. пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“ – пакет „Комфорт“, при следните условия:
Пакет Комфорт със срок 12 месеца, вноска 135,67 лв. и ден на изплащане – 25-
то число, който пакет включва: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноски, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка; безплатно внасяне на вноски директно в офиса на
заемодателя; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до
минути; преференциално обслужване; право за участие в специални
промоции. Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.01.2015г. между „Микро кредит” АД, с ЕИК:
*********, в качеството си на цедент, и „Агенция за събиране на вземания”
ООД, с ЕИК: *********, в качеството си на цесионер, е че „Микро кредит” АД
регулярно ще прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” ООД станали
ликвидни и изискуеми вземания. Вземанията към ответника, произтичащи от
процесния договор са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД (цесионер) Този факт се установява от приетия по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и подписано
Приложение № 1 към него. Ответникът е бил уведомен за извършените цесии
в рамките на исковото производство. Това се е случило с получаване на
4
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи
договорите за цесии, писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, предл.
последно ЗЗД и самите уведомления. От заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), се установява, че
размерът на задължението по Договор за заем Микро Кредит № 9001-
00000071/16.10.2019г.— към 04.02.2021г - датата на входиране на Заявлението
по чл.410 от ГПК е в размер на 1554,28 лева за главница; неиздължения
остатък на договорната лихва за периода от 25.02.2020г. до 25.10.2020г. е в
размер на 345,96 лева; Лихва за забава за периода от 26.02.2020 година до
датата на подаване на заявлението в съда -03.02.2021г. вкл. /без периода от
13.03.2020г.-14.07.2020г./ е в размер на 71,04 лева.
Въззивният съд достигна до извод, че предвид събрания доказателствен
материал по делото клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни,
поради което жалбоподателя дължи заплащане на главницата и договорно
възнаграждение. Част от клаузите на договора за допълнителни услуги
„Комфорт“ обаче са нищожни, доколкото съставляват незаконосъобразно
формирани допълнителни разходи.
В случая записаният в договора ГПР /48,90 %/ не надвишава пет пъти размера
на законната лихва, доколкото процесния договор е сключен след изменението
на чл. 19 ЗПК, а договорения лихвен процент е 40,47% не надхвърля
трикратния размер на законната лихва. Следователно договорът не е сключен
в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като е записан действителен ГПР, а
договорената клауза за размера на лихвата също не е нищожна, доколкото не
накърнява добрите нрави.
В процесния договор са посочени всички изискуеми компоненти като общата
сума дължима от потребителя, , годишния процент на разходите, годишния
лихвен процент и още изначално потребителя е би могъл да прецени обхвата
на своето задължение, да го съпостави, вкл. и да се откаже от договора.
Доколкото допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е
нищожно досежно посочените по него допълнителни услуги /заради
нарушаване ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а и не
касаят дейности, които да са в полза на заемополучателя/, внесената сума от
ответника в размер на 1181, 00 лв., следва да бъде отнесена за погасяване на
задълженията за главница и договорна лихва.
5
Така, ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 1554,28
лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 1961,29 лв. искът за
главница се отхвърля като неоснователен. В отхвърлителната част решението
на РС не се атакува от заинтересованата страна. Доколкото доводите в жалбата
са неоснователни, а вземането, за което искът е уважен се установява от
доказателствата по делото и съдебносчетоводната експертиза, и по делото не
се установи плащане на същото от длъжника, то решението в частта, с която
искът е уважен, се явява правилно и следва да се потвърди, в т.ч. и за
присъдените лихви. Като последица от това, решението следва да се потвърди
и в частта относно разноските.
В тази връзка, БлОС не споделя релевираните във ВЖ оплаквания, че РС не е
анализирал всички събрани в тяхната съвкупност доказателства и е достигнал
до неправилни правни изводи.
С оглед гореизложените констатации, РС обосновано е счел за доказани
предпоставките от фактическият състав на предявения иск, уважавайки
частично предявената искова претенция. Изложените в тази връзка
съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези
игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на
доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция
за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и
материалите по делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал,
въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили
постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите
доводи е безпредметно, предвид съвпадението в крайните изводи на двете
инстанции.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на
установените факти и направените правни изводи.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят дължи на
въззиваемото дружество направените по делото разноски пред настоящата
инстанция за юрисконсулт в размер на 200 лв.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 790/29.10.2023 г. по гр.д. № 1235/22 г. по описа
на РС-Благоевград, в атакуваната му част.
ОСЪЖДА И. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощника: Ц.П. юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от
ГПК: ********* сумата в размер на 200,00 лв. - разноски за юрисконсулт пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7