Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 22.04.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Сабина Христова
2. Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. т. д. № 51 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 54 от 10.01.2019 г., постановено по т.д. № 4/2018 г. по описа на ОС - Сливен. С решението съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД да заплати на Г. А. С. сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 28.11.2016 г. смърт на нейната дъщеря С. М. А., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 23.08.2017 г. до окончателното изплащане; отхвърлил е иска до пълния му размер от 160 000 лв., като неоснователен; отхвърлил е иска за лихви за периода от 28.11.2016 г. до 22.08.2017 г.; отхвърлил е претенцията на Г. С. за разноски; осъдил е Г. С. за разноски; осъдил е дружеството за държавна такса и разноски.
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД обжалва решението изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост на крайните изводи на съда. Моли за постановяване на решение, с което да се намали обезщетението до размера от 10 000 лв.
Излага следните съображения:
I. Относно присъдения размер и нарушенията на закона.
Изводите на съда не кореспондирали с установените по делото отношения между ищцата и дъщеря й. Починалата дъщеря не е живяла с майка си от единадесет годишна възраст до смъртта си или повече от осем години. През това време е отглеждана от своите баба и дядо по бащина линия, към които е била силно привързана. В този период майката е създала две други семейства, родила е второ дете, като починалата дъщеря не е била част от тях. Майка и дъщеря не са имали силна, трайна и дълбока емоционална връзка. Една година преди ПТП майката е заминала с другото си дете за чужбина, като тогава и преди това са имали с починалата си дъщеря епизодични контакти.
Тези съображения се потвърждавали от разпитаните пред окръжния съд свидетели – С. Й., М. М., които съдът е кредитирал, но не бил анализирал показанията обективно, последователно и всестранно. При обективното им кредитиране е следвал извода, че майката се е дистанцирала от детето си от ранна възраст, не е плащала издръжка, системно и трайно не е полагала грижи за детето си, не е живяла с нея в едно домакинство, нямали са отношения на обич и морална подкрепа, които са обичайни за майка и дъщеря. Обратното, връзката им била необичайно отчуждена, дори формална.
Обезщетението било близко до размера от 90 000 лв., какъвто е средния на присъждания от съдилищата обезщетения по данни на асоциацията на българските застрахователи. В случая присъденото обезщетение не отговаря на действително причинените, необичайно големи вреди.
Съдът не се е съобразил с тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г., тъй като в случая не е проведено пълно и главно доказване за съществуване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за настъпилите в резултат на смъртта сериозни страдания и морални болки.
Съдът е допуснал и процесуални нарушения, като изобщо не бил обсъдил противоречията в свидетелските показания, като дори отхвърлил искането за очна ставка.
При това и поради допуснатите нарушения размера е завишен.
II. Нарушения на закона относно лихвата.
В тази част решението било неправилно, тъй като съдът не е съобразил закона. Съгласно чл. 497, ал. 2 законната лихва за забава се дължи в 15 –дневен срок и в 3-месечен срок, като случая бил приложим 3-месечния срок.ведомлението за щета е депозирано от ищцата на 23.08.2017 г., застрахователят се е произнесъл на 28.08.2017 г. с указание да се представи копие от присъда по наказателно дело. При положение, че към момента на подаване на застрахователната преписка същата била непълна поради непредставяне на присъда, това автоматично изключвало краткия 15-дневен срок за задължението за лихва. Докато в случая съдът е присъдил лихва дори не в краткия срок, а от деня на уведомлението – 23.08.2017 г. Поради това решението е неправилно относно началния срок на дължимост на лихвата.
III. Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът неправилно отхвърлил възражението за съпричиняване на резултата от самата пострадала поради непоставяне на предпазен колан. В резултата на произшествието и при непоставен колан пострадалата е получила травма в областта на главата довела до несъвместимост с живота. В тази част съдът е взел предвид мнението на назначения експерт, което по същество представлява предположение, като по делото не е установено със сигурност, че пострадалата е загинала преди изпадането от автомобила. В случая неизползването на предпазен колан е улеснило механизма на увредата, а при използване на предпазен колан резултата не би бил смъртоносен, което съдът не бил съобразил. Поради това, на основание съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено най – малко с половината размер. Като не е обсъдил възражението за съпричиняване съдът нарушил и задължителната съдебна практика, която се цитира.
Въззиваемата страна Г. С. чрез адв. К. оспорва жалбата, като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на съдебния акт. Съдът е съобразил закона и правилно определил размера на обезщетението. Съдът е анализирал обективно, всестранно, последователно и логично събраните по делото доказателства, включително и на двете групи свидетели и е присъдил справедливо обезщетение.
Правилно било решението и в частта за лихвата.ведомлението за щетата е от 23.08.2017 г. и именно от тази дата е началния момент на осн. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ. В случая липсата на влязла в сила присъда и непредставянето й на застрахователя не е предпоставка за да отпадне задължението да се заплаща лихва от датата на уведомлението.
Въззиваемата страна не признава наличие на съпричиняване поради неизползван предпазен колан. Смъртта е настъпила като пряка и непосредствена последица на получените тежки травми от ПТП, което било напълно доказано от е съдебно – медицинската експертиза по делото. Според заключението смъртоносните увреждания са получени вътре в купето на автомобила, смъртта би настъпила дори и при поставен предпазен колан, дори и ако пострадалата не била изпаднала от автомобила. Съдът е обсъдил всичко това съобразно задължителната съдебна практика.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, процесуално допустима е, като депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията– 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивника не се представлява.
Въззиваемата Г. С. чрез адв. К. пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Ищцата твърдяла, че е майка на починалата от ПТП на 28.11.2016 г. С. А. Настъпването на смъртта било в пряка и непосредствена връзка от получените тежки травми при възникналото ПТП. По повод произшествието бил внесен обвинителен акт против причинителя А. А. Й. и образувано НОХД № 407/2017 г. по описа на ЯОС . За автомобил „Форд фокус“, при управлението на който е било осъществено произшествието, е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищцата твърдяла, че преживяла тежко внезапната смърт на дъщеря си и продължава да търпи мъки и страдания, представляващи неимуществени вреди. В качество на увредена ищцата поискала от застрахователя да й заплати обезщетение, на което й било отказано поради липса на влязъл в сила съдебен акт. Искането към съда е да бъде осъдено дружеството да й заплати обезщетение в размер на 160 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва от увреждането.
Ответникът не признал основателността на иска. Оспорил механизма на произшествието и наличието на пряка причинно – следствена връзка между него и вредите. Направил възражение за съпричиняване от страна на другия участник в ПТП – товарен автомобил с полуремарке, който се е движил с несъобразена скорост. Направил възражение за съпричиняване и от страна на пострадалата, която не е използвала фабрично оборудвания предпазен колан. Оспорил размера на иска, като завишен. Не признал преживените и продължаващи болки и страдания на ищцата, тъй като не живели в едно домакинство, не полагала грижи за нея, не са били в близки отношения.
Ищецът поддържал твърденията си и не признал възраженията на ответника. Поддържал, че няма съпричиняване. Майката не е преустановила контакти с дъщеря си дори и след като тя създала свое семейство.
Настоящият съд изцяло споделя установената от окръжния съд фактическа обстановка, която се заключава в следното:
Въззивницата-ищца е майка на починалата С. А. Те живели заедно от раждането на дъщерята на 16.08.1997 г. до 2002 г., когато родителите се разделили и двете заживели първоначално при родителите на съпруга, а впоследствие и при родителите на ищцата. По-късно майката заживяла на семейни начала с друг мъж, от когото има родено едно дете, към момента на делото на 11 години. Починалата дъщеря живяла ок. пет-шест години при родителите на майка си, а когато навършила 11 години отишла да живее при родителите на баща си – С. и А. Й., към които, особени към дядо си, била силно привързана и оттогава до смъртта си не живяла заедно с майка си. Независимо от влошените отношения между родителите на майката и родителите на бащата починалата дъщеря посещавала и баба си и дядо си по майчина линия. Поддържала отношения и с майка си, която й правила подаръци, срещали се. Около година преди произшествието майката отишла в чужбина и заживяла с друг мъж. На 28.11.2016 г. починалата заедно с дядо си А. Й. и друг роднина А. А. Й. потеглили за гр. С. Автомобилът бил управляван от А. А., като навлязъл с превишена скорост при един десен завой занесъл, преминал в отсрещното платно и се ударил в товарен автомобил. При удара С. А. и дядо й А. Й. починали на място. Към датата на произшествието за автомобила имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ за времето от 06.10.2016 г. до 05.10.2017 г. На 23.08.2017 г. ищцата поискала от застрахователя да й заплати обезщетение по образуваната щета, на което застрахователя отказал с писмо от 28.08.2017 г. поради липса на влязла в сила присъда. По образуваното НОХД № А. А. Й. бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда.
Съдът назначил експертизи.
Заключението на съдебно-техническата експертиза установява механизма на произшествието – скоростта на лекия автомобил се е движел със значителна скорост от 102 км/ч., а товарния автомобил – със 59 км/ч, лекия автомобил преминал в лентата на товарния автомобил и изгубил управление, което станало причина за последващия удар.дарът е можело да се избегне ако лекия автомобил е продължил движението в своята си лента. Водачът на товарния автомобил е нямал техническата възможност да избегне удара. При удара пострадалата е била на задната седалка, вдясно, била е без предпазен колан, като при удара е получила увреждания от предмети в купето на автомобила, след което е изпаднала от него. В случай, че пострадалата е била с поставен колан уврежданията биха били по – малко от получените.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза установява, че травмата на пострадалата е получена вътре в автомобила по време на удара с висока скорост и изпадането от него. Получената съчетана травма е била несъвместима с живота. Съчетаната травма обхваща главата и главния мозък с тежък оток на мозъка, счупване на носни, лицеви кости, челюст, тежка гръдна травма с множество контузии на белите дробове, коремна травма с разкъсване на слезка и черен дроб. Изброените тежки увреждания са предизвикали тежък травматичен и хеморагичен шок и крайниците. Причината за смъртта е изпадането на пострадалата в шок и тежка мозъчна кома.врежданията са получени при силното блъскане на лекия автомобил и удряне на увредените области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил. Не се установява тялото на пострадалата да е било прегазено след изпадането от автомобила. Пострадалата е била без предпазен колан и е изпаднала от автомобила вследствие на удара и действието на центробежни сили. При поставен предпазен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила, но смъртоносните увреждания са получени вътре в автомобила, а след изпадането са получени някои незначителни охлузвания по кожата и натъртвания по тялото. Смъртта би настъпила дори и пострадалата да не е била изпаднала от автомобила.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна:
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил законосъобразни правни изводи водещи до уважаване на исковата претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага и следното:
По отношение въззивните твърдения по съществото на спора съдът намира, че същите са неоснователни. Противно на изложеното във въззивната жалба първоинстанционният съд е обсъдил възраженията за съпричиняване, които не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, вкл. експертизи. При противоречивост на свидетелските показания са изведени безпротиворечиво установените факти, които са взети предвид при правните изводи по същество относно продължилата връзка между майка и дъщеря независимо от разделното живеене и преживените болки и страдания от смъртта на дъщерята, както и съобразения с тях размер на обезщетението. По отношение обезщетението за лихва съдът правилно е съобразил приложимия закон установяващ дължими лихви от застрахования на увредено лице. Тази отговорност е ограничена и е с начална дата от уведомлението на застрахователя. В случая не се спори, че уведомлението е на 23.08.2017 г., поради което правилно обезщетението за лихва е присъдено от тази дата.
При съвпадение на крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски не са поискани.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 10.01.2019 г., постановено по т.д. № 4/2018 г. по описа на ОС - Сливен.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: