Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/08.05.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 839 по
описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 16, ал. 1 от ЗМТА, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на А.А. и „Б." ЕООД срещу определение 1/23.04.2019 г. по арбитражно дело 004/2019
г. на Арбитражен съд при Европейска
юридическа палата за отхвърляне искането за отвод на всички арбитри.
В жалбата се сочи, че тъй
като са налице професионални връзки между един от арбитрите при АС на ЕЮП (адв.
И.М.-А.) с ответник по друго търговско дело - т. дело 880/2018 г. по описа на
ОС- Пловдив (К.-М.ЕООД), ищец по което
дело е „Б." ЕООД, то следва да се приеме, че всеки един от арбитрите може да бъде разколебан в своята
безпристрастности да бъде повлиян от колегата си адв. И.М..
Съдът, като прецени
представените доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:
Установява се, че страни
по арбитражно дело 004/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа
палата са Р.К.ЕООД като ищец и А.А. и „Б." ЕООД като ответници.
В отговора на исковата
молба е направено искане за отвод на всички арбитри, с аргумент, че арбитър в
Арбитражен съд при Европейска юридическа палата е адв. И.М., която е
пълномощник на дружеството „К.М.“ ЕООД по т. дело 880/2018 г. по описа на ОС - Пловдив,
страна по което е и „Б." ЕООД, а в
същото време предмет на обсъждане и по арбитражно дело 004/2019 г. на Арбитражен
съд при Европейска юридическа палата са действия на законния представител на „К.М.“
ЕООД – Т.С.Т.-Ш..
С определение от 23.04.2019
г. арбитражния състав по арбитражно дело 004/2019 г. на Арбитражен съд при
Европейска юридическа палата е оставил без уважение искането за отвод на всички
арбитри от съда, като е посочено, че по отношение на останалите арбитри от
съда, определения арбитър А.Г.няма компететност да се произнесе, а по отношение
на него няма основания за отвод.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. от ЗМТА когато
на едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички
обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата
безпристрастност или независимост, а според чл. 14 отвод на арбитър може да
бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения
относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата
квалификация, уговорена от страните.
Доколкото липсва
легална дефиниция за безпристрастност и независимост на арбитрите по ЗМТА,
съдът намира, че следва да стъпи на разбирането за изискване на независимост и
безпристрастност на съдебния състав съгласно изискванията на ГПК –чл. 22 и сл. от ГПК.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да се основе в разбирането на понятията за
„независимост“ и „безпристрастност“ на решаващия орган, отчитайки спецификите
на административното производство, на практиката на ЕСПЧ по приложение на чл.6
от ЕКЗПЧ.
В решението по дело Б.
Господинов срещу България (Жалба № 28417/07) ЕСПЧ посочва : „Съдът
е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите,
залегнали в чл. 6 от Конвенцията в решението си по делото Kyprianouc. Chypre
[ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Тези принципи
могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността
се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и съществуването
ѝ се преценява чрез два подхода: субективен
подход, който се опитва да определи личното вътрешно убеждение на даден
съдия или какъв е бил интереса му в това
конкретно дело и обективен подход,
насочен към наличието на достатъчно
гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение. Що се
отнася до втория подход, когато даден колегиален правораздавателен орган е
ответник, той следва да се запита дали, независимо от личното поведение на
някой от членовете му, някои, подлежащи на проверка, факти позволяват
поставянето под съмнение на безпристрастността на самия съдебен орган. По това
дело, дори видимите характеристики могат да придобият значение. …“
И двата критерия –
обективен и субективен следва да се разгледат в съвкупност.
Изложените аргументи от
жалбоподателите по настоящото дело сочат на твърдения за наличието на обективни
връзки между един от арбитрите, включени в листата на ЕЮП с трето лице, което
пък е страна по друго дело с един от ответниците, като тези връзки, според
жалбоподателите, създават усещане за липса на безпристрастност по отношение на тях
или очакване, че ще са предубедени.
На първо място, не
съществува процедура по масов отвод, т.е по искане по конкретно дело да има
валидно обвързващо произнасяне, че всички съдии/арбитри в даден съд се отвеждат от разглеждане на това дело. Преценката
винаги е конкретна, с оглед конкретните обстоятелства по делото относно
конкретен правораздавателен орган.
Съдът намира, че
аргументите на жалбоподателите в частта относно арбитъра А.Г.също са
неоснователни.
Не се касае за наличие
на общи права и интереси на този арбитър и другата страна в процеса или дори и
с трето лице, страна по дело с жалбоподателите, а за твърдения, че е налице
съмнение, че арбитърът може да бъде
повлиян от свой колега, без да има конкретни данни за това как е направен този
извод. Следва са се отбележи, че без да се отрича значението на „външните
прояви“ засягащи безпристрастността на арбитражния състав, според настоящия
съдебен състав впечатлението, което наличието на определен вид връзки или
контакти на решаващия орган създават у една от страните, е действително важно,
но не и решаващо (в този смисъл дело Б. Г. срещу България (Жалба № 28417/07) - „ ….За да се произнесе относно съществуването по
даденото дело на правно основание за съмнение в безпристрастността на определен
орган, гледната точка на този, който
поставя под съмнение безпристрастността се взема предвид, но няма решаваща
роля. Определящият фактор се състои
в това, да се разбере дали опасенията на лицето могат да се считат за обективно
обосновани…..“).
В конкретния случай,
при анализа на данните по делото, така, както са представени към настоящия
момент, не може да се направи извод за наличие на обективно проявление на
пристрастност и зависимост на арбитър А.
Г..
Водим от горното, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба от 03.05.2019 г. на А.А. и „Б." ЕООД срещу определение 1/23.04.2019
г. по арбитражно дело 004/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата за отхвърляне искането за
отвод на всички арбитри от ЕЮП и за отвод на арбитър А. Г..
Решението е
окончателно.
Препис – на страните.
СЪДИЯ: