№ 102
гр. Тервел , 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20253250100236 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Настоящото гр. дело №20253250100236/ 2025 година е образувано по
искова молба с вх. №1651 от 08.07.2025 година.
Предявен е положителен установителен иск от Д. Д. Г. с ЕГН **********
с постоянен адрес хххххххххххххххххххххххххххххххххх, Н. Д. Г. с
ЕГН********** с постоянен адрес ххххххххххххххххххххххххххххххххх и И.
Д. Г. с ЕГН********** с постоянен адрес ххххххххххххххххххххххх-
наследници по закон на КВБ с ЕГН **********, б.ж. на гр. Тервел ,
починал на ХХХХ година - акт за смърт № 0064/ ХХХХ година, чрез
процесуалния си представител адвокат Р. Б. от АК Добрич, със съдебен адрес
за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, приземен етаж срещу
Община Тервел, гр.Тервел, Булстат ********* с адрес гр.Тервел, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ №8, представлявана от кмета СГС.Претендира се да бъде
признато за уставовено в отношението между страните ,че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на следния поземлен имот
на поземлен имот с идентификатор ХХХХХХХ по ККР на село Гуслар, общ.
Тервел, местност -СИР, категория на земята 5 /пета/ с НТП за друг вид
застрояване с площ от 1899 кв.м.
С определение №157/29.07.2025г., съдът е прекратил на основание чл. 130
от ГПК, производството по гр. Дело№20253250100236 по описа на Тервелски
районен съд за 2025 година, поради недопустимост на иска. След постъпила
жалба от ищцовата страна, Окръжен съд Добрич с Определение
№681/20.08.2025г. е отменил определение №157/29.07.2025г. по гр. дело
№20253250100236/2025г. на ТлРС и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С разпореждане №475 от 02.09.2025 година, съдът прие,че исковата молба
е редовна и че отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК,
1
поради което и на основание чл.131 от ГПК е разпореди препис от исковата
молба и от доказателствата към нея да се изпрати на ответника: Община
Тервел, гр.Тервел, Булстат ********* с адрес гр.Тервел, ул.„Св. Св. Кирил и
Методий“ №8, представлявана от кмета СГС, на основание чл. 131 от ГПК.
Книжата видно от разписката по делото са връчени на ответника на
03.09.2025 година.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата
молба от ответника Община Тервел, гр.Тервел, чрез юрисконсулт КК в който
изразява становище по предявеният иск. В отговора си ответната страна сочи,
че предявеният с исковата молба иск е допустим и изцяло основателен, като
изразява мотивите си в тази насока.
С Определение № 196 от 08.10.2025 година съдът изготви проикто доклад
по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест , както
и даде правна квалификация на иска.
По обстоятелствената частна исковата молба ищците сочат ,че
праводателят им – КВБ е владял процесния недвижим имот от 1955 година.
Сочат и в тази връзка е представено и писмено доказателство- заверено
копие от нотариален акт № 115 , том 1, дело № 216/ 1995 година , по силата
на който на основание постановление от 14.06.1995 година , на основание чл.
483 от ГПК съдия при Тервелски район съд е признал наследодателя им за
собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност ,върху
следния недвижим имот - правно дворно място с площ от
1ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ.
Ищците твърдят, че през 2024 година направили постъпки пред
техническата служба ри Община Тервел за да се снабдят със скица за имота,
но такава им е била отказана с мотива ,че имота е общинска собственост .
Твърдят, че са направили справка при СвП гр. Тервел, при която справка
не са били открити никакви документи сочещи действия на ответника да е
актуван имота като общинска частна собственост.Твърдят, че ответника не
е собственик на имота ,ответната страна не е придобила правото на
собственост с предаване на имота в нейно разпореждане по реда на чл. 19
от ЗСПЗЗ. Търдят, че имота не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, тъй като праводателя им не е внасял имота в структура на ТКЗС ,
имота е владян и обработван от праводателя им а и след смъртта му и от
ищците в реални граници , до настоящия момент . Заявена е от ищците
претенция за разноски.
От ответника в срок е депозиран писмен отговор на исковата молба
– вх. № 34 от 08.01.2025 година .
В цялост ответната страна намира иска за допустим и основателен , като
и се мотивира по дадения писмен отговор.В цалост ответната страна сочи,че
е приела имота - предоставен и за стопанисване на основание на
Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година на КОМИСИЯ сформирана
и назначена със Заповед № РД-10-173 от 04.07.2008 година на Директора на
ОД „ Земеделие“ гр. Добрич, което протоколно решение е одобрено със
Заповед № РД-10-360 от 22.12.2008 година,който имот е посочен в
Приложение № 1 към раздел I , т. 1 от Протоколното решение.Страната не
спори ,че на 20.12.2024 година в деловодството на същата е било входирано
заявление с вх. Рег.- № ТС-18-5862/ 20.12.2024 година от един от настоящите
ищци- И. Д. Г. с което и е поискано издаване на удостоверение за липса на
2
съставен акт на частна общинска собственост по отношение на процесния
имот – който и сега е по ККР на село Гусалар , общ. Тервел е отразен като
поземлен имот с идентификатор ХХХХХХХ по КККР на село Гуслар, общ.
Тервел, местност -СИР, категория на земята 5 /пета/ с НТП за друг вид
застрояване с площ от 1899 кв.м.. С дадения писмен отговор ответната
страна сочи,че няма практика да издава удостоверения за липса на акт за
общинска частна собственост , но все пак с писмо с изх. № РД-02-111 от
24.07. 2025 година е уведомила ищците, че Община Тервел не е съставяла
по отношение на процесния имот акт за ЧОС / частна общинска собственост/
. Търди се в цялост ,че по отношение на процесния имот няма съставен
такъв акт , не се спори ,че при данъчна служба при отв. Страна има
подадени данъчни декларация за имота – от настоящите ищци, не се оспорва
правото им на собственост , но се сочи,че без съдебно рашение Община
Тервел по своя инициатива не е оправомощена да предприеме валидни
действия на основание на които да предаде процесния имот на ищците .
Ответната страна претендира разноски - съдът да определи възнаграждение
за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение. Оспорва
тезата на ищците, свързана с претенцията им за разноски.С дадения писмен
отговор ответната страна депозира писмени доказателства: Пълномощно ,
Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година на нарочна комисия
определена със Заповед № РД-10-173 от 04.07.2008 година на директора на
ОД „ Земеделие“ Добрич , приложение към същото протоколно решение
,заверен препис от Заповед № РД-10-360 от 23.12.2008 година на Директора
на ОД „ Земеделие“ гр. Добрич и писмо на ОД „ Земеделие“ гр. Добрич-
изх. № РД-05-803784 от 29.12.2008 година .
По делото ищците редовно призовани не се явяват , по делото се
представляват от процесуалния си представител – адвокат Р. Б. - адвокат
от гр. Тервел , при АК Добрич- процесуалния представител на ищците
подържа иска по основание , като и се направи искане по делото съдът да
допусне и разпита в качеството на свидетели ВДМ – от гр. Тервел , без
родствена връзка с ищците , ТС Г.а - от село Безмер , общ. Тервел , в
родствена връзка с ищците о настоящото дело и ПНД от гр. Тервел - в
родствена връзка с ищците . Съдът уважи искането касаещо събиране на
гласни доказателства в лицето на тримата посочени свидетели .В съдебно
заседание процесуалния представител на ищците представя списък с
разноски по реда на чл. 80 от ГПК .
Ответната страна по делото редовно призована се представлява от
юрисконсулт К. Костадинова - Сочи се ,че се подържа дадения писмен
отговор – в цялост иска се приема за основателен и доказан.
Състав на Тервелски районен съд , преценявайки събраните, по
делото доказателства-писмените и гласни- показанията на разпитаните
трима свидетели водени от ищците , след като съобрази становищата на
страните , нормативните актове, регламентиращи процесните отношения - по
реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори ,че от 1955 година процесния имот се владее от
праводателя на ищците . Съгласно показанията на св. П. Дачев –
праводателя на ищците владее имота след като се е отделил в самостоятелно
домакинство – в началото на 50-те години. От този момент всички свидетели
са категорични ,че имота се владее и стопанисва от праводателя на ищците
3
а след неговата смърт имота последодавателно се е обработвал от неговите
наследници. За имота не се намериха данни да е бил внасян в структурата
на ТКЗС, или да е бил отчуждаван . Обработтва се от наследниците на
Белчев- някъде праводателя на ищците е записан с имената ХХХ .
През 1995 година наследодателя на ищците е признат за собственик на
процесния недвижим имот на основание текла в негова полза придобивна
давност - с нот. Акт ХХХХХХХХХХХХХХХХХ по описа на Тервелски
районен съд .
Мижду страните липсва спор относно обстоятелството ,че имота винаги
е бил извън регулацията на рег. План на село Гуслар , общ. Тервел .
С дадения писмен отговор от ответната страна са депозирани писмени
доказателства . От така представените писмени доказателства следва
извода , че с Протоколно решение - Одобрено със Заповед РД-10- 360 от
22.12.2008 година на директора на Областна дирекция „ земеделие“ гр.
Добрич - Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година на КОМИСИЯТА
по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ св състав определен със Заповед № РД-10-173 от
04.07. 2008 година на Директора на ОД „ Земеделие“ гр. Добрич, са
определени имотите по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително
придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ/ обн. ДВ бр. 13 от 2007 година- за Община Тервел гр. Тервел .
Съгласно Приложение № 1 към раздел I , т. 1 от Протоколно решение № 1
от 22.12.2008 година са посочени имоти землището на село Гуслар , общ.
Тервел , които стават общинска собственост на основание чл. 19 ал. 1 от
ЗСПЗЗ / ДВ бр. 12 от 2007 година / . Видно от съдържанието на посоченото
Приложение под № 45 от списъка фигурира процесния имот – тогава имот
с пл. № 040214.
Предвид дадената нова идентификация, към настоящия момент съгласно
скица № 15-1210767 от 22.07.2025 година процесния недвижим имот по
КККР на село Гуслар , общ. Тервел е идентифициран като поземлен имот
,като на същия имоте отреден идентификатор ХХХХХХХ, като имота е
отразен с площ от 1899 кв.м. , трайно предназначение на територията –
земеделска . НТП – за друг вид застрояване , категория на земята при
неполивни условия - 5 / пета/ . По скицата е посочено, че имота
представлява Общински остатъчен фонд , посочено е също така , че е било
налично Решение на ПК по чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ/ чл. 18 ж ал. 1 от
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реалини
граници № 23 от 27.03.1995 година . Такова решение по делото не се
представи от страните –бел. Съдия докладчика по делото .
По делото не се спори по факта ,че за процесния недвижим имот има
подадени декларации от настоящите ищци по чл. 14 ЗМДТ .
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
За ищците е налице правен интерес от предявяването на установителния иск
иск за собственост, предвид предприетите действия от страна на Нарочната
КОМИСИЯ издала Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година по чл. 19
ал. 2 от ЗСПЗЗ, която в свое приложение № 1 под № 45 е посочила
процесния имот ,като посочените по списъка имоти са предоставени за
стопанисване на община Тервел .
По отношение на процесния имот не се събраха данни да е бил отчуждаван
4
или да е бил причисляван през годините към структура на ТКЗС или друга
сходна такава.
По делото не се оспориха твърденията на ищците в насока ,че
собствеността върху процесния недвижим имот е упражнявана от
наследодателя им а и в последствие след неговата смърт и от тях самите в
реални граници. Собствеността върху имота не е отнемана,имота не е бил
причисляван към ТКЗС , което и обосновава тезата,че същия и не е
подлежал на възстановяване по реституционния закон ЗСПЗЗ . При така
установеното се налага извода ,че по отношение на процесния имот не са
налице предпоставките , Общината Тервел да придобие собствеността върху
него по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.Процесния имот видно от обективираното по
разписния лист се намира извън регулационния план на село Гуслар , има
земеделски характер,правото на собственост е било упражнявано от
праводателя на ищците и е продължило и след колективизацията .
Реституционния Закон за собствеността и ползването на земеделски земи
няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е
продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план.
За процесния имот се установи ,че изначално е бил посочен по
разписните листи като имот извън регулачионния план на село Гуслар ,
общ. Тервел . Очевидно е че имота е оставен извън рег. план на село Гуслар
и до настоящия момент. Най – вероятно това обстоятелство- невключването
в рег. План на населеното място се е наложило и на основание тенденцията
зададена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 8
НОЕМВРИ 1961 Г. ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНОТО
ПЛАНИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И УВЕЛИЧАВАНЕ ФОНДА НА
ОБРАБОТВАЕМАТА ЗЕМЯ
Обн. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 1961г., отм. ДВ. бр.34 от 27 Април 1990г.
Въпреки така установеното обстоятелство – че имота е оставен извън
регулационния план на село Гуслар ,следва да се посочи ,че имот от такъв
тип е могъл и е запазил селищния си характер,след като не е бил включен
в блок на ТКЗС, или да е бил причислен към държавния поземлен фонд .
Стопани дори и да са били членове на ТКЗС, са имали правото да запазят в
реални граници собствеността върху такъв тип имоти и както се установи и
по настоящия казус имота не е бил фактически отнет от владението на
Кольо Василев Белчев ,като той е запазил собствеността си върху имота ,
което се установява и от издадени в негова полза констативен нотариален
акт за собственост – по давност издаден на основание осъществена
обстоятелствена проверка.Такъв имот не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.Така
нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се
формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността
върху земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и
юридически лица, държавата и общините. Физическите лица заявяват правата
си върху земеделските земи по реда и начина предвиден в чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ и
глава трета от ППЗСПЗЗ, а юридическите лица по реда на глава трета от
ЗСПЗЗ. Служебно задължение за общинските служби по земеделие и гори по
5
чл. 45 ал. 1 ППЗСПЗЗ е те да установят земеделските земи от държавният и
общинският поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания,
общинските служби вземат решение за възстановяване правото на
собственост на собствениците в съществуващи или възстановими стари
реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски
земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са
общинска собственост по силата на чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ. В случая настоящия
ответник приема имотите посочени от нарочната комисия. По отношение на
процесния имот не е издаван и съставян акт за ОЧС.
Следва да се отбележи по настоящото дело , че имоти със статут както е
в настоящия случай- непричислени към ДПФ или структурите на ТКЗС
не влизат и във фонд «Резултативен» по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не стават
общинска собственост. Процесния имот е включен към списъка имота към
Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година вероятно без нарочната
комисия да е имала възможността на извърши обстойна и пълна
проверка,при което и да установи с категоричност , процесния имот владее
ли се или е безстопанствен.
Следва да се посочи обстоятелството ,че по отношение на процесния
имот ответника – Община Тервел не е предприела действия, с които да
оспори правата на ищците върху имота – не е съставила АЧОС.
С оглед на тази фактическа обстановка и тР.та съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК следва да се приеме , че разпоредбите на
ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесното дворно място, да то е
изключено от регулационния план на населеното място,но липсват данни да е
отнемана собствеността върху същото .
В настоящия случай не сме изправени пред хипотезата на чл. 25 ал. 1 от
ЗСПЗЗ , която сочи коя земя може да се приеме за общинска собственост
.Съгласно цитираната разпоредба земеделска земя , която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост . В
приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи ,
които са подлежали на реституция, но не са били заявени в предвидените от
закона срокове , респективно не са били изкупени от ползуватели по
смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ, част от хипотезата на която норма е разпоредбата
на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделски земи , което не подлежат на
възстановяване в хипотези изрично посочени в закона остават държавна
собственост . В обхвата на реституционния закон , не са включени имоти
,които не са отнемани и които са станали собственост на физически лица в
реалните им граници.
. В настоящия случай за да се приеме ,че процесния имот следвя да се
включи към резултативния остатъчен фонд е необходимо да се докаже ,че
имота е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В настоящата хипотеза
- по повод процесния недвижим имот не се събраха данни същия да е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ а и по този и въпрос не е налице
спор между страните .
От събраните по делото доказателства се установява , че настоящите ищци
имат собствеността върху процесния недвижим имот на основание
наследствено провоприемство .
По разноските :
Правилото на основание чл. 78 от ГПК гласи ,че съобразно изхода на спора
6
сторените от ищеца следва да се репарират от ответната страна.
В случая страните претендират разноски- ищците разноски по водене на
делото , включая заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство - 50,00 лева заплатена държавна такса и
1500,00 лева – разноски по договор за процесуално представителство –
съгласно списък с разноските представен в съдебно заседание .
От своя страна ответната страна претендира изплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства а и от процесуалното поведение на
страните и изхода на спора се установява , чу ответника с поведението си
не е дал повод за водене на иска . Т. нар. "остатъчен фонд" на земеделската
земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по
възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички
правоимащи субекти - физически и юридически лица, държавата и
общините.Служебно задължение е на общините да приемат за стопанисване
остатъчния фонд , но пък задължение е на общинските служби по земеделие
да установят този фонд . В случая комисия по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ с
Протоколно решение № 1 от 22.12.2008 година е определила имотите по чл.
19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и тази нарочна комисия с приложение № 1 към същото
решение взема решение кои именно имоти да се предадат за стопанисване на
Община Тервел и тук решението на нарочната комисия е самостоятелно .
Именно и след приемане на списъка на имотите съгласно приложение №1
настоящия ответник не е съставил по отношение на процесния имот АЧОС ,с
което и да е демонстрирал намерение за своене по отношение на имота ,
което дава и отговор на въпроса дала ли ответната страна повод за водене на
иска- в случая не е дала . На второ място следва да се посочи процесуалното
поведение на ответника - ответната страна не оспорва иска .При така
установеното съдът е мотивиран да приеме ,че разноските следва да
останат за ищцовата страна такива каквито ги е сторила по делото .
Същевременно и следва да се отхвърли претенцията сторена от
ответната страна за присъждане на разноски по упълномощен процесуален
представител- за определяне на юрисконсултско възнаграждение- предвид
изхода на спора.
М цялост следва извода ,че разноските следва да останат за страните такива
каквито са ги сторили по делото .
Водим от гореизложените съображения, състав на Тервелски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците: Д. Д. Г. с ЕГН
********** с постоянен адрес хххххххххххххххххххххххххххххххххх, Н. Д.
Г. с ЕГН********** с постоянен адрес ххххххххххххххххххххххххххххххххх
и И. Д. Г. с ЕГН********** с постоянен адрес ххххххххххххххххххххххх-
наследници по закон на КВБ с ЕГН **********, б.ж. на гр. Тервел ,
починал на ХХХХ година - акт за смърт № 0064/ ХХХХ година, една страна и
от друга - Община Тервел, гр.Тервел,с Булстат *********, представлявана от
кмета СС с адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ул.Св.Св.Кирил и Методий №8,че
ищците са собственици по наследство и давностно владение на следния
7
поземлен имот на поземлен имот с идентификатор ХХХХХХХ по КККР на
село Гуслар, общ. Тервел, местност -СИР, категория на земята 5 /пета/ с НТП
за друг вид застрояване, с площ от 1899 кв.м. - на основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК .
Разноските остават за страните такива каквито са ги сторили .
ДАВА на ищците , съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, 6-месечен срок от влизане в
сила на решението да отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако
това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието
си.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8