РЕШЕНИЕ
№ 2392
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114071 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
град*********** твърди, че на 27.08.2017 г. около 10.00 часа, настъпило ПТП по вина
на ответника ЮЛ. Д. Ч., ЕГН **********, неправоспособен водач, който управлявал
лек автомобил марка ******, с ДК № *****, който при несъобразена с пътните условия
скорост губи контрол над управленитео на автомобила и удря правомерно движещия
се пред него л.а. **** с ДК № ******. На собственика на увредения автомобил било
изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 953,71 лева на
15.01.2018 г. с преводно нареждане по образуваната преписка по щета №
1100020/2018. Ответникът управлявал МПС, без да има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, като ищецът на основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
буква „а” от Кодекса за застраховането изплатил на увредения собственик посоченото
обезщетение. Въпреки, че на ответника била изпратена регресна покана №
296/13.06.2018г., за възстановяване на изплатената сума, до момента същият не е
изпълнил задължението си. Моли се за осъждането му да заплати сумата от 953,71
лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника адв. В.Т. е е подал
отговор, с който оспорва всички факти и обстоятелства в исковата молба:
противоправно поведение на ответника, причинени вреди по автомобила и платено
обезщетение, получаване на регресна покана от ищеца. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за особен представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения протокол за ПТП с пострадали лица от 27.08.2017г. и АУАН №
**********г., се установява, че на 27.08.2017г. около 10 часа на кръстовището на бул.
****************е настъпило ПТП, като на ответника е съставен АУАН № *****г.,
който управлявал лек автомобил марка „*****“, ДКН ******* без свидетелство за
управление на МПС.
Видно е от уведомлението до ищеца, изпратено от ОД на МВР – гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, че на виновния Ю.Ч. е издадено НП ******* по член 638, ал.
3 от КЗ и НП **********г. по член 177 ал. 1, т. 2, пр. 1; чл. 177, ал. 1, т. 4 пр.1р чл. 183
ал. 1, т. 1 пр. 3 и член 179 ал. 2, пр. 2 които са връчени по член 58 ал. 2 от ЗАНН не са
обжалвани и са влезли в сила на 30.10.2017г.
От приложената справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „ГО“ на автомобилистите, относно лек автомобил
*******”, с ДК ********, че полицата с № ******* е прекратена, считано от 29.03.2017
г.
Видно е от уведомление за имущ. вреди от 20.12.2017г., доклад по щета за
имуществени вреди № 11 0020/5.01.2018г., заключителна техническа експертиза по
щета от 5.01.2018г. и техническа експертиза по щета № ******., ведно с цялата
приложена преписка по щетата, фотоалбуми от извършения при експертната оценка
оглед на щетите, рекапитулация, че щетите, нанесени върху автомобила ***** с ДК №
****** са с обща стойност 953,71 лева. Сумата е изплатена на 15.01.2018г. на ЦВ. П.
П., който е собственик на увредения лек автомобил, чрез платежно нареждане на лист
12 от делото, неоспорено от ответника изобщо.
В хода на настоящото производство е изслушана и приета съдебно-
автотехническа експертиза, като вещото лице е посочило в заключението си, че е
налице причинно-следствена връзка между изследваното ПТП и настъпилите и
изплатени щети по застрахования автомобил. Посочило е също така, че изплатената
стойност на авточастите и авторемонтните операции за възстановяване на автомобила
от описаните увреди, е под среднопазарната цена на ремонта.
2
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, като компетентно изготвено, от лице с необходимата квалификация,
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Ответникът, чрез особения си представител е оспорил само едно доказателство
– регресната покана, като е оспорил факта на получаването й. Съдът намира за
напълно ирелевантно за настоящото производство възражението за липса на надлежно
връчена регресна покана, тъй като в случая не се търси заплащане на лихва за забава,
поради което същата няма значение за спора. Ето защо така направеното възражение не
следва да се коментира.
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че
настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на лек автомобил
марка „*****”, с ДК ********, неправоспособен водач, който при несъобразена с
пътните условия скорост губи контрол над управлението на автомобила, като нанася на
л.а. **** с ДК №******, имуществени вреди. Виновният водач е бил санкциониран по
административен ред чрез издадени му наказателни постановления за сторените от
него противоправни деяния, като още при съставяне на протокол за ПТП се
установило, че същият е управлявал МПС без сключена застраховка „гражданска
отговорност“, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Ето защо
увреденото дружество предявило претенциите си пред Гаранционния фонд, който на
15.01.2018 г. му е изплатил обезщетение в размер на 953,71 лева по банков път.
В случая са били налице предпоставките на чл. 558, ал. 7 от КЗ, тъй като след
изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното и за него се поражда правен интерес от водене на настоящия процес.
Както вече се отбеляза, този размер е доказан от представената преписка по щета,
съдържаща фактури и от платежното нареждане. Същите не са оспорени от ответника,
поради което безспорно се явяват доказани разноските за причинените вреди.
По отношение на вината на ответника за настъпилото ПТП следва да се
посочи, че макар протоколът за ПТП да не се ползва със задължителна доказателствена
сила относно отразения в него механизъм на ПТП и поведението на участниците,
защото тези факти не са се осъществили пред актосъставителя, а и законът за МВР не е
предоставил на органите на реда такава удостоверителна компетентност, това обаче не
означава, че в случая такова ПТП не е било извършено или пък, че то е настъпило по
друг начин. От друга страна, по случая е било образувано и административно-
наказателно производство чрез съставяне на две наказателни постановления на
виновния водач именно за извършените нарушения, като наказателните постановления
са влезли в сила. Нарушителят ги е приел, като не ги е атакувал по надлежния ред и не
ги е оспорил, ето защо следва да се приеме, че същият се е съгласил с констатациите в
тях и те могат да се ползват по горните съображения като доказателства за тези
3
неизгодни нему факти. При положение, че са налице влезли в сила актове относно
въпросното деяние, отразено в протокола за ПТП, съдът е обвързан да приеме, че
такова нарушение от виновния водач действително е било осъществено.
Досежно възражението в отговора за изтекла погасителна давност, следва да се
отбележи, че действително по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД при вземания за
непозволено увреждане давността започва да тече от деня на откриването на дееца, но
в конкретния случай отношенията между страните не произтичат от непозволено
увреждане, защото тук ищецът е встъпил в правата на увредения, без реално самият
той пряко да е бил увреден от поведението на делинквента. При това положение
началният момент на давността започва да тече от деня на извършеното плащане от
страна на ищеца (в този смисъл и т. 14 от ППВС № 7/ 1977 г.), защото това е моментът,
в който за Гаранционния фонд вземането става изискуемо, тъй като преди това за него
не са настъпили никакви вреди. Видно от датата на нареждането – 15.01.2018 г. до деня
на подаване на исковата молба в съда- 31.08.2021 г. не е изтекъл петгодишния
давностен срок, поради което възражението не може да бъде уважено.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба в съда до изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в производството в общ размер от 450
лева, от които сумата от 50 лева - платена държавна такса за образуване на делото,
сумата от 200 лева – внесен депозит за САТЕ, както и сумата от 200 лева – депозит за
назначаване на особен представител на ответника.
На назначения от съда особен представител на ответника адв. В.Т. следва да се
изплати внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ. Д. Ч., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: град**********, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ,
сумата от 953,71 лева, представляваща регресно вземане, за изплатено от
Гаранционния фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ по щета №
*обезщетение за при*********чинени имуществени вреди на лек автомобил марка
***** с ДК №******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 27.08.2017 г. около
10 часа в град ******в, вследствие на виновно поведение на ответника, като водач на
4
лек автомобил „*****”, с ДК № ***** , като е управлявал МПС, без да е имал сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 31.08.2017 г. до окончателното погасяване, както и съдебно -
деловодни разноски в общ размер на 450 лева..
На адв. В.Т. се издаде РКО за сумата от 200 лева, представляващо внесеното от
ищеца възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5