РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2478/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №2573 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив против Решение № 929/29.06.2021г.,
постановено по АНД № 1966/2021г. по описа на ПРС, ХVIІІ н.с., с което е
отменено Наказателно постановление № 550823-F581255/10.12.2020г., издадено от
Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което
на Фондация "Германо – Български център за срещи", ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1007,05лв. на основание чл. 180, ал.
2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател моли да се
отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави
възражение за неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и
необоснована преценка на събраните по делото доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
Фондация "Германо – Български център за срещи", чрез пълномощника
адв. К., в нарочен отговор оспорва жалбата и моли да се остави в сила
обжалваното решение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния е правилно и законосъобразно.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на решението на ПРС във връзка с наведените от
жалбоподателя оплаквания и с оглед на приложените към делото доказателства,
намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба на
Фондация "Германо – Български център за срещи" против Наказателно
постановление №550823-F581255/10.12.2020г., издадено от Директор на Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на Фондация "Германо
– Български център за срещи", ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 1007,05лв. на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че при
проверка, документирана с Протоколи № **********/25.09.2020г., №
**********/30.10.2020г. и № **********/18.11.2020г. данъчнозадълженото по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице провежда обучителни курсове по немски език
и префактурира наем и консумативни разходи. Прието е, че не се касае за
освободени доставки по смисъла на чл. 41, т. 1, б "а" от ЗДДС,
съответно в приложното поле на чл. 26,
ал. 5, т. 4 от ЗДДС. Прието е, че се формира облагаем оборот за регистрация по
ЗДДС, но не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от
изтичане на периода от 01.09.2017г. до 30.04.2018г., през който е достигнало
облагаем оборот над 50 000лв. (54 360лв.), т.е. до 07.05.2018 г. включително.
За периода от 01.11.2018г. до 06.10.2020г. /датата предхождаща датата, на която
е регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за извършените от него
облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС/. За периода 01.12.2019г.-31.12.2019г. е констатиран оборот в размер на
6042,27 лв., като приходът от извършените продажби е формиран на база
издадените фактури и представени банкови извлечения. Според проверяващите, ако
лицето било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер
на 1007,05лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.12.2019г.-31.12.2019г.
по реда на чл. 86. ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в
който да посочи данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ
в дневник за продажби за месец 12.2019г., а по отношение на продажбите към
данъчно незадължени ФЛ е следвало, на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, да
състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника
за продажби за месец 12.2019г., като включи размера на данъка по извършените
доставки в справката -декларация за данъчен период м. 12.2019г., като
справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП –
гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период,
а именно до 14.01.2020г. включително. Прието е от приходния орган, че е
извършено нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1
и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС. Съставен е АУАН, а
въз основа на него и оспорваното НП.
За
да го отмени НП районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви. Приел е,
че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН,
поради липсата на изложени факти относно факта дали се касае за доставки на
стоки или услуги, които представляват два самостоятелни вида облагаеми
доставки, техния брой, момента на извършване, вида и предмета и стойност на
конкретните доставки, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми.
Мотивирал е липсата на яснота в хода на административнонаказателното
производство относно това защо наказаният субект, според наказващия орган, не
представлява културно -просветна институция по смисъла на чл. 41, т. 1, б. „а“,
предл. предпоследно от ЗДДС, предвид възможността доставките да са освободени.
Прието е и, че са необосновани изводите за облагаемост на доставките, състоящи
се в префактуриране на разходи, тъй като префактурирането на разходи може да
представлява облагаема доставка, но не във всички случаи, а само ако естеството
на отношенията между страните е такова, че може да се направи извод, че между
тях реално е извършена доставка, цената на която са префактурираните разходи.
Решението е правилно. Изложените мотиви се
споделят от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
препраща към тях.
В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа
на който е постановено, действително липсва посочване на брой, на дата на
извършване и на естество на доставките, за които се твърди, че са облагаеми.
Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
НП. Изискванията относно съдържанието на наказателното постановление са
завишени, защото именно наказателното постановление очертава рамките на
доказване в производството пред съда. Следва да се отбележи, че и в хода на
проведеното съдебно производство не са
приобщени доказателства за установяване на горните обстоятелства.
Противно на твърденията в касационната жалба, такива доказателства няма, а
съставените от проверките протоколи не съдържат такава информация. В тях има
информация относно вида на доставките, но така, както са описани, те не
съвпадат напълно с констатациите в НП. В протоколите не се посочват кои точно
фактури се отнасят за процесния период. А в НП е констатирано, че лицето
провежда на територията на страната обучителни курсове по немски език и
префактурира наеми и консумативни разходи. Разминаването не е уточнено,
неяснотата не се преодолява и от приетите по делото доказателства. Описаният
облагаем оборот не е съотнесен към конкретна информация.
В приложените към
административно-наказателната преписка протоколи са посочени по номер фактури
за целия проверяван период, но това не изяснява за процесния период кои от тях
са дали основание да се формират направените изводи. Формира се извод, че в
случая, в НП липсва конкретно описание на фактическия състав на вмененото
нарушение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Разноски
не са претендирани от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 929/29.06.2021г., постановено по АНД № 1966/2021г. по
описа на Районен съд-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.