Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 07.09.2017 година Град
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд наказателен състав
На 07.06 2017 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Елена Тодорова
Членове
Съдебни заседатели
Секретар Ан.Добрева
Прокурор
……………………….
като
разгледа докладваното от Председателя- съдия
Тодорова
Административно-наказателно дело
№ 351 по описа
за 2017 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на С.Д.К. ***, против Наказателно постановление № 5617/22.03.2017г. на Заместник Директора на Регионалната дирекция по горите -
Кърджали, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 84,ал.1 от ЗЛОД са наложени кумулативни административни
наказания, а именно: ГЛОБА в размер 50лв, на основание чл. 84,ал.1 ЗЛОД и „ЛИШАВАНЕ от ПРАВО на ЛОВУВАНЕ” за срок от
3 години” – за нарушение по чл. 57,ал.1,вр. чл.43,ал.3,т.1 с закон. Инвокирани
са оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради издаването в противоречие
със закона, като конкретно твърдят се допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство – съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, без да е отправена покана за явяването му, неясно и непълно фактическо описание на
твърдяните нарушения и неясни
съответните нарушени разпоредби, както и
липса на компетентност на наказващия орган издал НП. По същество на нарушенията,
жалбоподателят отрича тяхното извършване. С тези доводи от жалбата се
претендира цялостна отмяна на санкционния акт (НП) за всяко от наложените
административни наказания.
Редовно призован за
с.з. жалбоподателят - не се явява, като се представлява от свой процесуален
пълномощник, упълномощен по делото, който от негово име поддържа жалбата, на
посочените в нея основания. Представят се писмени доказателства, правят се и
доказателствени искания. В хода на съддебните прения пълномощникът пледира да
бъде уважена жалбата, съотв. отменено НП-изцяло, развивайки пространни доводи
същото да е незаконосъобразно на процесуално основание, поради недостатъци в
неговото съдържание, касаещи описанието на вменените нарушения –непълно, при
липса на указано мястото на нарушението, така и неточна и неясна дадената
правна квалификация на същото, в разрез с процесуалните изисквания на чл. 57 ЗАНН. Идентични пороци се твърдят за налични и в АУАН, наред и с допуснато нарушение при неговото
съставяне – в отсъствие на нарушителя, но без да е доказано основанието по
чл.40,ал.2 ЗАНН. Поддържат се и правни аргументи да не е доказано по изискуемия
и категоричен и несъмнен начин което и да е от вменените административни
нарушения, досежно техните съставомерни признаци – обективни и субекти, обосновано с анализ на доказателствената
съвкупност по делото излагайки и критика на показанията на св. К., които
претендира да не бъдат кредитирани от
съда. съдът да не кредитира за достоверни същите.
Въззиваемата страна
– РДГ – Кърджали, чрез своя процесуален
си представител - юрисконсулт оспорва
жалбата, със становище да е
неоснователна и се претендира потвърждаване на НП. В подкрепа на тази си
процесуална теза, застъпена при прения си, пълномощникът на страната представя
писмени бележки с конкретните свои съображения, подробно развити. Последните са
в насока , да са спазени стриктно процесуалните правила на ЗАНН в проведеното
производство по издаването на оспореното НП, така и тези досежно предпоставилия
го АУАН във връзка с неговото съставянее, предявяване и връчване, твърдейки да
е надлежно извършено, оспорва се и съществеността на твърдяните процесуални
нарушения изразили се в неясно описание на вмененото нарушение. Поради това и
считайки за убедително доказано осъществяването на деянието и авторството на
същото, наред с аргументация и за правилно индивидуализиране на всяко от
наложените административни наказания, пълномощникът на въззиваемата
страна, моли съдът да постанови решение
с което да потвърди обжалвания санкционния акт, отхвърляйки жалбата.
РП –Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност – не изпраща свой
представител в о.с.з.
Съдът приема за
установено от фактическа страна, въз основа
на извършената преценка на събраните по делото доказателства- писмени и
гласни, следното:
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя С.Д.К., е започнало със съставянето на 16.01.17г на
АУАН №(сериен) 028045, серия КОО 2013/ 16.01.17г от свидетеля З.С.- горски инспектор в РДГ –Кърджали. Инициирано повторно, след прекратяване на първоначално
образуваното по АУАН № 045924/22.10.16г, на основание чл. 54 ЗАНН с писмена
Резолюция от 22.11.16 на Директора на
РДГ- Кърджали. С настоящия втори по
ред констатиращ акт от 16.01.17г,
лицето е привлечено към административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение по Закона за лова и
опазването на дивеча /ЗЛОД/ свързано с неправомерно упражняване правото на лов
– извън определеното място в разрешителното.
Конкретно, според словноматериализираното в АУАН фактическо описание, деянието
–обективно се изразява в следното: ловува,
като извършва престой с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие, извън определените места в
разрешително за лов № 055679, без да е убил или уловил дивеч. Така описаните нарушения, по време и място се
твърди да са извършени на 22.10.16г, в землището на с.Костур, държавен ловен район
„Сакар”, по тракторен път минаващ през подотдел 42”д” и 43”и”, а неговата
правна квалификация е свързана с разпоредбите на чл. 84,ал.1,вр. чл.
57,ал.1 и чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД и чл. 65,т.15 от ЗЛОД, които актосъставителят е
посочил за нарушени в АУАН – вписвайки ги цифрово.
Актът
–констатиращия с горепосочен номер е съставен на 16.01.17г в отсъствието на нарушителя
– жалбоподател, като липсват данни за
неговото предявяване и надлежното му връчване, по правилата на ЗАНН, доколкото
обективен факт – пряко установим от съдържанието на самия АУАН е отсъствието на
положен негов подпис, както под основното съдържание, така и в разписката за
връчване, респ. получаване на препис от същия, инкорпорирана в документа. Относно обстоятелствата по
откриване на нарушението, установяване на нарушителя и за съставянето на акта
свидетелстват в показанията си, разпитаните по делото свидетели – З.С., който е
актосъставител, така и св. И.К. и А.А., както и допуснатите допълнително –
Румен Радев и Николай Адамов. В административно наказателната преписка не се
съдържат писмени доказателства нарушителят Ст.К. да е бил поканен за съставяне
на акта на датата, на която е изготвен -16.01.17г, а от приетите в хода на
съдебното производство се установява, че изпратената му, респ. връчена по
пощата покана е за явяване на др., различни дати – 20.12.16г и
резервна,втора – 21.12.16г., с указано място – ДГС –Свиленград. Според
свидетелските показанияя депозирани от св. С.,
видно и от приетия в с.з. Протокол от 21.12.16г на комисия от служители
на РДГ Кърджали, лицето –нарушител не се
явило на която и да е от тези дати, поради което акта се съставил задочно-в негово отсъствие,
но вече на по-късна дата и др. място – в РДГ –Кърджали, както изяснява именно
актосъставителя –св.С.. В точно обратен смисъл, обаче са показанията на втората
група свидетели – Радев и Адамов, които
при разпита си са категорични и поддържат еднозначно твърдения да са се явили в
ДГС -Свиленград, както те лично, така и
жалбоподателя Ст.К., като членуващи в същата ловна дружина, именно на
резервната дата вписана в поканата -21.12.16г, там изчакали до обяд, но
служителите на РДГ –Кърджали така и не се появили. Наличните писмени доказаателства относно връчването,
т.е. изпращането и съответно получаването на съставения АУАН от адресата –
сочения за нарушител, се изчерпват с приложените - придружително писмо изх.№
931/07.02.17г и известие - обратна
разписка № ИД PS 662000E54 G Y, в която обаче не е
отбелязано съдържанието на пратката –писмо, конкретно вкл. акт, като разписката
е оформена с дата и подпис, без да е вписано и качеството на получателя –лично
или упълномощено лице. Поради недостатъчно конкретното си съдържание, документът
не установява несъмнено и категорично обстоятелството за получаването от
жалбоподателя на препис от съставения АУАН.
Откриването на
самото нарушение, станало в предходно време – на дата на извършването му 22.10.16г,
при и повод изпълнение на служебните
задължения на свидетелите – Иванн К. и А.А. – горски инспектори в РДГ –Сливен,
към посоченото време, на които е била възложена конкретната проверка за
спазване ЗЛОД от ловната дружина на с.Костур, след сигнал, с която цел и те командировани в този
ловностопански район. В дадените при разпита си показания св. К. твърди, че в
деня на проверката, заедно с колегите
отивайки в района на с.Костур заели място, позволяващо им
видимост, както към ловната територия на дружинката, така и към държавния
ловностопански район – ДЛС„Сакар”. От там наблюдавали и започването на лова
в тяхното ловище, първоначално
придвижвайки се към м.”Ходжов връх” от землището на селото, по –късно, обаче
цялата група ловци била локализирана от контролните органи на територията на
ДЛС „Сакар” към ДГС -Тополовград, т.е. в различен ловен район от посочения в
издаденото им разрешително за групов лов на конкретната дата, макар и намиращ
се в съседство с ловището на дружинката. Отново, според твърденията на св. К., именно
той придружаван и от колегата си Мустанов(Меджнун) минал по пътя, по линията на ловците –
стрелците, който уточнява като тракторен
път, в близост до който били паркирани и
автомобилите на ловуващите, в района на чешма, находяща се на около 200м в ДЛС „Сакар”. Същият
свидетел поддържа този тракторен път, да се намира изцяло в територията на ДЛСР
и по неговото протежение разположени-„наредени” всички 10 човека ловци, всеки с
оръжието си. Тогава той предприел и
проверката им на място, като проверил всеки един поотделно за ловен билет,
разрешително за носене на оръжие, членска карта и разрешително за ловуване,
след което връщал документите и им
указал да се събират при автомобилите, където до този момент др. от
проверяващите - св. А. ги изчаквал, оставяйки там при др. двама ловци от
дружината от които само един с оръжие. Докато местооткриването на ловците,
според дадените от него показания (на
св. А.), сочи и изяснява за горски път,
който според него е границата на двата участъка – районите на ловищата на
ловната дружинката и това на ДЛС”Сакар”, по
същия този път колегата му тръгнал да проверява. А относно представите
си за мястото на ловуването, А. твърди да се изградени само по картата,
признавайки да не видял лицата да ловуват, не чул и изстрели, но те носили пушки, когато се събрали на
мястото където той изчаквал, там се върнал и К. с последния намерен в гората
ловец. Впоследствие на това място, където се събрали ловците (при автомобилите
им), повторно се извършила проверка на документите за ловуването, персонално на
всеки от тях и предвид установените
нарушения последвало съставянето на АУАН
– персонално на всеки един от ловците. Отделно за своите констатации,
контролните органи съставили и Констативен протокол сер.300А №
001618/22.10.16г, изготвен в присъствието на Стефан К., в качеството му на
ръководител на лова. В съдържанието на посочения документ, приет по делото в
препис, е отразено фактическото обстоятелство, ловната дружина да провежда групов
лов в ДЛСР „Сакар”, за което няма издадено разрешително за лов, при уточнен
вида и предмета на притежаваното от тях,
а именно разрешително за групов лов на
дива свиня № 055679 за ловище „Ходжов връх” с.Костур и съотв. вписаните в него
ловци -10бр., наред и с др. констатации.
Документът Разрешително за групов лов с №055679 е приет като доказателство по делото и видно
от неговото съдържание ловната дружинка
на с.Костур би трябвало да ловува на 22.10.2015г. в ловностопански районен
Костур, ловище №1, местност Ходжов връх. Видно от съдържанието на
документа, сред поименно изброените в него ловци фигурира и жалбоподателят – С.К..
Първият съставен във времето АУАН
от тази проверка на 22.10.16г, след
администрирането му с изпращане
на териториално компетентния орган – директора на РДГ – Кърджали е бил
прекратен, в хипотезата на чл. 54 ЗАНН,
както вече се посочи с писмена резолюция от 22.11.16г, поради констатирани
формални нередовности на същия. Вече впоследствие, въз основа на документите от
тази преписка и събраните допълнително доказателства е бил съставен и процесния АУАН от 16.01.17г със сериен № 065535, предпоставил и издаването на
обжалваното НП № 5618/22.03.17г от Заместник – директора на РДГ Кърджали. Това процесуално действие е извършено –
задочно, в отсъствието нанарушителя Ст.К.. Относими към обстоятелствата по
неговото изготвяне, редът и хипотезата на съставянето му, са свидетелските
показания на св. Здр.С. – актосъставител, така и вече обсъдените на св. А. и К.,
с чието участие той е бил съставен, както и отчасти кредитираните показания на
св. Радев и Адамов.
С издаденото и предмет на
обжалване НП на жалбоподателя С.Д.К. са
наложени административни наказания –кумулативно, за извършеното от него
нарушение по чл. 84,ал.1,вр.чл. 57,ал.1,вр. чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД, а именно: ГЛОБА
в размер 50лв, на основание чл.84,ал.1 ЗЛОД и „ЛИШАВАНЕ от ПРАВО на ЛОВУВАНЕ”
за срок от 3 години”, на основание чл. 94,ал.1 с.закон. В НП наказващия орган е възприел изцяло и по идентичен начин е
възпроизвел фактическите констатации на контролните органи, както и дадената от
тях правна квалификация на нарушенията. Последното е редовно връчено -на жалбоподателя на 31.03.17г, по пощата,
с обратна разписка –известие за
доставяне, надлежно оформена – датирана и подписана от получателя –упълномощено
лице.
За доказване материалната
компетентност на издателя на НП в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност , за което по делото са представени и приети надлежните писмени
доказателства, от които се установява възлагането на санкционна власт от наказващия орган по закон
– министъра на земеделието и храните, съгласно чл.96,ал.1 от ЗЛОД на определен
кръг длъжностни лица от РДГ, извършено със Заповед № РД-49-199/16.09.11г, при
установени и фактът на заеманата длъжност
и възникнало основание за заместване на оправомощения орган –
Директорът, към датата на постановяване на санкционния акт.
В хода на съдебното производство,
по искане на жалбоподателя се допуснати до разпит допълнително и
свидетелите - Румен Радев и Н. Адамов, членуващи в същата ловна дружина
от която е и жалбоподателя и против, които също са били съставени актове за
нарушения по ЗЛОД, аналогични на вменените на К.. И двамата свидетели,
безпротиворечиво поддържат в показанията си, че са ловували единствено в
тяхното ловище, съгласно разрешителното за групов лов, отричат да са навлизали
в това на ДЛС „Сакар”, както на конкретната дата, така и по др. време. Поддържат,
още проверката да е извършена след приключването на лова, когато са се
придвижвали с прибрани в калъфи оръжия,
към мястото за обяд, тогава били
пресрещнати от св. К., който след като им се представил, извършил проверка
на документите им. А мястото на срещата си с контролните органи,
признават да е била на конкретния
тракторен път, но отричат той да е част от ДЛСР „Сакар”, а се явявал граница
между последното и ловището на тяхната дружинка в землището на с.костур. Отново
тези двама свидетели, дават сведения да
възникнал конфликт между Председателя – св. Адамов и св. К., като според тях
последният нямал точна представа, къде точно се намирали, съотв. неправилно
цитирал пред тях името на местността, в която би трябвало да са. Показанията на
св. Радев и Адамов, съдът не кредитира в частта им, ловците да не са носили
сглобено оръжие и за възникнал конфликт с контролния орган водещ проверката, в
която те се очертават в противоречие с останалите свидетелски показания и се
опровергават от тях. За тази си преценка, съдът съобрази наличието на
обстоятелства, индициращи заинтересоваността им от изхода на делото, доколкото
същите членуват в една ловна дружина с жалбоподателя, участвали са съвместно и
в конкретния лов, така и факта против тези лица също да са били съставени АУАН
за нарушения по ЗЛОД, което основателно поставя под съмнение добросъвестността
и достоверното пресъздаване на случилите се събития. В останалата част,
оставайки неопровергани от доказателствените
средства, съдът ги кредиттира.
Показанията на др. разпитани по делото свидетели – К., А. и С.,
съдебният състав възприема изцяло с
доверие, поради тяхната безпротиворечивост, взаимно допълване и систематиката
им, при липса на основания за предубедеността им. Критика в тази насока не се
налага и относно показанията на първия, доколкото наведеното твърдение за
възникнал конфликт между него и ловците, дори и да се приеме за вярно, то както
се изяснява от гласните доказателства,
той не е такъв от естество да
предпостави превратно интерпретиране на действителността, единствено за
да бъде уличен жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Въз основа на така интерпретираните и кредитирани гласни доказателства
–частично за св. Радев и Адамов, както и
приобщените писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, съдът изведе
гореизложената фактическа обстановка.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е процесуално
допустима – подадена е в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице.
Преценена по същество тя е и
основателна, за което съдът привежда следващите правни аргументи.
При служебна проверка за законосъобразност
на обжалваното НП, включително и такава относно акта, въз основа на който
последното е издадено, обсъждайки ги първо от процесуалноправна страна, съдът
констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните
правила и то в неговата начална фаза по
установяването и образуването му, така и недостатъци в съдържанието на
актовете- АУАН и НП. Същите се изразяват в неспазването на императивни процесуални
предписания от ЗАНН, установени с разпоредбите на чл.40, ал.1, 2; чл.43,ал.4 ЗАНН, чл.52,ал.2 и чл. 42,т.4 и т.5
и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, които
норми , субсумират правната квалификация на нарушенията допуснати от
административните органи – контролният и АНО. Посочените са съществени и в
съвкупността си обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП, а от тук и
неговата отмяна. В тази насока основателни са възраженията и доводите на
защитата на жалбоподателя, които се
споделят от решаващия съдебен състав.
Първото от констатираните процесуални нарушения, касае
неизпълнение на процесуалното правило, визирано в чл. 40 ЗАНН. В процесния
случай, констатиращият акт, поставил началото на административнонаказателния
процес за ангажиране отговорността на физическото лице – С.К. е съществено
опорочен, т.к. е съставен в негово отсъствие на 16.01.17г, при неустановена
хипотеза на ал.2 от чл.40 ЗАНН и отбелязване за отсъствието на нарушителя не е направено
в акта и не се съдържа. Фактът е
установим от съдържанието на самия АУАН, сериен № КОО 2013г 028045/16.01.17г, в
който липсват положени подписи от страна на жалбоподателя, удостоверяващ
съставянето на акта в него присъствие, такъв не е налице и в разписката за
връчването му –получаване на препис, инкорпорирана в същия документ. От друга
страна, потвърждава се категорично и от показанията на разпитаната свидетели – З.С.,
Румен Радев и Н.Адамов, за последните двама кредитирани частично, видно е и от
писмените доказателства. Действително такава възможност е предвидена в
чл.40,ал.2 ЗАНН, но фактът за отсъствието на нарушителя, следва изрично да бъде
отразен в акта, най-малко с оглед последваща проверка и преценка за наличието
на законните предпоставки от този ФС, при които е допустимо неприсъствено
съставяне на АУАН, от тук и за законосъобразното приложение на разпоредбата на
чл.40,ал.2 ЗАНН, като процесуално условия за валидността и редовността на акта.
Отделен е въпросът, в конкретния случай, доказани ли са предпоставките на този
ФС към датата и в момента на изготвяне на констатиращия акт и доколко правилно
е приложението му, след като нарушителят е бил поканен да се яви на друга,
съвсем различна дата пред контролния орган, установи се последната е 20.12.16г
и резервната- 21.12.16г, а не на тази на която фактически той е
оформен/датиран, сътов. и е вписана в съдържанието му – 16.01.17г, почти месец
по –късно. При тези фактически данни, следва да се приеме, че не е изследвана
–изобщо волята му и възможността за явяването му на по-късната, последваща
дата, за да се обезпечи спазването на принципното правило за съставяне на АУАН с негово лично участие, след като не се
отзовал на поканата, според показанията на св. С. и отсъствието на нарушителя е
констатирано дори в нарочен писмен документ – Протокол от 21.12.17г, но така
или иначе контролния орган не предприел извършването на процесуалното действие, за което лицето е
било уведомено. Ето защо, необяснимо
остава, защо при липса на каквито и да пречки за съставянето на акта, в този момент и на посочената дата –при
неявяването му, това не е сторено и действията се предприемат в значително
по-късен момент, без да се известява, уведомява и кани нарушителя. С тези правни съображения, съдът счита за
недоказани предпоставките –кумулативно изискуеми от хипотезата на чл. 40,ал.2 ЗАНН, към релевантния момент, а именно датата на която е съставен АУАН против
лицето сочено за нарушител С.К., т.к. не е изпълнено формално условие от
този ФС. Поради това незаконосъобразно е
приложена тя, от тук и изводът, че констатиращия акт е незаконосъобразно състав
в отсъствието на нарушителя, с което е консумирано процесуалното нарушение,
изразило се в отклонение от императивното
предписание –процесуалното правило на чл. 40,ал.1 ЗАНН. Правилото –
посоченото е императивно и само по изключение, при строго определени в
процесуалния закон условия, е допустимо отклонение от този принцип-лично в
присъствие съставяне на АУАН. Последното, винаги и във всички случаи води до
ограничаване правото на защита на субекта –нарушител, който се
санкционира. Едновременно с това, съдът
констатира и неизпълнение на задължението за предявяване на акта и връчването
му по надлежния ред, който в конкретната хипотеза- съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, е този, предвиден в чл.43,ал.4 ЗАНН. По пряк аргумент
от тази правна норма, се налага извод, че задочното – неприсъствено съставяне
не изключва и не освобождава органа от процесуалното му задължение да предяви и
връчи акта на лицето, против което е съставен. По делото не се доказа –
убедително и категорично и с надлежните годни доказателствени средства
изпълнението на процесуалното правило на чл. 43,ал.4 ЗАНН, което също е
императив, респ. приемането на действия за изпращане на АУАН за връчване на
нарушителя К., както и получаване на екземпляр от акта. Последният документ, в
собственото си съдържание, след
описателната си част не съдържа негов подпис, удостоверяващ предявяването му и
запознаване със съдържанието, нито е налице положен подпис и в разписката за
връчването му, инкорпорирана в самия акт. Фактът на обективната липса на
материализиаран подпис на нарушителя в акта, наред с липсата и на др.
доказателства за изпращането му до адресата, по др. начин и способ, са пряка индициия
невръчването на същия. Този извод на съда не се променя и приложеното в
преписката придружително писмо и
приетата в о.с.з. обратна разписка –известие за доставяне от 13.02.17г,
предвид липсата на данни за конкретното съдържание на пощенската пратка и
качеството на лицето, подписало се за получател в разписката, поради което не
може да се приеме, че е изпратен конкретно съставения против него АУАН и той е
получен лично от нарушителя- Ст.К..
Процедурата не е спазена, с оглед липсата на разписка, удостоверяваща
получаването на преписа, в смисъла на предходните разяснения, а наред с това в
самия акт отсъства отбелязване за датата на неговото връщане, респ. подписване.
След като това е така, не е доказано по безспорен начин предприемането на
действия за изпращане на АУАН за връчване, както и получаване на екземпляр от
него, т.к. съответната пощенска разписка
по своето съдържание и начин на оформяне /съставяне не е годна да
установи надлежно изпращането за предявяване на индивидеализирания с № 028045/16.01.17г
АУАН на установения нарушител-К., както вече се посочи и личното му
получаване. Поради това, налага се
несъмнено изводът, че не е налице
валидно извършено предявяване на АУАН, по смисъла на чл. 43,ал.1 ЗАНН, разбирано
като действие по запознаване със съдържанието на фактическите констатации на
контролния орган, материализирани в процесния акт и довеждането им до знанието
на правния субект, комуто се вменява в отговорност конкретна
простъпка/административна/ , а с това и се гарантира правото му на защита – да
узнае в какво е обвинена, и да възрази срещу констатациите в него преди
издаване на НП, правото да участва в производството до издаване на НП, което
макар и опростено е състезателно.Установеното изискване в разпоредбата на
чл.43,ал. ЗАНН е императивно и то очевидно не е изпълнено, с което безспорно е
допуснато процесуално нарушение, което следва да се квалифицира като особено
съществено. Непредявяването - изобщо, и невръчването на акта на нарушителя,
както се доказа в процесния казус, опорочава съществено целия процес по
налагане на административното наказание на жалбоподателя Ст.К. и съставлява
абсолютно основание за незаконосъобразност на НП. Това е така, защото
разпоредба на чл.43 ЗАНН е императивна и свързва предявяването, подписването и
връчването на АУАН единствено с административнонаказателноотговорното лице,
т.к. всички последващи права и задължения са свързани с него, основно
реализирането на правото на защита, за това и неизпълнението им съставлява
винаги съществено процесуално нарушение, произтичащо от неспазването на
задължителните процесуални норми, така и защото сериозно накърнява, или поне
ограничава правота на защита.
Незаконосъобразността на АУАН, в посочената форма,
обуславя и процесуална незаконосъобразност на последващия санкционен акт-НП,
като издаден в изначално порочно учреден административнонаказателен процес. При
така констатираните и обсъдени процесуални нарушения актът е лишен от
сезиращата си функция на официален инструмент за образуване на производството.
Поради това, АНО не е бил надлежно сезиран и като е продължил
производството, той от своя страна е допуснал нарушение на друга императивна
разпоредба-чл.52,ал.2 ЗАНН. За спазването на посоченото процесуално правило, от
страна на наказващия орган по делото не се събраха категорични доказателства,
което сочи, неизпълнение на това негова задължение. Същият е бил длъжен след
получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и ако не
е, както следва да се приеме и в случая,
следвало е да го върне на актосъставителя, за да бъде предявен –лично на
нарушителя. В
нарушение на нормата на чл.52,ал.2 ЗАНН, като е пристъпил към издаване на НП,
АНО е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това на нарушителя е
наложено административно наказание, без да му бъде дадена възможност да се
запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето
на акта, да направи и писмени такива и да представи доказателства в предвидения
от закона срок, и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита. Ето
защо и съдът приема, че нарушението е особено съществено, то и не може да бъде
санирано в съдебната фаза на производството, поради което и съставлява
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно от
процесуалноправна страна, в смисъла на гореизложените правни аргументи за
неизпълнение на императивни процесуални изисквания, свързани и с правото на
защита.
Процесните АУАН и НП са формално
незаконосъобразни и
на др. процесуално основание, касаещо тяхното минимално изискуемо им съдържание и
реквизити, съгласно чл. 42,т.4 ЗАНН – за акта, сътов. за НП –чл. 57,ал.1,т.5 и
т.6 ЗАНН, т.к. не са съобразени и не удовлетворяват изискванията на цитираните
процесуалнии норми. И в двата акта липсва, респ.не се съдържа дължимото - пълно, ясно и изчерпателно фактическо описание на твърдяното административно
нарушение, както и на обстоятелствата по извършването им и доказателствата които го потвърждават. Обективирраното в същите словноматериализирано изложение на фактите и
деянието не е достатъчно, доколкото, не съдържа основни, съществени обективни признаци от фактическия състав на
нарушението, вкл. и такива
релевантни за неговата
индивидуализация и противоправно поведение на дееца, твърденния
за които факти изобщо –липсват. Конкретно в АУАН не е посочено точно и
надлежно индивидуализирано мястото на
нарушението, от една страна, от др. –отчасти и противоречиво –вътрешно, с оглед
взаимно изключващи се административни белези. Възприетият
подход и начин на неговото
описание, при едновременно посочване
–землище с.Костур и ДЛР”Сакар”, наред с указани тракторен път и отделите
–подотдел 42”д” и 43”и”, но без да се
визира планът или картата по който те
съществуват очертани с границите си, респ. или се създават и чрез който е
възможно технически определянето на
същите, прави абсолютно неясно и квалифицирането им като територия на определен ловен район, пък бил той и ДЛС,
различни от селищна-урбанизирана територия, т.е.находяща се извън населено
място или представляваща ДГФ, с които обичайно се дефинират местата разрешени
за ловуване. Още повече предвид факта, териториите, районите и площта на ДЛС да се определят, независимо от
землищните и фондовите границите. Релевантно обстоятелството в тази насока, за
конкретния казус е и твърдяната форма на изпълнителното деяние лов – престой, със сглобено оръжие, при която
по дефиниция от закона – чл. 43,ал.3,т.1 ЗЛОД за да е съставомерно предполага местонахождение извън населено
място. В този смисъл, без отсъстващия ориентир - план или карта, действащи за
районирането, нито пък от и спрямо населено място или др. теренни белези –форми
или съоръжения, установяващи границите или поне позволяващи определянето им с
технически средства, предпоставят основателно объркване и прави неразбираемо, без специални знания,
дори и неопределяемо конкретното място
на нарушението, като допълнително задълбочават недостатъка, с оглед твърдяната
форма на изпълнително деяние. Ето защо,
съдът приема за неконкретизирано надлежно местонарушението, като част от
територия, попадаща в границите на ДЛС”Сакар” съобразно посочените
подотдели(без даннии за план или карта), в който се твърди ловуването и който е
различен,т.е. не попада в ловището съгласно разрешителното за лов – в ловностопанския район на ловна дружина
с.Костур. Едва ли има спор, местонарушението е основният
обективен елемент за индивидуализацията на всяко противоправно деяние и във
всички случаи, съобразно изискването на чл.42,т.4 и това на чл. 57,т.5 ЗАНН,
задължително следва да фигурира както в АУАН, така и в НП, като ясно и
конкретно посочен или поне определям признак, в рамките на фактическото
административнонаказателно обвинение, очертаващо предмета на доказване по
делото. Последното, обаче не е сторено, нито от контролния орган – актосъставителя,
нито от АНО, като преодоляването не е постигнато и допълнително събранитее и
представените доказателства в о.с.з. –
Протокол от 20.12.16г и графична карта
–без наименование, в която не съдържа и наименованието на плана, който
технически материализира. А протоколът е едностранно съставен от въззиваемата
страна, съотв. нейни служители, без
участието на жалбоподателя или др. представител на ловната дружина.
Същевременно, налице са пропуски в описанието на нарушението, относими и към
др. съставомерни признаци от обективната страна на административнонааказателния
състав,сочен за осъществен – чл. 84,ал.1,вр.чл. 43,ал.3,т.1 ЗЛОД. И в акта и в
НП описано е фактическо деяние –ловува, извършвайки престой с извадено от
калъфа и сглобено оръжие, без да се посочва че е извън населено място –по пряк аргумент от
чл. 43,ал.3,т.1 ЗЛОД въвеждащ легална дефиниция на понятието лов, освен
това не се конкретизира и вида или др.
индивидуализиращи белези на оръжието, което е използвано. Такива фактически
твърдения, обаче липсват и не са изложени в актовете, от тук и изводът за
отсъствието на изискумото посочване на
съставомерни елементи от обективната страна, поради което съдът приема липса на
надлежно –пълно и изчерпателно описание на нарушенията с техните съставомерни признаци. Иначе казано, фактическото изложение на обстоятелствата, очертаващо и рамките на административнонаказателното
обвинение, не се явяват достатъчни за обосноваване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподотеля Ст.К.
по вменения състав на нарушение -84,ал.1,вр.чл. 43,ал.3,т.1
ЗЛОД, включително и санкционните такива – чл. 84,ал.1. В смисъла на тези разяснения и при това
съдържание на АУАН, налице е негов процесуален недостатък, касаещ реквизита по чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН,
относим към принципа за неограничаване правото на защита.Последното е
несъвместимо и с юридическия му ефект, поради което съставлява пречка за
проявление на сезиращата и обвинителна функции, с последица опорочаване на
образуваното административнонаказателно производство. Поради това и съдът
приема, че допуснатото процесуално нарушение, се явява съществено такова ,
обуславящо и неговата процесуалноправна незаконосъобразност, като същото и е
непреодолимо в хипотезата на чл. 53,ал.2 ЗАНН. С идентичен порок е обременено и
съдържанието на НП, което не удовлетворява
изискването на чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН - за пълно и изчерпателно описание на твърдяното административно
нарушение. И това е
така, защото, спазването на законодателното изискване за описание на
нарушението, по смисъл на посочената процесуална норма се преценява с оглед това, дали са изложени фактически
твърдения за осъществените елементи от състава на административната/ите норма/и, която/ито според АНО е нарушена от санкционираното лице и за което то се наказва. А последното не е
сторено в случая и както вече се посочи в НП – в неговата обстоятелствена
част, отново липсват констатации за
факти, относими към съставомерните признаци от ФС на вмененото нарушение,
изводими от хипотезата на сочените за нарушени материални разпоредба – чл.
43,ал.3,т.1 ЗЛОД, вр.чл.84,ал.1 ЗЛОД.
Това дава основание на съда, да приеме, че обжалвания санкционен акт е
процесуалнонезаконосъобразен и не отговаря на изискването за формата си,
досежно този от реквизитите си - по чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН.
От своя страна НП, е незаконосъобразно и на собствено основание, тъй като е
издадено в при неспазване императивнита разпоредби на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, поради неправилна правна квалификация на
нарушението. Да се квалифицира правно деянието е едно от основните задължения
на АНО и то не е изпълнено. В частност, приетата цифрова правна квалификация,
свързана с разпоредбата на чл. 84,ал.1,вр.чл. 43,ал.3,т.1 и чл. 57,ал.1 ЗЛОД
според съда не е изцяло правилна и точна, в този смисъл липсва адеекватна дейност по квалифицирането, което
не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а на такава относима
към описаното нарушение.. Последното изисква конкретно деяние с неговите
фактически белези да се подведе под диспозицията на административнонаказателна
разпоредба, която е нарушена. АНО твърди нарушение едновременно на чл. 84,ал.1 , чл. 43,ал.3,т.1
и чл. 57 ЗЛОД, като на основание и
първата наложено е и наказание. На първо място,
най-общото цитиране на чл. 84,ал.1 ЗЛОД без да е посочено и не се
конкретизира, кое от точно от нейните предложения е консумирано с деятелността
на нарушителя, при предвидени в нея няколко различни хипотези, всяка от които
представлява отделен състав на административно нарушение, очевидно не е
достатъчно и не изчерпва правната квалификация. Последното евентуално само може
да се презюмира от обстоятелствената част на НП, доколкото все пак е налично
фактич(еско твърдение за ловуване на място, извън разрешителното на лов, но
извличеното по тълкувателен път на правната квалификация на вмененото
нарушенние не е допустимо, с оглед принципите на административнонаказателния
процес, несъвместимо е и с правораздавателния характер на санкционния акт.
Нито, от др. страна изчерпва задължението на АНО да даде правната квалификация на
деянието и то правилната такава. Извън, обсъденото опущение, налице е и
позоваване на неотносима разпоредба съобразно приетите в НП за установени факти
и това е нормата на чл. 57 ЗЛОД, която
въвежда изискване във връзка с упражняването правото на лов –правомерно,
за което се изисква писмено разрешително, но самата тя не представлява, съотв. и не установява
административнонаказателен състав, като основание за наказване. Отговорността
за осъществяване на лов на забранено място, в случая – извън определените в
разрешителното за лов е предмет на регламентация в чл. 84,ал.1,предл.3-то ЗЛОД
и от нея е изводимо правилото за поведение – забрана за тази дейност, за което
и е предвидена санкция –наказание. Цитираната правна норма според доктринерното
разбиране съдържа и диспозицията/правилото за поведение/ и санкцията, при
отсъствие на хипотеза. В тази връзка не е дължимо изобщо препращане към
разпоредбата на чл. 57,ал.1 ЗЛОД. Що се
отнася до включването в правната квалификация на чл. 43,ал.3,т.1 ЗЛОД, като
пояснителна спрямо твърдяната форма на ловуване, чрез извършване на престой, в
този смисъл и оттносима към изпълнителното деяние по
аадминистративнонаказателиня състав на чл. 84,ал.1 ЗЛОД, критика не се налага.
В контекста на тези разяснения, с направената от АНО привръзката между
разпоредбите на чл. 84,ал.1 ЗЛОД и чл. 57,ал.1 с.закон се предпоставя объркване
и неяснота на приложения закон, така и за конкретната съставомерна изпълнителна
форма на вмененото административно нарушение, прави отчасти неясни и съображенията
на АНО за налагане на опредеелното наказание за това ото нарушениятта. Предвид
изложеното, съдебният състав приема, че НП, в частта си по т.1, не отговаря
изцяло на изискването за форма относно реквизита по чл. 57,т.6 ЗАНН, което също
е основание –процесуално, рефлектиращо върху неговата законосъобразност и
достатъчно за отмяната му, т.к. се свързва с ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Последният не би могъл да се защитава срещу
административнонаказателно обвинение, чиято правна квалификация е неясна и
противоречива.
По
изложените до тук доводи, съдът счита, че е опорочено цялото производство по ангажиране
административнонаказателната отговрност на жалбоподателя, като в съвкупността
обсъдените множество установени процесуални нарушения, са съществени и
неотстраними в във фазата на съдебното производство, поради което обуславят
процесуалноправна незаконосъобразност на НП и представляват отменително
основание. Ето защо, същото следва да се отмени и без да се обсъжда
правилността му досежно приложението на материалния закон.
Водим от изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, Наказателно постановление
№ 5617/22.03.2017г. на Заместник директора на РДГ - Кърджали, с което на С.Д.К.
с ЕГН **********,***, са наложени
следните административни наказания:
ГЛОБА в размер 50 лв, на основание чл.84,ал.1 ЗЛОД и „ЛИШАВАНЕ от ПРАВО
НА ЛОВУВАНЕ” за срок от 3 години, на основание чл.94,ал.1 ЗЛОД, за извършено
нарушение по чл.84, ал.1 вр.чл.57, ал.1 и
чл.43,ал.3 т.1 от ЗЛОД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: