Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210/ 13.04.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На втори април през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3193 по
описа за 2017 година; за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правни основания чл. 232 ал.2 пр. II от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ, от
„Аидатур” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, пл. „Атлантически“ № 1, представлявано от изпълнителния директор Фуат
Гювен; против „Братя Стамови“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. „Македония“ № 35а, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Стамен Георгиев Стамов.
Ищецът твърди,
че по силата на договор за наем на недвижим имот от 04.09.2015 г. ответникът
наел от него недвижим имот, а именно – ресторант *** в гр. Хасково. Договорът
бил прекратен с предизвестие № 31/27.01.2016 г., получено на 15.02.2016 г.
Считано от 15.03.2016 г. ответникът следвало да освободи имота и да предаде
ключовете. Наемната цена се заплащала в срок до 12-то число на същия месец за
който се отнася, в брой в касата на дружеството в същия хотел или по банков
път. Договорено било, освен наемните вноски, наемателят да поема всички
консумативни разноски, свързани с ползването на имота – електроенергия,
телефон, вода и др., до 12-то число на следващия месец. Ответникът не заплатил
консумативни разноски за ползването на имота, а именно – разходи за
електроенергия в общ размер на 2 992,50 лв., с ДДС, както следва
- по
фактура № **********/31.01.2016 г. – 1 046,10 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 992,83 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 395 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 365,03 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 193,54 лв. с ДДС.
Въпреки проведените с ответника
разговори, той не заплатил дължимите от него суми.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати описаната сума в общ размер от 2 992,50 лв.; ведно със законната
лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане; както и направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. Това му искане се поддържа в допълнително писмена молба по
делото, като в открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой процесуален
представител.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за недопустим и неоснователен по
размер и основание. Начислението и фактурирането на претендираната за заплащане
ел.енергия било извършено без участие на представител на дружеството и без
съставянето на разделителен протокол за показанията на ползваната от ответното
дружество измервателна точка – електромер, на който се отчитала ел.енергия и на
други ползватели на части от комплекс ***, извън ресторанта. Ответникът оспорва
количеството и методиката на начислена и остойностена ел.енергия, т.к. ищецът
не бил електроразпределително дружество, за да се ползва от разпоредбите на
Закона за енергетиката. Според чл.9.8. от договора за наем, ответникът следвало
да заплати обезпечение в размер на две наемни вноски, което било заплатено при
първоначалното сключване на първия договор за наем между страните за същия
недвижим имот през
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Актуалните
състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от представени по
делото извлечения от Търговския регистър по партидите им. Между ответника, като
наемател, и ищеца, като наемодател, е сключен договор за наем на недвижим имот
от 04.09.2015 г. Предмет на същия е предоставянето за временно възмездно
ползване на следния недвижим имот, собствен на ищцовото дружество - ресторант ***, находящ се в ****, състоящ се
от зала за бързо хранене, ресторант и кухненски помещения, тоалетни, всички със
самостоятелен вход. Договорът е сключен за срок от три години, считано от подписването
му. Страните са уговорили месечна наемна цена от 1 000 лв. и начините на
коригирането и плащането й. Ответникът като наемател се е задължил, да поема
всички консумативни разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и
електроенергия /т.9.4./, които да заплаща до 12-то число на текущия месец
/т.9.5./; както и да обезпечи наемодателя с парична гаранция – депозит в размер
на двумесечната наемна цена /т.9.8./. Страните са уговорили начините за
прекратяване на договора, в т.ч. с едномесечно писмено предизвестие /т.13.3./.
Такова предизвестие е било отправено от страна на ищеца към ответника с изх.№
31/27.01.2016 г., считано от датата на получаването му. Според саморъчно
отбелязване върху същото, то е било получено от управителя на ответното
дружество на 15.02.2016 г. Месец по-късно, на 15.03.2016 г., е съставен приемо
– предавателен протокол за процесния недвижим имот, по повод цитираното предизвестие
и становище – покана за предаване на обекта с изх. № 69/11.03.2016 г. Видно от
същия, представител на ответното дружество е предал ключовете от обекта, но е
отказал да подпише протокола, който съдържа подписи на комисия на ищцовото
дружество.
Като писмени
доказателства по делото, ищецът представи и се приеха процесните фактури, всички
издадени от него като доставчик, на името на ответника като получател относно разходи за електроенергия в общ
размер на 2 992,50 лв., с ДДС, както следва:
- по
фактура № **********/31.01.2016 г. – 1 107,35 лв. с ДДС, с отбелязване, че
са платени 61,25 лв., при което остатъкът е 1 046,10 лв.;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 992,83 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 395 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 365,03 лв. с ДДС;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 193,54 лв. с ДДС.
Цитираните размери по същите и липсата
на плащания по тях се установяват от представена от ищеца и изготвена от него
аналитична ведомост за периода 01.-29.11.2017 г. на сметка 411 клиенти. Същите
обстоятелства се установяват и от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице е проверило счетоводството на ищеца, като е
установило, че фактурите са заведени там, според изискванията на ЗСч и
Счетоводните стандарти. Въпреки положените от вещото лице усилия, то не е
получило съдействие от ответното дружество за изготвяне на заключението му. По
повод ответните възражения, вещото лице е извършило проверка при ищеца
относно внесения от ответника депозит в
размер на 3 500 лв., за който той представи писмени доказателства по
делото – квитанция към ПКО от 04.09.2012 г. и фискален бон от същата дата. Експертизата
е установила, че тази сума е заведена в счетоводството на ищеца – в кредит на
счетоводна сметка 492 „Разчети за гаранции“. Към 27.06.2016 г. салдото на
ответника като клиент по сметка 411 „Задължения от клиенти“ било в размер на
6 492,50 лв. На следващия ден била взета счетоводна операция, с която се
дебитира сметка 492 и се кредитира сметка 411 със сумата в размер на 3 500
лв., като покрити били неплатени суми по подробно описани фактури, в т.ч. по
първата от процесните в размер на 61,25 лв. След така взетата счетоводна
операция, салдото по сметка 492 било нулево, а кредитното салдо по сметка 411
било в размер на 2 992,50 лв., което в края на годината било прехвърлено в
дебита на счетоводна сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
По категоричен начин по
делото се установи и не се спори, че между ответника, като наемател, и ищеца,
като наемодател, е бил сключен писмен договор за наем от 04.09.2015 г., с предмет
предоставянето за временно възмездно ползване на собствен на ищцовото дружество
недвижим имот - ресторант ***, находящ се в ***, състоящ се от зала за
бързо хранене, ресторант и кухненски помещения, тоалетни, всички със
самостоятелен вход. Не е спорно по делото, че ищецът е изпълнил основното си
задължение на наемодател по договора, да предостави на ответника уговорения
недвижим имот за ползване /чл.228 от ЗЗД/. Ответникът като наемател се е
задължил, да поема всички консумативни разноски, свързани с ползването на
имота, в т.ч. и електроенергия /т.9.4./, които да заплаща до 12-то число на
текущия месец /т.9.5./; както и да обезпечи наемодателя с парична гаранция –
депозит в размер на двумесечната наемна цена /т.9.8./. Действието на договора е
прекратено преди изтичане на уговорения тригодишен срок, след отправено от
ищеца до ответника писмено едномесечно предизвестие, получено на 15.02.2016 г.,
каквато възможност страните са уговорили, а именно – договорът е прекратен,
считано от 15.03.2016 г. Междувременно ответникът като наемател е преустановил да плаща
разходите си за електроенергия на имота. С това той е допуснал неизпълнение на основното си
задължение, да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта /чл.232 ал.2,
вр. чл.228 от ЗЗД/. Ответникът не конкретизира възраженията си по иска, нито ангажира
доказателства за тях, респ. не изпълни указанията на съда, дадени му на
основание чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК. Така
неконкретизирано остана изцяло неразбираемото му оспорване на количеството и
методиката на начислена и остойностена ел.енергия, т.к. ищецът не бил
електроразпределително дружество, за да се ползва от разпоредбите на Закона за
енергетиката; а така също и възражението му, че ползваният от него електромер
отчитал ел.енергия и на други ползватели на части от комплекс ****, извън ресторанта, като
не посочи кои са тези ползватели и на кои конкретно части от комплекса. За
установяване на тези обстоятелства, ответникът не формулира и доказателствени
искания, съобразени с чл.156 от ГПК. Ето защо, въз основа на събраните и
неоспорени писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, съдът приема, че предявеният иск е доказан и по основание и по
размер. По категоричен начин се установи, че за ползването на имота ответникът
като наемател дължи на ищеца като наемодател разходи за електроенергия в общ
размер на 2 992,50 лв., с ДДС, както следва:
- по
фактура № **********/31.01.2016 г. – остатък от 1 046,10 лв.;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 992,83 лв.;
- по
фактура № **********/29.02.2016 г. – 395 лв.;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 365,03 лв.;
- по
фактура № **********/31.03.2016 г. – 193,54 лв.
Неоснователно е ответното възражение
за прихващане на така посочената обща сума от платения от него на ищеца
депозит, като гаранция по договора, в размер на 3 500 лв. Това е така,
т.к. вещото лице установи, че тази сума вече е послужила за намаляване на стари
задължения на ответника към ищеца, в т.ч. по първата от процесните фактури в
размер на 61,25 лв.; извършено с взета счетоводна операция на 28.06.2016 г.,
след което дължима оставала именно процесната обща сума от 2 992,50 лв.,
прехвърлена в края на годината в дебита на счетоводна сметка 444 „Вземания по
съдебни спорове“.
Предвид
изложените съображения, предявения иск следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяването му 22.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
Предвид
изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в общ размер на
659,18 лв., в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Братя Стамови“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Хасково, ул. „Македония“ № 35а, представлявано от едноличния собственик на
капитала и управител Стамен Георгиев Стамов; ДА ЗАПЛАТИ на „Аидатур” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Атлантически“
№ 1, представлявано от изпълнителния директор Фуат Гювен; по сключен помежду им на 04.09.2015 г. договор за наем на ресторант ***
в гр. *** – разходи за електроенергия в общ размер на 2 992,50 лв., с ДДС, както следва:
- по фактура № **********/31.01.2016 г. – остатък от 1 046,10
лв.;
- по фактура № **********/29.02.2016 г. – 992,83 лв.;
- по фактура № **********/29.02.2016 г. – 395 лв.;
- по фактура № **********/31.03.2016 г. – 365,03 лв.;
- по фактура № **********/31.03.2016 г. – 193,54 лв.;
ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 22.12.2017 г. до
окончателното им изплащане; както и сумата от 659,18 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З.К.