Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Нова Загора, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в
публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина К.,
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 133 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ във
връзка с чл.149, ал.5 от АПК.
Производството е образувано
по жалбата от наследниците на М.К.М., бивш жител на с.Новоселец, Новозагорска
община, поч. на 02.03.1962 г., като десетте жалбоподатели И.Т.С. с ЕГН **********,
Т.И.И. с ЕГН **********, Й.Д.И. с ЕГН **********, И.М.Г. с ЕГН **********, М.Г.М.
с ЕГН **********, Б.Г.М. с ЕГН **********,
Д.М.С. с ЕГН **********, Й.Т.М. с ЕГН **********, З.Н.К. с ЕГН ********** и Д.М.Д.
с ЕГН ********** се представляват от процесуалния представител – адв. А.И.Ж. ***
против Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора, с която се иска
прогласяване на нищожността на решението взето с Протокол №3/463/03.02.1993 г.
на ПК –Нова Загора, постановено по преписка по заявление с вх.№ 11935/1991 г.
от ответната служба, поради незаконен състав на административния орган.
В жалбата и допълнителното
уточнение се сочи, че се иска да бъде обявено решението, взето с Протокол № 3/463
от 03.02.1993 г. по преписката по заявлението с вх. № 11935/91 г. наследници на
М.К.М. за нищожно, поради незаконен състав на административния орган.
Конкретизирано е, че в състава на Поземлената комисия няма представител на
частните земеделски стопани и представител на ликвидационните съвети. Изложени
са подробни съображения за процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, допуснати при постановяване на акта.
Ответната Общинска служба
„Земеделие” гр. Нова Загора, като административен орган в срока по чл.131 от ГПК представя
писмен отговор, чрез процесуалния си представител – адв. Р.К. ***. Считат жалбата за недопустима, поради липса
на правен интерес от завеждането ѝ, а освен това изтъква аргументи, че
издаденото решение е законосъобразно, постановено от комисия, която била в
законен състав, съобразно действащата по това време законова уредба, както и че
съставът на същата не е императивно определен, а имал препоръчителен характер.
Оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена и като неоснователна.
В съдебно заседание се
явяват част от жалбоподателите И.С. и И.М., за всички се явява процесуалният им
представител адв. Ж., който поддържа искането си. Претендира за присъждане на
съдебно–деловодни разноски.
За административния орган –
Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора, като правоприемник на Поземлена
комисия- Нова Загора и Общинска поземлена комисия, представлява се от адв. Р.К.,
която оспорва жалбата и води трима свидетели.
Последните са разпитани в
същото съдебно заседание проведено на 08.07.2020 г.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа
обстановка:
Жалбата е
подадена от надлежна страна и е допустима.Жалбоподателите се явяват наследници
на М.К.М.,поч.на 02.03.1962г.,б.ж.на с.Новоселец,Новозагорска община,видно от
удостоверение №060/29.11.2019г.изд.от Кметство с.Новоселец.
Видно от протоколно решение №3/463 от
03.02.1993г.изд.от ОС“З“Нова Загора/тогавашната Поземлена комисия/ е признато и
определено за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне,а върху останалата
част от земите е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на
собствеността.
По делото е прието като доказателство копие
на преписка №11935,въз основа на която е постановено горецитираното
решение.Приети са като доказателства по делото и трудовите договори на всички
работещи в ОПК-Нова Загора в периода 1992г.и през 1993г.В тази връзка бяха разпитани
и свидетелите Е.К.Н.,В.Т.Р. и М.А.М..*** имало членове,които са вземали участие
във вземането на решения по възстановяване на собствеността върху земеделските
земи.И тримата свидетели са работели в Комисията по трудови договори и били
назначени със заповед на Министъра на земеделието.
От така приетото за установено съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е
допустима.
Според чл.149, ал.5 от АПК,
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите
отправят твърдения, именно за нищожността на процесния административен акт,
като постановен от орган, действащ в незаконен състав и се иска прогласяването
на неговата нищожност. След като това е петитумът на жалбата, следва да се
приеме, че доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение
във времето, тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Производството е по реда на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Постановените по реда на чл.14, ал.1 от ЗСППЗЗ решения на
Поземлените комисии са индивидуални административни актове и следва да
отговарят на условията за законосъобразност
на административния акт, т.е. следва да бъдат постановени от компетентен
орган в предвидената от закона форма, да
са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му
и да е съобразен с целта на закона – чл.146 от АПК, респ. чл.41, ал.3 от ЗАП -
отм.
Разпоредбата
на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията ѝ към датата на издаването на
атакуваното решение, предвижда членовете на ПК да се назначават и уволняват от
министъра на земеделието, като в техният състав следва да се включат твърдяните от адв. Ж. длъжности и
специалности. Съдът след като изследва твърдението за незаконен състав на
Поземлената комисия констатира, че действително е налице нарушение на нормата
на чл.60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията ѝ към момента на постановяване
на обжалваемото решение на ПК - Нова Загора и е следвало да включва задължително
юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер–земеустроител, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, а в конкретния случай е
липсвал юрист. Това изискване е императивно, за разлика от уредбата при
последващата редакция на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ /Доп. - ДВ, бр.28 от
1997 г./, когато законодателя е предвидил, че включването е „по възможност”.
Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби
води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт,
който се опорочава до степен на нищожност. Съдът намира, че от събраните в хода
на производството доказателства не се установява съответствие на състава на
комисията със законовите изисквания, поради следните доказателства:
представител на ликвидациония съвет и на частните земеделски стопани, като по делото са представени писмени
доказателства за назначаването на нейни членове през 1992 г. и 1993 г. по почин на активно легитимираната страна.
Така в отговор на искането на адв. Ж. *** е представеното по делото Писмо Х
94-1236/27.07.2020 г. от Министерство на земеделието, храните и горите, като с
него са изпратени по делото и съответно заповедите за назначаване на членовете
на Поземлената комисия – гр.Нова Загора.
От първото представено с
писмото на МЗХГ Допълнително споразумение от 24.11.1992 г. към трудов договор №
1589-ПРК/01.12.1992 г. се установи и доказа, че Е.К.Н. е назначена от министъра
на земеделието на длъжност председател на ОПК - Нова Загора и притежава
специалност инженер-земеустроител /л.131 по делото/, след което има второ
допълнително споразумение, но от 26.05.1993 г. /л.143 / като в него също е
председател на ПК - Нова Загора, има и още три Допълнителни споразумения, но касаят
период, който е след съставяне на процесното решение по Протокол
№3/463/03.02.1993 г., постановено по преписка по заявление с вх.№ 11935/1991 г.
от ответната служба.
На следващо място се доказа
и че секретарят на ПК е назначена по надлежния ред от Министъра на земеделието,
тъй като на л.133 по делото е приложено Допълнително споразумение от 24.11.1992
г. към трудово договор № 1588-ПРК/01.12.1992 г., с който В.Т.Р. е назначена
като секретар на ОПК, същата е със специалност икономика – стокознание. За
секретаря са приложени още две
допълнителни споразумения, но второто като хронология по време, приложено на
л.145 по делото касае отново секретаря и е с дата 26.05.1993 г.
Относно вторият от членовете
на ПК, а именно М.Б.Ж. също се установява и доказва, че същата е назначена като специалист - агроном от Министъра на
земеделието, но на длъжност специалист в ПК - Нова Загора, чрез Допълнително
споразумение от 24.11.1992 г. към Трудов договор № 1587-ПРК/01.12.1992 г. на
л.139 по делото, а на л.147 по делото е
приложено и Допълнително споразумение към същия трудов договор от 26.05.1993 г.
на същата длъжност.
Що се касае до четвъртия
член на комисията – М.А.М., същата е изпълнявала длъжност специалист, по силата
на Допълнително споразумение от 26.05.1993г. към трудов договор №
708ПРК/08.06.1993 г. и е специалист инженер-земеустроител. Съдът обаче приема,
че вписването ѝ в процесното Протоколно решение № 3/463/03.02.1993 г.,
постановено по преписка по заявление с вх.№ 11935/1991 г. е без правно
основание, тъй като липсват доказателства към датата на постановяване на
цитираното решение да е имала такова качество.
На следващо място за другите
членове на ПК – Л.И., Й.Б., Г.П., както за С.С. и П.Д. липсват всякакви писмени
доказателства за правното основание на участието им в ПК - Нова Загора.
За С.Д.С. е налице надлежно
назначаване като специалист в ПК - Нова Загора, тъй като е със специалност
инженер - земеустроител, но тъй като и договора и допълнителното споразумение
към него датират след съставянето на Протокол № 3/463/03.02.1993 г.,
постановено по преписка по заявление с вх. № 11935/1991 г., то съдът счита
неговото участие като противоречащо на закона. Останалите две допълнителни споразумения
са също от дати, последващи съставянето на процесното протоколно решение за
възстановяване на земеделската земя.
Същото се отнася за другият
член Е.П., която е със специалност инженер - земеустроител и е назначена на
длъжност специалист в ПК - Нова Загора, но едва след процесното решение за
възстановяване на земеделската земя, тъй като и трите допълнителни споразумения
са от 26.05.1993 г. и 05.11.1993 г. /л.31 по делото/ и 17.12.1993 г. /л.75 по
делото/.
От приобщеното като
доказателствен материал ф.д. № 641/1989 г. по описа на СлОС, е видно че в
приложените заверени копия от КЗС „Д. Благоев” - с.Новоселец е видно, че с
Решение от 06.12.1989 г. е регистрирана КЗС „Д. Благоев” с председател Н.И.Т.,
като през 10.09.1992 г. председател е бил Т.Д.Т. , а член при прекратяване на
дейността на производствената кооперация е Й.Г.Б., който е третият вписан член при
постановяване на Протоколно решение № 3/463/03.02.1993 г., постановено по
преписка по заявление с вх.№ 11935/1991 г., но тъй като с това решение от
10.09.1992 г. по ф.д. № 641/1989 г. е вписано прекратяване на дейността на
кооперацията, то следователно участието му като представител на Ликвидационни
съвети не може да се счете Й.Г.Б..
След като от събраните в
хода на производството доказателства, не се установява, нито съответствие на
състава на комисията със законовите изисквания, нито назначението на членовете
ѝ по съответния ред, следва да се обяви нищожността на оспореното решение
на ПК - гр.НоваЗагора.
На
основание чл.173, ал.2 от АПК извън случаите по ал.1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на
въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Ето защо в случая преписката следва да бъде върната на ОСЗ – гр.Нова
Загора за ново произнасяне.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответният
административен орган трябва да бъде осъден да заплати разноски на
жалбоподателите в размер на 1920.00 лева за адвокатски хонорар.
Така
мотивиран Новозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение, прието с протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на Поземлена
комисия – Нова Загора, постановено по преписка с вх. № 11935/22.06.1992 г., с
което в полза на наследниците на М.К.М., б.ж. на с.Новоселец,
Новозагорска община, поч. на 02.03.1962 г., е
признато правото за възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
ВРЪЩА
преписката на Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора за произнасяне с
надлежен, постановен от законен състав, акт.
ОСЪЖДА
Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора, ДА ЗАПЛАТИ НА жалбоподателите И.Т.С.
с ЕГН **********, Т.И.И. с ЕГН **********, Й.Д.И. с ЕГН **********, И.М.Г. с
ЕГН **********, М.Г.М. с ЕГН **********,
Б.Г.М. с ЕГН **********, Д.М.С. с ЕГН **********, Й.Т.М. с ЕГН **********,
З.Н.К. с ЕГН ********** и Д.М.Д. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адв.А.Ж.,***, офис 3, СУМАТА от 1920.00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му на страните,по реда на Административно- процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: