Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода Д. Г. А., находящ се в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., отнасящ се за периода 28.12.2023 г. до 16.01.2024 г. (момента на подаване на иска), ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с твърденията, че са му причинени в резултат на действията на служители на затвора, които на датата 28.12.2023 г., през нощта са извършили обиск и претърсване на спалното помещение на ищеца, като трима надзиратели са нахлули докато той е спал и се е събудил от силен шум, рязко отключване на вратата, като това е предизвикало в него силен стрес и уплах и от тогава не може да спи и се стряска при всеки шум.

Ищецът – Д. Г. А. – лично поддържа исковата си молба в проведените съдебни заседания. Сочи доводи за нейната доказаност и основателност.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в подаден писмен отговор. Излага съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на исковата молба. Излага съображения за недоказаността на иска. Предлага съдът да го остави без уважение.

Исковата молба е допустима, като подадена от лишен от свобода с твърдението, че служители на затвора са извършили действия, с които са му причинени неимуществени вреди.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна.

По делото се установи следната фактическа обстановка: Действително на 28.12.2023 г., около 1:40 ч. през нощта е извършен обиск и претърсване на спалното помещение на ищеца. Поводът е бил възникнало съмнение у надзирателя Д. Х. (по време на регулярен обход и оглед през шпионката), че ищецът използва забранено устройство - мобилиен телефон. При претърсването се е оказало, че използваното устройство не е било телефон, а разрешено електронно устройство - MP3 плейър, с документ за собственост. Според показанията на свидетеля А., който обитава съседна килия, надзирателите са "викали" "ставай" и "дай телефона". От събраните писмени доказателства (докладни записки, протокол за претърсване и обиск) се установява, че претърсването е преминало спокойно ("целостта на килията не беше нарушена и не бяха повредени лични вещи и предмети").

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл. 52 от ЗЗД. В случая по делото, ищецът не доказа твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като в ал. 2 е предвидено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В случая ищецът твърди, че извършеното на 28.12.2023 г. претърсване на спалното му помещение представлява именно такова действие, уронващо човешкото достойнство и съответно жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. В чл. 92 и чл. 95 ЗИНЗС и чл. 85 от ППЗИНЗС на надзорно-охранителния състав в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода” е предоставена възможност за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода да извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения. В чл. 86, ал.1 ППЗИНЗС е предвидено, че претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие график, а в ал. 2, че по заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се извършват допълнителни обиски и претърсвания по всяко време на денонощието. При извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети. Екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице или на обитателите на претърсеното помещение. (чл. 87, л.1 и ал.2 ППЗИНЗС и чл. 95, ал. 2 ЗИНЗС). В случая е представен Протокол № 024 за претърсване и обиск, подписан от длъжностното лице, съставило протокола и ищеца като обискирано лице. Протоколът представлява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия и притежава обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, която не е оборена от ищеца. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е извършено претърсване въз основа на заповед на ръководителя на дежурната част инспектор Г.. В закона няма законово изискване заповедта да е писмена, още повече в условия на неотложност. В докладна записка рег. № ИВ-3639/28.12.2023 г. до началника на затвора е посочено, че това е станало след получени сериозни данни, че в помещението има неразрешени вещи – телефон. Следователно, от анализа на посочените разпоредби следва, че съгласно изискванията на цитираните разпоредби чл. 86, ал.2 ППЗИНЗС, претърсването е извършено за предотвратяване на нарушение.

Относно твърденията, че претърсването е извършено грубо, то същото остана недоказано. Твърденията на свидетеля, че проверяващите са викали представлява негово субективно възприятие. Още повече, че в късния нощен час всеки шум се чува отчетливо. Ищецът не е възразил в съставния протокол за грубо извършване на претърсването. Действително е нормално той да бъде стрестнат при извършването на обиска и претърсването в късния час независимо дали е спял или е бил буден. Но действията са извършени законосъобразно, като няма данни за злоупотреба, грубост или унищожаване на вещи на ищеца. Липсват и доказателства за тенденциознно отношение към него, а единствената и законосъобразна цел е била проверка за наличието на забранени вещи. Недоказани са твърденията му, че от този случай той не може да спи и се стряска при всеки шум. Ищецът не е потърсил лекарска помощ във връзка с евентуални проблеми със съня.

Следователно еднократно извършеният обиск и претърсване в килията на ищеца, макар и осъществен в късен нощен час, е законосъобразен и независимо, че е предизвикал определено неудобство за него, не е довел до значително нарушение на правата му и не е засегнал достойнството му, нито телесната или психиологическата му неприкосновеност по толкова значителен начин, че да представлява нечовешко или унизително отношение.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното съдът

 

РЕШИ

 

Отхвърля исковата молба на лишения от свобода Д. Г. А., находящ се в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., отнасящ се за периода 28.12.2023 г. до 16.01.2024 г. (момента на подаване на иска), ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с твърденията, че са му причинени в резултат на действията на служители на затвора, които на датата 28.12.2023 г., през нощта са извършили обиск и претърсване на спалното помещение на ищеца, като трима надзиратели са нахлули докато той е спал и се е събудил от силен шум, рязко отключване на вратата, като това е предизвикало в него силен стрес и уплах и от тогава не може да спи и се стряска при всеки шум.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия едноличен състав на Административен съд – Пазарджик пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.