РЕШЕНИЕ
№360
гр.
Пловдив, 22.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на десети
януари, през две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното
административно дело № 3006 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.10, ал.7, вр. с ал.6 от Закона за семейните помощи за деца
/ЗСПД/, във връзка с чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от П.В.В. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат И.В., против Заповед №
ЗСПД/Д-РВ/20443/04.10.2022 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, потвърдена с Решение №
16-РД06-0049/9.11.2022 г. на Директор на РДСП – Пловдив, в частта ѝ
относно определения размер на месечна семейна помощ по чл.8д от ЗСПД за
подпомагане отглеждането на дъщеря му Р.П.В. с ЕГН ********** по 420 лева
месечно за периода 01.09.2021 г. до 31.03.2022 г. и 410 лева за месец април
2022 г.
С жалбата, както
и в писмена молба, депозирана за съдебното заседание от пълномощника адв. В.,
се прави искане за отмяна на оспорената заповед в обжалваната ѝ част като
незаконосъобразна, като в тази връзка се излагат съображения относно липсата на
обвързаност между изплащането на месечна семейна помощ по чл.7 от ЗСПД и компенсаторното
плащане по чл.8д, ал.8 от ЗСПД, както и липса на изрично предвиждане по чл.14
от ЗСПД на възможност за възстановяване на вече получена семейна помощ по чл.7
от ЗСПД. Сочи се практика на Административен съд Пловдив, обективирана в едно
съдебно решение, като се моли в обжалваната ѝ част заповедта да бъде
приета за неправилна и незаконосъобразна и се иска връщане на преписката на
органа за ново произнасяне с определяне на месечна помощ за дете в
размер на 465 лева за всеки от месеците, по отношение на които се твърди, че
неправилно е извършено приспадане на суми от размера на помощта. Прави се
искане за присъждане на направените по делото разноски, включително и за
осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя възнаграждение за адвокат,
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, като в отговор на писмено становище на
ответника, депозиран по делото, се излагат съображения относно недопустимост
мотивирането на оспорения акт с писмено становище по делото, както и досежно
това коя е приложимата разпоредба от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на кого следва да се възложат разноските при
уважаване на жалбата.
Ответникът по
жалбата Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата, като моли
заповедта в обжалваната ѝ част да се потвърди като правилна и
законосъобразна. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение над предвидения в специалната наредба минимален
размер.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, както и приетите по делото писмени
доказателства, прие за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, след проведено административно обжалване, което
обаче, не е и задължително за допускането съдебното оспорване на акта. Жалбата е депозирана от лице, засегнато пряко
от действието на обжалвания административен акт, поради което и с наличие на
правен интерес от обжалване.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за неоснователна.
От фактическа страна се установява
следното: Жалбоподателят П.В. е баща на детето Р.П.В.. По заявление –декларация
от 28.05.2021 г. от името на майката на детето И.В. за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече
от 20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД, подписано от двамата родители, по
отношение на отглежданите в семейството деца Р.В. и Ц.В. със Заповед №
ЗСПД/Д-РВ/8657 от 28.05.2021 г. на упълномощено от Директор ДСП - Пловдив
длъжностно лице на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД във връзка с
чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗСПД на майката И.В. била
отпусната месечна семейна помощ за двете деца по чл.7 от ЗСПД за срок от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., а именно по 45 лева месечно за всяко дете. Със
Заповед № ЗСПД/Д-РВ/8657/27.04.2022 г. на упълномощено от Директора на ДСП -
Пловдив длъжностно лице размерът на месечната помощ за двете деца, отпусната
със заповедта от 28.05.2021 г. бил увеличен на по 55 лева за всяко дете със
срок от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г.
На 13.09.2022 г. по отношение на детето Р.В. било издадено ЕР на ТЕЛК №
90516 от заседание 160, с което били приети 99 процента ВСУ с чужда помощ за
срок от три години до 01.09.2025 г. и дата на инвалидизацията 10.11.2008 г. Със
заявление –декларация вх. № ЗСПД/Д/20443 за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, депозирано на
29.09.2022 г. от жалбоподателя В., в качеството му на родител на дете с
увреждане Р.В., било поставено началото на административното производство, в
рамките на което била издадена и оспорената сега отчасти Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20443
от 04.10.2022 г., с която по отношение на детето Р.на основание чл.10, ал.4 от
ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, във връзка с чл.8д, ал.7 и ал.8 от ЗСПД и §4 от ПЗР на
Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. била отпусната месечна помощ по чл.8д, ал.1
от ЗСПД на родителя, който отглежда дете с трайни увреждания в размер на от по
420 лева на месец за времето от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., от 01.10.2021 г.
до 31.10.2021 г., от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. от 01.12.2021 г. до 31.12.2021
г., от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., както
и от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. По отношение на периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2022 г. размерът на месечната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД в заповедта
бил определен на 410 лева, а по отношение на периода от 01.05.2022 г. до
31.08.2022 г. – на 465 лева. По отношение на останалия период от 01.09.2022 г.
до 30.09.2025 г. размерът на месечната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД бил
определен на 930 лева. За общ размер на
помощта била посочена сумата от 6140 лева. Като мотиви към заповедта, издателят
ѝ посочил, че във връзка с чл.7, ал.8 от ЗСПД размерът на месечната помощ
за отглеждане на дете с трайно увреждане за периода от 01.09.2021 г. до
30.04.2022 г. /за минал период/ е определен, като от него са приспаднати
получените вече месечни помощи за дете по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 370
лева. Недоволен от така постановената заповед в частта ѝ, с която е
определен по-малък размер на помощта, предвид приспадане на получените суми за
семейна помощ за същото дете, но по реда на чл.7 от ЗСПД, жалбоподателят В. я
обжалвал пред Директора на РДСП Пловдив, който със свое решение №
16-РД06-0049/9.11.2022 г. отхвърлил жалбата. В решението било прието, че с
оглед разпоредбата на чл.7, ал.8 от ЗСПД при отпускането на семейни помощи за
отглеждане на дете с трайни увреждания по реда на чл.8д от ЗСПД, ако в периода
преди подаването на заявлението-декларация за отпускане помощта за детето е
получавана месечна помощ по чл.7 от ЗСПД, размерът на месечната помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане за минал период следва да бъде определен,
като от него се приспаднат получените суми по чл.7 от ЗСПД. Отразено е, че това
е и сторено в случая, тъй като със заповедта от 28.05.2022 г. на майката на
детето Р.по заявление-декларация е отпусната месечна семейна помощ по реда на
чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 45 лева с период на изплащане от 01.05.2022 г.
до 30.04.2022 г., а със заповедта от 27.04.2022 г. размерът на отпуснатата
месечна семейна помощ е изменен на 55 лева, считано от 01.04.2022 г. до
30.04.2022 г.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира следното:
Обжалваното отчасти решение е издадено от
компетентен орган, съгласно предвиденото в чл.10, ал.4 от ЗСПД. Същото е и в
предвидената писмена форма и съдържа необходимите според съда мотиви, които,
съотнесени към посочените правни основания за издаването на заповедта, дават
яснота относно волята на издателя на заповедта.
Между страните
не се спори по отношение наличието на основанията за отпускане на месечната
помощ, както и касателно началния момент, от който се дължи изплащането на
месечната помощ за родителя на дете с увреждане, нито по отношение на срока, за
който е отпусната помощта. Не е предмет на обжалване заповедта и в частта
ѝ относно определените суми за периода от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г.,
както и от 01.09.2022 г. до 30.09.2025 г. Видно е, че в конкретния случай
административният орган е съобразил изцяло разпоредбите на чл.8д, ал.7 и ал.8
на ЗСПД, както и чл.24а от ППЗСПД относно началния момент, от който следва да
се изплаща помощта, както и при изчисляването е взел предвид и разпоредбата на
чл.8д, ал.3 от ЗСПД, а именно съобразил е изходната база за определяне на
помощта с определеното в закона за държавния бюджет на страната. Така, правилно
е било отчетено, по изискването на чл.8д, ал.3 от ЗСПД, че размерът на
месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д, ал.1 от ЗСПД
с 90 и над 90 процента ВСУ е 930 лева за 2021 г. и за 2022 г., съгласно
относимите разпоредби на чл.63, ал.15 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2021 г. и съответно и чл.62, ал.16 от Закона за държавния бюджет за
2022 г. В тази насока и правилно е било отчетено обстоятелството, че помощта
следва да се отпусне от началото на месеца, в който е подадено
заявлението-декларация до изтичане на посочения в ЕР на ТЕЛК срок, както и че
следва да се определи такава и за минало време по реда на чл.8д, ал.8 от ЗСПД,
а именно от 1-во число на месеца, през който е определена датата на
инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година
назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е
подадено в тримесечен срок от датата на решението /в случая правилно е
определен този едногодишен период назад от 01.09.2021 г. до 01.09.2022 г./,
както и че за този период за минало време е отчетено, че размерът на помощта следва
принципно да е 50 на сто от размера на помощта, определяна по реда на чл.8д,
ал.3 от ЗСПД или по 465 лева /50 процента от определеното в ЗДБ сума 930 лева/.
В случая, както се посочи и не е налице спор по отношение на изходната база, по
която се изчислява размерът на месечната семейна помощ за отглеждане на дете с
трайни увреждания, отпусната на родителя му, а спорът се формира върху това
дали при изчисление размера на дължимата месечна семейна помощ по чл.8д от ЗСПД
за минало време от 01.09.2021 г. до 30.04.2022 г. следва да се приспадне
получената семейна помощ за същото дете на основание чл.7 от ЗСПД, при липса на
спор между страните, че помощите по чл.7 от ЗСПД за този период са били реално
получени.
Настоящият съд
намира, че при извършване на въпросното приспадане, мотивирано с позоваване на
нормата на чл.7, ал.8 от ЗСПД, административният орган е приложил правилно
материалния закон и е действал в съответствие с целта му, като е съобразил
съответните размери на получавани помощи по чл.7 от ЗСПД за подпомагане
отглеждането на същото дете на основание заповедта от 28.05.2021 г. и тази за
изменението ѝ от 27.04.2022 г. Според разпоредбата на чл.7, ал.8 от ЗСПД
месечната помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай, че
за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД.
Въпросната разпоредба недвусмислено сочи на извод относно това, че законът не
допуска едновременното получаване на месечни помощи за едно и също дете на
двете различни основания. И този извод има своето основание в обстоятелството,
че посочената разпоредба е с цитираното съдържание след изменението ѝ в
сила от 01.01.2017 г./ДВ., бр.68/2016 г./, когато е извършено и изменението на
разпоредбата на чл.8д от ЗСПД и съществуващите до тогава месечни добавки за
деца с трайни увреждания, изплащани до изменението, вече биват заменени с
/включени в/ отделен вид месечна семейна помощ за деца с увреждания, посочени в
изброяването по чл.2, ал.3 от ЗСПД.
Въпросните изменения са въведени със Закона за държавния бюджет на Република
България за 2017 г., като съгласно мотивите към законопроекта, в частта му,
изготвена от МТСП, изрично се посочва, че се въвежда нова месечна семейна помощ
за деца с увреждания, която се отпуска при облекчен режим, без оглед размера на
доходите на семейството, отглеждащо детето. В мотивите към законопроекта
изрично е посочено относно същността на помощта, че „новата помощ обединява
всички помощи, които към момента се получават от децата с трайни увреждания на
различни нормативни основания, включително финансовата подкрепа на техните
семейства за осигуряване на грижа в домашна среда“. Впрочем, посоченото е
изрично заложено в нормата на чл.8д, ал.5 от ЗСПД, според която месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се
предоставят за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането
потребности на децата с трайни увреждания, както и за осигуряване на грижа и
подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто
вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които
се отглеждат от семействата по ал.1 /на родители или осиновители/ и от
семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал.2 на чл.8д
от ЗСПД. Съгласно определението на семейните помощи по чл.1, ал.2 от ЗСПД те
съставляват средства в пари и/или в натура, които подпомагат
отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи
за тях. При това положение и видно е, че след изменението на закона в сила от
01.01.2017 г. вече е премахнато понятието месечна добавка за деца с увреждания,
което плащане е било добавяно към месечната семейна помощ за отглеждане на дете
в семейна среда, като въведената нова месечна семейна помощ по чл.2, ал.3, т.3
от ЗСПД и съответно по чл.8д от ЗСПД включва в себе си елементите както на
помощта за грижата в семейна среда, така и такава за специфичните потребности
на детето съобразно с увреждането му. Тоест, новата месечна помощ по чл.8д,
така, както бива нормативно определена от законодателя, включва в себе си и
т.нар. дотогава „детски надбавки“. В тази връзка именно е и изричната разпоредба
на чл.7, ал.8 от ЗСПД, на която се позовава и ответният административен орган,
която не допуска да се получава на практика два пъти, или едновременно, месечна
семейна помощ за отглеждане на дете в семейна среда. Аргумент в насока на това
разбиране е и нормата на чл.8д, ал.9 от ЗСПД. Затова и доколкото помощта,
предоставяна с тази именно насоченост и цел /грижа и отглеждане в семейна
среда/, е елемент от месечната семейна помощ по чл.8д от ЗСПД, то доколкото
такава целева помощ вече е била получена от страна на родителя и по това не се
спори, а именно за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2022 г. – ежемесечно по 45
лева и за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. – в размер на 55 лева,
правилно според съда общият размер на получената помощ с основание по чл.7 от
ЗСПД от 370 лева /7 х 45 лева + 55 лева/ е бил съответно приспаднат при
изчисляването на дължимата семейна помощ по чл.8д от ЗСПД за минало време. В
тази връзка позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл.14 от ЗСПД като
такава, която не е била приложена изрично, за да се изведе липса на основание
за извършеното приспадане, не е относимо, доколкото посочената разпоредба
предвижда издаване на нарочна заповед за възстановяване на получени семейни
помощи, но тогава, когато се установят обстоятелства относно недобросъвестност
на получателя им. В случая не е налице подобна хипотеза, доколкото нито има
основания да се приеме подобно нещо, нито пък се твърди от страна на издателя
на сега оспорваната заповед родителят да е получил недобросъвестно помощите по
чл.7 от ЗСПД. Действително в закона не е предвиден изричен ред за извършване на
въпросното приспадане в хипотеза, подобна на установената по делото, както
например по чл.8д, ал.9 от ЗСПД, но избраният от страна на административния
орган начин на процедиране основан именно на разпоредбата на чл.7, ал.8 от
ЗСПД, е единствено възможен с оглед постигане целта на закона, а именно
получаване на съответната по вид и размер семейна помощ за дете при настъпилите
изменения на обстоятелствата, след отпускането на помощ за отглеждането на
същото дете по чл.7 от ЗСПД, свързани с освидетелстването на детето от ТЕЛК и
установяване на конкретен процент вид и степен на увреждане. Този подход държи
сметка, както за целта на закона, така и за равното третиране на всички деца,
за отглеждането на които се полагат семейни помощи. Позоваването от страна на жалбоподателя на
цитираното в жалбата му съдебно решение на Административен съд Пловдив, в което
при сходна хипотеза е прието различно разрешение, а именно за незаконосъобразност
на обжалваната там заповед, не е основание за приемане на различно становище от
настоящия съдебен състав. Действително, съдебните решения, с които се отменя
административен акт имат действие по отношение на всички, като това разрешение на
чл.177, ал.1 от АПК има предвид конститутивното действие на съдебното решение,
което означава, че всички следва да зачитат настъпилите от това действие на
решението правни последици, а именно в конкретния случай отмяната на заповедта.
Това обаче не означава, че настоящият съд е обвързан с мотивите към цитирания
от жалбоподателя съдебен акт, който не съставлява тълкувателна съдебна практика
на върховен съд, за да е задължителен и по отношение на изложените в него
мотиви. Настоящият съд намира, че посоченото
в съдебния акт и възприето от жалбоподателя определяне на семейната помощ за
дете с увреждане като компенсаторно по характер плащане, не държи сметка за отразеното
вече обстоятелство на настъпилата законодателна промяна през 2017 г., когато се
отмени плащането на добавки за дете с увреждане към семейната помощ и в рамките
на нововъведената такава по чл.8д, ал.1 от ЗСПД семейна помощ бе включен и
посоченият елемент, свързан с наличието на специфични нужди и потребности на
детето с увреждане, съответно предвидено бе заплащане на по-висок размер на
помощта в сравнение с този по чл.7 от ЗСПД.
При това положение и съдът намира, че обжалваната
заповед на Директор на ДСП - Пловдив в съответната ѝ оспорена част е
законосъобразно издадена, а жалбата се явява неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и не се дължат
разноски на жалбоподателя, а принципно такива са дължими за ответната страна.
Присъждане на такива обаче не е поискано, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2,
пр. посл от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.В. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат И.В., против Заповед
№ ЗСПД/Д-РВ/20443/04.10.2022 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, потвърдена с Решение №
16-РД06-0049/9.11.2022 г. на Директор на РДСП – Пловдив, в частта ѝ
относно определения размер на месечна семейна помощ по чл.8д от ЗСПД за отглеждане
на дъщеря му Р.П.В. с ЕГН ********** по 420 лева месечно за периода 01.09.2021
г. до 31.03.2022 г. и 410 лева за месец април 2022 г.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: