Р Е Ш Е Н И Е
№260596 05.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
На пети октомври през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 421 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от адвокат Д.В., като процесуален
представител на Н. В. С., гражданска на Руската Федерация, родена на *** ***,
СССР, с постоянен адрес:*** –, и И.В.И.,
гражданска на Руската Федерация, родена на *** година в гр. Х., УССР, с
постоянен адрес:***, против ответника „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, обл. София, общ. Столична, район Младост, хотел „Експо“
, бул. „Цариградско шосе“ №149, вх.
крило А, ет.3, представлявано от Тихомир
Иванов Вутов.
Предявен
е иск от Н. В. С. за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищцата, като собственик на
самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с идентификатор…, е
собственик на 0,618 % ид. части от
следния обект: външен открит басейн с площ 594, 88 кв.м., изграден и находящ се
във вътрешния двор на курортно селище в местност А., град Ч., община С., област Бургас, ситуиран между
сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени в поземлен имот с
идентификатор по КККР на град Ч., община С., област Бургас, с площ на
поземления имот 13 246 кв.м., при граници и съседи на поземления имот:..,
а като собственик на самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с
идентификатор…, е собственик на 0,269 % идеални части от същия обект.
В
исковата молба е обективиран и иск от ищцата И.В.И. против ответника за приема
за установено по отношение на ответника, че
тя, като собственик на самостоятелен обект в сграда- жилище, апартамент,
с идентификатор 81178.5.430.2.6, е собственик на 0,618 % идеални части от
индивидуализирания по – горен басейн, и като собственик на самостоятелен обект
в сграда – жилище, апартамент с идентификатор
81178. 5.430.2.7, е собственик на 0,269%
идеални части от същия обект.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения:
Първата ищца Н.С. е собственик на основание договор за
покупко- продажба, сключен с Нотариален акт № .том .. дело № ..г., вписан с акт
№.., том.., дело …г. на СВ при БРС на два самостоятелни обекта с
идентификатори:…, с посочени в акта общи части, равняващи се на общо 3,07 %
ид.ч. от общите части на сградата за двата обекта, равняващи се на общо 20,63
кв.м. ид.ч. от общите части.
Втората ищца И.И. е собственик по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба №.., том…, дело …г., вписан с акт №.., том.., дело …г.
на СВ при БРС ни на други самостоятелни обекта с идентификатори:…, с посочени в
акта общи части, равняващи се на общо 6,614 % ид.ч. от общите части на сградата
за всичките четири обекта, равняващи се на общо 44,02 кв.м. ид.ч. от общите
части.
В исковата молба е изложен правен довод, че като
собственици на самостоятелни обекти в сграда ищците притежават в собственост
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с
правото да ползват всички общи части. Конкретизирано е, че комплексът, в който
попадат самостоятелните обекти, е изграден съгласно проект, одобрен на
10.08.2009 г. на Гл. арх. на Община С. и Разрешение за строеж № 161/11.08.2009
г. на Гл. арх. на Община С.. Комплексът е въведен в експлоатация поетапно.
Ищците, чрез процесуалния си
представител, посочва още, че ответното дружество е собственик на поземления
имот с идентификатор ..по КККР на гр.Ч., общ. С., обл. Бургас, в който е
изградено курортното селище, във вътрешния двор на което са разположени голям
външен басейн и кръгъл детски басейн с диаметър 7м. и бруто площ 594.88 кв.м.
Големият басейн е проектиран в свободни форми като северната му част е
правоъгълна и образува 3 коридора за плувен спорт. Дълбочината му варира от 140
до 190м. Дълбочината на детския басейн е 65см.
Посочват, че в нотариална покана, отправена до друго
дружество от името на ответното дружеството е посочено, че като инвеститор е
изключителен собственик на всички съоръжения, в т.ч. басейн, ограда, напоителна
система и др., построени върху поземления имот с идентификатор …по КККР на гр.Ч.,
общ. С., обл. Бургас и обща площ от 13 246 кв.м.
С изложеното ищците обосновават
правния си интерес от предявяване на установителните искове за собственост.
На следващо място, чрез процесуалния
си представител, те излагат, че при подписването на Договор за управление и
поддръжка на 20.05.2013 г. с ищцата И.И., ответното дружество, е поело
ангажимент за управление и техническа поддръжка на общите части на комплекса
като е заявило изрично задължение за
техническа поддръжка и на съоръженията в комплекса, служещи за общо ползване -
зелени площи, градина, басейни, паркинг и др.
В исковото молба е посочено още, че
басейнът принадлежи към комплекса, композиционно и функционално той е основния
акцент на комплекса. Няма самостоятелно значение, а обслужва комплекса. По
проект е предвиден като част от паркоустройството на комплекса и е част от
обособена зона за социални контакти.
Поради изложеното ищците считат, че
басейнът в комплекса представлява обща част, достъп до която следва да имат
всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, които притежават
съответна идеална част от общите части, каквато по предназначението си
представлява басейна, защото е проектиран не като самостоятелен обект, а като
част от общия архитектурен проект на целия комплекс. Считат, че е предназначен
за ползване от всички живущи в комплекса.
В исковата молба е конкретизирано,
че ответното дружество ограничава достъпа на ищците, които
заявяват, че имат право да ползват общите части, в т.ч. намиращия се на
терена басейн, с претенцията, че дружеството е единствен и изключителен
собственик на басейна, както и на всички съоръжения на територията на
комплекса. Посочено е, че ищците, както и другите собственици на обекти в
комплекса, не следва да имат достъп до басейна и нямат право да го ползват, тъй
като не представлява обща част, от която имат право на собственост.
Ищците излагат, че по този начин
ответното дружество им пречи да осъществяват пълноценно и в пълен обем правото
си на собственост върху съответната идеална част от общите части, каквато
представлява външния басейн, в т.ч. върху терена, част от който е външния
басейн, като прилежаща към комплекса обща част.
В исковата молба е посочено още, че
външният открит басейн като част от целия комплекс - курортно селище, е
предвиден и реализиран съгласно одобрен проект, разрешение за строеж и
разрешение за ползване. Басейнът няма самостоятелен характер и предназначение.
Същият е описан в разрешението за строеж на селището и е приет и въведен в
експлоатация заедно със сградите.
Уточнено е, че басейнът не е самостоятелен обект на правото на
собственост, а е част от терена, благоустройствено, строително -техническо
водно съоръжение в поземления имот, строеж по смисъла на ЗУТ. Ищците считат, че
по той е обща по предназначението си част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС.
Излагат, че е изграден в съответствие с разрешение за строеж №
161/11.08.2009 г. и проект, одобрен на 10.08.2009 г. от гл. арх. на Община С..
Басейнът е открит, с достъп от дворната площ, не отговоря функционално на
изискванията при проектиране, изпълнение и експлоатация на открити басейни за
обществено ползване и е изпълнен като част от зоната за отдих и е достъпен само
за обитателите на комплекса. Не е достъпен за външни лица.
Ищците считат, че въпреки че е
собственик на земята, ответното дружество не е изключителен собственик на
басейна, тъй като според тях той е обща част на сградата. Излагат, че
представлява строително-техническо съоръжение в поземления имот. Не може да
съществува самостоятелно и е проектиран и изграден за нуждите на живущите в
комплекса. Като съоръжение в УПИ, чието предназначение е да бъде ползвано от
собствениците и обитателите на комплекса, басейнът представлява обща по
предназначението си част.
Поради това процесуалният
представител на ищците счита, че с придобиването на собственост в комплекса на
самостоятелни обекти, те са придобили право на собственост и върху общите части
на комплекса, които включват зелените площи, площадки, басейн. Ищците са
собственици на обекти в сграда в курортно селище- комплекс с прилежащи към
комплекса/сградите общи части. Поради това считат, че следва да имат достъп до
тези общи части и имат право да ги ползват.
Поради
изложеното ищците предявяват посочените искове.
В
исковата молба от името на ищците е поискано извършване на съдебно – техническа
експертиза вещото лице по която да отговори на формулирани въпроси.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., САК, дава писмен
отговор на предявения иск, в който отправя искане производството по делото да
бъде прекратено като недопустимо, а при
условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
На
първо място по допустимостта е направено възражение, че ищците не са материално
правно легитимирани да предявят исковете, тъй като не установяват, че са
носители на право, което да е нарушено, а и не са установили нарушение. На
следващо място в писмения отговор е посочено, че за тях липсва правен интерес
от предявяване на посочените искове, който е абсолютна процесуална предпоставка
по допустимостта им.Конкретизирано е, че правен интерес би бил налице ако
ищците притежават права, които се оспорват, а в случая не се установява право
на ищците да е оспорено и не се установява по какъв начин е засегната правната
сфера на ищците. По тези съображения от името на ответната страна е поискано
прекратяване на производството като недопустимо.
На
следващо място в писмения отговор е посочено, че в случая е налице задължително
другарство и в производството следва да участват като страни и останалите лица,
които са носители на правото на собственост по отношение на отделни
самостоятелни обекти на правото на
собственост. Този довод е обоснован с необходимостта да бъде постановено еднакво
решение по отношение на всички другари. Ответникът счита, че неспазването на
това законово изискване също е самостоятелно основание за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.
От
името на ответника е посочено, че при наличие на възможност за предявяване на
друг иск за ищците не е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск за собственост. Конкретизирано е, че нотариалната покана, приложена към
исковата молба, не може да обоснове правен интерес, тъй като ищците на се нейни
адресати.
По
основателността на предявените искове в писмения отговор е изложено следното:
В
тази насока от името на ответното дружество е посочено, че ищците не
установяват право на собственост с приложените към исковата молба нотариални
актове, тъй като предвид изминалия период от време считано от сключване на
договорите те може да са се разпоредили с имотите.
На
следващо място в писмения отговор е изложено, че дори да се приеме, че ищците
са собственици на самостоятелни обекти на правото на собственост те притежават
право на собственост върху общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, но не и върху идеални части от правото на собственост
върху земята. В тази насока в писмения
отговор е посочено, че дружеството – ответник е
носител на правото на собственост върху поземления имот.
В
писмения отговор от името на ответното дружество е посочено, че като
суперфициарни собственици на обекти в сграда на режим на етажна собственост и
по правилото на чл. 64 от ЗС ищците имат право да ползват земята доколкото това
е необходимо за ползване на постройката
според нейното предназначение. В тази насока процесуалният представител
на ответника посочва, че басейнът няма отношение към самостоятелните обекти на
правото на собственост, достъпът до тях и ползването им по предназначение. С
нормата на чл. 64 и нормата на чл. 92 от ЗС ответникът обосновава извода, че е
носител на правото на собственост по отношение на имота. В тази насока е посочено, че басейнът не се
споменава в нотариалните актове за собственост на ищците като придаваема част
към самостоятелните обекти или като благоустройство на комплекса.
Конкретизирано е в писмения отговор, че басейнът представлява техническо
съоръжение, което като приращение към терена е придобито от неговия собственик.
На
следващо място в писмения отговор е посочено, че данъците за поземления имот,
включително и басейна, са заплащани от ответното дружество, а не от ищците и в
този смисъл до момента те не са в манифестирали правата си.
От
името на ответното дружество в писмения отговор е посочено, че ищците не са
били препятствани да ползват поземления имот и намиращия се в него басейн и
останалите съоръжения в комплекса – площадки, зелени площи и други.
В
писмения отговор е изложено още, че следва да се вземе предвид и императивната
забрана на чл.22 от Конституцията на РБ и чл.29, ал.1 от ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица
да придобиват право на собственост върху земя , освен ако това право се
основава на международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, какъвто не е сключен с Руската Федерация.
Поради
изложеното от името на ответното дружество в писмения отговор е поискано
прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените
искове, а при условията на евентуалност
-за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
От
името на ответното дружество е поискано и присъждане на разноските, направени
по водене на делото.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, адвокат В. поддържат
предявения иск и сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в
писмени бележки излагат подробни
фактически и правни доводи за основателност на предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представител – адвокат Б. и
адвокат С., поддържат становището, по
иска, дадено в писмения отговор и сочат доказателства.
Предявеният
установителен иск е допустим, предвид т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012
от 27 ноември 2013 год. по
тълкувателно дело № 8/2012 година, ВКС, ОСГТК. Поради това е неоснователно и
възражението на ответната страна за
липса на правени интерес.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и
правна страна:
Видно
от основното заключение на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно
- техническа експертиза, което настоящият състав приема за обосновано и
компетентно дадено, т.5, външният открит басейн, предмет на спора, представлява
самостоятелна конструкция, отделена от построените в комплекса сгради.
Представлява
отделна самостоятелна част от строителството в комплекса, построен е като
десети подетап от строителството на комплекса. В експертизата е посочено още, че
самостоятелните обекти в комплекса, могат да се ползват и без достъп до басейна
и достъпа до техните имоти не зависи по никакъв начин от достъпа до басейна. За
отговор на поставените въпроси вещото лице е приел, че няма функционална връзка
между басейна и имотите на ищците, в
смисъл на директна връзка, и достъпа до тях се осъществява чрез пешеходни
пътеки и алеи.
В случая от събраните по делото доказателства може да се приеме, че комплексът е от „затворен тип“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Съгласно тази дефиниция комплекс от посочения вид е обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. От гласните доказателства, събрани по делото, чрез разпита на свидетелите и на двете страни се установява, че комплексът е с контролиран достъп. И свидетелката С.Д.Г-П., чиито разпит е поискан от ответната страна и свидетелят Д.Ф., чиито разпит е поискан по искане на ищците. Двамата свидетели представляват дружества, управлявали комплекса. СвидетелятФ. установява, че басейнът се ползва от притежаващите имоти в комплекса Свидетелката Г. излага, че за ползването на басейна в имота няма такса, достъпът на живеещите не е ограничават с изключение на един период от лятото за едно денонощие, когато правили профилактика. Свидетелката излага, че поддръжката на басейна, включително ремонтни дейности, се поема от представляваната от нея фирма. Поддръжката се осъществява след заплащане на съответна такса. Не е спорно по делото, че отделните обекти в сградите в имота са в режим на етажна собственост.
В съдебната практика, на която се позовава процесуалният представител на ищците - Решение № 175 от 19.12.2019 година, по гражданско дело № 4660/2018 година на ВКС, е дадена дефиниция в кои случаи следва да се приеме, че изграден в имот басейн представлява самостоятелен обект на правото на собственост, включително с оглед приложението на ДР от ЗУТ, § 5, т. 68. Относно понятието "Открити обекти". В случая не следва да бъде правена преценка за това дала басейна е самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като довода за твърдяното право на собственост е, че той представлява обща част.
Видно от приетите като писмени доказателства нотариални актове ищците са придобили самостоятелни обекти в сгради с посочения в исковата молба нотариален акт, ведно с идеални части от общите части на сградата и идеални части в съответен обем от правото на строеж върху земята. В нотариалния акт не е описано, като предмет на сделката, прехвърляне на право на собственост по отношение на идеални части от правото на собственост на имота, за да се приеме, че в този смисъл е налице обща част. От друга страна басейна не е композиционно свързан със сградите /функционално/, достъпа до него се осъществява по алея, поради което следва да се приеме, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 38 от ЗС. Съгласно тази норма при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Поради изложеното следва да бъде посочено, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в закона като обща част.
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго, но това право не е предмет на предявения установителен иск собственост.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не следва да бъде правена преценка за относимостта и правната релевантност на останалите възражения, изложени в писмения отговор.
При този изход от спора в тежест на ищците следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото от ответната страна. Съгласно списъка на разноски по чл. 80 от ГПК разноските са в общ размер от 1 950 лева, от които сумата 1 800 лева представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Видно от протокола от съдебно заседание от името на ищците е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, цената на исковете и броя проведени заседание, настоящият състав приема, че не е налице основание за намаляване на платеното адвокатско възнаграждание на основание чл.78 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Н. В. С., гражданска на Руската Федерация,
родена на *** ***, СССР, с постоянен
адрес:*** –…, срещу „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, обл.
София, общ. Столична, район Младост, хотел „Експо“ , бул. „Цариградско
шосе“ №149, вх. крило А, ет.3, представлявано
от Тихомир Иванов Вутов, за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на самостоятелен
обект в сграда – жилище, апартамент, с идентификатор 81178.5.430.2.12, е
собственик на 0,618 % ид. части от
следния обект: външен открит басейн с площ 594, 88 кв.м., изграден и находящ се
във вътрешния двор на курортно селище в местност А., град Ч., община С., област Бургас, ситуиран между
сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени в поземлен имот с
идентификатор ..по КККР на град Ч., община С., област Бургас, с площ на
поземления имот 13 246 кв.м., при граници и съседи на поземления имот:…, а
като собственик на самостоятелен обект в същата сграда – жилище, апартамент с
идентификатор…, е собственик на 0,269 % идеални части от същия обект.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от И.В.И.,
гражданска на Руската Федерация, родена на *** година в гр. Х., УССР, с
постоянен адрес:***, срещу „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, обл. София, общ. Столична, район Младост, хотел „Експо“
, бул. „Цариградско шосе“ №149, вх.
крило А, ет.3, представлявано от Тихомир
Иванов Вутов, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата,
като собственик по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба №73, том 2, дело 228/2013 г., вписан с акт №.., …, дело
3689/25.06.2013 г. на СВ при БРС на следните самостоятелни обекта с
идентификатори: ..притежава 0, 618 % идеални части от от следния обект: външен открит басейн с площ
594, 88 кв.м., изграден и находящ се във вътрешния двор на курортно селище в
местност А., град Ч., община С., област
Бургас, ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени в
поземлен имот с идентификатор …по КККР на град Ч., община С., област Бургас, с
площ на поземления имот 13 246 кв.м., при граници и съседи на поземления
имот:…, а като собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 81178.5.430 по КККР
притежава 0 , 269 % идеални част.
ОСЪЖДА И.В.И., гражданска на Руската
Федерация, родена на *** година в гр. Х., УССР, с постоянен адрес:***, и Н. В. С.,
гражданска на Руската Федерация, родена на *** ***, СССР, с постоянен адрес:*** –…, да платят на „БГ
ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, обл. София, общ.
Столична, район Младост, хотел „Експо“ , бул. „Цариградско шосе“ №149, вх. крило А, ет.3, представлявано
от Тихомир Иванов Вутов, сумата
1 950 лева /хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски, направени
по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.