РЕШЕНИЕ
№3088/5.7.2019г.
гр.Варна,05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLII-ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи юни , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 18 969/2018
год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявена във ВРС на дата 17.12.2018 г. искова молба, заведена под
регистрационен вх.№ 83 344 от „П.К.Б.“
ЕООД.Видно исковата молба ищцовата
страна е сезирала РС В. със специалния положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК.Наведените
от ищцовата страна в исковата молба и двете уточнителни
молби фактически твърдения са следните:В исковата молба ищцовата страна сочи на
първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в изпълнение на разпореждане
31.07.2018 г. по частно гр.дело №11519/208 г. по описа на РС В.,получено от
ищцовото дружество на дата 14.11.2018 г. ищцовата страна сезира РС В. със
специалния положителен установителен иск относно вземанията на заявителя срещу С.М.С. в общ размер на 1318,91 лева –
включващ главница в размер на 500 лева; договорно възнаграждение в размер на
241,84 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
577,07 лв. представляващо неизплатено възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № ***.
Вземането
на ищцовата страна е посочено в исковата молба произтичало от следните
обстоятелства:На ***
г. бил сключен договор за потребителски кредит между „П.К.Б.“ ЕООД в качество
на кредитор и С.М.С.,в качеството му на длъжник. Договорът бил сключен,
релевира ищцовата страна, при следните параметри: сума по кредита 500 лева,
срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита –30,91лева; годишен
процент на разходите – 49,89%( ГПР), годишен лихвен процент 41,17 %; лихвен
процент на ден 0,11 %, ОБЩО задължение по кредита 741,84 лева. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 600,24 лева, размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги 25,01 лева. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителните услуги – общо задължение 1342,08 лв.; общ размер на вноската
55,92 лева и дата на погасяване 17-ти ден от месеца.
На следващо място в сезиращата съда
искова молба ищцовата страна сочи, че съгласно Декларации т. А към договора за
потребителски кредит неразделна част от договора били Общите условия, които
били предадени на кредитополучателя преди подписването на договора и с които
длъжниците внимателно се били запознали преди подписване на договора, приемали
и нямали забележки към тях и се задължавали да ги спазват, за което полагал/и
подписа си под клаузите на този Договор за потребителски кредит и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се
предоставял безвъзмездно на хартиен носител, в ясна разбираема форма на
български език, информация на формата на Стандартен европейски формуляр. На
база на последния и на разяснения и за допълнителния пакет от услуги,който
предлагало дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. „П.К.Б.“ ЕООД,твърди същото
дружество в исковата си молба, изпълнявало точно и в срок задълженията си по
договора като на *** год. превело парична сума в размер на 500,00 лева по
посочена от длъжника С.М.С. банкова сметка – *** № *** с банкова референция ***
от дата *** год.От своя страна длъжникът бил поел задължението по договора за
потребителки кредит № ***, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 55,92 лева и падежна дата всяко 17-то
число на месеца. Съгласно чл. 4 от ОУ към ДПК № ***, твърди още ищцовата
страна, Ст. С. дължал на ищцовото дружество договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договореното възнаграждение по заема било определено
предварително в погасителния план и страните по договора се споразумели
договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и погасява от клиента в
рамките на погасителния план.Неизплатеното договорно възнаграждение, сочи
ищцовата страна, от страна на длъжника било в размер на 241,84 лева
На основание сключено Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ към договора,
длъжникът дължал възнаграждение в размер на 577,07 лева.
По повод пакета от допълнителни услуги
ищцовата страна е навела ясни твърдения в исковата си молба, че този пакет е избран
от ответника и му давал право да получи услуги, които не били свързани с
дейността на ищцовата страна по кредитиране. Предвид факта, че длъжникът не
изпълнявал точно поетите с договора задължения и че бил направил само една
пълна погасителна вноска след изпадането в забава и съгласно говореното и
приетото от страните в т.12.3 от ОУ към ДПК (договора за потребителски кредит),
заявява ищцовата страна,цитирайки и т. 12.3., на 17.10.2017 г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 19.10.2017 г. до Ст. С. било изпратено и
уведомително писмо от страна на дружеството, с което ответникът бил уведомен
затова,че договорът бил едностранно прекратен и обявен за предсрочно изискуем.Към
момента на предявяване на иска, размерът на погасеното от ответника С.
задължение по посочения ДПК било от общо 1 405 лева.С плащанията си
,според ищцовото дружество, С. бил погасил част от номинала по заема в размер
на 1 382,58 лева. Сумата от 22,42 лева
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на осн. т.12.1 от
ОУ /цитирана от ищцовата страна/. Предвид изложеното по-горе, „П.К.Б.“ ЕАД
твърди, че към датата на предявяване на иска С.С.
дължал на ищцовото дружество сумата от 1 318,91 лева, включваща главница в
размер на 500 лв., договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 577,07 лв. –
представляващо неизплатено възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ***.
В съответствие с изложеното, ищцовата
страна счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен от съда. Подчертано е още, че кредиторът чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/ предоставял на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит и с помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички данни и клаузи на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни
собственоръчно да подпишели искането и да го предадели чрез КЕ на кредитора.Ако
били изпълнени всички гореизброени условия, то тогава кредиторът се задължавал
да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI – Параметри на
договора за потребителски кредит. Следвало да се отбележи още, сочи ищецът в
исковата си молба, че ако потребителят е желал, той могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни , без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т. 7.1.1. от ОУ, но ответникът
не бил сторил това а усвоил предоставената в заем сума, което ищцовата страна
намира за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри. Отделно от всичко изложено, ищцовата страна твърди, че
ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с
правото си да се откажел от сключения договор, така и с погасяването на
кредита. И именно поради неизпълнение на договорното задължение, „П.К.Б.“ ЕООД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, входирано във ВРС
.По заявлението било образувано частно гр.дело № 11 519/ 2018 г. и след като
длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение
, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането, което указание било получено от „П.К.Б. „ ЕООД на 14.11.2018г.
При всички релевирани факти и
обстоятелства ищцовата страна е обосновала правният си интерес от търсената
специална положителна установителна защита, като е отправила ИСКАНЕ по см. на чл. 127, ал. 1,
т. 5 ГПК на страница последна от исковата си молба – за установяване
съществуването на паричното вземане от общо 1 318,91 лева
/включващо главница от 500 лв., договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв.
и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 577,07 лв./
представляващо неизплатено задължение, дължимо от ответника към ищеца поради
неизпълнение на Договор за потребителски кредит №***, както и ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в
съда.
Обективирано е искане за присъждане на сторените
от ищцовата страна разноски както и искане по делото да бъдат приобщени като
писмени доказателства описаните в исковата молба от точка 1 до точка 10 –та и
приложени заверени за вярност с оригинала копия на документи.Изрично е
направено и искането да бъде изискано и приобщено като писмено доказателство
частно гр.дело № 11 519/2018 г. по описа на РС В., XVIII – ти състав.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен
представител адвокат А. – В. е изразил становище по иска.Ответникът оспорва
иска и по основание и по размер.Искът
според ответника е процесуално допустим, но неоснователен.Оспорен е процесния
договор за потребителски кредит, като се твърди, че липсват данни за служителя
на дружеството ищец , данни за длъжността на този служител и правото на
служителя да подписва договори за кредит. Липсвали според ответника данни
затова кой подписал договора от страна на кредитора.
Изрично е наведено възражението, че
лицето подписало договора за кредит нямало мандат към момента на сключване на
договора да действа в качеството си на представляващ дружеството.
На следващо място ответникът счита, че
размерът на таксите и лихвите, уговорени по ДПК – бил прекомерен.
Твърди се, че не бил налице валиден
договор с ищеца и ответникът не дължи посочените суми за главница, лихви,
неустойка, такси и т.н.
Според ответника договора за кредит,
представен с исковата молба бил нищожен, т.к. бил сключен в нарушение на
добрите нрави и в противоречие със закона предвид прекомерно високия размер на
договорената лихва и ГПР. Конкретното възражение на ответника е, че договорът
не отговоря на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, поради което бил
недействителен, нищожен при условията на чл. 22 ЗПК във вр.с
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК и чл. 21, ал. 1, ал. 2, вр.
чл. 32, ал. 4 ЗПК, т.е. не породил правно действие между страните.
По същество в обобщение ответникът
счита, че ДПК бил сключен в отклонение от нормативните изисквания на ЗПК - не
съдържал ясна и недвусмислена информация относно броя и размера на
погасителните вноски, за ГПР, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за
последиците от изпадане на заемателя в
просрочие,информация за правото на отказ от договора и др. а и нямало дата на
договора.
Оспорена е и действителността на
уговорката за закупуване на пакет от допълнителни услуги, като се сочи, че тази
договореност противоречала на уредбата на ЗПК а уговорената неустойка била
прекомерна. Ето защо ответникът , чрез особеният му представител, желае ВРС да
отхвърли иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.06.2019 г.
ищцовото дружество не изпраща представител,не се явява и особеният представител
на ответника. Ищцовата страна е изразила становището си по иска в писмена молба с вх.рег. № 44758/20.06.2019 г.,
ведно с приложените към нея: списък на разноските по чл. 80 от ГПК и заверено
копие на пълномощно (л.89-97 ) а ответната в писмена молба с вх.рег.
№ 43528/17.06.2019 г. (л.87 ) .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
От приложеното по делото частно
гражданско дело № 11 519/ 2018 год.
по описа на Районен съд – В., ХVIII-ти състав безспорно се установява и изяснява ,че на 27.07.2018 год.„
П.К.Б. „ЕООД,ЕИК *** е депозирало
заявление по чл.410 ГПК против длъжника С.М.С. ,ЕГН ********** *** . В т.12 от
заявлението заявителят (ищец в исковия процес ) е навел фактически
твърдения относно обстоятелствата от които произтича претендираното вземане а в
т.14 са претендирани и разноски от 26,38 лева за внесената държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение .Видно от л.9 и л.10 от частното дело въз основа на Разпореждане
№ 30126/31.07.2018 год. ВРС , ХVIII – ти състав по ч.гр.д.№ 11519/2018 г. по описа на ВРС е
издал Заповед № 5767/31.7.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на заявителя и
против длъжника.От оригинала на цитираната заповед (л.10 от заповедното дело ) се
установява, че заповедният съд е разпоредил: „ДЛЪЖНИК С.М.С. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** със
седалище и адрес ***) *** сума в общ размер на 1318,91 лв./ хиляда триста и осемнадесет
лева и деветдесет и една стотинки/, включваща: 500,00 лв. /петстотин лева/, главница по Договор за потребителски
кредит № *** от *** г.; 241,84 лв .
/двеста четиридесет и един лев и осемдесет и четири стотинки/, договорно
възнаграждение; 577,07лв./ петстотин
седемдесет и седем лева и седем
стотинки/, възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда в съда - 27.07.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; както и сумата от 26,38 лв. /двадесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.В заповедта е вписано още, че : „Вземането произтича от следните
обстоятелства: „По Договор за потребителски кредит № ***
от *** г.“От всички останали писмени доказателства по
ч.гр.д. от л.123 до л.31 –ви се
установява факта,че Заповедта по чл. 410 ГПК се счита връчена на длъжника на
осн. чл. 47, ал.5 ГПК и че заявителят в срок е предявил специалния
установителен иск и представил доказателства затова пред заповедния съд .
Извън цитираното частно гр.дело ( част от писмения приобщен
по делото доказателствен материал) по настоящото исково
производство са приобщени представените от ищцовата страна заверени за вярност
с оригинала копия на документи а именно : представените
с исковата молба заверени копия искане за отпускане на потребителски кредит
П. К. С. от 22.06.2017 г.; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от *** г.; допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от *** г.; Договор за потребителски кредит П. К. С. № ***/***
г.; Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от *** г.; Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за потребителски кредит; погасителен план към Договор за
потребителски кредит № ***; преводно
нареждане за кредитен превод № ***/*** г.; извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *** към
дата 11.12.2018 г.; уведомително писмо от
„П.К.Б.” ЕООД от 19.10.2017 г.; удостоверение изх. № ***/*** г. от Агенция по
вписванията.
От вписаното в Искане за отпускане на потребителски
кредит П. К. С. ( л.
8 - 14)
и Договора за потребителски кредит П. К. С. № ***/*** г. (л. 23-25) се
установява, че С.М.С. е отправил искане за отпускане на кредит „П. К. С. “ и
искането е уважено със сключването на договор .
Договорът сключен между страните е с посочени в раздел VІ
параметри :
По кредита: сума на кредита 500
лева, срок на кредита 24 месеца , размер на вноската по кредита 30,91 лева, ГПР
% 49,89, ГЛП % 41,17 ; лихвен процент на ден 0,11, дължима сума по кредита 741,84
лева .
По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги :
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 600.24 лв.
Размер на вноската по закупен пакет за допълнителни услуги 25.01 лева
Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги :
Общо задължение 1342.08 лева, общ размер на вноска 55.02 лева , дата на
погасяване 17 –ти ден на месеца .
Отделно от договора се установява, че страните са сключили и писмено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,като в самото
Споразумение,на първа страница, под черта е посочено, че е към Договор за
потребителски кредит № *** . Заверено за вярност с оригинала копие на
споразумението носещо датата *** е приложено по делото на л. 27 и 28 . В
изготвената бланка на договора наименована Декларации приложена на л 26–ти
,носещата дата *** г. и ръкописно изписани имена С.М.С., и подписи за клиент е
посочено, че неразделна част от договора за потребителски кредит (ДПК) са (OУ) Общите
условия към договорите за кредит на физически лица, които са
предадени преди подписване на договора
за кредит и ОУ ,че клиентът няма към тях забележки и и се задължава да спазва
ОУ като неразделна част от ДПК за което полага подписа си под клаузите на ДПК и
ОУ. Във втора буква Б на Декларации е вписано, че клиентът дава своето съгласие
съществените условия по ДПК да се
уговорят и в ОУ към ДПК , като промени в О, могат да се извършват при условия и
предпоставките на ОУ и имат действие по отношение на клиента след изменението
им от кредитора и пи липсата на изрично несъгласие от страна на клиента .Новите
ОУ е записано на последно място в буква Б че влизат в сила и клиента се счита
за уведомен за тях с обявяването им на интернет страницата и на общодостъпно
място в офисите на кредитора. В буква В от същия раздел „Декларации „ е
вписано,че клиента декларира ,че е
запознат с Тарифата за таксите , която приема . В следваща буква Г от
същия раздел на договора е видно, че КЛ
и СД декларират, че са им предоставени : 1.Безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата на Стандартен
европейски формуляр; 2.Разяснения, които им дали възможност да преценят доколко
предлаганият ДПК съответства на техните възможности и финансово
състояние.3.Разяснение на преддоговорната информация,
основни характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да
окажат върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания ;
4.Разяснения на пакета от допълнителни услуги ,които КР може да предостави на
КЛ и СД по искане на КЛ, въздействието което може да окажат върху КЛ и СД,както
и правата и задълженията на КЛ, СД и КР по тях . В последната буква Д е
записано, че КЛ декларира ,че е уведомен и се съгласява изрично,че
неполучаването на екземпляр от ДПК , ОУ и погасителния план не го освобождава от изпълнение на
задълженията му по договора .
Отделно от договора,както бе посочено и по-горе, по делото е приобщено СПОРАЗУМЕНИЕ за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги , подписано от кредитополучателя, на дата 23.6.2017 г.
изготвено на бланка-утвърден образец с общо пет предлагани услуги и §1 препращаш към ОУ.
Приобщен по делото е и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
– версия 04 страници ¼ дата 23.6.2017 г.,приложен на л. 18 – 21, който
видимо носи подписите на клиент и на служител на кредитора. На следващия л.22
–ри по делото е приложена в заверено копие допълнителна преддоговорна информация,представляваща приложение към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити , също
носеща подпис за клиент и кредитодател , версия 02 ,
с дата *** г.
Самите ОУ на П.К.Б. ЕООД към Договор
за потребителски кредит версия 08/27.1.2017 г. са приложени по делото на
листи от 29 – 38 съдържащи 10 страници и дата 23.6.2017г. ведно с
подпис за клиент под всяка страница .
Представен е още с исковата молба и погасителен
план към Договор за потребителски кредит № *** и сключено споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги
носещо също дата 23.06.2917 г. и подпис за клиент, приложено на л. 39 и
40 по делото.
На следващо място следва да бъде отчетено,че по делото е приложено на л. 41 – ви заверено за вярност с
оригинала копие на преводно нареждане за кредитен превод № ***/***год.с посочен номер на ревенция и статус одобрен .От същото преводно нареждане се
установява,че на дата *** г. П.К.Б. ЕООД е извършило банков превод на сумата от 500 лева с вписано основание *** , която сума е преведена и получена от С.М.С.
по посочена от него банкова сметка .
Предвид така установеното от фактическа страна
се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 11 519/2018 г.по описа на ВРС, ХVIII – ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендирандираните суми,предмет
на иска по
чл.422 ГПК, която заповед е връчена на С.С. по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.Предмет на
установителния иск е съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото
основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца бе
по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, че
по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер.С оглед горното
и първият подлежащ на разглеждане факт е наличието валиден договор за заем, като в тази връзка съдът съобрази
служебното си задължение да следи за действителността на сделката, от която за
страната произтича защитимото материално право.
Процесният договор за заем
има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което
за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.последно изменен ДВ бр. 17 от
26.02.2019 г.), в редакциите действащи към
момента на сключване на сделката –*** г.В ОУ на които се позовава ищеца,в
клаузата на чл. 3 (3.1.- 3.3.) Версия
08/27.01.2017г.(л.29) e записано,
че заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема като окончателните условия на кредита се
определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с
подписването му от заемодателя т.3.4). По делото липсват твърдения, че процесният договор е сключен по различна от предвидената в ОУ процедура,
поради което и следва да се приеме, че при кандидатстването за отпускането на
кредита, ответникът, в изпълнение на описаната процедура от ОУ, е попълнил с
помощта на кредитен експерт предоставена му бланка на проектодоговор, като в
същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора и кредитополучателя,
вида на кредита и параметрите на искания заем (в бланковия договор).Окончателните
условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са одобрени впоследствие от
кредитора и имат съдържанието описано и
по-горе.По идентичен начин е подписано и Споразумението
между страните за ползване на
пакет от допълнителни услуги.
Следва да се подчертае, че с исковата молба ищецът е представил извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № *** към 11.12.2018г. (л.42) от което са видни условията за
издължаване на кредита за периода от 17.08.2017
г. – 17.07.2019 г. Макар и без специалния знания, запознавайки се със
извлечението по сметка към
ДПК съдът констатира, че ищцовата страна е записала дължими 24 броя вноски в табличен вид по
вертикала на таблицата а в хоризонтален вид срещу всяка вноска е вписан: размер на вноска, главница ,лихва, дата на падеж, платено, платена главница, платена
лихва, дата на плащането, дни в забава. От засичането на
таблицата в хоризонтала и вертикала, съдът извежда извод,
че по счетоводни
записвания на ищцовото дружество ответникът за целия период в който е
следвало да връща получения от него заем от датата
на първата падежирала вноска – 17.08.2017
г. до датата на последната – 24 –та вноска - 17.07.2019 г./ дата която
към момента на произнасянето на ВРСне е настъпила/
е извършил само едно погашение.
Това плащане е ясно от извлечението от сметката,че е било в размер на 23,17 лева , но кога е направено не е
вписано.Цитираната сума от 23,17 лева съдът приема, че е платена ,поради което
и на база записванията на самия ищец,представлящи неизгодни за ищеца
по правната си същност факти, ще следва да съобрази плащането. Установява се
от същото извлечение ,че главниците са посочени в
различни размери от 13,76 лв. до 29,87 лв., така че да дават 24- те общо сбора
от 500 лева а в първата колона е записан един и същи размер на вноска от 55,92 лева за 24 –те общо / т.е. 55 ,92
лв. х 24 броя погасителни вноски възлиза на 1 342,08 лева .При така
представеното извлечение от сметка съдът пресмята, че след като остатъчното задължение по договора за
потребителски кредит вписано от самия кредитор възлиза на 1 218,91 лв. разликата от
1 342,08 лв. минус 1218,91 лв. възлиза
на точно 23,17 лева – т.е . платеното от кредитополучателя – отнесено към общия размер
на първата от 24 –те равни месечни вноски от по 55,92 лв.
От погасителния
план приложен на л. 39,40 се констатира, че главницата по първата вноса е от 12,76 лв., по втората 14,23 лева а по
последната 29,87 лв. Ето защо ако платената от Ст.С. се разнесе за погасяване
само на главниците по кредита се получава пълно погасяване на първата главница,
след което остават 10,41 лв. От
втората главница от 14,23 лв. като се приспадне сумата от 10,41 лв. остава разлика от 3,82 лева – непогасена частично втора главница. Тези пресмятания на
съда ще бъдат обсъдени след пълния анализ на събраните по делото доказателства
и в съобразяване на релевативните възражения на
адв.Т.А. –В. в отговора на искова молба.
Разгледани по същество основните възражения на особения процесуален
представител са основателни, но частично.На първо място съдът намира,че след като не
са оспорени като неистински договора, споразумението и цялата представена от
ищеца преддоговорна информация, европейски стандартен
формуляр, декларации като неавтентични,то се налага извод,че с подписа си
кредитополучателя е удостоверил волята си да сключи договора за кредит и е
сторил това. Формалната липса на датата на самия договор не влече изначална
недействителност под каквато и да е форма – на целия договор за заем а още
по-малко основателно е възражението на ответника затова, че договорът не е ясно
от кое лице като представител на ищцовата е сключен. Договорът и споразумението
видно от заверените за вярност с оригинала копия са били изготвени като
предварителни типови образци и разпечатани, като това е видно от началото и
края на всяка една от приложените по делото страници на отделни документи. Спор
дали „ П.К.Б.“ ЕООД отпуска кредити/заеми и има ли служители които да обслужват
ЕООД –то едва ли би могъл да бъде породен при яснота относно този факт дори на
база общодостъпна информация а и при прочит на материалите по делото.
Ето защо
тези две възражения съдът намира за неоснователни и счита,че между длъжника по
заповедното производство – ответник в исковото и кредитора „П.К.Б.“ ЕООД е
възникнала договорна връзка на дата 23-ти юни 2017 г.по силата на която
ответникът е получил заетата сума от 500 лева по банков път, факт удостоверен и
с преводното нареждане .
Оставалите
възражения на ответната страна обаче съдът намира за основателни относно начина
на сключване на договора, недействителността на отделни договорни клаузи. В
тази точно връзка съдът счита, че уредената в ОУ процедура по сключване на процесния договор противоречи на
нормата, обективирана в чл. 5, ал. 1 ЗПК,
според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора. Нормата
на чл. 5. (1) ЗПК гласи : Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит.Непредоставянето на информация
относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да
вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на
основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона за
задълженията и договорите.Отделно от това, описаното
по-горе съдържание на договора не съответства и на императивно установените в
чл. 11 ЗПК изисквания.Съгласно чл.11 ал.1 ЗПК
Договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит;3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя;4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник;6. срока на договора за
кредит;7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане
за стока или услуга или при свързани договори за кредит;9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл. 33а;10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването;12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит;13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните
повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят,
без погасяване на главницата;14. всички разходи за откриване и обслужване на
една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и
погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите
за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат
променяни;15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора;16. предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските;17. наличието на нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, ако има такива;18. обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;19. изискуемите
застраховки, ако има такива;20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден;21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права;22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда
за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване;23. реда за прекратяване
на договора за кредит;24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;25. другите
клаузи и условия по договора;26. адреса на Комисията за защита на потребителите
като контролен орган по спазване изискванията на този закон;27. подписи на
страните.
Цитирайки цялата норма на чл.11 ал.1 ЗКП, съдът намира,че
договорът сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и С.М.С. не отговаря на всички
лимитативно изброени извиквания от т.1 до 27 вкл. и в частност: Относно размера
общото задължение и размера на вноските в раздел VI от договора е посочено по кредита, че общата дължима сума е 741,84 лева а по избран и закупен пакет по допълнителни услуги 600,24
лева,при размер на вноската по закупен пакет 25,01 лв. , но при общ размер на
цялото задължение 1 342,08 лева . Непосочването на начина на формиране на общата
дължима месечна анюитетна вноска води до неяснота за
сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на
договора и не може да се предполага.Към договора е приложен погасителен план от който се установява
,че са вписани общо 24 броя погасителни вноски с падежна дата 17 –то число на
месеца, платими по погасителен план ( л.39,40 ) от 17.08.2017 г. до 17.07.2019г. при месечна вноска от 55,92 лева – идентична с тази по договора .От същия Погасителен план се
вижда, че е съставен на датата на която е сключен договора и прави впечатление,
че главниците от първата в размер на 13,76 лв.увеличават до последната от 29,87 лв.
докато лихвите от 1 –ва до 24 –та са различни
увеличаващи от първата от 17,15 лева ,
намаляващи до 1,04 лв.при константа величина на размера на вноската по закупен
пакет от 25,01 лева
Дори само
от погасителния план към договор № *** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от *** г. се установява, че същият макар и да достигнал до знанието на клиента
едва ли последният е разбрал начина на формиране на всяко от 24 –те периодични
задължения. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно
установените реквизити и на основание чл. 22, вр. чл.
11, т. 11 ЗПК, респ. е недействителен, в който смисъл са и релевативните
възражения на особеният представител на ответника – адвокат Т.А. – В. от ВАК .
Според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В условията на евентуалност, дори и да
се приеме, че ответникът по делото е сключил договор за кредит при спазването
от страна на ищцовата страна на всички изисквания и на чл.5 и на чл.11 от ЗКП ,
изводът на настоящия състав затова ,че ответникът дължи на ищцовото дружество само чистата стойност на невърнатия заем
не се променя .В подкрепа на този извод е създадена достатъчно актуална
практика на ВКС, като например приетото разрешение в Решение № 125 от 10.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4497/2017г.Съгласно цитираното
Решение, съдът следи служебно за свръхпрекомерността
на уговорения размер на насрещната престация, което
опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до
нищожност на договорната клауза – чл.
26, ал. 1, пр. III
- то ЗЗД. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност
на уговорената престация в договора да зачете
правните последици на този правоизключващ факт, а
именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действителна
уговорка.При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото
значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора, затова че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя,
следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитора да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства,
то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря на
заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът
намира, че при потребителски заем за сума от 500 лева, със сравнително кратък срок на ползване - 24 месеца /съобразно представеното
извлечение от сметка, при допълнително договорен закупен пакет, сумата от 1 342,08 лева за връщане явно,
че включва възнаградителна лихва в полза
на кредитора далеч над вписания в договора от 0,11 (без
уточнението,че се касае за местна валута – л. 25) на
ден и 41,17 % ГЛП . Дори ако се пресметне 41,17 % ГЛП върху сумата от 500
лева се получава сума 705,85 лева или на ден лихвата е 1,96% .Т.е. при получен кредит от 500 лева се оказва, че сумата която следва да
се върне заемополучателя е със 761,76 лева повече от
получената.Този договорен размер на връщане на заема не може да бъде
измерим с разходите, които е направил заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. По изложените
съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане единствено на заетата
сума, но не и договорна лихва.
Предявеният установителен иск следва да бъде уважен, но само
частично.
Както бе посочено и по-горе с последната уточнителна молба, ищцовата страна
е уточнила посочила претенциите си, като същите са предявени в условията на ОСИ.Предявеният
и поддържан иск е специален положителен
установителен е с цена общо 1 318,91
лева – съответен на задължението вписано в извлечението от сметка приобщено на
л. 42 –ри .т.е. за цялото парично вземане , за което е била издадена
Заповедта по чл. 410 ГПК ( л.10- ти от заповедното дело ) , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на вземането.
При така
изложеното по-горе, съдът по предявения специален положителен установителен
иск, приема, че след като по делото са събрани достатъчно данни,че ответникът е
извърши само едно единствено плащане по кредита в размер на 23,17 лева , то
съдът по изложените по-горе мотиви приема ,че искът е изяло основателен и
доказан за главница от 500 лева
ведно с лихвата за забава, начиная от датата на
сезиране на заповедния съд и до окончателното изпащане на вземането . Погасяването
на част от главницата извършено от длъжника по договора и ответник следва да
бъде приспаднато от общия размер на безспорно усвоената от ответника главница
от 500 лева.Т.е. чистата стойност на кредита която следва да бъде върната от С.С. възлиза на 500 лева минус 23,17 лева = 476,83 лева , т.к
. разликата от 476,83 лева до 500 лева е погасена чрез плащане .
Т.е. при
пресмятане на разликата от 476,83 лева
до претендирания размер от общо 1 318,91
лева, се налага извода, че исковите претенции за сумата от общо 842,08
лева се явяват неоснователни и недоказани.
Т.е.
предявеният специален положителен установителен иск се явява доказан и основателен само за сумата от
476,83 лева т.к. тази сума представлява чистата стойност на получения
кредит,след приспадане на погасената част от 23,17 лв.. Ето защо и съдът
уважава иска за сумата от 476,83 лева а за разликата до пълния поддържания
размер от 1 318,91 лева,отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.Съдът присъжда и законна лихва върху
дължимата се чистата стойност на
кредита който следва да върне ответника, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изпращане на вземането, т.к. исковото производство
по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното и искането за присъждане на
законна лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД има акцесорен характер,т.к. е
обусловено от изхода по главния иск .
И на
последно място съдът за пълнота на мотивите намира ,че следва да обсъди защо
приема, че ответникът дължи чистата стойност на кредита като съобразява ,че
производството инициирано по чл.410 ГПК се е основало на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита в резултат на неизпълнение на насрещното задължение на заемополучателя да плаща в срок и в пълен размер анюитентите вноски, довело до едностранно прекратяване на
договора. На първо място спор не може да има ,че към настоящия момент
последната вноска от 24–те по погасителен план не е падежирала.Въпреки този
обективен факт съдът съобразява дадените разяснения в последното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02
април 2019 г., постановено по т.д.№8/2017 на ВКС ОСГТК в което се съдържат
подробни мотиви а и задължителни указания до съдилищата, че при предявения по реда на чл. 422, ал. ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК.По аргумент на по-силното основание ВРС приема, че след като в
производството по чл.417 ГПК и продължаването му по реда на чл.422 ГПК могат да
бъдат присъдени непадежирали вноски,чийто падеж ще
настъпи към дата на формиране на СПН, то и в производството по чл.410 ГПК този
принцип следва да бъде приложен .
С оглед
изхода на спора съдът следва да пресметне и какви разноски се държат на
ищцовата страна, но само за уважената част на специалния положителен
установителен иск. При поддържан установителен иск в размер на 1 318,91
лева уважен иск за сумата от 476,83 лева, съдът пресмята, че в
процентно отношение 0,36 % от разноските сторени от ищцовата страна
както в заповедното така в исковото производство следва да й се присъдят.
Видно от
приобщения по делото на л. 95 –ти Списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна желае да
й се присъдят по заповедното производство
26,,38 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение а в исковото : 123,62 лева- за внесена такса, 300 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ , 322,32 лева възнаграждение за особен
представител.
На първо
място заповедният съд вече е присъдил разноски с което реално се е произнесъл
съгл. чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК.Присъденият в полза на заявителя размер на разноски в заповедното
производство е равен на 76,38 лева.
В процентно съотношение исковият съд пресмята съответната част на разноските
които се дължат на заявителя в заповедното производство а именно 27,50 лева общо.
На второ
място съдът следва да определи дължимото се юрисконсултско
възнаграждение,определяемо по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ
при ясните граници на минимален размер 100 лева и максимален 300 лева.
Справедлив в случая размер съдът намира,че не е нито минималния нито
максималния а средния 150 лева, т.е. размер който съответства на предприетата
по конкретното дело защита от страна на дружеството ищец представлявано от
юрисконсулт. При така определеното от съда дължимо се по реда на чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК възнаграждение за процесуално представителство на ищеца осъществено
от юрисконсулт общия размер на разходите които се претендират в исковото
производство възлиза на сбора от 150,00 лв. + 322,32 лв. + 123,62 лв. = 595,94
лева. Съответната пропорционално пресметната от съда част от разходите в
исковото производство която исковия съд присъжда възлиза на 214,54 лева. И на последно място съдът
само констатира,че макар и да е ясно ,че процесуалното представителство на
ответника да е осъществено на разноски на ищеца,внесени по надлежния ред в
размер на 322,32 лева / л.78 / -по искането за изплащане на това възнаграждение
съдът следва да се произнесе едва когато е сезиран .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна „П.К.Б.“
ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес,*** и ответника С.М.С.,
ЕГН ********** с адрес *** , че
ответникът С.М.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество„П.К.Б.“ ЕООД ЕИК *** СУМАТА от 476,83 лева (четиристотин
седемдесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки) -
представляваща непогасена
ГЛАВНИЦА по договор за потребителски
кредит № №*** от *** г.ведно
със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда –27.07.2018 г.,
за което
вземане е била издадена Заповед № 5767/31.07.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гр. д. № 11519/2018 г .по описа на ВРС за 2018г.ХVIII – ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявеният специален
положителен установителен, в частта за разликата от установения
размер на ГЛАВНИЦАТА от 476,83 лева
до претендирния ОБЩ размер на ПАРИЧНО ВЗЕМЕНЕ
възлизащо на СУМАТА от 1 318,91 лева
( включващо претендирана
главница в размер на 500 лв., договорно възнаграждение в размер на 241,84 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 577,07 лв./
представляващо неизплатено задължение, дължимо от ответника към ищеца поради
неизпълнение на Договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно със
законната лихва върху главницата в заявения размер от 500 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането),като неоснователен и
недоказан, на осн. чл. 422, ал.1, вр. чл.415,ал.1 вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес,*** СУМАТА
от общо 27,50 лева (двадесет и седем лева и петдесет стотинки) - сторените от ищцовата страна в качеството й
на заявител съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство по частно
гр. д. № 11519/2018 г
.по описа на ВРС за 2018г.ХVIII – ти състав, съобразно уважената част на предявения
специален положителен установителен иск както и СУМАТА от общо 214,54 лева (двеста и четиринадесет лева и петдесет и
четири стотинки) - сторените от
ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство
съобразно уважената част на предявения
специален положителен
установителен иск , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от Решението да се
връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: