Р Е Ш Е Н
И Е №245
гр.Пловдив,
08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в
публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА ЕКАТЕРИНА
РОГЛЕКОВА
при секретаря
Мери Кеворкян и прокурора Димитър Махмудиев, като разгледа докладваното от
съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНАХД № 1605 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
С Решение № 1432 от 29.07.2019 г. по АНД № 4217/2019г., Районен
съд-Пловдив, 9 н.с. е признал обвиняемия Я.Н.Н. за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Срещу решението
е депозирана жалба от обвиняемия чрез неговия
защитник адв.Н., в която се навеждат доводи относно неправилност на
съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна
на обжалваното решение, като се оправдае обвиняемият по повдигнатото му
обвинение.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
излага становище относно правилност на обжалвания съдебен акт и моли същият да
бъде потвърден.
В хода на въззивното производство защитникът на обв.Н. поддържа жалбата, като моли обвиняемият да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Навеждат
доводи относно липса на съставомерните обективни и субективни елементи на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Обвиняемият Н., редовно призован, не се явява и не е изразил писмено
позицията си по хода на въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери атакуваното решение изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срок от надлежна
страна в процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна
проверка на обжалваното решение, намира, за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Я.Н.Н. е роден на *** ***. Той е българин, има българско
гражданство, не е женен, има средно образование, студент е, работещ. Не е
осъждан. Има ЕГН **********.
През месец октомври 2018 г. обвиняемият Я.Н., който бил студент ****
курс в **** университет гр. Пловдив, живеел в студентско общежитие „****“,
находящо се в гр. П., бул. "****. В последната стая в студентското
общежитие, освен обв. Н. живеели още двама студенти – свидетелите М.А.и Н.А..
На 09.10.2018 г. вечерта обв. Н. и приятелите му – свидетелите Н.А.,
М.А.и П.Б., се събрали в стаята на обвиняемия №***, където употребили алкохол и
слушали силна музика. В съседна стая се била събрала друга компания от
студенти, сред които бил и свидетелят И.Д..
Около 23.00 часа служителката на рецепцията на общежитието –
свидетелката И.К.двукратно отивала до стая *** и правела забележка на обв. Н. и
приятелите му да намалят музиката, при което те я спирали. Щом обаче свид. К. се
върнела на рецепцията, музиката в стая *** отново била пускана. Това мотивирало
свид. К. да подаде сигнал в 05 РУ при ОД на МВР Пловдив.
По това време свидетелите Н. Х. и Г. П. – полицейски служители към
05 РУ при ОД на МВР Пловдив били наряд като автопатрул, поради което около
23.25 часа били изпратени от ОДЧ в студентското общежитие "****" по
сигнала на свидетелката К. След пристигането на полицейските служители,
последната ги уведомила, че в стая 212 лице на име Я.Н. създавал проблеми.
Свидетелите Х. и П. отишли пред стая *** и почукали на вратата. Отворил им
свидетелят Н.А., като освен него в този момент в стаята били и обв. Н. и
свидетелят А., а свидетелят Б. си бил тръгнал. Свидетелят П. попитал кой е Я..
Обвиняемият Н., който бил във видимо нетрезво състояние, заявил, че няма такъв,
след което станал, прескочил едно от леглата, тръгнал към полицейските
служители и започнал да крещи: "Изчезнете от дома ми, какви сте вие".
Обвиняемият Н. понечил да затвори вратата пред полицейските служители, но не
успял като междувременно започнал да обижда и псува свидетелите Х. и П. с
думите: „Боклуци, ще ви *** майката, ще разберете кой съм аз“. Полицейските
служители задържали обвиняемия на площадката пред стаята, като след оказана
известна съпротива от негова страна, успели да му сложат белезници. Въпреки
това, обв. Н. продължил да вика в коридора на общежитието, където поради
вдигнатия шум се събрали множество други студенти. Свидетелите Х. и П. извели
обвиняемия пред общежитието и се опитали да го вкарат в полицейския автомобил.
Обвиняемият Н. обаче започнал да буйства, да се дърпа и да рита с крак по
калника на полицейския автомобил като крещял: „Маймуни, ще ви *** майката, вие
сте двама, ние сме много“ и продължил да обижда полицейските служители с
думите: „Смешници, боклуци“. Полицейските служители сигнализирали ОДЧ и след
около десетина минути пристигна екип на СПС като обвиняемият Н. бил отведен в
сградата на 05 РУ на МВР гр. Пловдив.
По отношение на обв. Н. бил съставен акт за констатиране проява на
дребно хулиганство № 468 от 10.10.2018 г., който последният отказал да подпише.
Пред ПРС било образувано производство по реда на УБДХ, като с определение от
10.10.2018 г. било прекратено АНД № 6445/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІІ н. с. и
материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив за
преценка относно наличие на достатъчно данни за образуване на наказателно
производство за осъществено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С
постановление на РП – Пловдив от 17.10.2018г. било образувано досъдебно
производство № 471/2018г. по описа на Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив.
Посочената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е възприел въз основа на коректен анализ на събраните
по делото доказателства.
Правилно се кредитирани изцяло
показанията на свидетелите Н. Х., Г.
П. и И. К., съдържащи ценна информация по
основните въпроси от предмета на доказване, както и писмените доказателства по
делото. Показанията на тези свидетели са логични, последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и съответни на писмените доказателства, поради което
са възприети изцяло. Следва да се кредитират изцяло и показанията на свидетеля
И. Д., кореспондиращи изцяло със заявеното от горните свидетели, поради което не
може да бъде споделено становището на ПРС, който не е възприел изложеното от
първия.
Частично следва да се кредитират обясненията на обв.Н. и свидетелите Б., А.
и А., като се възприеме онази част от тях, която е съответна на останалата
доказателствена съвкупност, а именно относно мястото и времето на процесните
събития, както и относно факта на осъщественото посещение на полицейските
служители и последвалото отвеждане на обвиняемия в полицейското управление. В
останалата им част не може да се даде вяра на изложеното от тези трима
свидетели, както и от обвиняемия Н., като напълно обстойни, коректни и поради
това споделими са съжденията на първостепенния съд в тази насока. Обясненията
на обвиняемия, освен доказателствено средство, са и средство за защита, а свидетелите
Б., А. и А., бидейки и приятели на Н., а двама от тях и негови съквартиранти, са
и участници в събитията, довели до иницииране на полицейската проверка. За
разлика от коментираните свидетели и обвиняемия Н., по
отношение на останалите свидетели Х., П., К., а и Д., липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото,
което коректно и аргументирано е било отчетено от първостепенния съд.
Предвид гореизложеното, следва да бъде
споделен и изводът на първостепенния съд, че при така описаната фактическа
обстановка, възприета въз основа на обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, е установено по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият Н.
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
От събраните по делото доказателства се черпят
категорични данни относно осъществяване изпълнителното деяние на престъплението
«хулиганство», а именно «извършване на непристойни действия», доколкото
отправените нееднократно на висок глас обидни и арогантни реплики към
полицейските служители пред насъбралите се студенти имат онзи скандализиращ ефект,
изискуем за субсумиране на поведението му под нормата на чл.325, ал.1 от НК.
Налице е и съставомерният престъпен резултат, а именно грубото нарушаване на
обществения ред. Арогантното и цинично поведение на обвиняемия, упорито демонстрирано
от него спрямо органите на държавна власт, призвани да опазват обществения ред
и спокойствие, към които гражданите по дефиниция дължат своето уважение, не
само е било възприето от присъставалите лица, но е предизвикало и силно
възмущение у околните.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
обвиняемият Н. е съзнавал общественоопасния характер на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице
е и допълнителният субективен елемент на престъплението, а именно „явното
неуважение към обществото от страна на дееца“. Според категоричната съдебна
практика и правната доктрина този мотив е налице, когато със своето поведение
деецът показва, че се смята за необвързан със социалните норми и се отнася
пренебрежително към тях. Така той демонстрира своето явно неуважение към
обществото. Правилно първостепенният съд е приел, че в конкретния случай мотивите
за демонстрираното от Н. поведение са изцяло
хулигански, тъй като демонстрираното спрямо полицейските служители грубо
арогантно поведение, и то на публично място, далеч надхвърля онези вредоносни
последици, типични за обикновените спречквания на обществено място, които
съставляват само административни нарушения. От друга, страна по делото не са
налице доказателства, подкрепящи тезата на защитата, че поведението му е
било провокирано от действията на органите
на държавна власт, изпълняващи служебните си правомощия по опазване на
обществения ред и спокойствие.
В контекста на изложеното,
правилно ПРС е приел, че са налице предпоставките за приложение
на чл. 78А от НК. Това е така, понеже за умишленото престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 2 години или
пробация, обв.Н. не е осъждан за престъпление от общ характер, от деянието не
се причинени имуществени вреди, като деецът, макар и да е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, от изплащане на наложената му глоба до
извършване на процесното престъпление е
изтекъл период от време по-продължителен от една година.
При
индивидуализация на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, първостепенният съд
правилно е определил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.,
отчитайки коректно критериите за индивидуализиране на административната
санкция и правилото за съответствие между деяние и наказание. Изхождайки,
както от тежестта на извършеното, а така също и от данните за личността на
обвиняемия Н., който не е лице със завишена степен на обществена опасност, а е
социално и трудово вграден в обществото, справедливо се явява именно административно наказание глоба в минималния
размер от 1000 лева.
Предвид гореизложеното и след извършената цялостната
служебна проверка на атакуваното решение съдът в настоящия състав не откри
основания за неговото изменяне или отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5,
вр. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1432 от 29.07.2019 г. по АНД № 4217/2019г., Районен
съд-Пловдив, 9 н.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на протест и обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: