Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и сл. НПК. Образувано е по жалба на С. А. Д. като пълномощник на пълнолетните си деца К. Х. Д. и Т. Х. Д. против Определение № 421 постановено по ЧНД № 736 по описа на ГОРС за 2011 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Постановление на ГОРП от 20.05.2011г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 86/2011г. по описа на РУП Г. Оряховица за извършено престъпление по чл. 314 НК. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за допускане на съществени процесуални нарушения при постановяването му. Прави се оплакване срещу извода на районния съд, че „жалбата не е подадена от пълнолетните ми деца”. Изтъква се, че е налице упълномощаване по реда на чл. 100 във вр. чл. 91 – 93 НПК, поради което С. Д. като пълномощник на децата си има правата от тяхно име и за тяхна сметка да извършва всички действия по прилагане на разпоредбите на НПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на ГОРП за продължаване на действията по разследването. Настоящият състав на ВТОС, след като се запозна с материалите по делото, частната жалба и атакуваното с нея определение на ГОРС, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в седемдневния срок по НПК, но по съществото си се яв ва неоснователна по следните съображения: С. Д., „като пълномощник на пълнолетните си деца”, е сезирала РП Г. Оряховица с данни за извършено престъпление от общ характер. След като е извършена проверка по реда на ЗСВ, районният прокурор на ГОРП е преценил, че са налице достатъчно данни по чл. 211 ал. 1 НПК и законен повод по чл. 208 т. 1 НПК, поради което e образувал ДП срещу НИ за престъпление по чл. 314 НК. След проведено разследване наблюдаващият прокурор е заключил, че липсват доказателства относно субективната страна на инкриминираното престъпление по чл. 314 НК и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратил производството по образуваното ДП. В съобразителната част на постановлението си, прокурорът изрично е отразил, че констатираният неверен факт относно процесния имот следва да бъде коригиран по реда на гражданското съдопроизводство. С. Д. е обжалвала въпросното постановление за прекратяване пред ГОРС. С обжалваното определение районният съд е приел, че не е сезиран от пострадало лице по смисъла на чл. 243 ал. 3 НПК във връзка с визираното престъпление по чл. 314 НК, поради което е оставил без разглеждане жалбата на Д. и е прекратил производството по делото. Според въззивния съд, за да постанови атакуваното определение районният съд изцяло се е съобразил с разпоредбите на НПК. Наред с това е изложил подробни и обосновани правни съображения защо смята подадената жалба за процесуално недопустима. Те напълно съвпадат с тези на окръжния съд, поради което настоящият състав ще се задоволи отново да обърне внимание само значимите за процесуалния проблем изводи. От разпоредбата на чл. 243 ал. 3 НПК е видно, че процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Подалият жалбата нито е обвиняем по смисъла на НПК, доколкото не е привлечен като такъв по реда на чл. 219 НПК за престъпление от общ характер, нито представлява ощетено ЮЛ. За да бъде пострадал в наказателния процес, според разпоредбите на чл. 74 ал. 1 и ал. 2 НПК, лицето трябва да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. Тези вреди, за да създадат процесуална правоспособност дадено лице да сезира съда с жалба, следва да бъдат неизменно следствие на престъпния резултат, който от своя страна винаги трябва да е включен от закона в състава на престъплението. Наред с това обекта на посегателство т.е. защитените от наказателния закон обществени отношения следва пряко да са свързани с правната сфера на определен субект /физическо или юридическо лице/. В настоящият случай ДП е образувано и водено за документно престъпление по чл. 314 НК. Конституционно право на прокурора е да образува или откаже да образуването на ДП респ. да прекрати образувано разследване или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора. Както правилно е отбелязал и районният съд, обект на документните престъпление по гл. девета от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочена глава от наказателния закон се накърняват реда и правната сигурност на документооборота като се затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Въпреки че наред с указания обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и други свързани с него обекти. Когато се касае до официален документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи, а по – нататък вече и отделни права и интереси на организации и граждани. Това засягане обаче, не е пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а е обективно изменение върху действителността в резултат на самото деяние. Този по – близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 ал. 1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления. Ето защо К. Х. Д. и Ê. Х. Д. нямат качеството на пострадали по смисъла на процесуалния закон от престъплението по чл. 314 НК. Те не са процесуално легитимирани да сезират съда, който да извърши ревизия на акта на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. По тези причини районният съд е оставил без разглеждане подадената жалба, а не защото не е налице надлежно упълномощаване на С. Д. от децата й, каквото оплакване се прави. Липсата на процесуална правоспособност у последните е абсолютна пречка за възможността на пълномощника им да сезира съда, тъй като той не може да има повече права от упълномощителите си. За пълнота на изложението следва да се спомене, че доколкото съдебните инстанции не са се произнасяли по съществото на проблема т.е. по основателност на прокурорския акт, няма пречка по реда на чл. 243 ал. 9 НПК да се сигнализира горестоящият прокурор, който да извърши служебна проверка по случая. Предвид горните съображения ВТОС счита обжалваното определение на ГОРС за правилно и законосъобразно и като такова, същото следва да се потвърди изцяло, а жалба на Д. да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 7 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава изцяло Определение № 421 постановено по ЧНД № 736 по описа на ГОРС за 2011 г., като правилно и законосъобразно. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |