Р Е Ш
Е Н И Е № 260119
гр.Сливен, 05.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4763 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане е установителен иск предявен по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 17.10.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответницата бил сключен договор за
паричен заем № 3059394, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от
заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер на 1 000 лв. Сочи, че съгласно клаузите на договора, страните
постигнали съгласие договорът за заем да има силата на разписка, доколкото заемната сума по договора била предоставена при подписването му.
Погасителните вноски, които ответникът се задължил да изплаща, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита била в
размер на 1066,56 лв. Така, договорната лихва по кредита била в размер на 66,56 лв. Твърди, че заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
09.02.2018г. на 16 бр. равни седмични погасителни вноски, в размер на 66,66 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 27.10.2017г., а на
последната на 09.02.2018г.
Твърди още, че при забава в плащането с
повече от 30 календарни дни, ответникът дължал заплащане на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи не можели да
надхвърлят 45 лв. Сочи се още, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът
се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
отговарящи на определени в договора условия или банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение и валидна 30 дни след крайния срок
за плащане на задълженията по договора за заем. Тъй като ответникът не
представил такова обезпечение му била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 401,76 лв., която страните уговорили да бъде разсрочена на 16 бр.
равни вноски, всяка в размер на 25,11 лв. платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателят била в общ размер на 91,77 лв.
Твърди още, че на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
25.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 100,34 лв.,
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала.
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Сочи, че длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, погасена до момента била в
размер на 460 лв., от която били погасени
неустойка за неизпълнение: 125,55 лв., такса разходи: 27 лв., договорна
лихва 33,87 лв., главница: 273,58 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на
09.02.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че на 01.10.2018г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.210г., сключен между заемодателят и ищеца, по силата на което
вземането от ответника по процесния договора за заем било прехвърлено на новия
кредитор ищец. Сочи, че длъжникът бил уведомен за цесията с Уведомително писмо
№ УПЦ-П-ИАМ/3059394 , изпратено с известие за доставяне, но върнато като
непотърсено.
Ищцовото дружество сочи, че депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК и
било образувано ч.гр.д.№ 3021/2019г. на СлРС и съответно издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на ответника пор еда на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 726,42 лв., главница по
договор за заем от 17.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2019г. до окончателното изплащане; 32,69 лв.- договорна лихва
за периода 24.11.2017г.
- 09.02.2018г.; 18 лв., такса
разходи; 276,21 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 1.12.2017г. до
09.02.20180г.; 100,34 лв.- обезщетение за
забава за периода от 25.11.2017
г. до 31.05.2019г.
Претендира разноски в заповедното
производство и в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от назначен от съда особен
представител на ответника, с който се
оспорват претенциите по основание и размер. Счита договорът за заем за нищожен
и противоречащ на чл.8 и чл.10 ЗПК- не отговарял на изискванията за шрифт.
Твърди, че формално било посочено в договора, че на потребителя бил предоставен
стандартен европейски формуляр, като всъщност такъв не бил предоставен, така че ответницата да може да направи сравнение с други предложения и
преценка.
Освен това сочи, че имало неравноправни
клаузи в договора, като тази по чл.4 за заплащане на неустойка в размер на
401.76 лв. Предвиждало се обезпечение при алтернативни варианти -банкова гаранция
или поръчители. Това изискване не било представено в преддоговорната информация
и съгласно изискванията на чл.5 и сл. ЗПК потребителят не е имал възможност да
избере условия според своите възможности. Разпоредбата не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и/ или доставчика и потребителя-
т.е.представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Поставянето на съответните кумулативни
изисквания и то към двама поръчители и посочването на драстично висок размер на
неустойка, близо 50% от размера на уговорения размер на заема, при неизпълнение
на това условие, едва при подписването на договора и определянето на срок от
три дни за предоставянето на поръчители било ясен и безспорен признак за явно
неравновесие между правата на договарящите страни.
Твърди, че длъжникът не бил уведомен
към датата на депозиране на заявлението в съда. Иска се отхвърляне изцяло на
предявения иск или уважаване единствено в частта за дължимост на главницата по
договора.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2017г.
ответницата подписала декларация, във връзка с последващо подписване на договор
за паричен заем, с която удостоверила, че получила необходимата информация,
вкл. и стандартен европейски формуляр, посочващ условията по договора, общи
условия и др. На същата дата 17.10.2017г. между ответницата, като заемател и
трето неучастващо в делото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател бил
сключен договор за паричен заем № 3059394. На ответницата била предоставена
сума в размер на 1000 лв., платима за срок от 16 седмици, със седмична вноска в
размер на 66,66 лв., фиксиран годишен лихвен процент- 40%, ГПР 46,17% или обща
дължима сума 1066,56 лв. С подписването на договора, ответницата заемател
удостоверила, че получила заемната сума и договорът има силата на разписка за
това – чл.3. Уговорено било между страните по договора и заплащане на неустойка
от заемателя, в случай, че не изпълни задължение да предостави на заемодателя в
тридневен срок от сключването на договора за заем обезпечение – две физически
лица, отговарящи на определени условия по чл.4, ал.1, т.1 от договора или
банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Размерът на така уговорената
неустойка бил 401,76 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски към
заема, като към всяка вноска се добавяла сумата от 25,11 лв.
На 16.11.2010г.
между заемодателя на ответницата и ищцовото дружество бил подписан рамков
договор за цесия, а съгласно подписано Приложение № 1/01.10.2018г. към договора
за цесия било прехвърлено на ищеца и вземането на цедента от ответницата по
горепосочения договор за заем. Ищцовото дружество било упълномощено да
уведомява длъжниците от името на кредитора, заемодател за станалата цесия. Било
изготвено, редсп. ипратено уведомително
писмо до ответницата за настъпилата цесия, което било върнато в цялост с
отбелязване, че е непотърсено.
На 31.05.2019г.
ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против
ответницата с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Било образувано ч.гр.д. № 3021/2019г. на СлРС и заповед била
издадена за исковите суми.
Заповедта за изпълнение била
връчена лично на длъжника и настоящ ответник, който депозирал в срок
възражение.
В хода на процеса е допусната и
изслушана съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата заемател не е
изплатила изцяло отпуснатия заем. Платената от длъжника сума по договора за
заем била в размер на 460 лв., от която сума била погасена главница в размер на
273,58 лв., договорна лихва 33,87 лв., такса - 27 лв. и неустойка 125,55 лв.
Заключението е дадено в три варианта от вещото лице, както следва:
-
Първи вариант на цялото задължение
по елементи, както е уговорено, при който оставащите задължения са 726,42 лв.
главница, 32,69 лв. договорна лихва, 276,21лв. неустойка, 18 лв. такси и 92,60
лв. мораторни лихви;
-
Втори вариант включващ елементите главница, договорна лихва и обезщетение
за забава, без тези за неустойка и такси и разноски за събиране на
задължението. При този вариант, при съобразяване погашенията направени от
ответницата по договора за заем, дължими
са 606,56 лв. главница и 89,86 лв. мораторни лихви за исковия период;
-
Трети вариант, при който е изключен само елемента неустойка, задължението
на ответницата е 633,56 лв. главница, 18 лв. такси и 90,64 лв. мораторни лихви.
При изслушване на експерта в
открито съдебно заседание се установи, че за начислените такси и разходи за
събиране на вземането не са представени никакви документи за извършени такива
дейности.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в
процеса, както и от писменото доказателствено средство – заключение на съдебно
икономическа експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо
лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на
икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
длъжникът възразил.
Разгледани по същество
претенциите са частично основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен паричен заем между ответницата
и цидента на ищцовото дружество.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по първия договор за цесия/, нито от
сегашния кредитор ищец / цесионер/, доколкото двете уведомителни писма не са
достигнали до знанието на ответницата, а са били върнати в цялост.
В конкретния правен казус съдът
обаче следва да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на
исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомления-писма за
станалата цесия, макар и връчени на назначен на ответника особен представител
адвокат. На осн. чл.47, ал.6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /Решение № 198818.01.2019г. по
т.д. № 193/2018г. на І т.о. ВКС/. Освен това целта на уведомяването на длъжника за станалата цессия е
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/.
То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността
на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само
тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай ответникът не е открит, представляван е от особен
представител в процеса, който не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече
на стария кредитор.
По делото обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо лице, че
задължението на ответницата не е погасено и
съществува, поради което и при съобразяване на станалата цесия, това
задължение следва да се признае като вземане на цесионера - ищец / в този
см. Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г.
по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния правен казус
се касае за договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е
длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид
договори.
Съдът
намира, че процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата на ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на
усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, ден от седмицата за плащане на погасителните вноски и размер на
дължимата погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя да
погаси
предсрочно кредита и да се откаже от договора (чл. 7). Макар да няма отделен
документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е поместена
цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 ЗПК информация.
Претенцията в размер на 18 лв., начислени разходи и такси за събиране на
просрочено задължение е недоказана. В процеса ищцовото дружество не установи
действително сторени такива разходи и начина на тяхното формиране, въпреки
указанията на съда при разпределението на доказателствената тежест. Освен това
уговорките в чл.9, ал.2 от договора, касателно начисляване на такси са
неравноправни клаузи и са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
От съдържанието на горепосочената уговорка не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събират такси, да са ясно и точно
определени в договора за кредит. С начисляване на тези разходи по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Същите аргументи се отнасят и до претендираната неустойка в размер на 276,21
лв., предвидена в чл.4 от договора. Уговорената неустойка не е за неизпълнение
на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка
противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило
максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната
лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Ето защо претенциите в размер на 18 лв. такси и разноски за събиране на
вземането, както и в размер на 276,21 лв., начислена неустойка по чл.4 и чл.9
от договора са неоснователни, поради недействителност
на клаузите, с които са уговорени и биват отхвърлени, като неоснователни.
При това положение следва да се приложи Вариант втори от заключението на
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, като се вземат
предвид и внесените от ответницата по договора за заем парични суми и тяхното
отнасяне към главница и договорна лихви. Така искът за главница е основателен до размера на 606,56 лв., като
над този размер до пълния предявен размер от 726,42 лв. бива отхвърлен, като
неоснователен. Искът за договорна лихва бива отхвърлен изцяло, като неоснователен,
тъй като по този вариант на съдебно икономическата експертиза се доказа, че
възнаграждението за ползване на отпуснатия паричен ресурс е погасено изцяло от
ответницата. Искът за обезщетение за забавено изпълнение е основателен до
размера на 89,86 лв., като над него до пълния предявен размер от 100,34 лв.
бива отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ответницата
дължи разноски на ищеца, сторени в заповедното и настоящото исково
производства. Ищецът сторил разноски в размер на 1000 лв., от които 100 лв. в
чгд № 3021/2019г. на СлРС, 100 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 450 лв. възнаграждение за особен представител на ответника, 250
лв. възнаграждение за вещо лице, и 100 лв., възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК. Така, съобразно уважената част от
исковете ответницата бива осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в
размер на 603,66 лв.
Ответницата има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част на исковете, но такива не са сторени реално от
нея, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Н.Г.С.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми: 606,56 лв. /шестстотин и шест лева и
0,56 ст./, главница по договор за паричен заем № 3059394/17.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019г. до
окончателното изплащане и 89,86 лв.
/осемдесет и девет лева и 0,86 ст./, обезщетение за забава за периода
25.11.2017г. – 31.05.2019г.,като
ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 606,56 лв. /шестстотин и шест лева и 0,56 ст./ до
пълния предявен размер от 726,42 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и 0,42
ст./, представляваща главница по договор за паричен заем №
3059394/17.10.2017г. и над сумата от 89,86 лв. /осемдесет и девет лева и 0,86
ст./ до пълния предявен размер от 100,34 лв. /сто лева и 0,34 ст., обезщетение
за забава за периода 25.11.2017г. – 31.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че Н.Г.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сума в размер на 32,69 лв. /тридесет и два лева и 0,69 ст./,
договорна лихва по договор за паричен заем №
3059394/17.10.2017г. за периода 24.11.2017г. - 09.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че Н.Г.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сума в размер на 18 лв. /осемнадесет лева/, такси и
разходи за събиране на вземане по договор за паричен заем № 3059394/17.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че Н.Г.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сума в размер на 276,21 лв.
/двеста седемдесет и шест лева и 0,21 ст./, неустойка по договор за паричен
заем № 3059394/17.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Г.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сума в размер на 603,66 лв. /шестстотин
и три лева и 0,66 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената част на
претенциите.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: