Решение по дело №349/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20224410200349
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. ЛЕВСКИ, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
в присъствието на прокурора М. В. Т.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Частно
наказателно дело № 20224410200349 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона

РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закона за здравето Ю. Т. М.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***, на задължително лечение за СРОК ОТ ТРИ
МЕСЕЦА, от които ДВА МЕСЕЦА при стационарен режим в ДПБ Ловеч и
един месец при амбулаторни условия в Психиатрично отделение на МБАЛ –
Левски.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 от Закона за здравето
представител на Общинска служба по здравеопазване към Община – Ловеч за
лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Ю. Т. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ПлОС в 7 –
дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение №1/04.01.2023 г., постановено по ч.н.д.
№349/2022г. по описа на Районен съд – Левски

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение на Ю.Т.М., ЕГН**********, с адрес в гр. ***.
В искането се сочи, че в РП – Плевен е постъпила преписка
№6705/2022г., в която се съдържали данни за разкриване на процедура по
реда на чл. 156 и сл. от Закона за здравето по отношение на Ю.Т.М..
От материалите по преписката било установено, че към настоящия
момент Ю.М. има сериозни проблеми и отклонения. Същата била с влошено
психично състояние, държала се неадекватно – викала, крещяла и плачела
безпричинно - проявявала агресия спрямо роднините си, като отправяла
обиди и налитала да бие етърва си В.Н..
Посочва се в искането, че в хода на извършената проверка е приложена
справка от Отделение по психиатрия към МБАЛ – Левски ЕООД, от която
било видно, че Ю.М. е била лекувана в лечебното заведение от 16.08.2018г.
до 25.09.2018г. с диагноза „параноидна шизофрения“.
Прокурорът счита, че в поведението на Ю.Т.М. има отклонения от
общоприетото за нормално и лицето попада под хипотезата на чл. 146, ал.1,
т.1 и т.2 от Закона за здравето. С действията си тя застрашавала както
околните, така и себе си, като съществувала реална опасност да извърши
общественоопасно деяние.
Предвид изложеното е направeно искане РС – Левски да постанови
решение, с което да настани на основание чл.158 и сл.от Закона за Ю.Т.М.,
ЕГН********** на задължително лечение в психиатрично заведение.
В съдебно заседание представителят на РП – Плевен поддържа
искането за задължително настаняване на Ю.Т.М.. Счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява, че
същата страда от параноидна шизофрения – заболяване, което попада в
хипотезата на чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и че поради
заболяването си същата може да извърши престъпление, което
представлява опасност за близките и обществото и поради нежеланието си
да се лекува представлява опасност за собственото си здраве.
Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, счита че
безспорно е установено, че доверителката й страда от психично заболяване,
включено чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за здравето, че с оглед нейните интереси
следва да бъде лекувана.
Лицето, чието настаняване се иска счита, че няма нужда от лечение.
В съдебно заседание лицето, чието настаняване се иска. Ю.М. заявява, че
няма никаква болест и не приема никакви лекарства.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Свидетелката Исмаилова разказва, че дъщеря й Ю. е много нервна,
говори объркано, чува някакъв глас, който й говори нещо. Към настоящия
1
момент състоянието й се е влошило.
В показанията си М.Т. – брат на лицето, чието настаняване се иска
посочва, че сестра му проявява агресия.
В показанията си В.Н. разказва, че Ю. проявявала агресия спрямо нея.
Становище е дал психиатър. Според становището на психиатъра Ю.М.
не е известна на психиатричните служби. Посочва, че по данни на близки в
последните години се забелязва съществена промяна в поведението на
базъчни психични сфери, афект, мисловна и възприятно – представна
дейност, ключови за нормалната психична дейност.
Предлага да бъде назначена съдебно - психиатрична експертиза, която
да бъде извършена при стационарни условия.
В съответствие със становището на психиатъра съдът е назначил
съдебно - психиатрична експертиза, която да даде заключение налице ли е
психично разстройство по отношение на Ю.Т.М.; Същата представлява ли
опасност за близки, околни, обществото и за себе си; Страда ли от психично
заболяване; В състояние ли е да дава информирано съгласие, както и за
характера и нуждата на лечение и продължителността му. Вещото лице да
предложи лечение за конкретното заболяване и препоръча лечебно заведение,
където то може да се проведе.
Представена е съдебно - психиатричната експертиза, от чието
заключение се установява, че освидетелстваната боледува от параноидна
шизофрения – разстройство, което се характеризира с качествена промяна на
психичната дейност, с нарушение единството на психичните процеси и
несъответствието им с обкръжаващата среда, с неадекватност на поведението
на болната. Наблюдават се разстройства на мисловния процес, емоционални и
волеви разстройства, които определят поведението на осв. Заболяването при
осв. има непрекъснат ход с доминиращи дезорганизационни и параноидни
симптоми, които били пряко доказателство за шизофренната промяна на
личността.
Според заключението на съдебно – психиатричната експертиза, Ю.М.
страда от параноидна шизофрения в пристъп. Параноидната шизофрения е
психично психотично разстройство по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 от Закона
за здравето.
Установява се от заключението, че естеството на заболяването прави
осв. Ю.Т.М. да е с непредсказуемо поведение и пълна липса на критичност,
което заедно с нежеланието за лечение към момента е предпоставка същата да
представлява опасност за околните и обществото. От друга страна, според
експертизата, прогресивният ход на заболяването води до упадък на
личността, което е друга причина лицето да застрашава сериозно здравето си.
Според съдебно – психиатричната експертиза Ю.Т.М. не може да дава
информирано съгласие за лечението си.
Предложението е Ю.Т.М. да проведе лечение за срок от три месеца, от
които два месеца при стационарен режим в ДПБ – Ловеч и един месец при
амбулаторни условия по местоживеене.
2
Така представената писмена експертиза се поддържа и в съдебно
заседание. Според експерта лицето Ю.Т.М. страда от психично заболяване,
опасно е за себе си, за околните поради причина, че има нарушение на
мисленето, налудности и импулсивно поведение. Има висока степен на
агресивна зареденост. Поради своята некритичност не може да дава
информирано съгласие за себе си и лечението.
Становището на вещото лице е, че е необходимо да се проведе лечение
за срок от три месеца, от които два месеца при стационарни условия в ДПБ
Ловеч и един месец при амбулаторни условия по местоживеене.
Съдебно–психиатричната експертиза е компетентно изготвена,
обективна и не е оспорена от страните по делото, поради което и е приета от
съда.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира искането на
РП – Плевен за основателно и доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето на
задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал.1, т.1 и 2,
които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира искането на
РП – Левски за основателно и доказано. Установено е по безспорен и
несъмнен начин, че Ю.Т.М. страда от психично заболяване. Наблюдават се
разстройства на мисловния процес, емоционални и волеви разстройства.
Заболяването има непрекъснат ход с доминиращи дезорганизационни и
паранидни симптоми. С поведението си представлява опасност както за себе
си, така и за околните.
Налице са двете кумулативно дадени предпоставки на чл. 155 от Закона
за здравето, които регламентират условията за настаняване на лицето на
задължително лечение. Настаняването на освидетелстваната на лечение в
съответното заведение би било в неин и обществен интерес.
Имайки предвид естеството на заболяването, поведението на
освидетелстваната, съдът счита, че Ю.Т.М. следва да бъде настанена на
задължително лечение при стационарна форма за срок два месеца в ДПБ –
Ловеч и един месец при амбулаторни условия в Психиатрично отделение на
МБАЛ Левски, в какъвто смисъл е предложението на експертизата.
Предвид събраните по делото доказателства следва да се приложи
разпоредбата на чл.162, ал.3 от Закон за здравето и да бъде назначен
представител на Общинска служба по здравеопазване за лице, което да
изразява информирано съгласие относно лечението на Ю.Т.М..
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3
Съобщи за изтекли лични данни