ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 56902.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско дело №
20202000500278 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.
№260172/20.08.2020 г. на Б. Я. М. срещу Разпореждане от 10.07.2020 г.,
постановено по в.гр.д.№262/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което
не е уважено искането на М. за освобождаването му от внасянето на
държавна такса – 15 лв. по частната му жалба, вх.№5878/31.10.2019 г. против
Разпореждане №406/30.09.2019 г. и частната жалба е върната на
жалбоподателя.
Съдебният акт се обжалва като неправилен. Жалбоподателят твърди,
че съдът е върнал частната му жалба преждевременно, преди влизане в сила
на съдебния акт, с който е отказано освобождаването му от ДТ. Счита, че това
е можело да бъде сторено едва след посочения момент и след даване на нов
срок за внасяне на ДТ и уведомяване, че след изтичането му ЧЖ ще бъде
върната. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, наведени
в частната жалба, с доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
1
Производството по в.гр.д.№262/2017 г. по описа на Ямболски окръжен
съд е приключило с постановяването на Решение №122/04.12.2017 г. В срока
за обжалване на решението е постъпила касационна жалба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, която е била администрирана и изпратена на
насрещната страна – Б. Я. М. Същият подал молба за предоставяне на правна
помощ, изразяваща се в адвокатска защита за изготвяне и подаване на отговор
на постъпилата касационна жалба, която е оставена без уважение с
Определение №128/17.04.2018 г. Срещу това определение постъпила частна
жалба, вх.№2958/31.05.2018 г. от Б. М., която е оставена без движение за
внасяне на 15 лв. държавна такса по сметката на Апелативен съд – Бургас. В
указания от съда срок за изправяне на нередовността М. подал молба за
освобождаване от държавна такса, поради липса на доходи. С разпореждане
от 14.06.2018 г. ЯОС оставил искането на М. за освобождаване от внасяне на
ДТ 15 лв. без уважение и постановил връщане на частна жалба, вх.
№2958/31.05.2018 г. С Определение №237/16.07.2019 г. по ч.гр.д.№254/2019 г.
на БАС разпореждането на ЯОС от 14.06.2018 г. е потвърдено в частта на
отказа за освобождаване от ДТ и отменено в частта за връщане на частна
жалба, вх.№2958/31.05.2018 г., с указания на жалбоподателя да бъде
предоставен повторен срок за внасяне на ДТ. С разпореждане от 18.07.2019 г.
(в изпълнение указанията на БАС) ЯОС предоставил на Б. М. повторен срок
за внасяне на ДТ – 15 лв. по частна жалба, вх.№2958/31.05.2018 г., който срок
няколкократно е бил продължаван по искане на жалбоподателя. С
Разпореждане №406/30.09.2019 г., поради неизпълнение на задължението за
внасяне на ДТ, ЯОС разпоредил връщане на частна жалба, вх.
№2958/31.05.2018 г. Против това разпореждане М. подал частна жалба, вх.
№5878/31.10.2019 г., която отново била оставена без движение за внасяне на
ДТ – 15 лв. С молба, вх.№6830/16.12.2019 г. М. поискал освобождаване от ДТ
и по тази частна жалба, вх.№5878/31.10.2019 г. отново с аргумент за липса на
средства. С Разпореждане от 28.01.2020 г. на жалбоподателя са дадени
подробни указания за представяне на доказателства за обстоятелствата по
чл.83, ал.2 ГПК. Т.к. М. депозирал молба, че указанията на съда не са му
ясни, с разпореждане от 16.03.2020 г. ЯОС разпоредил повторно връчване на
указанията по разпореждането от 28.01.2020 г., като определил и нов срок за
изпълнението им.
2
С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 10.07.2020
г. ЯОС оставил искането на М. за освобождаване от внасяне на ДТ 15 лв. без
уважение и постановил връщане на частна жалба, вх.№5878/31.10.2019 г.
Разпореждането е връчено на М. на 11.08.2020 г., а частната жалба против
него е постъпила в съда на 20.08.2020 г. (депозирана по пощата на 18.08.2020
г.), т.е. в законния срок за обжалване.
При така изложената фактология, настоящата инстанция намира
атакуваното разпореждане за правилно.
Искането на Б. М. за освобождаване от ДТ по частна жалба, вх.
№5878/31.10.2019 г., направено с аргумент за липса на средства, правилно е
било оставено без уважение от окръжния съд.
На първо място следва да бъде посочено, че М. не е изпълнил
указанията на съда за представяне на доказателства за обстоятелствата по
чл.83, ал.2 ГПК, което е достатъчно основание за съда да приеме молбата му
за освобождаване от ДТ за неоснователна.
Независимо от това, дори и да бъдат обсъдени наличните по делото
доказателства, ангажирани по повод предходни и многобройни искания на М.
за освобождаване от ДТ, то се установява, че Б. Я. М. е на ** години, в
трудоспособна възраст, без данни за състояния или заболявания, които не
позволяват полагането на труд и реализирането на доходи, поради което би
следвало да е годен да си осигури месечен доход поне в размер на
минималната за страната работна заплата. Нито пред окръжния съд, нито пред
настоящата инстанция са представени каквито и да било доказателства да е
регистриран в Дирекция „Бюро по труда”, като трайно безработен, от което
следва да се направи извод, че същият разполага с други доходи, от които да
си осигурява необходимите средства за живот. От декларираните от М. данни
(по повод предходни искания за освобождаване от ДТ) е видно, че притежава
търговски обект в гр.София. Действително, същият по делото нееднократно е
заявявал твърдения, че търговският обект е без наематели, но наличието на
такова недвижимо имущество предполага възможност за получаване на наеми
от него, а относно твърдението, че имота е ипотекиран, дори и да е вярно,
следва да бъде посочено, че ипотеката препятства продаването на имота, но
не и получаването на доходи от същия под формата на наем.
3
За изчерпателност следва да се отбележи и че указаната от съда
държавна такса от 15 лв., не само е минимална по размер с цел да не затрудни
достъпа до правосъдие, но е нормативно определена и предвидима, поради
което на Б. М. е било известно, че тя следва да бъде внесена при подаване на
частната му жалба.
След като молителят – частен жалбоподател не е удостоверил пред
съда, че е в тежко финансово положение и не разполага с достатъчно парични
средства да заплати държавната такса от 15 лв., то и изводът на окръжния съд
за неоснователност на молбата е законосъобразен и обоснован, поради което
обжалваното разпореждане следва да се потвърди в тази му част.
Правилно е разпореждането и в частта, с която частната жалба на Б. М.
е върната. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са задължени да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права, като разпоредбите на чл.2 и чл.3 от ГПК, следва
да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка, т.е. задължението на
съдилищата по чл.2 от ГПК следва да е обусловено от задължението на
участниците в съдебното производство и техните представители по чл.3 от
ГПК.
В Разпореждане №321/04.12.2018 г. по ч.гр.д. №3772/2018 г. на ВКС,
ІV г.о. е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби,
когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със
закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В
разпореждането е изложено и че в практиката си ВКС нееднократно е
посочвал (напр. в определения №761/30.11.2012 г. по ч.т.д.№497/2012 г. на І
т.о. на ВКС и №376/10.05.2010 г.по ч.т.д.№350/2010 г.на І т.о.на ВКС), че
последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба
с право по смисъла на чл.3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на
4
броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за
връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не
означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при
презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона
изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във
времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се
упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Посочено е още, че
съгласно приетото в Решение №257/14.07.2011 г. по гр.д.№1149/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., превратното упражняване на субективни права е укоримо с
оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като
в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на
правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение,
или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от
друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да
гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и
произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно, своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да
преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
При изложеното до тук и с оглед процесуалното поведение на частния
жалбоподател, подаваните от него поредица от частни жалби съставляват
нарушение на принципа на добросъвестност и злоупотреба с права по см. на
чл.3 ГПК и на принципа на забрана за злоупотреба с права по чл.57, ал.2 от
КРБ, поради което и правилно частната му жалба, като нередовна, правилно е
била върната от ЯОС, без да му бъдат давани отново указания за внасяне на
ДТ.
Ето защо и въз основа на горното, настоящия съд намери, че частната
жалба на Б. М., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното разпореждане - да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.07.2020 г., постановено по
5
в.гр.д.№262/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което не е уважено
искането на М. за освобождаването му от внасянето на държавна такса – 15
лв. по частната му жалба, вх.№5878/31.10.2019 г. против Разпореждане
№406/30.09.2019 г. и частната жалба е върната на жалбоподателя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6