Присъда по дело №193/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта:	9
Дата:	13 юли 2021 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия:	Иван Иванов

Дело:	20214300200193
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Ловеч , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
и прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20214300200193 по описа за 2021 година
и въз основа доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Й. Б. – ****, живущ в гр. **** български
гражданин, с висше образование, неженен, управител на „***“ ЕООД – ****
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 14.12.2020 г., около 17:20 ч. в гр. **** на кръстовището на ул. „Д-р Съйко
Съев" и ул. „Стара планина", при управление на лек автомобил „Фиат" с рег.
№********, негова собственост, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП - в сила от 01.09.1999 г., Обн. ДВ. бр.20 от 5
Март 1999 г., изм. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г. /-като водач, не контролирал
непрекъснато посоченото пътно превозно средство, което управлявал, вследствие на
което по непредпазливост причинил смърт на пресичащия пътното платно Д.М.Д.,
ЕГН ***********, като след настъпване на произшествието деецът е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия -притекъл се е на помощ
непосредствено след извършване на деянието и се обадил на телефон 112, поради
което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б" във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в", във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. 3 от НК и чл. 54 от НК, при смекчаващи вината обстоятелства го
1

ОСЪЖДА на 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК
намалява размера на така определеното наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода с 1/3, като Б. Й. Б., с гореснетата самоличност
фактически да изтърпи наказание от 1-една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието
от 1-една година лишаване от свобода определено на подсъдимия Б. Й. Б. за
срок от 3-три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343 г от НК налага на Б. Й. Б., с гореснетата
самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1-една година от влизане на присъдата
в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление по административен
ред.
ОСЪЖДА Б. Й. Б. с гореснетата самоличност да заплати на К. М. Д., от
гр. **** ЕГН ********** сумата от 8 000 лева /осем хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта
на брат й Д.М.Д., ЕГН ***********, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 14.12.2020 година до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния претендиран размер на гражданския иск за сумата от
10 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. Й. Б., с гореснетата самоличност, да заплати
по сметката на ОД МВР гр. Ловеч разноски по делото в размер на 736.35 лева
/седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ за експертизи,
както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на жалба и протест пред АС – Велико Търново в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура-Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Б.Й. Б. от
гр. **** - по чл. 343 а, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 343, ал. 1,6. „в“, във вр. с чл.
342, ал. 1, предл. 3 от НК.за това,че на 14.12.2020 г., около 17:20 ч. в ***, на
кръстовището на ул. „Д-р Съйко Съев“ и ул. „Стара планина“, при управление
на лек автомобил „Фиат“ с рег .№ ********, негова собственост, нарушил
правилата за движение - чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП - в сила от 01.09.1999 г., Обн. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999 г., изм. ДВ.
бр.104 от 8 Декември 2020 г. /-като водач не контролирал непрекъснато
посоченото пътно превозно средство, което управлявал, вследствие на което
по непредпазливост причинил смърт на пресичащия пътното платно Д.М. на
75 години, като след настъпване на произшествието деецът е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия - притекъл се е на
помощ непосредствено след извършване на деянието и се обадил на телефон
112.
В съдебно заседание,по време на съдебни прения,така предявеното
обвинение се поддържа от страна на заместник окръжен прокурор Д.Д.,който
счита същото за доказано и моли съдът да признае подсъдимия Б.Б. за
виновен по това обвинение.Счита,че следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода,което бъде отложено по реда на чл.66 от
НК.Кумулативно прокурор Д. счита че следва да бъде приложена и нормата
на чл. 343г от НК за подходящ срок съобразно постоянната съдебна практика.
Представителя на гражданския ищец и частен обвинител,адвокат
Р.Б.,сочи,че положението и е такова, че трябва да играе с картите, които са
раздадени.Пояснява,че правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е общо за
непрекъснат контрол на МПС-то и е с различно съдържание от това за
преодоляване на съществуваща опасност от наличието на пешеходци,като се
позовава на съдебната практика, поне в десет решения на Върховния
съд.Счита за внушаващо обстоятелството, че са събирани доказателства за
пътната обстановка, времето е било лошо, пътят е бил мокър, пътува се на
светлини, не става ясно на какви - къси или дълги, а по-късно са определени
като къси. Видно от представеното от Община Ловеч писмено доказателство,
на 30 метра от пешеходната пътека се намира знак за наличие на пешеходна
пътека А18 и след това на няколко метра по-надолу Д17. Възразява,че няма
нито ред обсъден в обвинителния акт, нито в обстоятелствената му част, нито
в диспозитива. Прието е от експертизата също, че той с тази скорост не е
можел да вижда добре повече от 60 метра на тротоара.Съгласява се,че никой
не изисква от водача на такова голямо разстояние да забележи пешеходец на
тротоара. Акцентира на това,че подсъдимия е от Ловеч, второ има доста опит,
както твърдят неговите защитници, служители, че е много внимателен и с
опит, минава покрай тези два знака, според експертизата, която той приема,
със скорост 31 км/ч и никой не е попитал вещото лице при наличие на 30
метра разстояние от пешеходна пътека, каква скорост е следвал да избере, за
да предотврати внезапна опасност. Мотивира се с няколко решения в тази
1

насока - Решение №185/15.07.2013 г. и № 33/02.05.2019 година,за които
сочи,че всички са в смисъл, когато водачът е длъжен да предположи,
минавайки покрай тези знаци, даже и да е невидимо от това разстояние
пешеходната пътека и да не се вижда пешеходец, е бил длъжен да следи за
възможна поява на пешеходец. Сочи,че такова е било първоначалното
обвинение и изведнъж при същите доказателства без видима причина,според
адвокат Б. било променено на чл. 20 ал. 1от ЗДвП. Съгласява се,че това е
право на обвинението, но има и задължение да обсъди всички доказателства,
които съществуват в досъдебното производство
В случая,приема,че положението е странно - съгласно чл. 78 НПК е
длъжна да поддържа обвинението наред с прокурора,но заявява,че не приема
обвинението по чл. 20, ал.1 ЗДвП, което е само и единствено на база
обясненията на подсъдимия.Заявява,че според нея,куче да било сгазено на
пътя е щяло да са по внимателни при избора на обвинение.
Твърди, че не е доказано по категоричен начин, къде точно е минавал
този възрастен човек с бастун наближавайки пешеходна пътека, да тръгне на
5 метра от нея.
Обръща внимание,че подсъдимия е изследван само за алкохол , а не за
наркотици,както и че той бил заявил, че бил употребил Валидол.
Акцентира,че четейки справката от КАТ прави впечатление, че повечето
наказания , вкл. и на стр. 45, последното е от м. ноември 2020 г., за
повторност на превишена скорост, а в същото време се представят фишове да
доказват колко прекрасен шофьор е.Счита,че на този етап и остава
единствения път за въззивна жалба.
По отношение на гражданският иск заявява,че пострадалия има братя и
сестри, които са в невъзможност да се виждат от доста време, но не приема,че
липсва привързаност. Всеки е зает, доверителката й има семейство, грижи.
Приема,че при положение, че този брат е разведен е нормално децата да са се
отчуждили от него, но това няма значение за доверителката й.Обръща
внимание,че още в София са живели в една къща. Заявява,че доверителката й
също има деца и внуци и няма как да са живели постоянно заедно с
пострадалия, а и той е искал да живее в друго жилище. Счита, че предявеният
иск следва да се уважи в този размер.Заявява,че тъй като е сл. защитник няма
претенции за разноски.
Частния обвинител и граждански ищец К. М. Д.,заявява,че подкрепя
казаното от адвоката й. Заявява,че били с брат си в отлични отношения, като
истински кръвни брат и сестра.Пояснява,че били четири деца,като с
пострадалия имали две години разлика и той почти всяка седмица беше в тях.
Също така сочи,че имало един период, в който той останал без жилище,бил
разведен и е живял в тях. В деня на катастрофата пострадалия отишъл в тях в
четири без петнайсет. Постоя час и 10-15 минути и си тръгнал,като тя го
2

изпратила,той и помахал с ръка и тръгнал, но нещо й подсказвало, че нещо
ще стане.
Защитника на подсъдимия,адвокат А.К. сочи,че от името на
подзащитния й изразява следното становище по делото,като конкретизира,че
обвинението против подзащитния й е за престъпление по чл. 343а, ал. 1 б. „б“
във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 предл. 3 от НК. Отново
повтаря, предвид превратното тълкуване на закона от страна на процесуалния
представител на частния обвинител, че производството по делото се движи по
реда на глава 27, чл. 371, т.2 от НПК, в която процедура процесуалното
поведение на подсъдимия и защитата, и на другите страни в процеса е
ограничено в рамките на фактическите положения изложени в обвинителния
акт. В т. см., си позволява да напомни задължителната практика на ВКС – TP
1/2009 на ОСНК. Приема,че направеното от подсъдимия признание на
фактите се подкрепя от събрания доказателствен материал, поради което
съгласно чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния акт, позовавайки се на
самопризнанието и на събраните доказателства, които подкрепят същото.
Установено е,според нея, че на посочената в обвинителния акт дата -
14.12.2020 г. около 17.20 часа подзащитният й се е движил с л.а. „Фиат
Фремонт“, per. № ******** по ул. д-р „Съйко Съев“, която е с две
самостоятелни платна за движение във всяка посока, разделени с островна
площ, в посока центъра на ***. Установено е по безспорен начин, че времето
е било дъждовно, в тъмната част на денонощието, в зоната на кръстовището
пред РИОКОЗ автомобилът достигнал до пресичащ пътното платно от дясно
на ляво пешеходец, който бил облечен в тъмни дрехи, пресичал не на
определените за това места и не бил възприет, поради тези причини,
своевременно от шофьора. Траекториите на движение на шофьора и на
пешеходеца се пресекли в дясното пътното платно в посока центъра, където е
настъпил удар с предна лява част, ляв фар и преден ляв калник на автомобила,
и лява страна на тялото на пострадалия. След настъпване на произшествието
подзащитният й слязъл от автомобила, притекъл се на помощ и се обадил на
телефон 112 за помощ, помогнал да бъде натоварен в линейката, но по-късно
пешеходецът починал. Позовава се на назначената съдебномедицинска
експертиза,според заключението на вещото лице по която, причина за
смъртта е остра кръвозагуба, вследствие травматично разкъсване на белия
дроб на пострадалия от счупени ребра и гръбначния стълб, и излив на кръв в
гръдната кухина.
Сочи също така,че по делото е назначена и съдебна автотехническа
експертиза, която очертава, съобразно доказателствата механизма на ПТП.
Установено е, че подзащитният й се е движил с разрешена скорост от 31 км/ч,
при която опасната зона за спиране е 20 метра. При конкретните пътни
условия - тъмно, дъждовно и интензивно движение /час пик е било/, както и
3

тъмните дрехи на пострадалия е можело да бъде забелязан на не повече от 25-
26 метра. Сочи,че експертът е очертал три варианта на движение на
пострадалия - бавен, спокоен и бърз ход на движение. И при трите варианта
на движение се установява, че реакцията на водача за спиране е била на 16
метра преди мястото на удара, като пострадалият е бил в опасната зона за
спиране поради закъснялата реакция на водача и при трите варианта.
Посочва,че по делото подсъдимият е депозирал обяснения, които
посочват, че след като е преминал през пешеходната пътека, по която нямало
пешеходци, вниманието му е било привлечено от бързо движение на черен
джип, излизащ от улица без предимство, който е нарушил предимството на
останалите водачи и е навлязъл в кръстовището. Именно в това кратко време,
в което той отклонил вниманието си в посока на този неправомерно движещ
се джип е усетил удара.
От изложеното става ясно и е съгласна с тази констатация на прокурора,
че подзащитният й е извършил деянието, като от субективна страна е
извършено при непредпазлива форма на вина, в частност небрежност.
Счита,че основен въпрос в цитираната дефинирана процедура е въпросът за
наказанието и неговата индивидуализация, която следва да се осъществи с
оглед принципните постановки на чл. 35 и 36 от НК, като се определи
наказание, което следва да е съответно на престъплението, при съобразяване
на обществената му опасност, съответно на обществената опасност на дееца и
при съобразяване на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства.Посочва,че единствено като отегчаващо отговорността
обстоятелство прокурорът е отчел наложените по административен ред
наказания за нарушения на ЗДвП. Видно от представените в хода на
съдебното следствие доказателства от МВР това съображение,според нея, не
може да бъде възприето като основателно предвид факта, че тези
производства са прекратени предвид обстоятелството, че подзащитният й не е
извършил посочените нарушения. Счита,че няма как при така наличните
писмени доказателства да се приеме, че са му наложени такива наказания и че
това може да се счете като отегчаващо отговорността
обстоятелство.Приема,че се касае се до нарушение със служебен автомобил,
управляван от други лица, а не от подзащитния й.
Приема,че освен изтъкнатото чисто съдебно минало са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства -подзащитният й не
само не е осъждан, но е съзнателен гражданин, работил в правоохранителните
органи. Има положителни характеристични данни. Представени са писмени
доказателства, характеризиращи го като съвестен гражданин ръководител на
фирма, с положителна характеристика от младши полицейският инспектор по
местоживеене. Адвокат А.К. предвид на това, приема,че се касае се до
личност, която до настоящия случай е демонстрирал уважение към законите,
спазване на установените правила в обществото.
4

Счита,че като смекчаващо отговорността обстоятелства,следва да се
отчете доброто процесуално поведение от момента на настъпване на
инцидента - оказване на помощ, критично отношение към извършеното,
излагайки добросъвестни обяснения , имащи голямо значение за разкриване
на обективната истина, които са съответни на събраните в процеса
доказателства.
На следващо място обстоятелство, което счита за смекчаващо е факта,
че подсъдимия е обвинен за нарушение на само едно правило за движение,
което няма как да не бъде оценено като смекчаващо.Както и че подсъдимия е
баща на малолетно дете, за което се грижи заедно с неговата майка.
На следващо място, обръща внимание на поведението на пострадалия,
който е създал предпоставки за настъпване на произшествието, предвид
допуснатите нарушения на правилата за движение и в частност правилата за
пресичане на пътното платно и то, в тъмна част на денонощието, когато вали
и движението е интензивно. Именно с това неправомерно поведение и
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В т. см. TP 2/2016 г. на
ОСНК със задължителна сила сочи, че неспазване от пешеходците на
задължителни разпоредби, респ. забрани в ЗДвП биха обосновали
съпричиняване от тяхна страна на вредоносния резултат, което според ВКС е
типично обстоятелство, което следва да намери отражение при
индивидуализация на наказанието. Необходимо е,според адвокат К., според
задължителната практика на ВКС, това съпричиняване да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия. В Постановление №
7/64 п, т.1 б. „б“, което не е загубило действието си и ВКС се опира на него,
като сочи - в някои случаи съдилищата не са оценявали правилно
съпричиняването на резултата от пострадалите лица, които са нарушили
правилата за движение по улиците и пътищата, и поради това са налагали
неоправдано тежки наказания.
Аргументира се с това,че според посочената задължителна съдебна
практика, а и според ЗДвП, правото на пресичане е вид субективно право.
Освен носител на правото на пресичане, според правната норма, пешеходецът
има определени задължения, а именно, да се съобрази с определи правила.
Налице е според ВС двойственост в неговата правосубектност при очертания
двустранен характер на правоотношения. По делото е категорично
установено, както от свидетелските показания и от протокола за оглед, а то се
потвърждава и от съдебно автотехническата експертиза, че мястото, на което
е пресичал пострадалият не е очертана пешеходна пътека. Именно
занимавайки се с тази хипотеза ОСНК в тълкувателното решение, което
цитира е приел, че законът в чл. 113, ал. 2 от ЗДвП дава право на
пешеходците да пресичат пътното платно извън определените за това места,
но на това не съответства задължение от страна на водачите на МПС да ги
пропуснат. Затова при упражняване правото на пешеходците в тези случаи
5

той е длъжен да се съобрази с общите ограничения, визирани в чл. 113, ал.1 т.
1 и 2 и чл. 114 т. 2 от ЗДвП. Казано най-кратко,според нея, правото на
пресичане на пътното платно извън определените за това места не е
абсолютно и е налице съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с
цитираните разпоредби, а в случая приема,че категорично се установило, че
той не се е съобразил с нито една от цитираните разпоредби.
На следващо място,приема като смекчаващо отговорността
обстоятелства това, че деянието е извършено при форма на вина - небрежност.
Отново съгласно задължителната практика на ВКС в TP 2/2016 на ОСНК -
при диференцирането и наказването при деянията при такава възприета
форма на вината подходът на съдебната практика е еднозначен.
Извършителите на деяния при условия на съзнаване на непредпазливост
подлежат на определяне на по-тежко наказание при равни други условия в
сравнение с деяния извършени при несъзнаване на непредпазливост, както е в
случая. С оглед по-ниската укоримост на тази форма на непредпазливата
вина, а именно небрежност.
С оглед изложеното, моли съдът, да определи едно наказание към
минималния размер, предвид наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства, което на основание чл. 58а от НК да редуцира.
Моли, при определяне на кумулативното наказание „лишаване от
правоуправление“,съдът да изхожда от същите критерии - наличието на тези
смекчаващи отговорността обстоятелства.Счита, че гражданският иск не
доказан по изискуемия ред.В този смисъл моли съдът да постанови съдебен
акт.
Защитникът,адвокат В. Кр.,сочи,че в настоящото производство е
допуснато съвместно разглеждане граждански иск от страна на К. М. Д. в
качеството й на сестра, на починалия Д.М., в резултат на разглежданото ПТП,
чиято виновност и причина за настъпването се разглежда в настоящото дело,
и за която отговорност носи подзащитният й г-н Б..Приема,че независимо от
това, че в молбата за конституирането на К.Д., като граждански ищец са
наведени твърдения, че същата търпи болки и страдания, и оценява размера
на причинените неимуществени вреди на 10 000 лева счита, че искът е
неоснователен, недоказан и като такъв моли да бъде отхвърлен. Приема,че без
значение, че гражданският иск се разглежда съвместно с наказателното
преследване, то следва по правилата на ГПК, на приложимия специален закон
- ЗЗД, и специалния по чл. 45 Кодекс по застраховането, то да бъдат
приложени и спазени правилата на ГПК.
На първо место приема,че следва да е безспорно установена вреда,
причинно следствена връзка в резултат на противоправното поведение и
търпените неблагоприятни последици, както и да бъде установен справедлив
и доказан размер на претърпените вреди. В случая,приема,че са приложими
6

постановките на TP № 1/21.06.2018 г. на ВКС по Тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са посочените
лица в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969
година, като единствено по изключение, както е посочено в TP № 1/2018 г. на
ВКС може да получат обезщетение лица близки - братя и сестри, баби и
дядовци, и други такива, с което лице, претендиращо обезщетението,
починалият да е създал трайна и дълбока емоционална връзка.Счита,че
съдебната практика е константна, че при условията на пълно и главно
доказване следва претендиращият с всички способи да докаже наличието и
съществуването на тази дълбока и емоционална връзка възникнала в резултат
на житейски обстоятелства и ситуации, които са довели до един
продължителен период на страдание, изпитване на негативни емоции, болки и
страдания на претендиращия от загубата на близкото нему лице. Сочи,че
доколкото ищцата не попада в кръга очертан от лицата, имащи право на
обезщетение в двете посочени постановления № 4/61 и № 5/1969 г. то е
следвало в производството, за да се обезщети страданието на ищцата, да се
докаже именно това изключение, което е възприето и допуснато в случай на
такива създадени отношения да бъдат обезщетявани лицата, да се докаже
дълбоката емоционална връзка, което счита, че не било доказано по безспорен
начин. Счита,че от свидетелските показния на разпитаната свидетелка се
установило, че са имали формални и типични за българския манталитет и
обичаи отношения между брат и сестра, които са контактували, но не
ежедневно, не са живели в едно домакинство, въпреки възможността ищцата
да предостави жилище на брата, той е живеел на квартира в населено място на
километри от ***. Т.е. счита,че тази близка и емоционална връзка, която би
могла да се породи от съвместно съжителстване или от други факти и
обстоятелства, или житейски ситуации, които да доведат до това тясно
сближаване, които да доведат до продължителни болки и страдания не била
доказана в настоящия процес. Акцентира,че в молбата ищцата заявява, че
скоро починал и съпругът й, като не е установено болките и страданията,
които твърди, дали с в резултат на загубата на съпруга или в резултат на
загубата на брата, колко продължително време и с какъв интензитет са тези
болки, а единствено, че е на години и на възраст, и има нужда от грижи.
Необходимостта от полагане на грижи,приема,че не обосновава тяхна
емоционална връзка, която да породи обезщетението.
Алтернативно сочи,че ако съдът възприеме твърдението й, че не са
налице предпоставките, т.е., че са доказали ищците тази дълбока
емоционална връзка,заявява,че напълно подкрепя становището на колегата, че
е налице съпричиняване, като степента на виновност на пострадалото лице е
над 50% и при определяне на този размер счита, че далеч по-голяма вина носи
починалия, който при наличието на пешеходна пътека на до 10 метра,
нарушавайки правилата за движение е станал причина да се реализира
процесното ПТП.
7

Моли съдът да постанови решение, с което в частта на гражданския иск
да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.Алтернативно, ако приеме съдът, че подзащитният й въпреки
наличието на гражданска отговорност за автомобила и възможността да се
претендира това обезщетение пред застрахователя по гражданската
отговорност, то право на гражданския ищец е да предяви този иск индиректно
към подсъдимия, то моли съдът да отчете процента на наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия. Моли също съдът да съобрази и
разпоредбата на чл. 493а, ал. 1 и 2 от КЗ, както и разпоредбата на § 96 от ПЗР,
ал. 1, който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв, т.е.приема,че в
настоящия казус многократно е завишен претендираният размер, който
противоречи на материално правна разпоредба, като изначално моли да бъде
отхвърлен искът, като недоказан и недопустим, съгласно TP № 1/2018 година
на ВКС.
Настоящата инстанция като взе предвид събраните по делото
доказателства, становището на страните в процеса и след като изпълни
задължението си по чл.372 ал.4 от НПК и провери събраните на досъдебното
производство доказателства, и след като установи че самопризнанията на
подсъдимия Б.Б. се подкрепят от тези доказателства счете за установена
следната фактическа обстановка:
Процесния обвинителен акт е внесен в Ловешки Окръжен съд /ЛОС/
въз основа на преписка №2724/ 2020 год. на Окръжна прокуратура – Ловеч; по
досъдебно производство № 239/ 2020 год. по описа на ОД МВР – Ловеч,по
обвинението на подсъдимия Б.Й. Б. от гр. **** - по чл. 343 а, ал. 1, б. „б“ във
вр. чл. 343, ал. 1,6. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
Установено е,че подсъдимия Б. Й. Б. живеел *** и притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство категории А, В, С,
М, АМ, и ТКТ от 31.10.2017 година. Като водач на МПС е наказван за
нарушения на ЗДвП.
На 14.12.2020г. около 17:20 ч подсъдимия Б. се движел със собствения
си лек автомобил марка „Фиат Фремонт“ с рег. № ********, по ул. „Д-р
Съйко Съев“, в посока от МБАЛ – Ловеч към центъра на града. Улицата била
с две самостоятелни платна за движение във всяка посока на движение,
разделени от островна площ. Движението се осъществявало в тъмната част на
денонощието, на фарове, а времето било дъждовно. В зоната на кръстовището
пред РИОКОЗ Ловеч автомобила достигнал до пресичащ пътното платно от
дясно на ляво пешеходец – пострадалия Д.М. Д. на 75 г. от ***. Траекториите
на движение на лекия автомобил и пешеходеца се пресекли на дясното пътно
платно за движение към центъра на града, където настъпил удар с предната
8

лява част, левия фар, преден ляв калник и капака, в лявата страна на тялото на
пострадалия. Последвало носене на пешеходеца, след което и изпадането му
върху пътното платно. След настъпване на произшествието обв. Б. слязъл от
автомобила, като се притекъл на помощ на пострадалия Д. и веднага позвънил
на телефонен номер 112, за да потърси медицинска помощ. Когато дошла
„Спешна помощ“, обвиняемият помогнал да бъде натоварен пострадалия и
изчакал пристигането на органите на Полицията. След като бил откаран в
болничното заведени, пострадалия починал.
От назначената СМЕ е установено, че смъртта е настъпила в резултат на
остра кръвозагуба, вследствие на травматичното разкъсване на важен
паренхиматозен орган – бял дроб. Според експертизата, се касае за удар в
областта на лява подбедрица, при което тя се е счупила. Последвало е
подхвърляне на тялото и удряне в областта на гръдния кош, в следствие на
което се получило счупване на ребрата и гръбначния стълб, разкъсване на бял
дроб и излив на кръв в гръдната кухина.
От назначената и извършена авто техническа експертиза /ATE/ е
установен механизма на настъпилото ПТП. Установено е, че водачът на лекия
автомобил се е движил със скорост от 31 км/ч, при която опасната зона за
спиране е 20,00м. Видно от заключението на вещото лице, в конкретните
условия, пешеходец с тъмни или черни дрехи, с каквито е бил
пострадалия,може да бъде забелязан от водачите на разстояние от 25-26м.
Относно мястото, където се е намирал пешеходецът,вещото лице е
посочило,че са налични три варианта, отчитайки начина на движение на
пострадалия - бавен ход, спокоен ход и бърз ход. Съдът приема за
кореспондиращ на гласните доказателства първия вариант – при движение с
бавен ход, тъй като в тази насока са показания на свидетелите, че пострадалия
от години е имал проблеми с опорно двигателния апарат и се е придвижвал с
патерици или с бастун, имал предишна травма на крака му и на мястото на
удара е намерен бинт, с който е бил превързан крака му.В този смисъл са и
показанията на С. Д. М.,дъщеря на пострадалия,която сочи,че е имал сериозни
проблеми с опорно двигателния апарат и се придвижвал първо с
патерици,после с бастун./л.89/. При този вариант, когато пострадалия се е
намирал на тротоара, процесния автомобил е бил на разстояние от 62.30 м от
мястото на удара и подсъдимия не е могъл да го възприеме. Реакцията на
водачът за спиране на превозното средство при възникване на препятствието
е била на 16 м преди мястото на удара, т.е. пешеходецът е попадал в опасната
му зона за спиране. И при другите два варианта, които вещото лице е
изследвало – пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на
автомобила, тъй като водачът е реагирал твърде късно за спиране – както
беше посочено – на 16м преди мястото на удара.
Подсъдимия Б.Б. в обясненията си е разказал, че след като преминал
през пешеходната пътека, по която е нямало пешеходци, в ляво на
9

кръстовището, откъм „Ромпетрол“ е забелязал черен джип, който е излизал от
улицата без предимство и не е спазил предимството на останалите водачи,
движел се е бързо и е навлязъл в кръстовището пред него. Подсъдимия
заявил,че е бил сигурен че този водач няма да спре и за да не го удари, е
намалил скоростта си. В този момент вниманието му е било отклонени към
черния джип и тогава е усетил удара в пешеходеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства- гласни и
писмени,приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по
реда на чл.373,ал.1 във вр. с чл.283 от НПК,а именно - уведомително писмо от
14.12.2020 г. (л. 1); протокол за устно съобщение за извършено престъпление
от 14.12.2020 год. (л.7); протокол за оглед на местопроизшествие от
14.12.2020 г. (л. 8-9); фотоалбум (л. 10-14); протокол за извършена експертиза
№ 625/16.12.2020 г. (л. 17-19); протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или
техни аналози (л. 20); писмо-отговор от МВР, Дирекция „Национална система
112", Районен център 112-Монтана, ведно с 1 бр. компакт диск (л. 22-23);
писмо от Община Ловеч, ведно с удостоверение за наследници (л. 25-26, л.
29-30); справка за родственост (л. 27); писмо от Община Ловеч, ведно с
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.29-30); писмо от Областно
пътно управление - Ловеч (л. 32); писмо от Община Ловеч, ведно със схема (л.
35-36); писмо на ОД МВР - Ловеч, Сектор „Пътна полиция", ведно с
приложения (л. 38-47); писмо от ЦСМП - Ловеч с приложение (л. 49-51); мед.
документи за пострадалия Д. Д. (л.53-54); съдебно-медицинска експертиза №
90/2020 год. изследване на труп (л. 56-58); протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина на пострадалия Д. Д.
(л.59, л.94); копие от съобщение за смърт № 90/ 15.12.2020 г. (л. 66); копие от
препис-извлечение от акт за смърт (л. 67); копие от удостоверение за
наследници (л.68); копие на лична карта на пострадалия Д. Д. (л.69); протокол
за уведомяване на пострадал от престъпление - К. М. Д. (л.72); протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление - Т. Д. М. (л.73); протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление - СЛ. М. Ц. (л.82); протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление - Б.Л. П. (л.88); протокол за
уведомяване на пострадал от престъпление - С. Д. М. (л.90); протокол за
изследване на кръв (урина) за изследване на алкохолно съдържание за лицето
Д. Д. (л. 96); заключение на автотехническа експертиза ведно със скица на
ПТП-е (л. 101-129); призовки (л. 134, л. 156, л. 160, л. 162-163 , л. 165);
постановление за привличане на обвиняем от 10.03.2021 г. (л.137); справка за
съдимост от 16.12.2020 г. на РС-Ловеч - Б. Й. Б. (л.144); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Б. Й. Б. (л. 145);
автобиография на Б.Й. Б. (л.146); характеристична справка на Б. Й. Б. (л.150);
писмо на Община Ловеч, ведно със справка за декларирано движимо и
недвижимо имущество на Б.Б. (л.152-153); постановление за привличане на
обвиняем от 24.03.2021 г. (л.157); протоколи за предявяване на разследването
10

(л.159, л.161, л.164, л.166);, в това число свидетелските показания на
К.Д.,Т.М.,С.Ц.,Б. П. и С.М.,С.Д. и Е.К. и обясненията на обвиняемия и
заключенията на вещите лица –инж.В.А. и д-рМ.Г. по извършените
експертизи.
При така установената фактическа обстановка,настоящата инстанция
прие,че с деянието си подсъдимия Б.Б. е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343 а,
ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 343, ал. 1,б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК,
като на 14.12.2020 г., около 17:20 ч. в ***, на кръстовището на ул. „Д-р Съйко
Съев“ и ул. „Стара планина“, при управление на лек автомобил „Фиат“ с рег .
№ ********, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 20,
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП - в сила от 01.09.1999 г., Обн.
ДВ. бр.20 от 5 Март 1999 г., изм. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020 г. / – като
водач не контролирал непрекъснато посоченото пътно превозно средство,
което управлявал, вследствие на което по непредпазливост причинил смърт
на пресичащия пътното платно Д.М. на 75 години, като след настъпване на
произшествието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия – притекъл се е на помощ непосредствено след
извършване на деянието и се обадил на телефон 112.
Тази квалификация на деянието, възприета от страна на държавното
обвинение,се възприема и от настоящата инстанция, с оглед въведената от
ВКС практика, според която се приема за оказана помощ на пострадалия от
страна на обвиняемия, когато последния е съобщил пръв за произшествието
на тел.112.В този смисъл е Решение № 59/07.01.2020 г. по н.д.№39/2020 г.,
н.к., второ н.о. на ВКС.В тази връзка настоящата инстанция съобрази и
показанията на свидетеля С.Д.,С.С.,Р.П. и Е.К.,от които става видно,че
пострадалия е бил жив, както към момента в който подсъдимия се е обадил
на тел.112,така и до момента на откарване в болничното заведение.Т.е.и
настоящата инстанция приема,че подсъдимия Б.Б. е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ приживе на пострадалия Д. Д..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като
формата на непредпазливост е небрежност съгласно чл.11,ал.3 от НК, при
която подсъдимия Б. не е предвиждал настъпването на обществено-опасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото
поведение, което подсъдимият Б. е бил длъжен да има и да предвиди
конкретния казус,а именно да контролира непрекъснато посоченото пътно
превозно средство което е управлявал, което не е сторено от негова страна,
поради което и настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б. е могъл да
предвиди настъпването на обществено опасните последици.Този извод
настоящата инстанция прави и отчитайки наличието на съответни качества на
11

подсъдимия Б. да мобилизира своя умствен и психически капациет, за да
изведе в съзнанието си представа за последиците . Видно от автобиографията
на подсъдимия приложена на лист 146 от досъдебното производство същия е
завършил висше образование, поради което и настоящата инстанция приема,
че в конкретния казус подсъдимият Б. е проявил недостатъчна грижа и оценка
на конкретната фактическа обстановка и е довела и до престъпния резултат, а
именно смъртта на пострадалия Д.М. Д.. Тоест, настоящата инстанция
преценявайки всички събрани по делото доказателства и най-вече и
заключението на вещо лице по съдебно-авто техническата експертиза приема,
че подсъдимият Б., освен че е имал задължение за предотвратяване на
резултата е имал и обективна възможност за това.В тази връзка вещото лице
В.А. е посочило че причина за настъпването на пътнотранспортното
произшествие е ненавременната реакция на водача за спиране както и
неправилното пресичане на пътя от пешеходец.
От обективна страна, деянието е извършено от подсъдимия Б.Б., като на
посочената дата- 14-ти декември 2020 година,около 17 и 20 часа, при
управление на посочения по-горе в мотивите лек автомобил подсъдимия Б. е
нарушил правилата за движение визирани в Закон за движение по пътищата,
а именно не контролирал непрекъснато пътното превозно средство което
управлявал, което нарушение е в пряка причинна връзка с причинения
вредоносен резултат- смъртта на пресичащия пътното платно Д.М. Д..В този
смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза-д-р Газемба,която дава заключение,че непосредствена причина за
смъртта на пострадалия е остра кръвозагуба,вследствие на травматично
разкъсване на важен паренхиматозен орган-бял дроб,за което говори
наличието на голямо количество кръв в гръдната кухина.Относно
причиняването на това увреждане,д-р Газемба е посочила,че се касае за удар
в областта на лявата подбедрица,довело до счупване на същата,подхвърляне
на тялото и удряне в областта на гръдния кош,при което се е получило
счупване на ребрата и гръбначния стълб и разкъсване на белия дроб и излив
на кръв в гръдната кухина./л.58 ДП/.
За настъпване на този тежък вредоносен резултат е допринесло и
поведението на пострадалия пешеходец, пресичайки неправилно пътното
платно в тъмната част на денонощието, извън пешеходна пътека, каквато е
имало на 14,84 метра,след ОР по дължина на пътя,/на 5,64 метра след края на
пешеходната пътека/ и на около 5,00 метра вляво от десен тротоар по
широчине на пътното платно от мястото на удара./л.116 ДП/.
Неоснователно в тази връзка е възражението на повереника на
гражданския ищец и частен обвинител, адвокат Р.Б., че не е установено
мястото на удара, тъй като същото не кореспондира със заключението на
вещо лице по съдебна автотехническа експертиза. По-точно вещото лице е в
т.2 от заключението лист 105, е посочило, че ударът е настъпил около средата
12

на дясното пътно платно с предната част на автомобила.Настоящата
инстанция дава вяра на заключението на вещото лице по съдебна
автотехническа експертиза, тъй като същото е съобразено с обективните
находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие лист 8 и 9 от
делото. По-конкретно, първите отломки от автомобила изпадат на 19,70
метра след постоянния ориентир. Тялото на пешеходеца испада върху
пътното платно и се установява на около 22,5 метра след постоянни ориентир,
като посоченото разстояние вещото лице е съобразило и с намерените при
огледа на местопроизшествието паднал бинт и марли от едната ръка на
пострадалия. Вещото лице в тази връзка е посочило, и че автомобила на
подсъдимия се установява на 18,50м. с предния си край, като тялото на
пешеходеца е изпаднало след мястото на спиране на автомобил. Тоест
разстоянието от мястото на спиране на автомобила и по-точно от предния му
край до мястото на установяване на тялото на пострадалия пешеходец е 4,30
м. В тази връзка неоснователно адвокат Б. сочи, че не е установено дали
местопроизшествието е на пешеходната пътека намираща се в близост до
местопроизшествието, което възражение настоящата инстанция приема за
неоснователно тъй като както е посочило в т.3 от заключението си вещото
лице В.А. предвид всички обективни находки посочени по-горе, мястото на
удара е на е на 3,66 метра преди мястото на установяване на предния край на
автомобила след удара или по-конкретно казано мястото удара е на 14,84 м
след постоянни ориентир и на 5,64 м., след края на пешеходната пътека по
дължина на пътното платно и на около пет метра вляво от десния тротоар по
широчина на пътното платно./ л.116 от досъдебното производство/.
Неоснователно според настоящата инстанция в тази връзка е и
възражението на повереника, адвокат Б., че подсъдимия не се е съобразил с
находящите се в района на местопроизшествието пътни знаци и по-специално
с пътните знаци А18 и след това на няколко метра по-надолу от Д17, както и
че в обвинителния акт не са посочени съображения в тази насока.
Неоснователно е според настоящата инстанция е това възражение, тъй като,
както е посочил и вещото лице причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие е вследствие,не от несъобразяването от страна на подсъдимия с
наличието на тези пътни знаци, респективно поведението си като водач на
МПС в тази насока, а ненавременната му реакция за спиране от една страна
както и неправилното пресичане на пътя от страна на пострадалия от друга
страна. В тази връзка следва да бъде посочено, и че при посочените
атмосферни условия и по-скоро при видимост при конкретните условия, в
които е настъпило пътнотранспортно произшествие видимостта на къси
светлини 50 м с ляв фар и 60 м с десен фар като странично от габарита на
автомобила в дясно и ляво по пет до 6,50 м. Тоест при тази видимост водача
може да възприеме пешеходец в зоната на десния тротоар, когато
вниманието същия е насочено към тази зона и той очаква да се появи
препятствие,в конкретния казус поява на пешеходец и при навлизането в
платното за движение.
13

Както е приел и прокурорът в обвинителния акт в конкретния казус
подсъдимият не е възприел пострадалия поради което и настоящата
инстанция приема за неоснователни възраженията на адвокат Б. в тази насока,
тъй като както сам е обяснил подсъдимия Б., в момента на и по-скоро преди
настъпване на произшествието неговото внимание е било отклонено от
поведението на водача на друг автомобил, който е отнел предимството му. В
тази връзка,настоящата инстанция съобрази освен,че производството по
делото е по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК и
признаване на фактите от страна на подсъдимия, не са налични доказателства
оборващи дадените от страна на подсъдимия обяснения в тази насока.
Действително не са налични доказателства освен дадените обяснения от
страна на подсъдимия, но не са налични и доказателства опровергаващи тези
обяснения, поради което и настоящата инстанция приема за неоснователни
възраженията на защитник адвокат Б. в тази насока и по-конкретно, че
прокурорът е приел единствено и само обясненията на подсъдимия, тъй като
както вече се посочи по-горе не са налични други доказателства в тази
насока. Именно това е причината за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Основателно в тази връзка е възражението на повереника адвокат Б.,
относно това, че подсъдимият е бил проверен за употреба единствено и само
на алкохол, но не и за наркотични вещества. Действително, както е посочено
и в протокола за извършена химическа експертиза номер 625/2020 година,
вещото лице по експертизата е дало заключение, че в представената за
изследване проба кръв на Б.И. Б. ЕГН********** концентрацията на етилов
алкохол е 0%. Тоест, действително за наркотични вещества не е извършена
проверка, но настоящата инстанция приема за неоснователно това възражение
тъй като същото не може да бъде санирано с доказателствени способи
предвидени в НПК. Така или иначе видно и от талона за изследване номер
******* Б. изпратен на медицинско изследване, именно за изследване на
наличие на етилов алкохол-лист 19 от досъдебното производство. Касае се за
пропуск от страна на служителя на МВР при извършената проверка, който не
може да бъде отстранен от настоящата инстанция.
По отношение на възражението на адвокат Б.,относно наложените глоби
на подсъдимия за нарушения по Закона за движение по пътищата,настоящата
инстанция приема същите за частично основателни. По-конкретно,
действително в хода на съдебното производство от страна на защитата са
представени писмени доказателства, от които да се направи и се прави от
настоящата инстанция, че видно от писмо от Началник сектор Пътна полиция
на ОД на МВР-Ловеч електронни фишове сериен номер 30
17235,5768694,00724525 и номер 4773346 са анулирани и административно
наказателното производство срещу подсъдимия било прекратено. Видно
обаче от справката за нарушител от Сектор КАТ-л.45 от ДП, към настоящия
момент са налице констатирани нарушения извън посочените по-горе фишове
14

за които е прекратено административно наказателното производство.По-
точно посочените и влезли в сила под номер 5 в справката К1271107 с което
подсъдимия е санкциониран за нарушение по чл. 21 алинея 1 от ЗДВП. Също
така под номер 6 е посочено Н143488 на ОД на МВР Русе с което подсъдимия
санкциониран за нарушение по член 6 т.1 от ЗДВП, както и Н143489 от
11.04.2019 година на МВР-Русе за което подсъдимият санкционирал за
нарушение по член 147, алинея 1 от ЗДВП.Както К/3840260 за нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП.Посочени са и други нарушения,но същите е отбелязано,че
не са влезли в сила и не се отчитат от настоящата инстанция.При така
посочените писмени доказателства,настоящата инстанция приема за
неоснователни възраженията на защитника-адвокат А.К.,че подсъдимия не е
санкциониран за нарушения по ЗДвП.
При определяне на вида и размера на наказанието,което следва да
понесе подсъдимия Б.Б.,настоящата инстанция взе предвид доброто
процесуално поведение на подсъдимия,както на досъдебното ,така и в хода на
съдебното производство,чистото му съдебно минало,добрите
характеристични данни,като смекчаващи отговорността обстоятелства.По-
конкретно видно от приложената и приета като писмено доказателство
характеристика на подсъдимия от К. М.- Кмет на Община Ловеч,подсъдимия
в съвместната дейност с Общината е проявил изключителна отговорност и
дисциплинираност при изпълнение на задълженията, като е показал
загриженост към работниците си и е изпълнявал поетите ангажименти в
установените за това срокове.В този смисъл е и характеристиката от Г.С.Б.,
управител на МБАЛ „Кардиолайф“- град Ловеч, който е посочил, че има
дългогодишно сътрудничество с подсъдимия при което същият се е проявил
като коректен и точно изпълняваш работата си и поетите задължения
контрахент.Предвид тези писмени доказателства,както и гласните
такива,събрани чрез разпита на Д.А.Д. и И.А.И.,от които става видно,че
подсъдимия е техен работодател,но винаги е бил коректен като такъв към
работещите във фирмата му и се е отнасял с тях с необходимото уважение,
съдът прие че в конкретния случай са налице смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и наложи наказание в размер на една година
лишаване от свобода,след императивното приложение на чл.58а,ал.1 от
НК,във вр. С чл.373,ал.2 от НПК.Тоест към минимума на наказанието
предвиден в посочената разпоредба като счете, че за изпълнение на целите на
наказанието предвидени в член 36 от Наказателния от НК не е необходимо
така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година да
бъде изтърпявано ефективно. В смисъл,че целите на наказанията ще се
постигнат и с отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете наложените наказания за нарушения на ЗДвП,посочени
конкретно в мотивите,като съобрази,че подробно посочените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства определено имат превес над единственото
такова отегчаващо.
15

На основание чл. 343 г от НК, съдът наложи на Б. Й. Б., наказание по
чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1-една година от влизане на присъдата в сила и отнемане на
свидетелството за правоуправление по административен ред.Както вече се
посочи и по-горе настоящата инстанция съобрази справката за нарушител от
Сектор КАТ-ОД-МВР-Ловеч,от която е видно,че за подсъдимия, към
настоящия момент са налице констатирани нарушения извън посочените по-
горе фишове за които е прекратено административно наказателното
производство.По-точно посочените под номер 5 в справката К1271107 с което
подсъдимия е санкциониран за нарушение по чл. 21 алинея 1 от ЗДВП. Също
така под номер 6 е посочено Н143488 на ОД на МВР Русе с което подсъдимия
санкционира за нарушение по член 6 т.1 от ЗДВП, както и Н143489 от
11.04.2019 година на МВР-Русе за което подсъдимият санкционирал за
нарушение по член 147, алинея 1 от ЗДВП.Както К/3840260 за нарушение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП.Също така съдът взе предвид и че за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е допринесло и поведението на
пострадалия Д. Д..В смисъл,както се възразява и от адвокат А.К.,че
поведението на пострадалия е допринесло за настъпване на
произшествието, предвид допуснатите нарушения на правилата за движение,
и в частност правилата за пресичане на пътното платно и то, в тъмна част на
денонощието, когато вали и движението е интензивно. Именно с това
неправомерно поведение и допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. В този смисъл,съгласно задължителната съдебна практика,посочена
в TP 2/2016 г. на ОСНК при неспазване от пешеходците на задължителни
разпоредби, респ. забрани в ЗДвП,води до съпричиняване от тяхна страна на
вредоносния резултат, което според ВКС е типично обстоятелство,и което се
отчита от настоящата инстанция като смекчаващо вината обстоятелство.
По отношение на предявения граждански иск за неимуществени
вреди,съдът осъди подсъдимия Б. Й. Б. да заплати на К. М. Д., от ***, ЕГН
********** сумата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на брат й Д.М.
Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва от деня на увреждането
14.12.2020 година, до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
претендирай размер на гражданския иск за сумата от 10 000 лева, като
неоснователен и недоказан отхвърли.Настоящата инстанция прие,че между
противоправното поведение на подсъдимия Б.Б. и настъпилия вредоносен
резултат има пряка причинна връзка.
Неоснователно в тази връзка съдът приема възражението на защитник-
адвокат К., както и на защитник адвокат К., че не е доказана близка връзка и
привързаност между пострадалия неговата сестра и конституирана от
настоящата инстанция като частен обвинител и граждански ищец К.Д..По-
конкретно, в хода на съкратеното съдебно следствие е разпитана в качеството
на свидетел М.П.П., която в показанията си е заявила, че познава К.Д. от 1991
16

година, тъй като живее в същия блок. Категорична и свидетелката П., че
пострадалия и брат на гражданския ищец- Д. Д. е виждала многократно да
ходи на гости в дома на гражданския ищец. Категорична е също така
свидетелката М. П., че са се уважавали, както и че пострадалият е живял
известно време при сестра си. Предвид на тези гласни доказателства съдът
прие, че е била налична близка връзка и привързаност между пострадалия и
гражданския ищец и така предявения граждански иск за неимуществени
вреди е основателен, с оглед на което и го уважи в посочения размер, а
именно за сумата от 8000.0 лв., като в останалата част на иска до сумата от
10.000.00 лв., като неоснователен и недоказан отхвърли. Съдът взе предвид,
че както вече посочи по-горе в мотивите с поведението си пострадалия е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което и не уважи
иска изцяло в предявения му размер. Колкото до възражението на адвокат
К.,че претендирания размер на иска съгласно Кодекса за застраховане е
многократно завишен,както и че иска може да бъде предявен към
застрахователя, съдът счете за несъотносими към настоящия казус, тъй като
действително такава възможност е предвидена,но същата, така или иначе, е
подчинена на процесуалното поведение и желание на пострадалия от
престъплението който съгласно разпоредбите на НПК, и по-специално
съгласно член 84 алинея 1 от НПК, може да предяви в съдебното
производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи
като граждански ищец.
Неоснователно в тази връзка е възражението на защитника, адвокат К.,
в частта в която сочи, че не следва да се уважава гражданския иск, тъй като
пострадалия и граждански ищец не са живели в едно домакинство.Не е
налично според настоящата инстанция такова кумулативно
изискване.Релевантно за уважаването на граждански иск е обстоятелството,
дали между брата и сестрата- пострадалия и гражданския ищец имало дълбока
емоционална връзка, която както вече се посочи и по-горе е била налична
видно от посочените свидетелски показания.
Неоснователно според настоящата инстанция е и възражението на
адвокат К.,че в конкретния казус е налице съпричиняване от страна на
пострадалия над 50%, тъй като, както вече се посочи и по-горе безспорно
установено, е че пострадалия не е пресякъл на пешеходната пътека, която е
била на съвсем малко разстояние от него, но така или иначе безспорно е
установено, а и не се отрича от подсъдимия, че вниманието му е било
насочено към друг автомобил отнемащ му предимство ,но не и към цялото
пътно платно каквото задължение е имал подсъдимия, а именно да
контролира непрекъснато превозното средство което е управлявал, предвид
на което и съдът уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди
в посочения размер.
Настоящата инстанция съобрази, и че съпричиняването е въпрос на
17

причинно - следствена връзка , която поначало подлежи на доказване като
елемент на фактическия състав . Когато пострадалият има принос за
настъпването на вредата , установените в процеса обстоятелства обуславят
прилагането на чл. 51 ал.2 от ЗЗД чрез намаляване на обезщетението , за
претърпени и предявени с иск неимуществени вреди включително.
Безспорно е установено по делото,че пострадалия Д. на неопределено за
целта място е предприел пресичане на пътното платно.По-конкретно водачът
Б.Б. с лек автомобил марка Fiat Фремонт с регистрационен номер ОВ06 35, в
тъмната част на денонощието се е движил от района на болницата към
центъра на град Ловеч на къси светлини.Валяло дъжд в района
местопроизшествието и пешеходната пътека към този момент 17:20 не са
били осветени.От зоната на десен тротоар след входа към РИОКОЗ-Ловеч е
започнал пресичане на пътното платно пострадалия Д.. До мястото на удара
не са констатирани спирачни следи на автомобил,видно и от протокола за
огледа на местопроизшествие,като траекториите на движение на лекия
автомобил и пешеходецът са се пресекли на дясното пътно платно където е
настъпил и удар. Тоест, мястото на удара е в дясното пътно платно за
движение към центъра на град Ловеч на 14,84 метра след ориентира или на
5,64 метра след края на пешеходната пътека по дължина на пътното платно и
на около 5 м в ляво десен тротоар по широчина на същото. В мястото на
удара направлението на автомобила е било по направлението на пътя, а на
пешеходецът перпендикулярно на направлението на пътното платно.Предвид
на това,настоящата инстанция прие,че пострадалият Д. не е извършил
преминаване на близко находяща се пешеходна пътека. Като причина за
настъпване на пътно транспортното произшествие настоящата съдебна
инстанция приема, така както е прието и от вещото лице по съдебно авто
техническата експертиза е не навременната реакция на подсъдимия Б. за
спиране, както и неправилното пресичане на пътя на пешеходеца-пострадалия
Д. в тъмната част на денонощието./л.121-126 от досъдебното производство/.
Установеното поведение на пострадалия действително е в нарушение на
правилата за движение по чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП и обуславя извод за
съпричиняване в размер на 20 % ,а не както се възразява от адвокат К. в р-р
на 50%.Съдът съобрази,че произшествието е настъпило в зона на постоянен
за тази част от денонощието автомобилен трафик,което било известно за
подсъдимия като жител на гр.Ловеч,както и условията на ограничена
видимост,в тъмната част на денонощието,което определя,че водача-
подсъдимия може да възприема движещия се по платното за движение
пешеходец в рамките на осветената от фаровете на автомобила зона./л.117,т.5
от заключението/.Т.е.нарушенията на правилата за движение и безопасност от
страна на двамата участници в произшествието са допринесли за
настъпването му,като значително в по-голяма степен е нарушението на
подсъдимия Б.-да не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и
е в степен на 80%, за да не може да бъде субективно избегнато от него чрез
18

спиране при положение,че както сочи и вещото лице по САТЕ,когато
пострадалия Д. е слязъл от десния тротоар,автомобила на подсъдимия е бил
на 47,80 метра,преди мястото на удара.В този момент подсъдимия е имал
намалена възможност да възприеме пострадалия в зоната на десния бордюр
на тротоара,на къси светлини,но след приближаване на пешеходеца от
автомобила,подсъдимият е имал възможност да го възприеме и да спре до
мястото на удара./л.123 от ДП/.
При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на
чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимия Б. Й. Б., с да заплати по сметката
на ОД МВР гр. Ловеч разноски по делото в размер на 736.35 лева
/седемстотин тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ за експертизи,
както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното,съдът постанови присъдата си в този смисъл.

19

Съобщи за изтекли лични данни