Мотиви към решение по нчд №5267/2018 г.
по описа на СГС, НО, 1 състав.
Производството
е по реда на чл.35 и сл. от Закон за екстрадицията и европейската заповед за
арест /ЗЕЕЗА/.
Съдебното производство е образувано по
искане на Софийска градска прокуратура във връзка с изпълнение на Европейска
заповед за арест (ЕЗА) издадена на издадена на 13.10.2014 г. от делегиран съдия
при Съд Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, във връзка с
изпълнение на влязло в сила на 30.09.2014 г. решение № 2731 на Върховен
касационен съд на Република Румъния, с което е потвърдена присъда № 737 от
26.10.2012 г. на Трибунал Букурещ, Второ наказателно отделение, с цел предаване на българския гражданин
П.З.Н., 50 години, роден на *** ***, българин, български гражданин, осъден в
Република Румъния, неосъждан в Република България, разведен, с висше
образование, представляващ Международна агенция за превенция на престъпността и
политики за сигурност в град Букурещ, Република Румъния, с постоянен адрес ***
и с настоящ адрес ***, ЕГН **********, за
изпълнение на наложено му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6
/шест/ години за извършени престъпления по чл.9, ал.1, б.“б“ от Закон №
241/2005 г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от Наказателния кодекс на
Република Румъния, а именно „укриване на данъци в продължаваща форма“.
Представителят на СГП поддържа искането и заявява, че
няма пречка за допускане изпълнението на ЕЗА, издадена в Румъния срещу П.З.Н. и
предаването му на искащата го държава. Същевременно обаче счита, че е оптимално
в настоящия случай, съдът да приеме да се приведе в изпълнение в Република
България наказанието „Лишаване от свобода“ на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл.
40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА. Според прокурора това е така, защото по този начин ще се
гарантира в пълна степен възможността за приключване на воденото срещу исканото
лице в Република България наказателно производство, без да бъде пречка за
изпълнение на наказанието "Лишаване от свобода", наложено от
румънските власти. Счита, че отложено предаване на исканото лице до приключване
на българското производство само ще забави изпълнението на румънското
наказание. В случай че съдът постанови предаване на лицето или приеме
наказанието да се приведе в изпълнение в Република България, прокурорът моли на
основание чл. 44, ал. 7, изр. 2 ЗЕЕЗА или чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА да бъде взета на
исканото лице мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Процесуалният представител на исканото лице П.Н.,
адвокат Л. моли да се откаже изпълнението на ЕЗА, като счита, че тя не отговаря
на изискванията на закона. Според защитата независимо от доверието, което
съществува между страните членки, в резултат на което е въведена и облекчената
процедура по предаване на едно лице въз основа на издадена ЕЗА, това не
освобождава съда от преценка на съответствието на ЕЗА с изискванията на закона.
Защитата се позовава на разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА във вр. с чл.
8, т. 1, буква „д“ от Рамковото решение 2002 с твърдение, че издадената ЕЗА е издадена
в несъответствие с посочената разпоредба, т.к. в нея не са посочени всички
необходими реквизити от обективната страна на престъплението, за което исканото
лице Н. е осъден от румънския съд с влязлото в сила решение, въз основа на
което е издадена ЕЗА.
В случай, че съдът прецени, че издадената ЕЗА отговаря
на изискванията, защитата счита, че са налице основанията на чл. 40, ал. ,1 т.
4 ЗЕЕЗА, т.к. посочената норма е създадена за защита правата на българските
граждани, тя е изключителна при български граждани, които държавата не би
следвало да предава безконтролно и без да приложи все пак някаква защита,
защото тази норма е и едно развитие на защитата след отпадане на забраната
изобщо да се предават български граждани. Защитата намира още, че е установена
и опасността от накърняване на правата на исканото лице Н. при предаването му с
цел изпълнение на наложената присъда в Република Румъния с оглед множеството
документи за развиваната от него дейност, както и с оглед данните за
накърняване правата на лицата, които са задържани в арестите на Република Румъния
и за нечовешките условия в арестите там. В заключение защитата моли или съда да
откаже изпълнение на издадената ЕЗА от Република Румъния, или ако приеме същата,
да постанови присъдата на румънския съд да бъде изпълнена в Република България,
като не бъде предаван на румънските власти българския гражданин Н..
Исканото лице П.Н. поддържа казаното от неговия
адвокат и моли да бъде отхвърлена ЕЗА и да бъде отхвърлено изпълнението
ѝ, защото счита, че няма основание за тази ЕЗА и всичко е направено с цел
да бъде отстранен оттам.
В своята последна дума предоставена на исканото лице Н.
на основание чл.297, ал. 1 НПК, същият моли да бъде отхвърлена ЕЗА за
изпълнение.
В изпълнение на процедурата
по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване
на съгласие от него за предаване или за отказ от прилагане на принципа на
особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Българският гражданин П.З.Н. изрази становище
процедурата да бъде проведена по общия ред, като не се отказва от принципа на
особеността.
СЪДЪТ, след като съобрази
събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи, възражения и
искания и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа
страна:
Българският гражданин П.З.Н.,
50 години, роден на *** ***, българин, български гражданин, осъден в Република
Румъния, неосъждан в Република България, разведен, с висше образование,
представляващ Международна агенция за превенция на престъпността и политики за
сигурност в град Букурещ, Република Румъния, с постоянен адрес *** и с настоящ
адрес ***, ЕГН **********.
В Софийски градски съд е
постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА) издадена на 13.10.2014 г. от
делегиран съдия при Съд Букурещ, Първо наказателно отделение, Република
Румъния, във връзка с изпълнение на влязло в сила на 30.09.2014 г. решение №
2731 на Върховен касационен съд на Република Румъния, с което е потвърдена
присъда № 737 от 26.10.2012 г. на Трибунал Букурещ, Второ наказателно отделение
с искане за предаване на българския гражданин П.З.Н., с цел изтърпяване на
наложено му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години за
извършени престъпления по чл.9, ал.1, б.“б“ от Закон № 241/2005 г. с прилагане
на чл.13 и чл.41, ал.2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, а именно
„укриване на данъци в продължаваща форма“.
В рамките на производство по
предаване на лице въз основа на издадена Европейска заповед за арест от държава
- член на Европейския съюз, молената държава не притежава възможност за
извършване на преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на
българския гражданин към престъпленията, чието осъществяване са му вменени във
вина и това е така, именно поради съществуващата презумпция за наличие на
основателна причина у издаващия орган за издаване на заповед, значително
ограничаваща правата на свободно придвижване на едно лице. Описаните в ЕЗА
факти във връзка с престъплението, за което е бил осъден българския гражданин
не подлежат на проверка, установяване и доказване от българския съд, тъй като
процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и
признаване между държавите – членки, т.е. това не е процедура по съществото на
правния спор в издаващата държава.
В това производство
съдебният състав следва да съобрази единствено налице ли са формалните
предпоставки визирани в разпоредбата на чл.36 ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е
Европейската заповед за арест в изискуемата форма и налице ли са основания за
отказ от нейното изпълнение по реда на чл.39 и чл.40 ЗЕЕЗА.
При извършената преценка на
издадената ЕЗА от настоящия съдебен състав бе установено, че Европейската
заповед за арест е издадена срещу П.З.Н. за извършени от него престъпни деяния
по Наказателния кодекс на Република Румъния представляващи „укриване на данъци
в продължаваща форма“, които са квалифицирани като престъпления по чл.9, ал.1,
б.“б“ от Закон № 241/2005 г. с прилагане на чл.13 и чл.41, ал.2 от Наказателния
кодекс на Република Румъния. При това
положение съобразявайки съдържанието на
разглежданата ЕЗА, която е издадена от румънските съдебни власти и
доказателствата за личността на българския гражданин, в рамките на
компетентността си по същество, съдът прие, че искането за изпълнение на ЕЗА е
допустимо и основателно.
Според румънския наказателен
закон за престъплението „укриване на данъци в продължаваща форма“ е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до осем години. В този смисъл е
изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА, т.к. за престъпленията, за които се
иска предаването на българския гражданин П.Н. се предвижда наказание „Лишаване
от свобода”. Наред с това настоящият състав счита, че деянията, за които е
издадена Европейската заповед за арест съставляват престъпление и по българския
наказателен закон. В конкретния случай, обаче, не е приложимо това изискване за
двойна наказуемост, тъй като визираните от издаващия орган престъпления попадат
под хипотезата на чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА и индивидуализират престъпни прояви,
наказуеми съгласно НК на Република Румъния с наказание „Лишаване от свобода”
повече от три години. От друга страна деянията описани в издадената ЕЗА от
румънските власти, за които е осъден българския гражданин Н. съставляват
престъпление и съгласно българското законодателство, а именно такова по чл.255,
ал.1, т.5 НК.
Запознавайки се със съдържанието на
коментираната Европейска заповед за арест, съдът прецени, че тя отговаря на
изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА, преведена е на български език и в необходимата
степен са описани, както периода на осъществяване на деянията, така и
обстоятелствата, при които са извършени престъпленията – място, степен на
участие на исканото лице, правна квалификация на деянието, вида и размера на
наложеното наказание. В достатъчна степен се съдържат в ЕЗА данни за
самоличността и гражданството на исканото лице. Достатъчно в случая е, че
съгласно чл.37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА е посочена ясно престъпната дейност,
индивидуализирана по спецификата си, както по време и по място, така и
заповедта е подписана от компетентно за това лице. В този смисъл противно на
доводите на защита съдът приема, че в ЕЗА се съдържат всички необходими
реквизити, както и е издадена от компетентното за това лице съгласно
законодателството на Република Румъния. ЕЗА е получена по реда на чл.38а, ал.1,
т.3 ЗЕЕЗА, съдържа необходимата информация относно обстоятелствата, при които
са реализирани деянията, съставите на престъпления по наказателен закон на
молещата държава, участието на исканото лице в тях, както и целта за която се
иска неговото предаване, а именно изтърпяване на наложено наказание. Ето защо,
настоящият състав прецени, че не е необходимо възползване от разпоредбата на
чл. 44, ал.4 ЗЕЕЗА за изискване на допълнителна информация от същите власти,
относно компетентността на органа издал ЕЗА, тъй като тази информация се
съдържа в достатъчна степен в процесната ЕЗА.
По делото е приложен
първичния документ, въз основа на който е издадена заповедта, от който се
установява, че българския гражданин Н. е участвал лично в съдебното
производство водено срещу него пред румънския съд, който е постановил
осъдителна присъда с оглед на която е наложено наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 6 /шест/ години на българския гражданин, а в последствие е издадена
и ЕЗА с цел изпълнение на това наказание.
В ЕЗА е посочено, че
българския гражданин П.Н. е български гражданин, роден е на роден на *** ***, Република
България и пребивава на адрес в Република България, гр.Свищов, ул.********, ет.*****Съдът
установи изложените факти въз основа на легализирания превод на ЕЗА от румънски
език на български език, към която е приложено и копие на оригинала на ЕЗА. В
хода на съдебното производство по настоящото дело се установи, че искания
български гражданин е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, т.е. същия е
трайно обвързан с територията на Република България.
На последно място, съдът намира,
че не е налице нито едно от императивните основания по чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА,
при които съдът би отказал изпълнението на ЕЗА, тъй като тези престъпления, за
които е издадена заповедта не са амнистирани в Република България. Исканото
лице Н. е пълнолетен и същият не е осъждан на територията на Република България
видно приложената справка за съдимост, поради което не са налице данни, от
които да бъде направен евентуален извод, че същият следва да изтърпи наказание
по постановена присъда от български съд. За исканото лице липсват данни, че
следва да търпи наказание по постановена присъда на трета държава - член на ЕС.
Срещу исканото за предаване лице, има висящо неприключило наказателно
производство за престъпление различно от това, за което е издадена Европейската
заповед за арест, съгласно приложената по делото справка на Софийска градска
прокуратура. Исканото за предаване лице П.Н. не е осъден за същото
престъпление, за което се осъществява наказателно преследване на територията на
Република Румъния, по повод на което е издадена Европейската заповед за арест
видно от справката за съдимост. Ето защо принципно са налице предвидените в
чл.36 ЗЕЕЗА условия за изпълнение на същата ЕЗА.
В допълнително изискана
информация от румънските власти са дадени необходимите гаранции в случай, че
исканото лице бъде предадено, които касаят условията в местата за лишаване от
свобода на територията на Република Румъния и по конкретно за пенитенциарното
заведение, в което Н. ще търпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Съдът съобрази и
факултативните изисквания на чл.40 ЗЕЕЕЗА и прецени, че не са налице
предпоставки да откаже да изпълни коментираната заповед. От съдържанието на ЕЗА
и от съпровождащите я документи, представени от румънските власти, е видно, че
не е изтекла давността във връзка с престъплението, за което е осъден П.Н. в
Република Румъния. В този смисъл не са налице и предпоставките, визирани в
чл.40, ал.1, т.1, т.1а, т.2 и т.3 ЗЕЕЗА, при наличието на които съдът
евентуално би могъл да откаже предаване на българския гражданин на румънските
власти във връзка с издадената спрямо него ЕЗА.
Както вече се посочи по-горе по настоящото дело се установи,
че в Република България спрямо българския гражданин Н. има висящо незавършено
наказателно производство /нохд №471/2019 г. по описа на СРС, НО, 98 състав/
касаещо внесен обвинителен акт за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2,
вр.а л.1 НК, както и че той е трайно установен на територията на Република
България - в гр.София.
Настоящият съд съобразявайки изложеното по-горе прие,
че в случая са налице основанията и предпоставките визирани в чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА. Съгласно посочената правна норма, съдът може да откаже да изпълни ЕЗА,
ако лицето, чието предаване се иска, живее или е постоянно пребиваващо на
територията на Република България или е български гражданин (какъвто е
настоящият случай) и ако българският съд приеме да се преведе в изпълнение от
прокурора наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на българския гражданин в
държавата издала ЕЗА. В конкретния случай и доколкото исканото лице П.Н. заяви
изрично, че е запознат с наложеното му наказание и постановената спрямо него
присъда, както и с оглед заявеното от неговия процесуален представител в
условията на алтернативност искане, което се подкрепя от Н. за приложение на
разпоредбата на чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, а също така и предвид направеното от
страна на прокурора искане за приложение на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, то съдът прие, че евентуалното предаване на българския гражданин на румънските
власти за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 6 /шест/ години би било необосновано, след като е налице възможност да
стартира по желание на осъденото лице процедура по трансфер от Република
Румъния в Република България, след предаването му в изпълнение на ЕЗА.
В този смисъл е и волята на българския законодател,
който е позволил на български съд в производство по предаване на лице въз
основа на издадена ЕЗА за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“, което
е български гражданин да осигури бързина и ефективност на правораздаването и да
осъществи началната фаза на производството по трансфер на осъдено лице, като
приеме да се приведе в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и
същото да се изтърпи в пенитенциарно заведение на територията на Република
България. Ето защо и българския съд постанови своето решение, във връзка с
издадената от румънски съдебен орган ЕЗА, като отказа да изпълни същата и да
предаде българския гражданин на румънските власти, а прие да се приведе в изпълнение от окръжния
прокурор наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години,
наложено на българския гражданин П.З.Н., за чието изпълнение същия се
иска да бъде предаден на румънските власти по обсъжданата ЕЗА. В рамките именно
на това производство по трансфер на осъдено лице, ще следва обаче да се изискат
и всички необходими документи във връзка с привеждане в изпълнение на това
наказание, а не в рамките на производство по издадената от румънските власти
ЕЗА.
Така мотивиран съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.