р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 24.02.2017 год.
в името на народа
***, IV
граждански състав в открито заседание, на двадесет и пети януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : М. ТОМОВА
При
секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5642 по описа на съда за
Производството е
по обективно съединени искове с правно основание чл.99 от ЗЗД, във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Пред *** е депозирана искова молба
от П.Б.К. с ЕГН **********, чрез адв.М.А., съдебен адрес:*** против М.Т.П. с ЕГН
**********,***, в която се твърди, че с Договор за цесия от 27.11.2015г.,
сключен между ищеца, като цесионер и ***, като цедент, били прехвърлени
възмездно в полза на цесионера всички вземания на банката срещу ответницата М.П.,
които произтичали от *** Тези вземания включвали просрочена главница в размер
на 34 329,84 евро, просрочени лихви в размер на 3 698,60 евро и такси
за подновяване на ипотека в размер на 102,58 евро. Твърди се, че кредита бил
обявен в просрочие преди продажбата на вземанията. Сочи се, че след покана от
банката през 2010г. ответницата сама била поискала с Уведомление
№47/13.12.2010г., поради финансови затруднения и невъзможност да обслужва
кредита, да се пристъпи към принудително изпълнение. Излага се, че на
ответницата била изпратена и покана за доброволно изпълнение с
изх.№0552-20-001341 от 31.07.2015г., с която й било съобщено, че поради
неплащане на дължимите вноски кредита бил обявен изцяло за предсрочно изискуем
с писмо с обратна разписка. Твърди се още, че цесията била съобщена на длъжника
на 07.12.2015г. с нотариална покана.
Претендира се да бъде осъдена
ответницата да заплати в полза на ищеца сумата от 2 500 евро, претендирана
частично от цялото вземане в размер на 38 131,02 евро.
В о.с.з. на 25.01.2017г. е допуснато
уточнение и изменение на цената на исковите претенции, като се претендира главица в размер на 8 000 евро, представляваща част от цялото вземане за главница в размер
на 34 329,84 евро, договорна лихва в размер на 300 евро, представляваща част от
цялото вземане в размер на 1 369,10 евро за периода от 20.04.2015 г. до
31.07.2015г., наказателна лихва за просрочие в размер на 50 евро, представляваща
част от цялото вземане в размер на
960,58 евро за същия период и 150 евро лихва върху просрочена
главница, представляваща част от цялото
вземане в размер на 1584,52 евро за същия период, както и дължими такси за
подновяване на ипотека в размер на 100 евро.
Ответницата М.Т.П. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който ангажира становище за
неоснователност на исковете. Оспорва твърдението, че била настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за иотечен кредит. Релевира възражение за
нищожност на чл. 9
от процесния договор за ипотечен кредит от 25.10.2005г., чл.4 (от чл.4.1.а. до
чл.4.3.) и чл.11 (от чл.11.1. до чл.11.3.) от ***, чл.4 (от чл.4.1.а. до
чл.4.3.) и чл.11 (от чл.11.1. до чл.11.3.) от ***, както и на чл.9 (от 9.1. до 9.10) от Общите
условия (според уточнение, направено с молба от 26.10.2016г.).
Релевира възражение за нищожност на договора за цесия, поради липса на
предмет, доколкото, като такъв са описани несъществуващи вземания (според
уточнение, направено с молба от 07.10.2016г.).
Релевира и възражение за погасяване
по давност на претенциите.
С определение от 07.11.2016г. е
конституирано *** в качеството на трето лице-помагач на ищеца. Същото ангажира
становище за основателност на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения препис на Договор за
цесия от 27.11.2015г., вписан в *** с *** се установява, че по силата на същия ***-***,
представлявано от изпълнителните директори ***, чрез пълномощници *** –
мениджър към Управление *** – Мениджър специални случаи и злоупотреби към ***,
е прехвърлила възмездно в полза на ищеца П.Б.К. цялото си вземане спрямо
ответницата М.Т.П., произтичащо от ***, *** Страните по това правоотношение са
приели, че вземанията възлизат в общ размер на 38 131,02евро и включват
просрочена главница в размер на 34 329,84 евро, просрочени лихви в размер
на 3 698,60 евро и такси за подновяване на ипотека в размер на 102,58
евро. Съдът приема, въз основа на
представените преписи на пълномощно, изходящо от законните представители на
банката и делегиращо права на *** – юрисконсулт управление „Необслужвани
кредити” и пълномощно, изходящо от последната, с което са преупълномощени със
същите права лицата, които са подписали процесния договор за цесия, че е била
налице представителна власт на представляващите цедента при сключване на
договора. Независимо от това, в случая цедента е търговско дружество и важи
правилото по чл.301 от ТЗ, регламентиращо, че когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Банката безспорно
е узнала за извършената цесия най-късно при привличането й в качеството на
трето лице-помагач в настоящото производство и не се е противопоставила на
сделката, а напротив – поддържа твърденията на цесионера – ищец, когото
подпомага.
Установява се от представения препис
на ***, подписан между *** от една страна, в качеството на кредитор и М.Т.П. от
друга страна, в качеството на кредитополучател,
че банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 35 500 евро.
В писменото съглашение страните са уговорили всички елементи на правоотношението.
Крайният срок за погасяване на кредита е бил определен на 20.10.2025г., а според
обективираното в чл.5, ал.1, погасяването е следвало да се извърши с 240
месечни вноски, дължащи се на 20-то календарно число от всеки месец и формирани
от главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент, който
съгласно чл.9, ал.2 от договора е образуван от сбора на базовия лихвен процент
(БЛП) на банката плюс надбавка в размер на 1%. Уточнено е, че към момента на
подписване на договора БЛП за евро е бил в размер на 7,241% и при това размера
на месечната вноска се е изчислявал на 302 евро. Според предвиденото в чл.9,
ал.3 от съглашението, в случай на просрочие на която и да е вноска по
главницата на кредита, върху неиздължените суми по главницата за времето на забава кредитополучателят е
дължал наказателна лихва в размер на сбора от определената договорна лихва и
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Изпълнението на задълженията,
произтичащи от договора е било обезпечено с учредяване на ипотека върху недвижим имоти, както изрично е
отразено и е видно също така от приложения препис на ***, ***.
От приложения препис на *** е видно,
че *** (за което е безспорно, че е правоприемник на ***), ответницата и ипотекарните
собственици на имотите, служещи за обезпечение на кредита, са се съгласили,
считано от датата на подписването му, отношенията между тях, възникнали и във
връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит от 2005г., да бъдат
уреждани от подписания анекс, съдържанието на който заменя напълно и изцяло
съдържанието на договора. Според предвиденото в чл.4 от този анекс, годишния
лихвен процент се е образувал от базов лихвен процент от 1.11% и надбавка от 1%
или общо 11,11%. Годишния лихвен процент върху просрочена главница, според
обективираното в чл.4.2, се е формирал от БЛП и надбавка от 11% или общо се е
изчислявал на 21.11%. В чл.11.2 от същия анекс е отразено, че
кредитополучателят/ите дават съгласието си в съответствие с приетото по т.9.6 и
9.7 от ОУ, кредиторът да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент, чрез промяна на базовия лихвен
процент, приложим към датата на олихвяване по т.4.1.9 и т.4.1.а, съответно
размера на анюитетната вноска, при
условията и в рамките на определеното с т.9.4 и т.9.5 от ОУ. В настоящото
производство не са представилени от ищеца и третото лице-помагач цитираните ОУ.
Ответницата е представила писмо,
изходящо от банката кредитодател (на л.33),
с което била уведомена, че считано от 01.04.2010г. е бил увеличен
дайстващия лихвен процент по кредита, вследствие увеличение с един процентен
пункт на надбавката над базовия лихвен процент.
Видно е от представения препис на ***,
че с него страните отново са изменили съдържанието на договора за кредит и
анекса от 28.05.2009г., като са приели, че след подписването му отношенията
между тях ще се уреждат от клаузите на това съглашение, което изцяло заменя
съдържанието на предходните, както и от Общите условия на банката, които са
били в сила към момента на подписване на анекса.
Според обективираното в §7, Раздел I, т.2.8 от последния анекс, страните са приели, че считано
от датата на подписването му редовния дълг е възлизал на 35 578,42 евро.
Уговорили са в чл.11.1, във вр. с
чл.4.1.а годишен лихвен процент върху редовна главница от 10.400% за гратисен
период до 20.09.2011г., а след изтичането му е договорен базов лихвен процент,
формиран от сбора на тримесечния юрибор и премия, определена съгласно раздел III, т.9.2 от ОУ и надбавка към базовия лихвен процент или
към момента на сключване на анекса изчисляван в размер на 11.48%. В чл.11.1.2,
във вр. с чл.4.2 са уговорили годишния лихвен процент върху просрочена главница
да се формира от базовия лихвен процент и надбавка от 12.594% или към момента
на подписване на анекса изчисляван в размер на 13.480% Според предвиденото в чл.11.1.3,
във вр. с чл. 4.3, върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при
просрочие на главница и/или лихва и главница да се начислява лихвен процент в
размер на 5%.
От представения препис на покана,
изходяща от *** с №0532-20-001341 от 31.07.2015г. е видно, че банката е
предприела уведомяване на длъжника, че обявява предоставения кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Видно е обаче от представената обратна разписка от ***, че
уведомлението не е достигнало до адресата, т.к. пратката не е била потърсена.
Установява се от приложения препис
на нотариална покана, ***. на ***, че цедента *** е уведомил длъжника за
извършената цесия, в съответствие с правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е допуснато изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието в о.с.з. на 25.01.2017г. От него се установяват следните обстоятелства:
За периода от датата на сключване на *** е била начислена договорна лихва в
размер на 5 460,11 евро и лихва върху просрочена главница в размер на
44,96 евро. При това, в годишния лихвен процент е бил включван компонент
„Премия” от 3,5% и 4,5%, какъвто не е бил предвиден в подписания анекс.
Безспорно, както е отбелязано и в експертното заключение, изключването на този
компонент би довело до различен размер на дълга за този период.
Видно е от заключението, че
ответницата *** е погасявала кредита до месец декември 2009г., след което дълга
е бил обслужван от ипотекарния собственик *** за периода от 19.11.2010г. до
19.03.2015г., както и от трето лице – *** за периода от месец февруари 2010г.
до 21.01.2011г.
Установява се също така от експертното заключение, че след
подписването на *** лихвения процент по кредита се е променял по следния начин:
за предвидения гратисен период от 20.10.2011г. до 20.09.2011г. се е прилагал
уговорения ГЛП от 10.400%. За периода от 20.09.2011г. до 02.04.2012г. ГЛП е бил
в размер на 12.13100, с оглед настъпила промяна в тримесечния юрибор. Поради
такава промяна, впоследствие ГЛП отново е бил променян, като размерът му е
намалявал и така за периода от 02.04.2012г. е бил в размер на 11.37700, а за
периода от 01.10.2012г. до 31.07.2015г. – в размер на 10.81400. При такива
размери на ГЛП, начислената договорна лихва за периода от 20.09.2011г. до
30.07.2015г. възлиза в размер на 15 168,96евро.
Видно е от заключението на вещото
лице, че вноските по договора за кредит са били погасявани до 20.03.2015г.,
включително. След тази дата са били погасени единствено наказателни лихви – на
24.09.2015г. в размер на 102,09 евро и на 05.10.2015г. в размер на 51,05 евро.
Експертът е дал заключение, че при
горните изчисления на дължимите лихви, непогасена е останала главница в размер
на 34 329,84 евро; договорна лихва за периода от 20.04.2015г. до
31.07.2015г. в размер на 1 369,10 евро; лихва върху просрочена главница за
същия период в размер на 1 584,52 евро и наказателна лихва за
просрочие 5% в размер на 962,58 евро.
Вещото лице е извършило и
преизчисляване на задължението за лихви, като за периода от 26.05.2009г. до
01.10.2009г. не се включва премията от 3,5% и 4%, при което задължението за
главница, изчислено към 31.07.2015г. би било в размер на 31 651,54 евро.
При това, експертът е пояснил, че изчислението е извършено, като разликата
между начислените и заплатени лихви по кредита са приспаднати от размера на дълга
на главницата към съответните периоди, а при използване на специализиран банков
софтуер е възможно изчислените суми да са в различен размер.
Обсъденото експертно заключение се
възприема изцяло от съда, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно от обсъдените
доказателства възникнало правоотношение по Договор за ипотечен кредит от
25.10.2005г. между ***-***, в качеството на кредитодател и ответницата М.Т.П.,
в качеството на кредитополучател.
Установи се също така внасянето на
промени в правоотношението, посредством подписани анекси от 28.05.2009г. и 18.10.2010г.
между ***, като правоприемник на кредитодателя, ответницата и ипотекарните
собственици.
Безспорно е, че ищцата е усвоила
предоставената й в кредит сума от 35 500 евро и в нейна тежест са
възникнали задълженията, произтичащи от писмените съглашания. В качеството на
кредитополучател е била задължена да погасява на определените дати на падеж
съответните месечни вноски, включващи уговорените компоненти.
От обсъденото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че изчислените от банката месечни
вноски са били погасени до 20.03.2015г., включително.
Ответницата е релевирала възражение
за нищожност на чл.9
от договора за ипотечен кредит от 25.10.2005г.; чл.4 (от чл.4.1.а. до чл.4.3.)
и чл.11 (от чл.11.1. до чл.11.3.) от ***; чл.4 (от чл.4.1.а. до чл.4.3.) и
чл.11 (от чл.11.1. до чл.11.3.) от ***,
както и на чл.9 (от 9.1. до 9.10) от Общите условия.
Посочените клаузи от договора и анексите
регламентират начина на формиране на дължимите по договорното правоотношение
лихви. По делото не са представени общи условия, приложими, по което и да е от
съглашенията, с оглед на което, съдът обсъди възраженията на ответницата за
нищожност на клаузите от договора и анексите, касаещи дължимите лихви и
съобразява само тях при решаване на спора, и не извършва проверка на сочените
текстове от ОУ, както и не съобразява същите.
С разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП
е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта за
доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена е на търговеца – ал. 4 на
чл. 146 от ЗЗП. В настоящия случай ищецът, който е правоприемник на търговеца,
нито твърди, нито доказва, че процесните клаузи в договора и анексите са били
индивидуално уговорени.
Ответницата е заявила общо
възражение за нищожност на всички клаузи от договора и анексите, които уреждат
начина на формиране на дължимите лихви. Съдът извършва преценката си дали са
неравноправни през призмата на основанията по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, т.е дали са такива, които позволяват на
банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание (т. 10) или дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителя да има право в този случай да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (т. 12).
Съдебната практика приема за
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора
или в ОУ, 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят
от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора, 3) методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране
на лихвата, 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва .
При преценка на процесните клаузи на
чл.9 от договора за
ипотечен кредит от 25.10.2005г.; чл.4 (от чл.4.1.а. до чл.4.3.), от чл.11.1. до
чл.11.1.3. от ***; чл.4 (от чл.4.1.а. до чл.4.3.), от чл.11.1. до чл.11.1.3. от
***, през призмата на горните изисквания, съдът счита, че те не могат да се
приемат за неравноправни. Сочените клаузи от договора и анексите предвиждат промяната
на 3-месечния юрибор като предпоставка за изменение на лихвата. Касае се за
обстоятелство, което не зависи от волята на кредитора, тъй като представлява
неподвластен на страните обективен пазарен индекс. От друга страна, прилагането на
това обстоятелство, отново не зависи от волята на кредитора, тъй като не е
необходимо да е опосредено от изричен акт на банката, а е налице предвиден
автоматизъм на промяната. Налице е също така достатъчно яснота относно
начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти във
формулата на изчислението. От клаузите в договора и анекса следва, че е предвидена
възможността не само за увеличаване, но и за съответно намаляване на лихвата
при понижаване на индекса юрибор, като такава промяна надолу и нагоре в размера
на лихвата е видна и от експертното заключение. Всички тези обстоятелства
сочат, че не е налице неравновесие между правата и задълженията на банката
и кредитополучателя и сочените клаузи в договора и анексите не са в разрез с
изискването за добросъвестност.
Клаузите
на чл.11.3 от *** и чл.11.3 от *** касаят уговорени комисионни по Тарифата на
банката.
Оспорените
клаузи на чл.11.2 от *** и чл.11.2. от *** регламентират предварително дадено
съгласие от кредитополучателя за едностранна промяна на годишния лихвен процент
по начин, описан в Общите условия. Предвид на това, че по делото не са
представени приложимите ОУ нито от ищеца, нито от третото лице-помагач, съдът
не може да извърши проверка дали се касае за уговорка, отговаряща на посочените
по-горе условия за допустимост на клауза, предвиждаща възможност за едностранно
увеличение на първоначално уговорената лихва. С оглед на това, приема, че тези
две оспорени клаузи, които при липса на ОУ определят една напълно неясна
методика за определяне на лихвата, са неравноправни съобразно чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, което води до тяхната нищожност съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Стана ясно от експертното
заключение, че през по-голямата част от периода годишния лихвен процент е бил
формиран от компонентите на 3-месечния юрибор и предвидената в
договора/анексите надбавка. Установи се обаче, че за периода от сключване на *** при формиране на ГЛП банката
е включвала компонент „Премия” от 3,5% до 4,5%. Подобен компонент не е бил
уговорен при сключване на писменото съглашение, а е въведен едностранно от
банката-кредитор. Поради това не обвързва по никакъв начин длъжника. Сумата,
която е заплатена в повече вследствие едностранното въвеждане на този
компонент, безспорно е дадена при липса на основание за плащането. Като такава,
тя подлежи на връщане по правилото на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съдът обаче счита, че вземането на
ответницата за неоснователно получени суми от кредитора през периода от
28.05.2009г. до 17.10.2010г., не се отразява върху размера на дълга за
последващия период от 18.10.2010г. до 31.07.2015г. Ответницата може да
реализира правата си срещу неоснователно обогатилото се лице с предявяване на
иск или възражение за прихващане, каквито в настоящото производство не са
въведени по съответния процесуален ред.
Установи се от заключението по ССЕ,
че вноските по кредита са били погасявани до 20.03.2015г., след което
плащанията са били преустановени. Поради това към 31.07.2015г. непогасените
вноски с настъпил падеж са били общо пет и за банката е съществувало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Безспорно, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, а предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В настоящото
производство се установи, че кредитора е заявил писмено, че ще счита кредита за
предсрочно изискуем, но това негово изявление не е достигнало до длъжника. В
приложеното по делото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД се съдържа единствено
уведомяване, че задълженията, произтичащи от договора от 25.10.2005г. и
анексите към него, са били прехвърлени от банката в полза на ищеца П.Б.К..
Посочен е общия размер на дълга, но не се съдържа никакво изявление относно
обявената предсрочна изискуемост. Поради
това не може да се приеме, че към 31.07.2015г.
или на друга дата до завеждане на исковата молба, обявената предсрочна
изискуемост е проявила действието си.
Горното, обаче, не променя извода за
размера на дълга на кредитополучателя към момента на подписване на договора за
цесия.
Съдът намира, че е била дължима
главница в размер на 34 329,84 евро, макар и да не е била настъпила
нейната предсрочна изискуемост.
По отношение на претендираните лихви
ищецът твърди, според уточненията, направени в о.с.з. на 25.01.2017г., че
търсените договорна лихва и лихвата върху просрочена главница, са били дължими
за периода от 20.04.2015г. до 31.07.2015г., а наказателната лихва за просрочие
е била начислена към 31.07.2015г., както е посочено в заключението на вещото
лице по ССЕ. Съдът приема, че за процесния период е била дължима начислената договорна лихва в
размер на 1 369,10 евро – видно е от заключението на вещото лице, че това
е общия размер на месечно дължимите вноски за договорна лихва за сочения
период. Съобразявайки експертното заключение и приетото по-горе, че към
31.07.2015г. не са били настъпили последиците на предсрочната изискуемост,
съдът счита, че за процесния период от 20.04.2015г. до 31.07.2015г. се
установява като дължима лихва върху просрочена главница в размер на 9,82 евро
(според отразеното в таблицата от заключението на вещото лице на л.84 от делото
– общия сбор на сумите от 2,64+3,05+1,96+2,17, посочени като размер на лихва
върху просрочените главници до 20.07.2015г.). Не може да се приеме, че е била
дължима и посочената в заключението на вещото лице сума от 1 574,70евро,
представляваща лихва върху обявената за предсрочно изискуема и приета за
просрочена главница от 34 180,16 евро, т.к. към 31.07.2015г. не е била
настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит и банката не е имала
основание да начислява лихва за просрочие върху целия остатък от главницата.
Съдът счита също така, че не може да се приеме, че ответницата е дължала към
31.07.2015г. и начислената от банката наказателна лихва за просрочие в размер
на 962,58 евро, т.к., видно от заключението на експерта, касае се за лихва,
която е била начислена, с оглед приетата от банката предсрочна изискуемост на
кредита, а както се установи в настоящото производство, такава не е била
настъпила към същия момент.
Съдът намира, че не се установи от
събраните в настоящото производство доказателства, че към момента на сключване
на договора за цесия е съществувало и задължение на ответницата в размер на
102,58 евро за подновяване на ипотека.
В сключения между *** и ищеца
Договор за цесия от 27.11.2015г. прехвърлените вземания са описани в чл.3.1 като
просрочена главница в размер на 34 329,84 евро и просрочени лихви посочени
в общ размер на 3 698,60 евро, такси за подновяване на ипотека в размер на
102,58 евро, разноски, както и бъдещи лихви по договора за ипотечен кредит от
25.10.2005г. и анексите към него. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата, че прехвърлените вземания са неопределени и неопределяеми, поради
това, че лихвите били посочени в общ размер. Главницата е конкретно определена,
а лихвите, макар и да са посочени в общ размер, доколкото се касае за вземания,
произтичащи от договор за банков кредит, който е ясно индивидуализиран заедно с
анексите към него, то очевидно се касае до произтичащите от това правоотношение
лихви, които на основание елементите на съглашението са били начислени от
банката.
Съдът намира за неоснователно и възражението
на ответницата за нищожност на цесията, т.к. към момента на сключване на
договора вземанията не са съществували. Както се прие по-горе, към 27.11.2015г.
е съществувало вземането на банката за главница в размер на 34 329,84
евро. Същата все още не е била изискуема в пълен размер, но е съществувала като
дълг. Следва да се прави разлика между бъдещи вземания, които не могат да бъдат
предмет на цесия и вземания, чиято изискуемост все още не е настъпила. За
последните няма пречка да се цедират. Процесният договор касае именно вземане
за главница, която е съществувала, но все още не е била изцяло изискуема. Вярно
е, че по отношение на цедираните вземания за лихви се установи, че към датата на сключване на
договора са съществували само част от тях – вземане за договорна лихва в размер
на 1 369,10 евро за процесния период от 20.04.2015г. до 31.07.2015г. и
вземане за дължима лихва върху просрочена главница в размер на 9,82 евро за
същия период. Не се установи в полза на банката цедент да са съществували
вземане за лихва за просрочена главница за горницата над 9,82 евро до твърдения
и претендиран от ищеца размер от 1 584,52 евро за процесния период, както
и наказателна лихва за просрочие в размер на 962,58 евро и такса за подновяване
на ипотека в размер на 102,58 евро. Това обаче не влече недействителност на
договора в неговата цялост, а вземанията, негов предмет са преминали в
патримониума на цесионера в обема, в който са съществували и в патримониума на
цедента.
В настоящото производство не се
установи да е било надлежно упражнено от банката правото да обяви цялата
главница за предсрочно изискуема преди сключване договора за цесия. Това право
обаче е преминало върху цесионера. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, поради което следва да се
приеме, че цесионерът е придобил и правото да обяви вземанията си за
предсрочно изискуеми. Касае се за право, което не противоречи на закона, на договора или на
естеството на вземането, поради което няма пречка за неговата прехвърлимост. Ищецът не ангажира
доказателства самият той да е упражнил преминалото в негова полза право да
обяви вземането за цялата главница за предсрочно изискуемо преди депозиране на
исковата молба. Доколкото в нея обаче се съдържа изявление, че счита цедираното
му вземане за просрочено и предсрочно изискуемо, съдът приема, че исковата
молба има характер на волеизявление на кредитора за обявяване на вземането му
за главница за изцяло предсрочно изискуемо. С връчването й на ответницата
следва да се приеме, че обявената предсрочна изискуемост е проявила действието
си. Този факт следва да бъде съобразен от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК и се приеме, че ищеца има вземане спрямо ответницата за цялата цедирана му
главница от 34 329,84 евро. За разлика от главницата, както се посочи
по-горе, цедираните вземания за лихви в установените в настоящото производство
размери са били с настъпил падеж към датата на сключване на договора за цесия.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответницата възражение за давност. Вземането за главница се
погасява с изтичане на 5-годишна давност по правилото на чл.110 от ЗЗД,
а вземанията за лихви с три годишна давност, с оглед разпоредбата на чл.111 от ЗЗД. В случая тези давностни срокове не са изтекли от датата на падеж на
вземанията до завеждане на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените искови претенции с правно основание чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ се явяват основателни и доказани до размера на следните суми:
сумата от 8 000евро, претендирана частично от цялото вземане за главница в
размер на 34 329,84 евро; сумата от 300 евро, претендирана частично от
цялото вземане за договорна лихва в размер на 1 369,10 евро за периода от
20.04.2015г. до 31.07.2015г. и сумата от 9,82 евро, представляваща дължима
лихва върху просрочени главници за същия период, претендирана частично от цяло
вземане в размер на 1 584,52 евро В
този размер исковете следва да бъдат уважени, като се присъди и законната лихва
върху главницата от 8 000 евро, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Като неоснователни и недоказани
следва да се отхвърлят претенцията за лихва върху просрочени главници за
периода от 20.04.2015г. до 31.07.2015г. за разликата над сумата от 9,82 евро до
пълния предявен размер от 150 евро, претендиран частично от цялото вземане в
размер на 1584,52 евро, както и изцяло претенциите за наказателна лихва за
просрочие в размер на 50 евро, претендирана частично от цялото вземане в размер
на 960,58 евро и за дължими такси за подновяване на ипотека в размер на 100
евро.
По въпроса за разноските.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
696лв., за депозит за вещо лице в размер на 200лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. или общо разноски в размер на 1 896лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата му дължи
разноски в размер на 1 839,12лв., съразмерно уважената част от исковете. Ответницата
е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 696лв. и за вещо
лице в размер на 250лв. или общо в размер на 946лв. Съразмерно отхвърлената
част от исковете ищеца й дължи разноски в размер на 28,38лв. Поради горното,
съдът счита, че ответницата следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 1 810,74лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОСЪЖДА,
на основание чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, М.Т.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на П.Б.К. с ЕГН **********,***,
следните суми : сумата от 8 000евро,
представляваща главница, претендирана частично от цялото вземане за главница в
размер на 34 329,84 евро; сумата от
300 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2015г. до
31.07.2015г., претендирана частично от цялото вземане в размер на 1 369,10
евро и сумата от 9,82 евро,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 20.04.2015г. до
31.07.2015г., претендирана частично от цялото вземане в размер на 1 584,52
евро, дължими по ***, изменен с *** и *** и прехвърлени на ищеца с Договор за
цесия от 27.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.07.2016г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете за лихва върху просрочена главница за разликата над сумата от 9,82 евро
до пълния предявен размер от 150 евро, претендиран частично от цялото вземане в
размер на 1584,52 евро, за наказателна лихва за просрочие в размер на 50 евро,
претендирана частично от цялото вземане в размер на 960,58 евро и за дължими
такси за подновяване на ипотека в размер на 100 евро, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Т.П.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на П.Б.К. с ЕГН **********, сумата от 1 810,74лв., представляваща
деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на *** с
ЕИК *********, в качеството на трето
лице-помагач на ищеца П.Б.К..
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: