Мотиви към
Присъда № 4/20.02.2017г. по НЧХД № 33 по описа за 2016г. на РС-Дулово:
Подсъдимият А.Е.М. – роден
на *** ***, обл. Силистра, ******, ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че:
На 17.10.2015г. в с. В., общ. Дулово, обл. Силистра,
в двора на дом № 44, е нанесъл побой на З.М.О. с ЕГН **********,***, вследствие на което й е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение
на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата с подкожен хематом, кръвонасядане
на врата, като увреждането е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130,ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа
и се иска нейното уважаване.
Предявен е от частния тъжител
и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинена
лека телесна повреда в размер на 10 000.00лв.
В
съдебно заседание на 22.06.2016г., подсъдимият А.М. дава обяснение,
отрича да е удрял тъжителката. Заяви, че е слязъл от автомобил в който се е возил за да
помогне. Не се явява в последно съдебно заседание проведено на 20.02.2017г. и
не се възползва от правото си на последна дума. По същество
защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда. Навежда доводи
за противоречие в свидетелските показания.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2015г. около
17.30 часа тъжителката З.М.О. била в двора на къщата си в с.В., общ.Дулово.
Пред къщата й спрял лек автомобил – джип „Фолксваген Таурег“ от който слезли
подсъдимия А.М. и свид. Т.Х. и Т.Т.. С тях тъжителката не се познавала и нямала
никакви взаимоотношения. Още със слизането си от автомобила и тримата започнали
да викат, да обиждат и да отправят заплахи за саморазправа към сина на
тъжителката Ф. Р.. Тримата влезли в двора и се нахвърлили върху Ф. Р..
Започнали да го бият, нанесли му удари по главата и по тялото.Тъжителката се
уплашила за сина си и започнала да моли нападателите да спрат и да си отидат. В
този момент подсъдимия А.М. се нахвърлил върху нея и я ударил с твърд предмет
по главата, в следствие на което З.О. загубила съзнание за неопределено време и
се наложило да бъде транспортирана с линейка до „МБАЛ – Дулово“, където била за
приета за лечение продължило до 22.10.2015г.
В следствие на нанесените удари тъжителката
З.О. получила контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата с подкожен
хематом, и кръвонасядане на врата. Тъжителката
посетила съдебния лекар на 22.10.2015г., който след като я
прегледал, издал съдебно медицинско освидетелстване № 1442 /лист 9 от делото/,
в което отразил констатираните увреждания.
Горната фактическа
обстановка е доказана по несъмнен и категоричен начин от
писмените доказателства по делото: съдебно– медицинско освидетелстване,
епикриза и от гласните доказателства по делото, събрани чрез
показанията на свидетелите Ф.В. Р., В. Р.О., М.Л. Р. и
непълнолетния У.С.Ю./разпитан в присъствието на неговият баща/.
Разпитаните в качеството на свидетели Т.Х.,
Т.Т. и С.Х. заявиха, че подсъдимия не е нанасял побой на тъжителката и не е
държал нищо в ръцете си.
Безспорно е установено
по делото, че подсъдимият А.М. и тъжителката З.О. не са се познавали, не са
имали никакви взаимоотношения помежду си, че пострадалата не е предизвикала
подсъдимия с нищо, нито е извършила действия с които да предизвика подсъдимия
да извърши спрямо нея противоправни действия.
От разпита на свид. М.М. – полицейски
служител при РУ на МВР – Дулово в съдебно заседание на 26.10.2016г., се
установява безспорно, че в следствие на подаден сигнал в полицейското
управление за скандал е посетил адреса на тъжителката. Тъй като не открил
никого там, се наложило да отиде до ЦСМП – Дулово, където открил тъжителката която имала кръв по лицето и дрехите.
След като й бил извършен преглед била пренасочена за гр. Силистра тъй като
имала нанесен удар по главата.
Свидетелят М. категорично заяви, че
подсъдимия също бил в ЦСМП - Дулово.
По отношение авторството на деянието,
съдът счита,че от съвкупния анализ на събраните гласни
и писмени доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението
за извършено от подсъдимия престъпление по чл.130
ал.1 от НК. По делото са депозирани две групи гласни доказателства,
очевидци на инцидента, които коренно си противоречат. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля У.Ю. който не е в родствена връзка със
страните и който е бил в непосредствена близост, на около 10 метра от мястото
на събитието. Същият има преки и непосредствени впечатления от развилия се
инцидент. Този свидетел е незаинтересован, с оглед отсъствието на роднински
връзки със страните. Липсват данни, че е предубеден или заинтересован, както и
да е в лоши отношения с подсъдимия. Достоверността на едни или други
доказателства се определя от тяхната последователност, убедителност, вътрешна и
спрямо другите доказателства непротиворечивост. Така показанията на св. У.Ю. са
последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на
доказване. Свидетелят е дал логични и последователни показания по
основните факти от момента на извършване на деянието. Същите са вътрешно
непротиворечиви. Показанията корелират и с обективните данни, съдържащи се в
съдебно- медицинското удостоверение. От показанията на този свидетел се
установява, че на процесната дата – 17.10.2015г. видял подсъдимия А.М. да идва
в дома на тъжителя заедно със свидетелите Т.Т. и Т.Х.. Те влезли в двора на
къщата, подс. А.М. ударил тъжителката с метален
кол и тя паднала на земята. След това
подсъдимия и двамата свидетели избягали, тъй като според свидетеля знаели че ще
дойде полиция.
Свидетеля заяви категорично, че е пряк
очевидец на случилите се събития защото се намирал на 5-10м. от мястото където се
е развило действието, имал е пряка видимост и видял всичко. Не заяви
тъжителката да е предизвикала с нещо подсъдимия което да го накара да я удари.
Дори напротив, заяви че тъжителката е възрастна жена и си е седяла кротко при
идването на подсъдимия.
Показанията на този свидетел
кореспондират с обективните данни, съдържащи се в съдебно - медицинското освидетелстване,
досежно получените от тъжителката увреждания, отразени в съдебно медицинското
освидетелстване, обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Същите в своята съвкупност установяват
по безспорен начин авторството на деянието и механизма на
причиняване на увреждането. Поради това и съдът намери за безспорно
доказано, че на посочената дата, подсъдимия е причинил на тъжителката
описаното в медицинското освидетелстване увреждане, съставляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, като й нанесъл контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата с подкожен
хематом, и кръвонасядане на врата. По този
начин подс. А.М. й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка
и страдание, с което обективно е осъществил престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Механизмът на
причиняване на увреждането се установява от медицинското освидетелстване,
издадено на 22.10.2015г. под № 1442/2015г. Съдебният лекар е извършил преглед на
тъжителката при който установил, че
получените увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Действително, медицинското освидетелстване материализира уврежданията,
но не доказва авторството. Безспорно то представлява косвено
доказателство и само по себе си не може да послужи като единствено такова за
постановяване на осъдителна присъда, ако не е подкрепено с други доказателства
или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не
изключват какъвто и да е бил друг извод, освен за вината на подсъдимия.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, което е прието като надлежно
доказателство по делото, става ясно, че уврежданията на тъжителката са
причинени по механизмът на удари с/или твърди тъпи/тъпотръбести предмети и
повърхности с ограничена удряща повърхност, и може да бъдат получени по време и начин описани в тъжбата, а именно
след удар в тилната част на главата.
В конкретния случай, както вече се
посочи, авторството на подсъдимия се доказва не само от медицинското
свидетелство, но и от преките доказателства: показанията на св. У.Ю. който е
пряк очевидец и от показанията на св. М.М., който е видял в какво състояние е
била тъжителката в ЦСМП - Дулово . Съобразявайки изложеното по-горе, съдът
счита, че авторството на подсъдимия е безспорно и
категорично доказано.
Съдът не даде вяра на
показанията на водените от подсъдимия свидетел Т.Х., Т.Т. и С.Х., тъй като
същите са в близки приятелски отношения с него и са заинтересовани, още повече
че първите двама са били с подсъдимия по време на инкриминирания случай. Още
повече, че по отношение на същите бе заявено, че са влизали в двора на тъжителката
и че са нанесли удари на сина на тъжителката с твърд предмет.
С оглед на събраните гласни
доказателства, съдът възприе като достоверно обстоятелството, че тъжителят е
бил в двора на дома си и че двамата подсъдими са отишли при него с ясно
определена цел, а именно да се саморазправят.
Подсъдимия М.А. също даде обяснения в които
твърди, че не е нанасял удари на тъжителката, а е отишъл заедно със свид. Т.Т.
до дома й, като последния е попитал защо са ударили баща му. Отрече
да е слизал от автомобила на Турхан и да е удрял тъжителката. Заяви, че не се
признава за виновен.
Действително,
освен средство за защита, обясненията на подсъдимия са и доказателствено
средство. Преценени обаче с оглед събрания доказателствен материал, обясненията
на подсъдимите са недостоверни. Същите се явяват изолирани и неподкрепени от
останалите доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия се подкрепят
единствено от показанията на св. Т.Т., св. Т.Х. и св. С.Х., които обаче съдът
не кредитира, с изложени по- горе мотиви, тъй като са заинтересовани педвид
отношенията в които се намират с подсъдимите.
Поради това и съдът го
призна за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение по
чл.130, ал. 1 от НК, като прие,
че подсъдимия с противоправното си поведение и с действията си е причинил
на тъжителката и граждански ищец З.М.О. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, с
което от обективна страна е
осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. В случая тъжителката е
претърпяла краткотрайни
телесни болки, предизвикани от подсъдимия, чрез нанасяне на
удари с твърд предмет по главата.
По
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието
е продължителен процес на болката.
Конкретиката на случая сочи, че в
случая тъжителката е претърпяла и болка, и страдание.
От
субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия умишлено под формата на пряк умисъл, като той е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването
на съставомерния резултат. Безспорно, подсъдимия е съзнавал, че нанасяйки удари
по главата на тъжителката, последният ще получи констатираните увреждания.
Защитата
на подсъдимия се гради на това, че по делото липсват безспорни и категорични
доказателства същият да е нанесъл на тъжителката твърдяните от нея в тъжбата
телесни увреждания.
По наказанията:
При определяне
размера на наказанието, съдът направи цялостна преценка на обстоятелствата,
следващи да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието,
определящи конкретната тежест
на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца. При
определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за извършването му, всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на
подсъдимия.
Съдът, след като призна
подсъдимият А.М. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, с оглед наличието на
всички изисквания по чл.78а от НК, го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в размер на 1300лв.
Във връзка с индивидуализацията на
наказанията, следва да се посочи, че като отегчаващо
обстоятелство съдът НЕ отчете липсата на критичност към извършеното,
защото първо и основно право на подсъдимия е да има позиция
съобразно собствената си преценка. Не е и не може да бъде
отегчаващо обстоятелство не признаването на вината, без значение, че
става въпрос за осъдителна присъда.
По
гражданския иск :
След като призна подсъдимия за
виновен, съдът намери за доказан по основание предявения граждански
иск до размера от 1500лв. и осъди същият да
заплати на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на по 1500лева ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата – 17.10.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърли предявеният
граждански иск до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен
и недоказан. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
тъжителката е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, които следва
да бъдат обезщетени. Безспорно се установи виновното поведение на подсъдимия,
както и че в следствие на неговите неправомерни действия са настъпили
увреждания на тъжителката. Следователно подсъдимия е реализирал едно противоправно поведение,
виновно е причинил на тъжителката вреди, като е налице причинно –
следствена връзка между виновното противоправно поведение на подсъдимия и
настъпилия за тъжителката вредоносен резултат.
Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
деянието. Съгласно чл.52 от ЗЗД, основен критерий за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е справедливостта. Съдът, като отчете
тежестта на полученото от тъжителката увреждане- характера и степента на
увреждането, което е от лека степен, липсата на здравословни усложнения, както
и сравнително краткия период на възстановяване, счете, че подсъдимият следва да
заплати на тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в общ размер
на 1500лв. Претърпените болки и страдания несъмнено са
основание за парично обезщетяване, но размера на същото, определен на 1500лева би
репарирал претърпените неимуществени вреди. Предявеният
граждански иск, в частта му над сумата от 1500лв. до сумата от 10 000лв., както
бе посочено по-горе съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се произнесе
по направените разноски, като осъди подсъдими да заплати на частния тъжител направените от последния разноски
в размер на 685.00лв.
Съдът
осъди подсъдимия да заплатят и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на по 60лв.
Съдът
счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК ще бъдат
постигнати в тяхната цялост.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: