№ 389
гр. гр.Н., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101246 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В.и К. ЕАД, ЕИК *********,
гр. Б., ул. Г.В.В.№* , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д.
Златева против Е. Л. Н., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес:
гр.Н., общ. Н., ул. Х.К. №**, ет.*, ап.*. Ищецът претендира да се признае за
установено, че ответната страна дължи сумата от 83.07лева, представляваща
сбор от главница в размер на 64.12лева и лихва в размер на 18.95лева, за
доставена, отведена и пречистена вода за периода 16.11.2017г. до
11.09.2018г., за което е била издадена фактура на 25.09.2018г. Ищецът сочи,
че между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет
на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Н. е клиент на дружеството и страна по
облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. Х.К.
№**, ет.*, ап.*, с идентификатор № *****.***.**.*.*. Заведена била партида с
аб. № 943122. Ищецът счита, че Н., като собственик на посочения апартамент,
се явявал „потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВИК системи. Съдържанието на облигационните
правоотношения между страните се подчинявало на Общите условия на ВиК
оператора, които били публично известни – публикувани в интернет и
одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода ставало
посредством водомер, разположен в жилището на ответника. Отчитането в
процесния период ставало посредством мобилно устройство. За целта се
сканирал баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се
извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват
няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от извършените
действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно отчитане”,
„самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти, имащи характера на
ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да се отчита само два
1
пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко отчитане са издавани
данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити. Конкретно
за ответника на 25.09.2018г. е била издадена фактура, която не е била
заплатена в срок 30 дни от издаването й. Същата възлизала на стойност
64.12лева. Върху сумите по фактурата ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 18.95лева за периода 26.10.2018г. до
28.09.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото.
Иска се постановяване на решение, с което Н. да бъде осъдена да заплати
посочените суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Е.
Л. Н., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с адрес: гр.Н., общ. Н., ул.
Х.К. №**, ет.*, ап.*, депозира такъв чрез особения представител адв. М. Г.,
АК гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко” № 7А, ет. 2, офис 3А.
Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Особеният представител възразява, че не е установено качеството на
потребител на Н., независимо от представените писмени доказателства.
Ответницата била съсобственик на имота, а партидата била заведена на името
на Андрей Коровин. Не били представени доказателства, че ответника е
употребил услуги на тази стойност, както и че устройството, чрез което е
извършен отчета е изправно. Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат
писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. Златева искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се
взема становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. С молба адв. Г., АК
гр. Бургас поддържа отговора на исковата молба. Моли се за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Бургас и Е. Л. Н., гражданка на Р.Ф., родена на **********г., с
адрес: гр.Н., общ. Н., ул. Х.К. №**, ет.*, ап.* са се намирали в облигационни
взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект
- апартамент, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. Х.К.№**, ет.*, ап.*, с
идентификатор № *****.***.**.*.*. с абонатен № 943122. По делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 111,
том II, рег. № 1536, н. д. № 292/ 03.04.2012г., от който е видно, че Н. е станала
собственик на посочения недвижим имот. От представената по делото справка
чрез отдалечен достъп по данни за имот, към датата на предявяване на
исковата молба, собствеността над имота не е била променена. В имота на
ответника е бил поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е видян от
2
инкасатора на имота. След отчитане на показанията на водомера е издадена
фактура № **********/ 25.09.2018г. за сумата от 64.12лева. Фактурата е
издадена за потребената в имота вода за периода 16.11.2017г. до 11.09.2018г.
Вписаните във фактурата показания на потребената вода отговарят на
записаните в справката – извлечение. По делото не са представени
доказателства посочената сума да е била заплатена.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че Е. Н. е абонат на дружеството ищец - „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи, Н. е
потребител на ВиК услуги. Това си качество ответната страна е получила с
придобиване правото на собственост върху имота. Между страните няма
сключен изричен писмен договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8
от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия
на дружеството, които са одобрени от КЕВР и са публично известни.
Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на изразходваната вода става чрез
поставения в апартамента на ответника водомер. Ответната страна оспорва
редовността на отчитането на ползваната вода, както и количеството
преминала през СТИ вода. Видно от справката – извлечение показанията на
водомера са записани с „видян“, т.е. лично инкасатора на дружеството е
установил данните на водомера и е отразил техните стойности. Въведено е
електронно отчитане и данните от водомера се записват в електронно
устройство, след което се регистрират при ищеца и служат за остойностяване
на ползваната услуга. Няма данни ответникът да е уведомил ищеца за
повреда на СТИ , довела до неправилна работа на същото. Съгласно чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните
системи, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. На основание чл.
34а от Наредба № 4/ 14.09.2004г., периодичните проверки на СТИ се
извършват през десет години, а съгласно ал. 4 операторите са длъжни да
осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва
демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от БИМ,
монтаж и пломбиране. Не са представени доказателства за направени искания
от страна на Н. и извършване на подобна проверка. Т.е. не може да се
заключи, че са налице данни за неправилно отчитане на ползваната услуга.
След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочената по- горе фактура за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За Несетрова е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2
от ОУ да заплати в 30 – дневен срок задължението си, което е в размер на
общо на 64.12лева. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че заплащането на
фактурираната вода става в 30 – дневен срок от датата на фактуриране. По
делото няма данни ответната страна да е изпълнила задълженията си към
дружеството. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и
законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата
от 18.95лева, дължима за периода 26.10.2018г. до 28.09.2021г. – датата на
предявяване на исковата молба. Дължи се и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите. При така изложените доказателства, настоящият състав
намира иска за доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
3
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 200.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Л. Н., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр.Н., общ. Н., ул. Х.К. №**, ет.*, ап.*, на основание чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и К. ЕАД, ЕИК
*********, гр. Б., ул. Г.В.В.№*, сумата 64.12лева /шестдесет и четири лева и
дванадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 16.11.2017г. до 11.09.2018г., по издадена фактура
от 25.09.2018г., сумата от 18.95лева /осемнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки /, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода 26.10.2018г. до 28.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от 28.09.2021г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Е. Л. Н., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
**********г., с адрес: гр.Н., общ. Н., ул. Х.К. №**, ет.*, ап.*, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и К. ЕАД, ЕИК *********, гр. Б., ул. Г.В.В.
№*, сумата от общо 400.00лева /четиристотин лева/ представляваща
деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от
200.00лева за заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата
от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4