ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413 вр.
чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му Р. И., срещу
разпореждане №28984/16.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. №17161/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което се отхвърля
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против
И. С. Т., ЕГН **********, от град П., ул. К. №32, за сумата от 1002.37 лв.
главница, 90.11 лв. договорна лихва, 136 лв. за услуга Фаст, 318.18 лв. за
услуга Флекси, 16.98 лв. обезщетение за забава, 15.34 лв. мораторна лихва,
както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, като излага
подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Договорът за кредит отговаря на всички законови
изисквания. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на
1
заповед за изпълнение за всички отхвърлени вземания, като се присъдят и
разноски в размер на 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е
приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания към момента на издаване на заповедта. Прието е, че
договореният лихвен процент надхвърля значително законната лихва, което
нарушава добрите нрави и се явява основание за нищожност. Съобразно
изложените твърдения, че е заплатена от длъжника сумата от 270.24 лв., е
отхвърлено заявлението.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника И. С. Т. за сумата от
457.72 лв. главница, 90.11 лв. договорна лихва за периода 25.06.2021 г. –
25.03.2022 г., 136.36 лв. възнаграждение за услуга Фаст до 25.03.22 г., 318.18
лв. за услуга Флекси, дължимо до 25.03.2022 г.; 16.98 лв. лихва за забава за
периода от 26.06.2021 г. до 25.03.2022 г., 15.34 лв. законна лихва за периода
от 25.03.2022 г. до 24.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски – 25 лв.
държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна молба, в съответствие с указанията на
2
първостепенния съд, е уточнено, че общата платена сума по договора е 270.24
лв.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, като сумата от 500 лв. е предоставена на Т.. Договорът
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода
редакция.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна
клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се
основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който
последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо заповедният съд е правилно е извършил служебна проверка на
клаузите на договора.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по
кредита възлиза на 500 лв. и следва да бъде върната на 11 месечни вноски,
всяка от по 54.78 лв., или следва да се върне сумата от 602.61 лв.
Клауза на процесния договор (VI Параметри) предвижда, че
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 47.92%, годишният
лихвен процент – 40.90%, а общата дължима от кредитополучателя сума е в
размер на 602.61 лв. В договора се предвижда възнаграждение по закупени
допълнителни услуги: за Фаст – 150 лв. и за Флекси - 350 лв., размер на
вноската по закупените допълнителни услуги – 45,46 лв. месечно, както и
общо задължение по кредита и по допълнителни услуги – 100.24 лв., като
единствено последната е в размер на 100.21 лв.
Съгласно общите условия към договора за предоставяне на
допълнителни услуги, при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, при
искане на клиента кредиторът е длъжен да предостави една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и становище на
искането за потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж. Съдържанието на
посочените допълнителни услуги се установява от клаузите на чл. 15 от
приложените към договора Общи условия, представляващи неразделна част
от същия. Във всички случаи кредитополучателят дължи връщане на цялата
получена сума.
Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от
3
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Процесният договор формално отговаря на това изискване, тъй като в него е
посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а в Общите условия са
посочени и взетите предвид допускания при изчисляването му. Размерите на
посочените величини обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и
т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение
на посочените текстове.
Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за
допълнителните услуги по договора се явява разход по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 от същия закон е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото посочените услуги, с оглед тяхното съдържание,
са тясно свързани с договора за кредит, и в частност - с неговото отпускане,
усвояване и управление. По своето същество това допълнително
възнаграждение представлява скрито възнаграждение за кредитора за
предоставяне на заемната сума и ограничава възможността на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. С
невключването му в ГПР на практика е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР по кредита. Горната разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит, като
целта е да не се допусне да заплати за предоставения му кредит необосновано
високо възнаграждение на кредитора. Това разминаване между посочения в
договора и действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност
на договора за кредит, а не на отделни клаузи от него. Ето защо не се
възприемат доводите в обратната насока, изложени в частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. По делото е налице изявление на кредитора, че от длъжника е
погасена сума. Същата следва да се приспадне от отпуснатата сума по
договора за кредит, като непогасени остават 229.76 лв. Именно за тази сума
се явява основателно заявлението, ведно със законната лихва. Това налага
атакуваното разпореждане да се отмени в тази част и делото да се върне на
първостепенния съд за издаване на заповед за изпълнение.
В останалата част атакуваното разпореждане е правилно и
законосъобразно. В съответствие със задълженията, вменени в нормата на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно
4
първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
останалите суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в тази част,
като следва да се потвърди.
Разноски са поискани от жалбоподателя, като следва да се
присъдят по съразмерност в размер на 3.33 лв. за държавна такса и 11.10 лв.
за юрисконсултско възнаграждение или общо 14.43 лв. за въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №28984/16.12.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №17161/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански
състав, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника И. С. Т., ЕГН **********, от град , ул. К. ш. №32, в частта за
сумата от 229.76 лева главница, както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, като длъжникът И. С. Т., ЕГН **********, от
град П., ул. К. ш. №32, да заплати на кредитора „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
България №49, блок 53Е, вх.В, сумата от 229.76 (двеста двадесет и девет лв.
седемдесет и шест ст.) лева главница, законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 25.11.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 14.43 (четиринадесет лв. четиридесет и три ст.) лева
разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №28984/16.12.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №17161/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против И. С. Т., ЕГН **********, от град П., ул. К. ш. №32, в
частта за сумата над 229.76 лв. до 1002.37 лв. главница, 90.11 лв. договорна
лихва, 136 лв. за услуга Фаст, 318.18 лв. за услуга Флекси, 16.98 лв.
5
обезщетение за забава, 15.34 лв. мораторна лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6