Р Е Ш Е Н И Е
№
261335
гр. Варна, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 14166
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес *** срещу ***, с
БУЛСТАТ *** , с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за осъждане ответната община да заплати на ищеца сумата от 21 /двадесет и един/
лева, получена без основание на 23.10.2020г., за което на същата дата е издаден
фискален бон от О.п. „О.п.с.з.“ В.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 14:15 часа ищецът паркирал колата, която временно ползвал на ул. „***“ в гр.***, където знаел, че е „синя зона“. Ищецът веднага добросъвестно изпратил кратко текстово съобщение на кратък номер 1352 с номера на автомобила на кирилица. Ищецът заключил колата и отишъл до съседна улица за консултация с адвокат. Когато се върнал при автомобила ищецът видял, че на стъклото на шофьорската врата е залепена бележка със съобщение, че му е наложено наказание задържане с техническо средство на предна лява гума. Ищецът веднага погледнал телефона си за да види дали е просрочил заплатеното време за престой, но не бил. След това позвънил на посочения в съобщението телефон за връзка. По време на разговора ищецът установил, че поради притеснение, бързане и объркване на бутоните на телефона е сбъркал с една буква номера на автомобила. Ищецът поддържа, че е заплатил добросъвестно такса за кратковременен престой на автомобила, обяснил е това на служителите на ответника, но въпреки това бил принуден да заплати сумата от 21 лева за премахване на поставената на автомобила скоба. За заплатената сума бил издаден фискален бон от *** „***“. Това предприятие било специализирано звено на ***, създадено при условията и реда на чл.52 и сл. от ЗОбС за изпълнени на общински дейности, свързани с изграждане и поддържане инфраструктурата на определените за паркиране места на територията на ***. Същото не било самостоятелно юридическо лице, осъществявало дейността си от името на ответната община, която се явявала и надлежен ответник по иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като допустима, но неоснователна.
На първо място липсвали доказателства ищецът действително да е изпратил СМС на номер 1352, както и оставал неизяснен регистрационния номер на управляваното от ищеца МПС.
На следващо място дори да се приемело, че ищецът е изпратил СМС на номер 1352, то още при получаване на отговор от системата той можел да установи грешката си при изписване на текста на съобщението и да констатира, че в резултат на тази грешка заплаща такса за паркиране на МПС с друг регистрационен номер. Погрешно посочения регистрационен номер на паркирания от ищеца автомобил не породил целения от него правен резултат – заплащане на таксата за паркирането му. Неспазването и неточното изпълнение на правилата за заплащане на ползваната услуга водело до липсата на надлежно и своевременно плащане по отношение на предоставящия услугата за паркираното МПС, независимо от причините за неспазването на правилата.
Прилагането на принудителна административна мярка не зависело от субективното отношение на ползвателя на услугата към резултат, а единствено от спазването на нормативните изисквания. Административния орган, налагащ ПАМ, действал в условията на обвързана компетентност при прилагане на техническо средство и при събирането на такса от 20 лева за поставяне на техническото средство и за освобождаване на автомобила и таксата за престоя в зоната за платено паркиране в размер на 1 лев. Длъжностното лице нямало правомощия и компетентност да проверява за кои МПС-та е заплатена таксата и има ли такива сред тях, които не се намират на местата, включени в зоната, респективно да установява грешно заплащане на таксата, извършено поради грешка в изписването на номера на МПС в СМС-а и т..м. Заплатената от ищеца такса била определена в абсолютен размер и била винаги дължима, когато трябвало да бъде освободено задържано с техническо средство тип „скоба“ МПС. Таксата била определена като съответна на стойността на разходите по налагане на мярката. Правилно, основателно и законосъобразно длъжностно лице от ОП „***“ поставил техническо средство тип „скоба“ на МПС, управлявано от ищеца, на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, поради което и заплатената от ищеца сума се явявала дължима, а исковата претенция неоснователна и недоказана.
Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и прави искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител назначен по допусната правна помощ, поддържа исковата претенция. Ответната община не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба са представени фискален бон, издаден от ОП „***“ *** на ***г. в
15:16 часа, за сумата от 21 лева заплатена за заскобване и престой /л.3/.
Ищецът
е представил също копие от съобщение № *** до водача на автомобил марка *** с
ДКН ***, с което се посочва, че на автомобила е приложено техническо средство
за задържане тип „Скоба“, съгласно чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата и освобождаването на автомобила ще се извърши след заплащане на
разноски в размер на 20 лева /л.4/.
За
установяване на твърдението си, че е изпратил кратко текстово съобщение на
кратък номер 1352, ищецът е представил снимков материал – заснет екран на
мобилен телефон марка Нокиа, върху който е изписано „Успешно заплащане на
престой за *** до 15:23 ч.“, като дата и час на изпращане на съобщението е
посочено *** 14:23, а съобщението е получено от номер 1352 /л.66-67/.
С
протоколно определение от 15.03.2021г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че на ***г. ищецът е заплатил на служител на О.п.„***“
*** сумата от 21 лева, за което е издаден фискален бон с посочено основание
„заскобване и престой“.
С
решение на Общински съвет – ***, прието на заседание, проведено на 20.04.2011г
и 21.04.2011г. е определено сумата за възстановяване на разходите направени за принудително
задържане на 1 брой ППС с техническо средство тип „Скоба“ да бъде в размер на
20 лева. Ответникът е представил копие от протокол № 33 от заседанието
/л.62-64/, както е посочил и интернет адрес, на който решението е публично
достъпно: https:/varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/04/resh_33_2011.pdf.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на получена без основание сума. При предявен иск с посоченото правно
основание ищецът следва да докаже заплащането на сумата, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на основание за задържане на получената сума.
С
оглед твърденията на страните с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
докаже твърденията си, че на ***г. е изпратил кратко текстово съобщение (СМС)
до мобилен номер 1352 за заплащане на такса престой на МПС с регистрационен
номер *** за период включващ 14:38 часа. В тежест на ответника бе възложено да
докаже твърденията, че с решение на *** е определена цената на разходите по
прилагане на техническо средство „скоба“ в размер на 20 лева.
От
представените с исковата молба фискален бон и съобщение № ***, както и от
обявеното за безспорно между страните следва да се приеме за доказано, че на ***г.
в 14:38 часа служители на *** ОП „***“ са приложили техническо средство за
задържане тип „Скоба“ спрямо автомобил
марка „***“ с ДКН ***. За освобождаване на автомобила ищецът е заплатил на
служител на *** „***“ *** сумата от 21 лева, за което е издаден фискален бон с
посочено основание „заскобване и престой“.
Съгласно
чл.99 от Закона за движение по пътищата в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието, като местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а
Общинският съвет определя цената за паркиране на тези места, както и условията
и реда за плащането й от водачите.
Според
разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 от същият закон службите за контрол,
определени от кметовете на общините използват техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
По
делото не е спорно между страните, че ищецът на ***г. е паркирал управлявания
от него автомобил с ДКН *** в място за паркиране, определено по чл.99, ал.1 от
Закона за движение по пътищата. Спрямо автомобила служители на *** „***“ *** са
използвали техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
Не
е спорно, а и се установява от публично достъпната интернет страница на
Общински съвет - ***, че са взети
решения, с които е определена цена за паркиране в размер на 1 лев на час и цена
на разходите по прилагане на техническо средство „скоба“ в размер на 20 лева.
Ищецът
не представя доказателства, а и не твърди да е заплатил такса за престой на ***г.
за управлявания от него автомобил с ДКН ***. Твърдението, че е допуснал
техническа грешка и изпратил кратко текстово съобщение за заплащане на такса за
престой с посочен ДКН *** не е установено по изискуемия от закона безспорен и
категоричен начин. Дори да се приеме, че това житейски вероятно твърдение на
ищеца е доказано от представения от него снимков материал, това не води до
извод, че той е заплатил такса за престой за управлявания от него автомобил.
Правомощията
на служителите на ОП „***“ са за използване на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство. За тези служители не
съществува задължение, а и практически не е възможно, преди поставяне на
техническото средство „скоба“ да проверят дали е заплащана такса престой за ППС
със сходен номер и намира ли се такова зоната за паркиране (допусната ли е
техническа грешка при изписване номера на автомобила при заплащане на таксата
престой). Дори твърденията на ищеца да се приемат изцяло за доказани, то той е
заплатил такса за престой на ППС с ДКН ***, а не за управлявания от него
автомобил.
Налице
е твърдяното от ответника основание за получаване на сумата от 21 лева,
включваща 20 лева разходи по прилагане на техническото средство и 1 лев такса
за престой на управлявания от ищеца автомобил, поради което исковата претенция
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На
следващо място следва да се отбележи, че задържането на автомобила на ищеца с
техническо средство „скоба“ представлява налагане спрямо него на принудителна
административна мярка, която е подлежала на самостоятелно обжалване, не е
обжалвана от ищеца в законоустановения срок и следва да се приеме за
законосъобразна. Извършените разходи по прилагане на техническото средство са
определени в ЗДвП като дължи за освобождаване на автомобила, определени са с
решение на компетентния за това орган и заплащането им няма как да е без
основание при влязъл в сила акт за налагане на принудителна административна
мярка.
С оглед изхода от спора ответникът има право на поискани и доказани разноски. Ответникът не е извършил разноски по делото, но е защитаван в производството от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено възнаграждение, което се определя от съда в размер на 100 лева. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес *** срещу *** ***, с БУЛСТАТ *** иск за осъждане ответната община да заплати на ищеца сумата от 21 /двадесет и един/ лева, получена без основание на ***г., за което на същата дата е издаден фискален бон от О.п. „О.п.с.з.“ ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА от И.П.Т., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с БУЛСТАТ *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: