№ 42
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20214400900164 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. Р. И., ЕГН**********, от с. ***, обл.
Плевен, чрез пълномощника му адв. Ч. от САК, с посочен съдебен адрес в гр.
Плевен против ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр. София, ЕИК *********, като са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 и сл. от ЗЗД, с цена 120 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди /болки и
страдания, вследствие получени телесни увреждания/ в резултат на настъпило
ПТП на 26.03.2021 г. на територията на Община Кнежа, обл. Плевен, ведно със
законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и с цена 3 586,32 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г.
Ищецът твърди, че на 26.03.2021 г. на територията на Община Кнежа,
обл. Плевен е настъпило ПТП, реализирано от водача С.Т.С. при управление
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********. При
1
км.84+300м. водачът С. нарушил правила за движение по пътищата, като се
движил с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и законовите
ограничения, не спазил необходимата дистанция до движещото се пред него
МПС и предприел маневра „изпреварване“ в момент, когато водачът му
извършвал маневра „ляв завой“. Настъпил удар между лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** и задната част на полуремаркето на
намиращото се пред него МПС – товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег. №
********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК № ********. В резултат на удара
пострадал пътникът на предна дясна седалка на лекия автомобил - ищецът И.
Р. И..
Образувано е сл.д. № 51/2021 г. по описа на РУ на МВР - Кнежа и пр.пр.
№ 1860/2021 г. по описа на РП - Плевен. В исковата молба се твърди, че
водачът С. С. е нарушил множество правила за движение по пътищата, като се
е движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със
законовите ограничения, не е спазил необходимата дистанция до товарния
автомобил и е предприел маневра по изпреварването му в момент, в който
водачът на другото МПС е извършвал маневра „ляв завой“. Прекият деликвент
е извършил деянието при форма на вина - непредпазливост. Вследствие
настъпилото ПТП и в пряка причинна връзка са причинените телесни
увреждания на ищеца И. Р. И., довели до болки и страдания, както и
извършени разходи за лечение.
Ищецът твърди, че е бил транспортиран до болнично заведение, където
е констатирана фрактура на тазобедрена става на левия крак и травма на
коляното. Кракът бил скъсен и ротиран, наложило се оперативно лечение. На
26.03.2021 г. е извършено закрито наместване на дислокация на тазобедрената
става с поставяне на директна скелетна екстензия по спешност. На 01.04.2021
г. е извършена втора операция - остеотомия на проксималния бедрен край,
римериране на ацетабулума и имплантиране на безциментна ацетабуларна
компонента, бедрено стъбло и модулна ***. Травмите са причинили на ищеца
изключително високи по интензитет болки и страдания. Ищецът твърди, че в
момента е прикован към леглото, не може да става и да се движи, като изцяло
е зависим от грижите на близките си, изпитва силни болки, неработоспособен
е и ще търпи продължително време последиците от травмите.
Освен неимуществени вреди, ищецът твърди, че е претърпял и
2
имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за лечение –сумата
от 3 586,32 лв. за закупуване на необходимите импланти, за което е издадена
фактура от УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД от 31.03.2021 г.
В ИМ се твърди, че за процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ******** към момента на настъпване на произшествието е била
налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, поради което ответното дружество е пасивно
легитимирано да отговаря по предявения иск.
Ищецът посочва, че е отправил на основание чл.380 от КЗ към
застрахователя писмена застрахователна претенция вх. № 5697/28.04.2021 г. за
изплащане на обезщетение за причинените му вреди от процесното ПТП по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като ответното
дружество е изпаднало в забава и дължи законната лихва върху
обезщетението от дата 28.04.2021 г.
Ищецът счита, че за него е налице правния интерес от предявяване на
настоящите обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр. чл.45 и сл. от ЗЗД, с цена 120 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди /болки и страдания,
вследствие получени телесни увреждания/ в резултат на настъпило ПТП на
26.03.2021 г., както и с цена 3 586,32 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумите като обезщетения.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да уважи предявените
искове, със законните от това последици.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на
ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор в законовия срок от ответното дружество
чрез пълномощника адв. Н. М. от Пл.АК, с посочен съдебен адрес в гр.
Плевен. Ответникът оспорва допустимостта на предявените искове, както и
оспорва изцяло тяхната основателност по съществото им. Оспорват се изцяло
твърденията в ИМ относно механизма на настъпване на процесното ПТП така,
както е описан в ИМ, оспорва се вината на водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** за настъпване на просеното ПТП.
3
Ответникът твърди, че вина за настъпване на ПТП от 26.03.2021 г. има
водачът на товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке
„Фреухауф“ с ДК № ********, който е нарушил чл.20, чл.22, чл.24, чл.25,
чл.26, чл.36, чл.126 и сл. от ЗДвП.
Ответникът оспорва твърденията в ИМ за настъпилите неимуществени
вреди на ищеца, техния интензитет, както и причинно-следствената връзка с
механизма на настъпване на процесното ПТП.
Ответникът твърди, че пострадалият ищец има изключителен принос за
настъпване на описаните травми, тъй като е пътувал без обезопасителен колан
по време на ПТП като пътник в лекия автомобил - нарушение по чл.137А от
ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендираното
обезщетение в размер на 120 000,00 лв. е прекомерно завишено и не
съответства на принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Необосновано по основание и размер е и претендираното обезщетение
за имуществени вреди.
Оспорва се и искането за присъждане на лихва по претенциите за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, поради
неоснователността на предявените искове.
С писмения отговор ответното дружество е направило искане по реда на
чл.219 ал.1 от ГПК за привличане като трето лице-помагач в процеса на
страната на ответника на „ОЗК“ АД, гр.София, ул. „****“ 7, ет.*** -
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния
автомобил „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК №
********.
Постъпила е Допълнителна ИМ от ищеца, с която са направени
пояснения и допълнения на първоначалната ИМ. Оспорват се направените от
ответника възражения по допустимостта и неоснователността на предявените
искове, за прекомерност на претендираните обезщетения, както и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответника, в който се
заявява, че се поддържат доводите, възраженията и доказателствените искания
4
в първоначалния писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът И. Р. И. не се явява. Процесуалният му
представител адв. А. Д. от САК моли съда, да уважи изцяло предявените
искове, като доказани по основание и размер. Претендира направените
разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Представени са писмени бележки.
В съдебно заседание, ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния
си представител адв. И. М. моли съда, да остави без уважение предявените
искове, като недоказани. Представена е писмена защита.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД и чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди., Искът е частично основателен.
Не се спори, а и видно от материалите по делото е, че на 26.03.2021 г. на
територията на Община Кнежа, обл. Плевен е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** и задната част на
полуремаркето на намиращото се пред него МПС – товарен автомобил марка
„ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК № ********. В
резултат на удара е пострадал пътникът на предна дясна седалка на лекия
автомобил - ищецът И. Р. И..
С оглед твърденията в ИМ за наличие на вина за настъпване на
процесното ПТП на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег.
№ ******** - С. С. и изложените доводи и твърдения от ответника, че вина за
настъпване на процесното ПТП от 26.03.2021 г. има водачът на товарен
автомобил „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК №
******** е направено искане от ответното дружество по реда на чл.219 ал.1 от
ГПК за привличане на трето лице-помагач в процеса на страната на ответника.
Предвид така направеното искане е спряно производството по делото до
приключване на наказателното производство по НАХД № 169/2024 . по описа
на РС – Кнежа с влязъл в сила съдебен акт.
5
Видно от представения заверен препис на Решение № 44/16.09.2024г. ,
постановено по НАХД № 169/2024 г. по описа на РС - Кнежа, в мотивите към
постановения съдебен акт не се съдържат изводи въз основа на събраните
доказателства и установената фактическа обстановка за настъпване на
процесното ПТП, да е установена вина и нарушение на разпоредби от ЗДвП от
страна на водача на т.а. „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“
ДК № ********. С оглед тези данни съдът е отхвърлил направеното искане от
ответника по реда на чл.219 ал.1 от ГПК за привличане като трето лице
помагач в процеса на страната на ответника на „ОЗК“ АД, гр.София -
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния
автомобил „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК №
********.Определението на Пл.ОС е влязло в сила.
От приложената Справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд е видно, че към датата на процесното ПТП –
26.03.2021 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** е
била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/********** с ответното
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с валидност до 21.06.2021 г.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
********, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ
отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в
този смисъл, ищецът И. Р. И. има качеството на увредено лице по смисъла на
чл.477 ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Относно задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда,
че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
От представената по делото Молба - претенция от ищеца И. Р. И.,
6
получена от ответника с вх. № 5697/28.04.2021 г. е видно, че същият е
предявил пред ответното Застрахователно дружество писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000,00 лв., както и за имуществени
вреди в размер на 3586,32 лв., претърпени вследствие на произшествието и
тъй като в срока по чл.496 ал.1 от КЗ ответникът не е изплатил дължимото
обезщетение, за ищеца е налице правния интерес от предявяване на
настоящия иск, поради което искът се явява допустим.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.03.2021 г. на територията на Община Кнежа, обл. Плевен е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
******** и задната част на полуремаркето на намиращото се пред него МПС –
товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке
„Фреухауф“ с ДК № ********. В резултат на удара е пострадал пътникът на
предна дясна седалка на лекия автомобил - ищецът И. Р. И.. Във връзка с
настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 285р-1968/31.03.2021 г. на РУ на МВР – гр. Кнежа към ОД на МВР – гр.
Плевен, заверено копие от който е приложен на л.8-10 от делото.
Образувано е досъдебно производство № ЗМ-51/2021 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Кнежа по пр.пр. № 1860/2021 г. по описа на РП - Плевен, като с
Решение № 44/16.09.2024 г., постановено по АНД № 169/2024 г. по описа на
РС – Кнежа, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
******** – С. Т. С. е признат за виновен в това, че на 26.03.2021 г. на път ІІ-13
– Плевен – Кнежа, км. 84+300, разклон за с. *** и с. ***, при управление на
МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** нарушил
ЗДвП и Правилника за приложение на ЗДвП, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,
чл.6 ал.1 пр.3 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на И. Р. И. от с. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване с разместване в областта на лявата бедрена става,
което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.78а ал.1 от
НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.
7
В хода на ДП е установено, че причина за реализиране на ПТП са
действията на С. Т. С. от с. ***, обл. Плевен, който като водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** нарушил правила за
движение по пътищата - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.6 ал.1 пр.3 от ЗДвП, чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Към момента на настъпване на
горепосоченото ПТП отговорността за вреди, свързани с притежаването и
използването на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** е
била покрита от ответното дружество, по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица BG/22/**********, с период на валидност 22.06.2020
г. - 21.06.2021 г.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ******** за настъпване на просеното ПТП, настъпилите
неимуществени вреди на ищеца, техния интензитет, както и причинно-
следствената връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП, налице
ли изключителен принос на ищеца за настъпване на описаните травми, както и
досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
По отношение на направеното от ответника оспорване с твърдение, че
вината за настъпване на ПТП от 26.03.2021 г. е на водача на товарен автомобил
„ДАФ“, с рег. № ********, с полуремарке „Фреухауф“ с ДК № ********, с
влязлото в сила Решение № 44/16.09.2024 г., постановено по АНД № 169/2024
г. по описа на РС – Кнежа, съдът счита за безспорно установено, че причина за
реализиране на ПТП са действията на С. Т. С. от с. ***, обл. Плевен, като
водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, както и са допуснати и
назначени съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи.
Като свидетел по делото е разпитана Н.Д. И. – съпруга на ищеца И. Р. И..
От показанията на свидетелката Н.Д. И. се установява, че към периода
на настъпване на процесното ПТП ищецът е работел при С. Т. С. - водачът на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, който има обор
8
за крави и телета в с. ***. На процесната дата – 26.03.2021 г. двамата е
трябвало да пътуват от с. *** до гр. Плевен и обратно до гр. Враца. За
катастрофата свидетелката е разбрала от С. С., който й се е обадил по
телефона. Когато е отишла в болницата в гр. Плевен, Н. И. е заварила съпруга
си на носилка, треперещ и облян в кръв. От катастрофата съпругът й е бил със
счупена става и тазобедрена става на левия крак, като му е направена
операция. Свидетелката посочва, че след изписването му от болницата,
ищецът не е можел да се движи, бил е на легло, като тя се е грижила за него.
Било е много трудно, защото той не е можел да става и всичко е било под него.
Сега съпругът й се движи самостоятелно, но много трудно. Посочва, че повече
от 6-7 месеца ищецът е бил с две патерици, след това доста време е бил с една
патерица, като не е можел да гледа животни. По цяла нощ е ревял, не е
буйствал, но се е тормозил, че е останал сакат. Свидетелката посочва, че тя е
раздвижвала съпруга си. Посочва, че ищецът и досега ходи на лекар, пие
обезболяващи и успокоителни лекарства. Оплакванията му от случилото се
ПТП са продължили около година, като в момента не може да ходи, при
промяна на времето го боли ставата. След инцидента е отчужден от хората и
не шофира. Свидетелката посочва, че след като е изписан от болницата,
няколко пъти ищецът е бил воден от адвоката на лекар в гр. София. Посочва,
че преди година и нещо съпругът й е ходил на психолог, който му е предписал
„Атаракс“. Посочва, че и сега съпругът й не е добре, не гледа животни.
По делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д., което съдът възприема, като
обективно и безпристрастно. Вещото лице е установило, че в резултат на
процесното ПТП, ищецът И. Р. И. е получил изкълчване (луксация) на лявата
тазобедрена става и вътреставно счупване (фрактура) на ***та на лявата
бедрена кост. Медико-биологичната квалификация на това счупване е
причичиняване на трайно затруднение на движенията на ляв крак.
Уврежданията са резултат от тъпи травми и механизмът на тяхното
причиняване може да бъде обяснен с обстановката на процесното ПТП. След
инцидента ищецът е транспортиран с линейка на спешна помощ и настанен в
Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен На същата дата е била извършена по спешност и първата
ортопедична операция, състояща се в първоначално ръчно наместване
(репозиция) и „обездвижване, чрез опъване" на счупения крайник,
9
посредством метода на т.н. „директна скелетна екстензия". На 01.04.2021 г.
била извършена втора, по-голяма и по-тежка /т.н. „кръвна операция"/
ортопедична операция, състояща се в имплантиране на изкуствена
тазобедрена става (метално бедрено стъбло и изкуствена модулна *** на
бедрената кост). След 11-дневен престой в клиниката, на 06.04.2021 г. ищецът
е бил изписан за продължаване на лечението в домашни и амбулаторни
условия с препоръки да сменя превръзките през 3 дни; да се свалят
конците от операцията на 12-ти ден; да се придвижва само с помощни
средства без никакво натоварване на крайника (без да стъпва върху него) за
срок от един месец, след това постепенно да започне „частично натоварване"
на оперирания крайник, придвижвайки се пак с две помощни средства; да
приема антикоагуланти в продължение на 20 дни. Според вещото лице,
нормалният оздравителен период при подобни луксации и счупвания,
лекувани оперативно е до 5-6 месеца, като посочва, че по делото не са
представени никакви медицински документи за усложнения или удължаване
на оздравителния процес. Такива фрактури водят до временна
нетрудоспособност за период не по-малък от 4-5 месеца, като вещото лице
посочва, че в конкретния случай не са представени медицински документи,
удостоверяващи „временната нетрудоспособност". Видно от
„Здравноосигурителен статус" на името на ищеца и „Удостоверение от НАП",
вложени в „Лист история на заболяването", към 26.03.2021 г., ищецът е бил с
„прекъснати здравноосигурителни права" от месец януари 2021 г., а към дата
29.03.2021 г. (след внасяне на дължимите вноски) е отбелязано, че „лицето е с
непрекъснати здравноосигурителни права".
Според вещото лице, най-вероятно ищецът е бил безработен към
момента на ПТП-то и не е ползвал болничен лист за временна
нетрудоспособност. В заключението се посочва, че по делото няма
представена медицинска документация за извършена рехабилитация на
ищеца. Не са представени и медицински документи за усложнения,
удължаване на нормалния оздравителен процес или за наличие на „остатъчни
явления“ от травмата, като при тези налични данни следва да се приеме, че до
5-6месеца след травмата е настъпило практическо възстановяване на
функцията на долния крайник. Вещото лице дава заключение, че от
медицинска гледна точка извършването на разходи за импланти, за които е
представена фактура по делото е било необходимо. В заключението се
10
посочва, че статистическите изследвания показват, че при поставянето на
предпазни колани, тежестта на травматичните увреждания и смъртността от
тях при ПТП е по-ниска. Употребата на предпазни колани води до намаляване
на травмите у водача и пътника до него до 50-60%, което, обаче, се отнася при
скорост до 60 км/час), като е отразено, че в конкретния случай има данни за
два пъти по-висока скорост. Наличието на закопчани предпазни колани, обаче,
не предотвратява нито травмите, нито смъртността от тях. Единствено
закопчания предпазен колан, действайки като „твърдо тяло", за да причини
разкъсване на черния дроб, преди това трябва да счупи или „пререже"
ребрата, каквото увреждане на ребрата в конкретния случай няма. В
съдебномедицинската практика по-често, при много висока скорост
хоризонталната част на поставения предпазен колан, може да причини
разкъсвания на тънките черва или на части от дебелото черво. Разкъсване само
на далак и черен дроб са възможни от хоризонталната част на поставения
автомобилен колан, при ПТП, само когато тези органи са силно увеличени в
резултат на предшестващи болестни изменения, като тежки хепатити, тумори,
левкози и други злокачествени болести на кръвта, като вещото лице е
посочило, че данни за подобни заболявания в конкретния случай няма. В
заключението се посочва, че е възможно при правилно поставен предпазен
колан пострадалият да не получи типични следи по тялото от поставен
предпазен колан. Според вещото лице, само по медицински данни, убедителен
и категоричен отговор на въпроса дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан не е възможно да бъде даден, тъй като в медицинската документация
липсват описани т.нар. „контактни отпечатъци" по кожата на гърдите и
корема, характерни за автомобилен колан. От медицинска гледна точка, обаче,
това не изключва възможността пострадалият да е бил с колан, тъй като
подобни „контактни отпечатъци" от автомобилни колани се получават много
рядко. Тези „контактни отпечатъци" под форма на ивичести кръвонасядания
или охлузвания не се нуждаят от някакво специално лечение и затова не се
описват в практиката на спешната помощ при живи лица. Освен това, през
есенно-зимния сезон по-дебелите дрехи играят роля на „защитна преграда"
и още намаляват възможността за поява на „контактни отпечатъци" от
автомобилните колани по кожата. Вещото лице е посочило, че по делото има
данни, че двете въздушни възглавници (еърбеци) на автомобила „БМВ“ са
задействани (излезли вътре в купето), а обикновено, за да се задействат
11
еърбеците от т.нар. „пиро-патрон", автомобилният колан следва да бъде
закопчан. В заключението се посочва, че основните механизми за получаване
на уврежданията при травми вътре в автомобила са удари на тялото в части на
кабината, сътресение на тялото, а в някои случаи и притискане. Последният
механизъм е налице, когато в резултат на сблъскването се получи силна
деформация на автомобила и тялото на пострадалия допълнително се
притисне от преместилите се части на кабината. Дори при фронтален удар
между автомобилите, се получават и удари на тялото в страничните части на
купето. От директен удар на коленните стави в предното табло на автомобила,
на мястото на удара обикновено се получават охлузвания и кръвонасядания,
по рядко разкъсно-контузни рани или счупвания на капачката на колената.
Често обаче се получават и т.нар. отдалечени и непреки увреждания
(индиректни фрактури) като счупвания на бедрената кост в средата или
счупване на шийката или ***та на бедрената кост и изкълчване на
тазобедрената става. Експертизата счита, че в конкретния случай се касае за
такъв вид индиректно счупване на ***та на бедрената кост и луксация
(изкълчване). В заключението, вещото лице е уточнило, че въпреки опитите
му да се свърже с ищеца, за да извърши личен преглед, до приключване на
експертизата, същият не се е явил на преглед, поради което експертизата е
изготвена по наличните данни в делото.
По делото е допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което съдът възприема, като
обективно и безпристрастно. Вещото лице е установило, че произшествието
се състои в сблъскване на две МПС по следния механизъм: навлизане на лек
автомобил "БМВ", модел "Х5" с peг. № ******** от насрещната в полагащата
му се пътна лента в областта на кръстовище и реализиране на тилен - кос удар
с полуремаркето от спряла товарна композиция с влекач „ДАФ", рег. №
********, при което возещия се И. Р. И. в автомобила е получил телесни
увреждания. Скоростта на движение на лек автомобил "БМВ", модел "Х5" с
peг. № ******** към момента, в който водачът на МПС е променил
направлението от насрещната към полагащата му се пътна лента е 109,98
км/час. Скоростта на движение на лек автомобил "БМВ", модел "Х5" с рег. №
******** към момента на удара в тилната част на полуремаркето от товарната
композиция е 83,27 км/час. Водачът на лек автомобил марка "БМВ", модел
"Х5" с peг. № ********, непосредствено преди настъпване е реализирал
12
действия със спирачния педал и кормилния кръг на волана. Към момента, в
който челната част на автомобил „БМВ“ се е намирала на разС.ие 87,04 м. от
мястото на удара, водачът възприема промяната на направлението на
товарната композиция в дъга на ляв завой в кръстовището за с. ***, като
натиска спирачния педал и завърта волана в посока часовниковата стрелка.
Вследствие на тези действия, на разС.ие 44,29 м. преди мястото на удара,
купето на лек автомобил „БМВ“ се отклонява от насрещната пътна лента към
полагащата се, а скоростта намалява от 109,98 км/час до 83,27 км/час. Според
вещото лице, водачът на лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с peг. №
******** категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Водачът на автомобил "БМВ" към момента на реализирани действия за
промяна на направлението от насрещната към полагащата му се пътна лента,
при своевременно спиране с максимална ефективност и движение до
максимално разрешената скорост от 90 км/час е имал техническа възможност
да спре до мястото на удара и предотврати ПТП. От друга страна, водачът на
лек автомобил „БМВ“ е реализирал изпреварване на попътно движещата се
пред него товарна композиция, непосредствено преди кръстовище при
несъотносимост с наличната хоризонтална маркировка (единична
непрекъсната осова линия и знак за забрана на изпреварването).
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието при ясно време,
сухо пътно платно и нормална видимост. Вещото лице е констатирало, че на
разС.ие от 55 м. преди ориентира, посока гр. Кнежа, т.е. по посока на
движение на двете МПС, върху десния банкет са намерени 2 бр. пътни знаци,
от които единият е „Забранено изпреварването“. В заключението се посочва,
че скоростта на товарната композиция непосредствено преди реализиране на
спиране от водача и преди удара е около 21,96 км/час, а към момента на удара
е 0 км/час, т.е. ремаркето и влекача са били в покой при удара с лекия
автомобил „БМВ“. Водачът на товарната композиция непосредствено преди
удара е предприел частично навлизане в насрещната пътна лента, като е
реализирал постъпателно движение в дъга на ляв завой и към този момент е
осъществил спиране, като към момента на удара композицията е била в покой.
Ударът е настъпил в дясната пътна лента по посока на движение на двете
МПС. В заключението се посочва, че процесният автомобил "БМВ", модел
"Х5" с peг. № ******** е снабден с триточкови колани за всяко едно от
седящите места, като пред водача и пътника на предна дясна седалка
13
съществуват въздушни възглавници, монтирани в кормилния кръг на волана и
арматурното табло. Съобразно определения механизъм на ПТП и получаване
на телесни увреждания, констатирани в съдебно-медицинската експертиза,
тялото на пострадалия И. Р. И., седящ на предна дясна седалка в процесния
автомобил „БМВ“, към момента на удара, съобразно действието на ударния
импулс, се е придвижил напред и наляво спрямо първоначалната посока на
движение на МПС. При тези обстоятелства е технически възможно,
пострадалият да е реализирал натиск (ударно въздействие) чрез ляв долен
крайник с преградата, на която е монтиран скоростния лост и въздуховоди
между челните места в МПС и арматурното табло, при което да се е получила
фрактура на лява бедрена кост. Вещото лице посочва, че в случая, за лек
автомобил „БМВ“, ударът е челен-кос ексцентричен, с преимуществено
действие на ударните сили в челна лява част в областта на предна броня,
престилка, челна греда. След удара, лекият автомобил „БМВ“ е променил
траекторията си на движение с ротация в посока обратна на часовниковата
стрелка, т.е. възникващата кориолисова инерционна сила може да се счита за
по-малка величина спрямо преносната инерционна сила, вследствие
придобитото ускорение от масовия център на тялото при удара. В
заключението се посочва, че предпазните колани предотвратяват надлъжни
премествания на телата в купето на МПС спрямо надлъжната ос на
автомобила при челни удари, при които съществува малка стойност на ротация
и вертикални движения на торса от тялото при преобръщане на автомобила.
При наличие на ротация, каквато се е реализирала при удара на БМВ в тилната
част на полуремаркето, коланите не ограничават напречното преместване на
торса от телата и крайниците.
По делото, като писмени доказателства са представени Молба -
претенция от И. Р. И. до ответното дружество, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 285р-1968/31.03.2021 г. на РУ – гр. Кнежа, АНД №
169/2024 г. по описа на РС – гр. Кнежа, ведно с досъдебно производство №
ЗМ-51/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Кнежа по пр.пр. № 1860/2021 г. по
описа на РП - Плевен. Като писмени доказателства по делото е приложена и
медицинска документация, издадена на ищеца И. Р. И. по повод
здравословното му съС.ие във връзка с процесното ПТП. Приложените по
делото писмени доказателства, свързани със здравословното съС.ие на ищеца
подкрепят изводите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
14
експертиза досежно извършените прегледи и операции на И. Р. И., вследствие
процесното ПТП.
След депозиране на 06.01.2025 г. на заключението на вещото лице по
назначената съдебно- медицинска експертиза, с молба от 20.01.2025 г.
защитникът на ищеца адв. С. Ч. е депозирал молба, с която е представил
медицински документи, издадени на И. Р. И. през 2022 г. В съдебно заседание,
по повод тези представени медицински документи, вещото лице доц. д-р Д. Д.
е посочил, че от същите е видно, че ищецът има някакви оплаквания в период
до около една година след травмата, посетил е ортопед, ходил е с помощно
средство, както и е имал оплаквания от болки в кръста. Направен е скенер,
като е установено, че в техническо отношение операцията няма усложнения,
така че тези болки повече са резултат на някакво увреждане на
лумбосакралните коренчета, т.е. дископатични проблеми, които човек може да
има и без да е претърпял катастрофа. Ищецът е насочен към физиотерапия, но
няма документи, че е правил физиотерапия. За вещото лице буди недоумение,
с оглед липсата на данни за съС.ието на ищеца след излизането му от
болницата как 15 месеца по-късно изведнъж се сеща, че не е добре, ходи с
патерици и ходи по доктори, т.е. след 15 месеца ищецът започва да се лекува,
като след този период всякакъв ефект от рехабилитации е пропуснат.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
15
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание /както в настоящия случай/, актовете на
наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на
фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда, респективно споразумение или решение. В този смисъл, не се
нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме установеното с Решение
№ 44/16.09.2024 г., постановено по АНД № 169/2024 г. по описа на РС –
Кнежа, с което водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
******** – С. Т. С. е признат за виновен в това, че на 26.03.2021 г. на път ІІ-13
– Плевен – Кнежа, км. 84+300, разклон за с. *** и с. ***, при управление на
МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** нарушил
ЗДвП и Правилника за приложение на ЗДвП, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,
чл.6 ал.1 пр.3 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на И. Р. И. от с. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване с разместване в областта на лявата бедрена става,
което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.78а ал.1 от
НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. Поради това, в
случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, а се приема установеното в
проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лекия автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ******** е била покрита от ответното дружество по силата на
16
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в Застрахователна полица BG/22/**********, с период на
валидност от 22.06.2020 г. до 21.06.2021 г. Налице е и съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 285р-1968/31.03.2021 г. на РУ – гр.
Кнежа. Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие,
настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно
покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума –
обезщетение.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото съС.ие в страната към момента на увреждането.
Относно интензитета и продължителността на търпените от ищеца
вреди от получените в резултат на ПТП травматични увреждания,
обективните данни, събрани по делото сочат, че от процесното ПТП на ищеца
е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движенията на левия крак - изкълчване (луксация) на лявата тазобедрена става
17
и вътреставно счупване (фрактура) на ***та на лявата бедрена кост. На същия
са извършени две операции - първата ортопедична операция, състояща се в
първоначално ръчно наместване (репозиция) и „обездвижване, чрез опъване"
на счупения крайник, посредством метода на т.н. „директна скелетна
екстензия" и втора, по-голяма и по-тежка, т.н. „кръвна операция" ортопедична
операция, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става
(метално бедрено стъбло и изкуствена модулна *** на бедрената кост).
Нормалният оздравителен период при подобни луксации и счупвания,
лекувани оперативно е до 5-6 месеца, като по делото няма медицински
документи, от които да се установяват усложнения или удължаване на
оздравителния процес. По делото няма никакви данни за съС.ието на ищеца,
след излизането му от болницата. 15 месеца по-късно е започнал да ходи с
патерици и да посещава лекари, като след 15 месеца всякакъв ефект от
рехабилитации е пропуснат. Ако има оплаквания от болки, от ограничени
болезнени движения, това е най-вероятно в резултат на ненавременно
извършване на рехабилитационни процедури. Те са препоръчани след 15
месеца и отново няма данни да са извършени.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е в работоспособна възраст, както и негативното
влияние, което инцидента е оказал върху неговата психика. Следва да бъде
отчетен и факта, че за известен период от време ищецът е бил на легло, като е
имал нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по време на
възстановителния период. Съдът взе предвид извършените две операции на
ищеца, както и имплантирането на изкуствена тазобедрена става. Получените
фрактури водят до временна нетрудоспособност за период не по-малък от 4-5
месеца, като по делото няма данни на същия да е призната нетрудоспособност
с експертно решение на ТЕЛК. Съдът взе предвид обстоятелството, че по
делото няма представена медицинска документация за извършена
рехабилитация на ищеца, както и няма медицински документи за усложнения,
удължаване на нормалния оздравителен процес или за наличие на „остатъчни
явления“ от травмата, като при тези налични данни следва да се приеме, че до
5-6 месеца след травмата е настъпило практическо възстановяване на
функцията на долния крайник, т.е. оздравителния процес е в рамките на 5-6
месеца. Няма доказателства делото за здравословни оплаквания на ищеца към
настоящия момент, от направения скенер е установено, че в техническо
18
отношение, операцията няма усложнения, а болките, които ищецът твърди, че
изпитва към момента повече са резултат на някакво увреждане на
лумбосакралните коренчета, т.е. дископатични проблеми, които човек може да
има и без да е претърпял катастрофа. Няма данни за промяна в психичното
съС.ие на ищеца, като по делото няма медицинска документация за посещения
при психолог или психиатър, както и за предписано лечение на ищеца. Следва
да се подчертае, че самото произшествие е от такъв характер, че неизбежно
води до негативни психични въздействия за пострадалия, свързани с
преживения стрес, но както се посочи по-горе, по делото няма медицински
данни за влошено психично съС.ие при ищеца, извън обичайното в такива
случаи.
Съдът намира за необходимо да посочи и обстоятелството, че за да се
установи настоящото здравословно съС.ие на ищеца е необходим личен
преглед на същия, като в тази връзка, въпреки опитите на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза да се свърже с ищеца, за да
извърши личен преглед на същия, до приключване на експертизата, И. Р. И. не
се е явил на преглед, което е пречка за обективно изясняване на изложените в
исковата молба твърдения за наличие на здравословни проблеми във връзка с
процесното ПТП към настоящия момент, с оглед на което същите остават
недоказани. Освен това, не са представени и писмени доказателства в тази
връзка. Представените от ищеца допълнителни писмени доказателства касаят
извършени прегледи през 2022 г.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване следва да се
отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени
на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало до вредоносен резултат, наред с проявеното
неправомерно поведение от страна на виновния за непозволеното увреждане.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в
Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
19
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
ищеца, свързано с липса на обезопасяване чрез поставен предпазен
обезопасителен колан. Съдът намира, че по делото не са представени
неоспорими и убедителни доказателства, от които да се установява това
обстоятелство. В тази връзка следва да се посочат изводите на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, което в своето заключение сочи,
че употребата на предпазни колани води до намаляване на травмите у водача и
пътника до него до 50-60%, което, обаче, се отнася при скорост до 60 км/час, а
в конкретния случай са налице данни за два пъти по-висока скорост.
Наличието на закопчани предпазни колани обаче не предотвратява нито
травмите, нито смъртността от тях.
Извод за това дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, според
експертът не може да бъде направен с категоричност, имайки предвид, че в
медицинската документация липсват описани т.нар. „контактни отпечатъци",
по кожата на гърдите и корема, характерни за автомобилен колан, което, обаче
не изключва възможността от медицинска гледна точка, пострадалият да е бил
с колан, тъй като подобни „контактни отпечатъци" от автомобилни колани се
получават много рядко, а освен това, през есенно-зимния сезон по-дебелите
дрехи играят роля на „защитна преграда" и още намаляват
възможността за поява на „контактни отпечатъци" от автомобилните
колани по кожата.
В подкрепа на становището на съда за липса на съпричиняване от страна
на пострадалия са и изводите на съдебната автотехническа експертиза, че при
наличие на ротация, каквато се е реализирала при удара на лекия автомобил
„БМВ“ в тилната част на полуремаркето, коланите не ограничават напречното
преместване на торса от тялото и крайниците. Освен това, следва да се има
предвид и установеното от вещото лице, че по делото има данни, че двете
въздушни възглавници (еърбеци) на автомобила „БМВ“ са задействани
(излезли вътре в купето), а обикновено, за да се задействат еърбеците от т.нар.
„пиро-патрон", автомобилният колан следва да бъде закопчан.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото не са събрани безспорни и
20
категорични доказателства, установяващи нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на ищеца, свързано с липса на обезопасяване
чрез поставен предпазен обезопасителен колан. В тежест на ответника е да
докаже твърдяното от него съпричиняване, изразяващо се в липса на
обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан от страна на
ищцата, за което, обаче, ответникът не ангажира доказателства.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 40 000,00 лв., която сума е съобразена със
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 26.03.2021г., когато минималната работна заплата в
страната е била 650,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
По предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди., Искът е основателен.
С исковата молба, ищецът И. Р. И. е предявил иск за заплащане на
обезщетение и за причинени имуществени вреди в размер на 3586,32 лв. за
закупуване на импланти във връзка с проведеното лечение. От приложената
на л.20 от делото фактура № *****/31.03.2021 г., издадена от УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ ЕАД – Плевен е видно, че И. Р. И. е заплатил сумата от
3586,32 лв. за медицинско изделие и медицински консумативи. Освен това,
вещото лице дава заключение, че от медицинска гледна точка извършването
на разходи за импланти, за които е представена фактура по делото е било
21
необходимо.
С оглед така представеното писмено доказателство, съдът намира, че
предявеният от И. Р. И. иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 3586,32 лв. във връзка с проведеното лечение
е основателен и следва да бъде уважен.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
на 28.04.2021 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 28.04.2021 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
22
КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1700, район „***“, бул. „*** ***“ № ***,
представлявано от С.А. – Изпълнителен директор и В.И. – Изпълнителен
директор да заплати на ищеца И. Р. И., ЕГН **********, от с. ***, обл. Враца,
ул. „***“ №*** сумата от 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в
резултат от настъпило ПТП на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №
BG/22/**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на Застрахователната претенция – 28.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 120 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на настъпило ПТП на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, район „***“,
бул. „*** ***“ № ***, представлявано от С.А. – Изпълнителен директор и В.И.
– Изпълнителен директор да заплати на ищеца И. Р. И., ЕГН **********, от с.
***, обл. Враца, ул. „***“ №*** сумата от 3586,32 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от настъпило ПТП
на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/22/**********, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК
********* следва да бъде осъден да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса
върху уважената част от предявения иск в размер на 1743,45 лв., както и
следва да бъде осъден да заплати в полза на Пл.ОС част от разноските за вещи
23
лица, направени от бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от
заплащането на такси и разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска в размер на 359,59 лв.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за един адвокат -адв.Н. М. от АК-
Плевен- пълномощник на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ в
размер на 4620,00 лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част на предявения иск и представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК от ответника /в размер на 1993,00 лв. – депозит
за вещи лица и адвокатско възнаграждение/, следва да бъде осъден на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът И. Р. И., ЕГН **********6 да заплати на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София,
ЕИК ********* направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 1328,67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, район „***“, бул. „***
***“ № ***, представлявано от С.А. – Изпълнителен директор и В.И. –
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. И., ЕГН **********, от с. ***,
обл. Враца, ул. „***“ №*** сумата от 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в
резултат от настъпило ПТП на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №
BG/22/**********, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на Застрахователната претенция – 28.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната сума от
120 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на настъпило ПТП на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по
24
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, район „***“, бул. „*** ***“
№ ***, представлявано от С.А. – Изпълнителен директор и В.И. –
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. И., ЕГН **********, от с. ***,
обл. Враца, ул. „***“ №*** сумата от 3586,32 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от настъпило ПТП
на 26.03.2021 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/22/**********, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. СОФИЯ, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената
част от предявения иск в размер на 1743,45, както и да заплати в полза на
Пл.ОС част от разноските за вещи лица в размер на 359,59 лв., направени от
бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и
разноски по делото, съразмерно с уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“АД–гр.СОФИЯ, ЕИК********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за един адвокат-на адв.Н. М. от АК-
Плевен- пълномощник на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ в
размер на 4620,00 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И. Р. И., ЕГН **********6
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.
София, ЕИК ********* направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 1328,67 лв., съобразно отхвърлената част на
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
25
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
26