№ 170
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 156/09.07.2020 г. по т. д. № 68/2019 г. Окръжен съд
Габрово е осъдил „Антал Комерс“ ЕООД и А. Р. М. да заплатят солидарно на
„Хелиос“ АД сумата от 10000 лв., представляваща част от главницата по
незаплатени фактури, подробно посочени, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на исковата молба – 14.08.2019 г. до
окончателното изплащане, както и е осъдил „Антал Комерс“ ЕООД да
заплати на „Хелиос“ АД сумата над 10000 лв. до 28910,66 лв., представляваща
останалата част от главницата по незаплатените фактури, подробно посочени,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
14.08.2019 г. до окончателното изплащане. „Антал Комерс“ ЕООД е осъден
да заплати на „Хелиос“ АД сумата от 847,61 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за всяко едно от вземанията, като предявените искове от
„Хелиос“ АД против А. Р. М. за сумата над 10000 лв. до 28910,66 лв. –
претендирана главница по посочените фактури и за сумата 847,61 лв. –
1
мораторна лихва за забава, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. Р.
М., като същото се обжалва само в частта, в която е осъдено физическото
лице М. да заплати солидарно с „Антал Комерс“ ЕООД сумата от 10000 лв.,
ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Въззивната жалба на „Антал Комерс“ ЕООД против
постановеното решение е върната с влязло в сила разпореждане №
260010/15.01.2021 г. по т.д. № 68/2019 г. на ГОС. В жалбата на А.М. са
наведени доводи за неправилност на обжалвания акт, като съдът според
жалбоподателя неправилно е разтълкувал договорките между страните
относно възникването на солидарност на страната на купувачите, като не е
отчел обстоятелството, че М. не е получавал престации от ищеца.
Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част,
като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „Хелиос“ АД
заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
2
Окръжен съд Габрово е сезиран с иск от „Хелиос“ АД против „Антал
Комерс“ ЕООД и А. Р. М. за солидарно заплащане на сумата 29789,27 лв., от
които главница в размер на 28910,66 лв., ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане и
мораторна лихва за забава в размер на 874,61 лв. Изложени са обстоятелства,
че между ищцовото дружество „Хелиос“ АД и длъжниците „Антал Комерс“
ЕООД и А. Р. М. е сключен договор от 01.02.2019 г. с предмет продажба на
автомобилни гуми и други автоаксесоари. Съгласно договора плащането на
доставената стока е следвало да бъде в срок до 10 дни след получаване на
стоките от купувачите „Антал Комерс“ ЕООД и А. Р. М., като отговорността
по изпълнението на договора от страна на купувачите е била солидарна. За
доставените стоки между страните са подписвани приемо – предавателни
протоколи, а продавачът е издавал на купувача фактури, подробно описани,
на обща стойност 28910,66 лв. С оглед уговорения срок за изпълнение
ищецът смята, че му се дължи и мораторна лихва за всяко отделно вземане,
считано от датата на уговорения падеж до датата на исковата молба. Общият
размер на мораторната лихва възлиза на 874,61 лв. Отношенията не са
уредени доброволно, поради което е заведен настоящият осъдителен иск за
солидарно заплащане на дължимите суми.
С отговора на исковата молба ответникът М. оспорва предявения иск.
Сочи, че по посочения договор липсва изпълнение, както по отношение на
него, така и по отношение на дружеството, тъй като в издадените фактури и
приемо – предавателни протоколи ответникът не фигурира като страна по
тези правоотношения, сумата по договора е в размер на 10000 лв., а сумите по
фактурите я надхвърлят. С оглед на това, изпълнението по фактурите е по
други договорености между ищеца и другия ответник, и не обвързва като
длъжник ответника М..
С обжалваното решение съдът е приел, че между страните е сключен
договор за продажба на разсрочено плащане на 01.02.2019 г., в изпълнение на
който продавачът е доставил стоки по изброените фактури, а купувачът е
приел същите. Доставките попадат в предмета на договора за доставка на
гуми и автоаксесоари, като ответниците не са доказали възражението си, че
стоките са доставени по друго търговско правоотношение между тях.
3
Фактурите са включени в дневниците за продажби на ищеца и в дневниците
за покупките на ответника, по тях не е налице плащане, поради което
ответното дружество дължи изцяло претендираната като цена сума, както и
мораторна лихва, считано за периода всеки един от падежите по фактурите до
исковата молба. По силата на сключения договор за ответника М. е
възникнала пасивна солидарна отговорност, но с оглед на това, че в договора
е уговорено, че ще се прехвърли стока на обща лимитирана стойност от 10000
лв., е прието, че ответникът М. отговаря солидарно до този размер на
задължението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Решението е предмет на въззивна проверка само в
тази част.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна: Между „Хелиос“ АД, като продавач, и „Антал Комерс“
ЕООД и А. Р. М., двете лица като купувачи, е сключен договор за продажба
на разсрочено плащане от 01.02.2019 г. По силата на този договор продавачът
прехвърля на купувача правото на собственост върху автомобилни гуми,
джанти или други автоаксесоари, на обща лимитирана стойност 10000 лв., с
включен ДДС, която купувачът се задължава да му заплати в сроковете,
уговорени в договора. Срокът на действие на договора е една година и влиза в
сила на 01.02.2019 г. Цената на стоките е съгласно действащата към момента
на доставката преференциална ценова листа на продавача, като съгласно чл.
3.4 от договора плащането се извършва от купувача в срок до 10 дни след
получаване на стоките от купувача при условията на стоков кредит по банков
път, на основание издадена от продавача данъчна фактура. Владението върху
стоките, предмет на договора, се предава от продавача на купувача, като се
оформят съответни разходно – оправдателни документи – чл. 4.2 от договора.
Съгласно чл. 6.3 от договора физическото лице – купувач се задължава
солидарно с дружеството – купувач да отговаря пред продавача за
изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от настоящия
договор – заплащането на дължимата цена, както и неустойки. По делото са
приложени шест приемо – предавателни протокола с доставчик „Хелиос“ АД
и получател „Антал Комерс“ ЕООД, подписани от А.М., като законен
представител на „Антал Комерс“ ЕООД и фактури, издадени въз основа на
тях. Фактурите са включени в дневника на продажбите при ищеца, както и в
4
двевниците за покупки при ответното дружество, видно от приложената
информация от ТД на НАП. По една от фактурата ищецът сочи частично
плащане.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Между ищецът и двамата ответници е сключен договор за продажба
от 01.02.2019 г., в който са уговорени съществените условия по продажбата –
вида стоки, начина на определяне на цената, на доставка, както и сроковете и
начина на плащане. В изпълнение на този договор ищецът е извършил
доставка на стоките, съобразно условията по договора – съставени са приемо
- предавателни протоколи, подписани от получателя А.М., като представител
на „Антал Комерс“ ООД, както и данъчни фактури. С оглед на това, за
ответника „Антал Комерс“ ЕООД възниква насрещното задължение за
заплати цената /чл. 327, ал. 1 ТЗ/, съобразно уговореното, в каквато насока е и
постановеното решение, влязло в сила в тази част. В сключения договор за
продажба изрично е предвидено, че физическото лице купувач се задължава
солидарно с дружеството купувач да отговаря пред продавача за
изпълнението на всички задължения спрямо него, включително и
заплащането на дължимата цена. Съгласно чл. 121 ЗЗД освен в определените
от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква
само когато е уговорена. В конкретния случай уговорката за солидарна
отговорност между длъжниците купувачи е ясно, категорично и
недвусмислено предвидена – купувачите са се задължили солидарно към
продавача за цената на доставените стоки. При солидарната отговорност,
съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. В този смисъл изводът
на първостепенния съд, че ответникът М. следва да отговаря солидарно с
ответника „Антал Комерс“ ЕООД до приетия размер от 10000 лв. се явява
съответен на постигнатите договорки и на материалния закон. Възраженията
във въззивната жалба, че отговорността на физическото лице М. не следва да
се ангажира, тъй като той не е получавал престация от ищеца, се явяват
неоснователни. Доставената стока е получена от дружеството купувач, за
него възниква задължението за заплащане на дължимата цена и съобразно
уговорката в чл. 6.3 от договора от 01.02.2019 г. за физическото лице купувач
5
възниква задължението за същата престация към кредитора, с оглед на това,
че договорената пасивна солидарност е вид лично обезпечение и
възникването на задължението не е обвързано от престирането на кредитора и
към солидарния длъжник. Върху посочената от първостепенния съд сума се
дължи законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба, която се
счита и за покана за изпълнение към солидарния длъжник, в каквато насока е
и постановеното решение.
С оглед на това предявеният иск срещу А.М. за солидарно му
осъждане наред с „Антал Комерс“ ЕООД да заплати на „Хелиос“ АД сумата
от 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи. До същите правни изводи е достигнал и
първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на постановеното
решение в обжалваната част.
При този изход на делото ответникът по жалба има право на разноски
за въззивното производство, но такива не е доказано да са направени,
съответно не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156/09.07.2020 г., постановено по т.д.
№ 68/2019 г. на Окръжен съд Габрово, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6