РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Стара Загора, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20215500501433 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Й.
от ***, против решение № 260362/21.04.2021 г., постановено по гр.д.№
4223/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е
уважен предявеният от В. М. М. от *** срещу въззивницата установителен
иск по чл.23, ал.1 от СК и е признато, че същият е собственик по силата на
частична трансформация на лични средства на 8 303 750/8 600 000 ид.части от
недвижим имот – жилище, нахоящо се в *** .
Първоинстанционното решение в тази му част се обжалва като частично
недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Излага се оплакване, че решението е недопустимо в частта му, в която
съдът е уважил иска за 296 500/8 600 000 ид.части поради постановяването му
за тази част свръх петитум, предвид че е било установено вложените от В. М.
М. лични средства да са били в размер, съответстващ на 8 007 500/8 600 000
ид.части, а останалите 296 250/8 600 000 ид.части представлявали
припадащата му се част от прекратената СИО.
1
Претендира се обезсилване на обжалваното решение в тази му част и
съответно прекратяване на производството, както и присъждането на
разноски.
Досежно неправилността на обжалваното решение се излагат
оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото и допускане на
поисканите от страната гласни доказателства, като не е докладвал изложеното
в отговора на исковата молба от Д. Д. Й. възражение, че имотът е бил
придобит за по-висока от посочената в нотариалния акт цена, а именно
14 600 000 лв., и съответно не е допуснал и събрал поисканите от нея за
установяване на твърденията й гласни доказателства – свидетелски показания.
Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушения на
процесуалния закон и на материалния закон, като е разместил
доказателствената тежест между страните и е не е зачел законоустановената
презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи.
Относно необосноваността на решението се излагат оплаквания, че
поради допуснатите процесуални нарушения и нарушението на материалния
закон, както и поради извършен непълен и неправилен доказателствен анализ,
съдът е направил неправилни фактически и правни изводи.
Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и
постановяването на ново решение, с което предявеният от В. М. М. срещу
въззивницата иск да бъде отхвърлен изцяло, като й бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия В. М.
М., чрез адв.Г.М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част е правилно, т.к. съответства на материалния закон и е обосновано, а
при постановяването му не са били допуснати твърдените във въззивната
жалба процесуални нарушения. Сочи се, че поисканите от въззивницата –
ответница гласни доказателства за установяване на продажна цена по
сделката, различна от посочената в нотариалния акт, са недопустими на
основание чл.165, ал.2 от ГПК поради липсата на начало на писмено
доказателство. Докладът на делото не бил непълен и не е била разменена
доказателствената тежест между страните, т.к. същата била правилно
разпределена с оглед на подлежащите на доказване от всеки от страните
факти. Фактическите изводи на съда били правилни, т.к. били съответни на
всички събрани относими доказателства, обсъдени в тяхната пълнота, а
формираните въз основа на тях правни изводи били съответни на
материалния закон. Възразява, че направеното с отговора на исковата молба
от Д. Д. Й. възражение относно придобивната цена на имота не е конкретно,
доколкото не се сочи кога й е била дарена от нейните родители сумата от
2
6 000 000 лв., които твърди да са били вложени при покупката на имота.
Сочи, че възражението на ответницата за произхода на средствата, послужили
за закупуване на имота, са останали недоказани.
Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
частично обезсилване на обжалваното решение, респ. неговата отмяна изцяло,
както и присъждането на сторените по делото разноски.
Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от
пълномощник.адвокат, чрез когото оспорва първоинстанционното решение и
пледира за потвърждаване на обжалваното решение и претендира
присъждането на разноските по делото.
Старозагорският окръжен съд, след съвкупен анализ на твърденията и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, тъй като е подадена в предвидения срок
за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. М.
срещу Д. Д. Й., с която е предявен установителен иск по чл.23, ал.1 от
Семейния кодекс (СК) за признаването му за собственик по силата на пълна
трансформация на лични средства на следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор с №
68850.501.9977.1.46/ шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин седемдесет и седем, точка,
едно,точка, четиридесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД- 18-1/07.01.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.501.9977 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин
седемдесет и седем), с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), целият с площ 63,38 кв.м. (шестдесет и три цяло и тридесет
осем стотни квадратни метра), заедно с прилежаща част: избено помещение
№ 6 (шест), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68850.501.9977.1.47, под обекта - 68850.501.9977.1.43, 68850.501.9977.1.44 и
над обекта - 68850.501.9977.1.50, 68850.501.9977.1.49, който недвижим имот
3
по документ за собственост представлявал: АПАРТАМЕНТ, находящ се в
***, намиращ се в жилищна сграда- блок построен върху държавна земя,
състоящ се от : спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и два балкона,
със застроена площ 63.38 кв.м. / шестдесет и три цяло и тридесет и осем
стотни кв.м./ при граници на същия: изток-двор, запад- стълбище, и ап. 47,
север- улица, юг- ап. №47 и двор, с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ под №6/ шест/ при граници на същото: изток- мазе № 5,
запад-коридор, север-коридор, юг-мазе № 7, заедно с 1,415 %/ едно цяло и
четиристотин и петнадесет процента/ идеални части върху мястото, съгласно
НА №123, том I, per. № 476, дело № 141 от 1998 г.
Ищецът е изложил твърдения, че на 06.04.1996 г. е сключил граждански
брак и са били съпрузи до 10.07.2002 г., когато с влязло в сила решение №
66/31.05.2001 г., постановено по гр.д.№ 2919/2001 г. по описа на
старозагорския районен съд бракът им е бил прекратен чрез развод. Твърди,
че на 22.10.1998 г. по силата на договор за покупко-продажба бившите
съпрузи са придобили през време на брака си процесният недвижим имот на
цена от 8 600 000 лв. (неденоминирани), представляващи левовата
равностойност на 5241 щатски долара. Твърди, че покупната цена на имота е
била заплатена изцяло с негови средства, т.к. на 09.10.1998 г. е продал друг
недвижим имот, представляващ негово лично имущество за сумата от
8 007 500 лв. (неденоминирани), представляващи левовата равностойност на
5009 щатски долара, която е вложил за покупката на процесния имот.
Отчужденият имот – лична собственост твърди да е получил в замяна на
дарен от неговата баба недвижим имот, като при замяната е получил и
доплащане от 33 000 лв., част от които също вложил при закупуването на
процесното жилище.
С отговорът на исковата молба ответницата е оспорила иска като е
навела възражения, че процесният имот е бил придобит със семейни и лично
нейни средства, дарени от родителите й. В тази връзка твърди, че имотът е
бил закупен на действителна цена от 14 600 000 лв. (неденоминирани), от
която отразената в нотариалният акт цена от 8 600 000 лв. (неденоминирани)
е била заплатена със семейни средства на двамата съпрузи, а сумата от
6 000 000 лв. (неденоминирани) е била заплатена с дарени й от нейните
родители средства.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е уважил
частично иска, като е признал В. М. М. за собственик на 8 303 750/8 600 000
ид.части от процесния недвижим имот поради частична трансформация на
лични средства, а именно 8 007 500 лв. представляващи стойността на цената
на отчуждения преди това имот-лично имущество на ищеца, а за квотата от
296 250/8 600 000 ид.части е приел, че представляват половината от
трансформираната при прекратяването на брака в обикновена съсобственост
съпружеска имуществена общност.
4
Така постановеното от първоинстанционният съд решение се преценява
от въззивния съд за валидно и допустимо, но за частично неправилно.
На първо място предявеният от В. М. М. срещу Д. Д. Й. е допустим,
макар и да е бил предявен срещу несобственик, т.к. исковата молба е била
вписана по имотна партида № 205572 с вх.рег.№ 10637/10.11.2020 г., акт №
257, т.V, рег.№ 10574/2020 г., а видно от представения с отговора на исковата
молба н.а.№ 6, т.ІІІ, рег.№ 6576, дело № 295/10.11.2020 г., с който Д. Д. Й. е
отчуждила с договор за дарение имота в полза на сина си П.В. М., е бил
вписан по имотна партида № 205572 с вх.рег.№ 10616/10.11.2020 г., акт №
164, т.ХХХІ, рег.№ 5739/2020 г., т.е. след вписването на нотариалният акт,
обективиращ договорът за дарение.
В случая, макар и приобретателят на имота П.В. М. да не е страна в
производството по делото, въззивният съд, ръководен от указанията за
приложението на закона, дадени в т.3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, счита, че за В. М. М. е налице правен интерес от
предявяване на специалният установителен иск за собственост по чл.23, ал.1
от СК срещу Д. Д. Й., която се е разпоредила със спорния имот преди
завеждането на исковата молба.
Постановеното първоинстанционно решение е допустимо, т.к. с него
сезираният съд се е произнесъл по предявеният иск, в рамките на търсената
от ищеца защита. В този смисъл оплакването във въззивната жалба за
частична недопустимост на обжалваното решение е неоснователно, т.к. не е
налице произнасяне на съда „свръхпетитум“, доколкото е бил сезиран с
искане да признае ищецът изцяло за едноличен собственик на имота на
основание трансформация на лични средства, а самият иск е бил уважен
частично.
Обжалваното първоинстанционно решение се преценява за частично
неправилно по следните съображения:
Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите
обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Безспорно установено е, че страните са бивши съпрузи, които са били в
брак за периода между 06.04.1996 г. и 10.07.2002 г. От събраните
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит
чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.1998 г., по който и
двамата съпрузи са били купувачи, за сумата от 8 600 000 лв.
(неденоминирани), която е посочена като изцяло заплатена от тях на
продавача. Установява се също така, че на 09.10.1998 г. В. М. М. е продал
свой недвижим имот за сумата от 8 007 500 лв. (неденоминирани), а този
отчужден имот е придобил в резултат на сключен на 23.02.1995 г. договор за
5
замяна, по силата на който е отстъпил на заменителя свой недвижим имот в
***, който е придобил по силата на договор за дарение, сключен на 13.03.1985
г. със своята баба Н.С.С. и своя баща М.С. М.. При замяната за уравнение на
престациите е получил и сумата от 33 000 лв. От представеното от МВР – с-р
Пътна полиция Стара Загора е установено, че МПС лек автомобил Шкода
105L е било собственост на В. М. М. за периода от 08.02.1996 г. до 07.08.2008
г., а от трудовата му книжка е установено, че за периода от 01.02.1994 г. до
31.12.1999 г. постоянно е работил по трудови правоотношения, като за
периода от 01.07.1998 г. до 31.12.1999 г. е работил като бояджия във „В.“
ООД, с основни месечни възнаграждения съответно от 60 000 лв.
(неденоминирани), 61 000 лв. (неденоминирани) и 67 лв. (деноминирани).
От показанията на разпитаните по почин на ищеца (сега въззиваем)
свидетели Д.К.К. и Б.Д.К., които въззивният съд кредитира като житейски
логични, незаинтересовани и непротиворечиви, се установява, че са
дългогодишни приятели с В. М. М. и са присъствали при сключването на
договора за покупко-продажба на 22.10.1998 г. Свидетeлите установяват
обстоятелствата, че цената на процесното жилище е била заплатена с
получената десетина дни преди това от В. М. М. продажна цена на негово по-
малко жилище, находящо се в *** и малко други лични средства, като е била
заплатена в брой в български левове, след като са били обменени около 5 000
щатски долара.
Въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели, като
непротиворечиви, въпреки съдържащите се малки противоречия в
показанията на двамата свидетели относно обстоятелствата кои лица са
присъствали при нотариуса при сключване на сделката, но отдава това
противоречие на значителната отдалеченост на тези факти от обективната
действителност във времето от момента на депозиране на свидетелските
показания, поради което ги приема за незначителни.
От показанията на разпитаните по почин на Д. Д. Й. свидетели Р.И.Г. и
И.М.П. се установява, че първата е дългогодишна нейна приятелка, а втората
и е роднина. Свидетелките също установяват обстоятелствата, че преди
закупуването на процесното жилище страните по делото са живели, заедно с
две деца, в по-малко жилище в ***, което е било лична собственост на В. М.
М. и е било продадено от него по времето, когато е било закупено процесното
жилище. Съпрузите са имали желание да закупят по-голямо жилище, поради
което спестявали средства, т.к. получавали помощ в натура за издръжката на
домакинството си от родителите на Д. Д. Й., които живеели на село, където се
занимавали със селско-стопански дейности, от които печелели добре. Във
връзка със закупуването на по-голямо жилище родителите на Д. Д. Й. й
подарили 6 000 000 лв. (неденоминирани), на предаването на които и двете
свидетелки твърдят да са присъствали. Скоро след това страните закупили
процесното жилище за цена от около 14 500 000 – 14 600 000 лв.
6
(неденоминирани), като свидетелката Р.И.Г. присъствала и когато била
сключвана сделката при нотариуса и видяла броенето на покупната цена,
докато страните чакали в коридора, за да влязат при нотариуса за
изповядването на сделката. Според свидетелката приятели на В. М. М. не са
присъствали при сключването на договора.
Въззивният съд кредитира частично показанията на тези свидетелки,
като досежно платената от купувачите цена ги намира за недопустими, т.к.
свидетелски показания за установяване на различна от посочената в
нотариалния акт продажна цена са недопустими, защото Д. Д. Й. е била
страната (купувач) по договора за покупко-продажба, и нотариалният акт е
бил подписан от нея. Актът представлява официален документ, чието
съдържание съгласно чл.580 т.4 от ГПК включва волеизявленията на страните
по сделката, в случая за договор за покупко-продажба, чийто пък съществен
елемент е продажната цена. Предвид това по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК
допустимостта на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието
на официалния документ се предпоставя от наличието на изходящо от
другата страна писмено доказателство или пък удостоверяващо нейно
изявление пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно. В конкретния случай Д. Д. Й. не е представила
надлежно начало на писмено доказателство, което да прави вероятно
твърдението й, че реалната уговорена между страните по договора за
покупко-продажба цена е била различна от заявената пред нотариуса и
удостоверена в нотариалния акт, въпреки разпределената й доказателствена
тежест в тази насока с доклада по делото, поради което и свидетелските
показания за установяването на този факт са недопустими.
Налице е съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана по
реда на чл.290 от ГПК (например решение № 86/04.07.2018 г. по гр.д.№
2862/2017 г. на ІІ –ро г.о. на ВКС), съобразно която фактите в какъв размер е
действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е
заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания, т.к. с иска по чл.23 от СК се цели
установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени
лични на единия съпруг средства. Доколкото спорът се развива между
съпрузите, респ. бившите съпрузи, които или единия от тях, са участвали в
сделката като приобретатели, следва да се отчете, че нормите на СК са
специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само
имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения.
Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да
подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито
могат да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е
бездялова. Тази практика обаче е формирана при тълкуване на въпроса имат
ли характеристиката на официален удостоверителен документ и изявленията
на страните по договора относно получаването на цената, поради което
7
настоящият въззивен състав намира, че е неприложима в конкретния случай.
Безспорно утвърдено в теорията и съдебната практика е разбирането, че
нотариалният акт за представлява официален удостоверителен документ,
материализиращ удостоверителните изявления на нотариалният орган. В тази
връзка следва да се приеме съгласно чл.580 т.4 от ГПК, че същият се ползва с
материална удостоверителна сила относно съдържанието на акт, т.е.
сключената пред нотариуса сделка. Цената на вещта съгласно чл.183, ал.1 от
закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представлява съществен елемент
на договора. С оглед на това по смисъла на чл.580 т.4 от ГПК при договор за
покупко-продажба на недвижим имот нотариалният акт има материална
доказателствена сила досежно всички съществени елементи на договора –
страни, предмет и цена. Ето защо следва да се приеме, че когато и двамата
съпрузи са участвали като купувачи по договора за покупко-продажба, за да
могат да опровергават съдържанието на нотариалният акт по отношение на
посочената в него цена на вещта, следва да разполагат с начало на писмено
доказателство. В този случай обратното писмо следва да бъде издадено от
насрещната страна по договора – продавача, а не следва двамата съпрузи да
си разменят помежду си обратни писма, установяващи действителната цена
на придобиваният имот.
Въззивният съд не кредитира като достоверни и показанията на
свидетелката Р.И.Г. в частта им относно твърденията й, че приятели на В. М.
М. не са присъствали на сключването на договора за покупко-продажба, т.к.
противоречат на показанията на свидетелите К. и К., в частност на най-
достоверните показания на свидетелката К., която сочи, че освен тях, на
сделката са присъствали страните и други приятели на Д. Д. Й..
С оглед на така обсъдените доказателства Старозагорският окръжен съд
намира, че предявеният от В. М. М. иск по чл.23, ал.1 от СК е частично
основателен до размера на 8 007 500/8 600 000 ид.части, до който размер е
налице доказана при условията на пълно и главно доказване трансформация
на лични средства при придобиването на процесното жилище от съпрузите.
Съвкупният анализ на доказателствата несъмнено установява, че В. М. М. е
притежавал жилище в ***, което макар и семейното жилище на бившите
съпрузи, е било негова лична собственост, което той е продал в началото на
месец октомври 1998 г. за сума от около 5 000 щатски долара, която
впоследствие е вложил в левовата й равностойност при закупуването на
22.10.1998 г. на процесното жилище. За разликата до пълната покупна цена от
8 600 000 лв. ( неденоминирани) не са събрани доказателства, които да
установяват влагането на лично на В. М. М. имущество.
Като неоснователни въззивният съд намира оплакванията във
въззивната жалба, касаещи твърдяната неправилност на обжалваното
решение. Оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото и допускане на
8
поисканите от страната гласни доказателства, като не е докладвал изложеното
в отговора на исковата молба от Д. Д. Й. възражение, че имотът е бил
придобит за по-висока от посочената в нотариалния акт цена, а именно
14 600 000лв. (неденоминирани), и съответно не е допуснал и събрал
поисканите от нея за установяване на твърденията й гласни доказателства –
свидетелски показания е неоснователно, т.к. извършеният от
първоинстанционният съд доклад отговаря на изискванията на чл.146, ал.1 от
ГПК, а поисканите от въззивницата гласни доказателства са били събрани, но
не са били кредитирани за посочените обстоятелства при формиране на
фактическите изводи на Старозагорския районен съд, което от своя страна се
споделя и от настоящият въззивен състав по посочените по-горе в мотивите
съображения. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е
допуснал и нарушения на процесуалния закон и на материалния закон, като е
разместил доказателствената тежест между страните и е не е зачел
законоустановената презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи, т.к.
доказателствената тежест е била разпределена правилно и в съответствие със
закона от Старозагорския районен съд, а законоустановената презумпция за
съвместен принос на двамата съпрузи е била приета за надлежно оборена
посредством събраните по делото доказателства, което от своя страна се
споделя и от настоящият въззивен състав.
Частично неоснователно е и оплакването, че поради допуснатите
процесуални нарушения и нарушението на материалния закон, както и поради
извършен непълен и неправилен доказателствен анализ, съдът е направил
неправилни фактически и правни изводи. Първоинстанционният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушение и е извършил пълен и
правилен анализ на събраните доказателства, поради което е извел
обосновани и правилни фактически изводи и правни изводи относно
наличието на трансформация на лични на В. М. М. средства при
придобиването на процесния недвижим имот до размера на 8 007 500 лв.
(неденоминирани), съответстващи на квота от 8 007 500/8 600 000 ид.части от
правото на собственост върху имота.
От страна на първоинстанционния съд е допуснато нарушение на
материалния закон при признаването на трансформация на лични средства за
квотата от 296 500/8 600 000 ид.части, която представлява припадащата се на
В. М. М. квота превърналата се в обикновена съсобственост между съпрузите
в резултат на прекратяването на брака съпружеска имуществена общност.
Това е така, т.к. предмет на делото е специалният установителен иск по
чл.23, ал.1 от СК с основание признаване на правото на собственост по силата
на трансформация на лични средства, а не типичният положителен
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, при който за ищеца
могат да са налице няколко различни придобивни основания за различните
проценти от правото му на собственост.
9
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено частично като
неправилно за частта му, в която В. М. М. е признат за собственик на
296 500/8 600 000 ид.части от правото на собственост върху процесният
недвижим имот по силата на частична трансформация на лични средства и да
се постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен в тази му част.
В останалата му обжалвана част решението на Старозагорският районен
съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Относно разноските:
При този изход на делото всяка от страните има право на разноски по
съразмерност на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
С оглед на представените доказателства за платена държавна такса за
въззивно обжалване от 156,40 лв. и на адвокатско възнаграждение от 500,00
лв., в полза на въззивницата Д. Д. Й. следва да се присъдят разноски по
съразмерност във въззивната инстанция по съразмерност на отхвърлената
част от иска в размер на 24,31 лв. (двадесет и четири лева и тридесет и една
стотинки).
В полза на адв. Г.Н. Г. – М. –пълномощник на въззиваемия В. М. М.,
следва да се определи на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение, което насрещната страна Д. Д. Й. следва да бъде
осъдена да й заплати, т.к. е осъществила безплатно процесуално
представителство на довереника си във въззивното производство.
С оглед цената на иска от 32 398,60 лв., съгласно представеното по
делото удостоверение за данъчна оценка, и обжалваемия интерес във
въззивното производство съответстващ на 31 282,54 лв., на основание чл.7,
ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в настоящата й редакция, минималното
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
е в размер на 1 468,48 лв.
Съразмерната на уважената част от иска част от това възнаграждение,
което Д. Д. Й. следва да бъде осъдена да заплати на адв. Г.Н. Г. – М. е в
размер на 1 367,31 лв. ( хиляда триста шестдесет и седем лева и тридесет и
една стотинки).
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 предл.ІІІ - то
от ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260362/21.04.2021 г., постановено по гр.д.№
4223/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която на
10
основание чл.23, ал.2 от СК е признато по отношение на Д. Д. Й., ЕГН –
**********, с адрес ***, че В. М. М., ЕГН – **********, с адрес ***, е
собственик на основание частична трансформация на лично имущество на 296
500/8 600 000 ид.части от правото на собственост върху следния недвижим
имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор с
№ 68850.501.9977.1.46/ шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин седемдесет и седем,
точка, едно,точка, четиридесет и шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-1/07.01.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.501.9977 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди
деветстотин седемдесет и седем), с предназначение: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 (едно), целият с площ 63,38 кв.м. (шестдесет и три
цяло и тридесет осем стотни квадратни метра), заедно с прилежаща част:
избено помещение № 6 (шест), при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 68850.501.9977.1.47, под обекта - 68850.501.9977.1.43,
68850.501.9977.1.44 и над обекта - 68850.501.9977.1.50, 68850.501.9977.1.49,
който недвижим имот по документ за собственост представлявал:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, намиращ се в жилищна сграда- блок
построен върху държавна земя, състоящ се от : спалня, дневна, кухня, баня с
тоалетна, антре и два балкона, със застроена площ 63.38 кв.м. / шестдесет и
три цяло и тридесет и осем стотни кв.м./ при граници на същия: изток-двор,
запад- стълбище, и ап. 47, север- улица, юг- ап. №47 и двор, с
принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ под №6/ шест/ при граници на
същото: изток- мазе № 5, запад-коридор, север-коридор, юг-мазе № 7, заедно
с 1,415 %/ едно цяло и четиристотин и петнадесет процента/ идеални части
върху мястото, съгласно НА №123, том I, per. № 476, дело № 141 от 1998 г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. М. М., ЕГН – **********, с адрес ***
срещу Д. Д. Й., ЕГН – **********, с адрес *** иск с правно основание по
чл.23 от СК за признаването му на основание трансформация на лично
имущество за собственик на 296 500/8 600 000 ид.части от правото на
собственост върху следния недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор с №
68850.501.9977.1.46/ шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин седемдесет и седем, точка,
едно,точка, четиридесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД- 18-1/07.01.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.501.9977 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин
седемдесет и седем), с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), целият с площ 63,38 кв.м. (шестдесет и три цяло и тридесет
11
осем стотни квадратни метра), заедно с прилежаща част: избено помещение
№ 6 (шест), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68850.501.9977.1.47, под обекта - 68850.501.9977.1.43, 68850.501.9977.1.44 и
над обекта - 68850.501.9977.1.50, 68850.501.9977.1.49, който недвижим имот
по документ за собственост представлявал: АПАРТАМЕНТ, находящ се в
***, намиращ се в жилищна сграда- блок построен върху държавна земя,
състоящ се от : спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и два балкона,
със застроена площ 63.38 кв.м. / шестдесет и три цяло и тридесет и осем
стотни кв.м./ при граници на същия: изток-двор, запад- стълбище, и ап. 47,
север- улица, юг- ап. №47 и двор, с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ под №6/ шест/ при граници на същото: изток- мазе № 5,
запад-коридор, север-коридор, юг-мазе № 7, заедно с 1,415 %/ едно цяло и
четиристотин и петнадесет процента/ идеални части върху мястото, съгласно
НА №123, том I, per. № 476, дело № 141 от 1998 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260362/21.04.2021 г., постановено по
гр.д.№ 4223/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в
която на основание чл.23, ал.2 от СК е признато по отношение на Д. Д. Й.,
ЕГН – **********, с адрес ***, че В. М. М., ЕГН – **********, с адрес ***, е
собственик на основание частична трансформация на лично имущество на 8
007 500/8 600 000 ид.части от правото на собственост върху следния
недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор с № 68850.501.9977.1.46/ шестдесет и осем хиляди осемстотин
и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин
седемдесет и седем, точка, едно,точка, четиридесет и шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-
1/07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***,
намиращ се в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.501.9977 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин
седемдесет и седем), с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), целият с площ 63,38 кв.м. (шестдесет и три цяло и тридесет
осем стотни квадратни метра), заедно с прилежаща част: избено помещение
№ 6 (шест), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68850.501.9977.1.47, под обекта - 68850.501.9977.1.43, 68850.501.9977.1.44 и
над обекта - 68850.501.9977.1.50, 68850.501.9977.1.49, който недвижим имот
по документ за собственост представлявал: АПАРТАМЕНТ, находящ се в
***, намиращ се в жилищна сграда- блок построен върху държавна земя,
състоящ се от : спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и два балкона,
със застроена площ 63.38 кв.м. / шестдесет и три цяло и тридесет и осем
стотни кв.м./ при граници на същия: изток-двор, запад- стълбище, и ап. 47,
север- улица, юг- ап. №47 и двор, с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ под №6/ шест/ при граници на същото: изток- мазе № 5,
запад-коридор, север-коридор, юг-мазе № 7, заедно с 1,415 %/ едно цяло и
четиристотин и петнадесет процента/ идеални части върху мястото, съгласно
12
НА №123, том I, per. № 476, дело № 141 от 1998 г.
В останалата му част решение № 260362/21.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 4223/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. М. М., ЕГН –
**********, с адрес *** да заплати на Д. Д. Й., ЕГН – **********, с адрес ***
сумата от 24,31 лв. (двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки),
представляваща полагащата се по съразмерност на отхвърлената част от иска
част от направените във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и
чл.78, ал.1 от ГПК Д. Д. Й., ЕГН – **********, с адрес *** да заплати на адв.
Г.Н. Г. – М. от Адвокатска колегия – Стара Загора сумата от 1 367,31 лв. (
хиляда триста шестдесет и седем лева и тридесет и една стотинки),
представляваща полагащата се по съразмерност на уважената част от иска
част от определеното по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за
оказаното безплатно процесуално представителство на въззиваемия В. М. М.
във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13