Р Е
Ш Е Н
И Е № 260129
гр.Кюстендил, 30.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ
ТАНЕВА
при
участието на секретаря:Л.Н.
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
в.гр.д.№
26/2021 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
П.Р.К., ЕГН **********,***
чрез процесуалния си представител адв. В.З., обжалва Решение №
260129/26.11.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2125 по
описа за 2019 г. на същия съд в частта, с която е осъден да заплати на С.Н.К.
сумата в размер на 287, 00 лева, представляваща обезщетение за вреда за
разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата
молба в съда до окончателното й изплащане; сумата в размер на 4 000 лева,
представляваща обезщетение за вреда от
изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и
отворена голяма цепнатина между камъните, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й
изплащане и сумата в размер на 197,50 лева,
представляваща обезщетение за вреда за
свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00
метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до
носещата стена на жилищната сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в
с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „***” № 14, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
Във въззивната
жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната част,
поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се твърди, че липсват
доказателства относно приети в мотивите на решението изводи на съда, касаещи
наличието на облигационна връзка между страните. Сочи се, че по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че между страните е налице съглашение
по силата на което П. К. се е съгласил
да извърши възложени му от ищцата конкретни действия по договор за поръчка.
Заявява се, че са неубедителни и непоследователни мотивите на съда относно
причинно- следствената връзка между твърдяното неизпълнение от страна на
въззивника на конкретно възложени му правни действия, които ищцата е възложила
по силата на договор за поръчка. В тази връзка в мотивите на решението липсва
анализ на доказателствата, които биха могли да установят пряка причинна връзка
между неизпълнението на конкретното задължение на въззивника и преките вреди,
както и че районен съд е игнолирал аргументите на въззивника, че ищцата като
собственик на имота не е положила грижата на добър стопанин, тъй като не е
изготвила инвестационен проект. Заявява се, че по делото не са установени преки
вреди, настъпили в патримониума на ищцата, както и че решението на районен съд
не е съобразено със съдебната практика. Иска се отмяна на решението на Дупнишки
районен съд в обжалваната му част и отхвърляне на предявения от С.Н.К. иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорват
твърденията във въззивната жалба и искането е за оставянето й без уважение.
Адвокат К.П. А.
от АК – Пловдив, като пълномощник на П.Р.К. обжалва също Решение №
260129/26.11.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2125 по
описа за 2019 г. на същия съд в уважената част.
С въззивната
жалба се релевират доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй
като е постановено по нередовна искова молба. Изложени са съображения и за
неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че ищцата
не е доказала вида на възложената от ответника работа, както и че фактическите
изводи на съда относно наличие на облигационна връзка са в несъответствие със
събрания по делото доказателствен материал. Заявява се, че уважената част от
цената на иска по претендираните от ицщата вреди почиват на заключението на
вещото лице, което е оспорено от ответника като необосновано, като в тази
връзка са изложени подробни съображения. Иска се обезсилване на решението в
обжалваната част и прекратяване на производството поради недопустимост на
исковата молба. Алтернативно, в случай, че исковата молба се приеме за
допустима, се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска
изцяло.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорват
твърденията във въззивната жалба и искането е за оставянето й без уважение.
Въззивният съд е счел, че исковата молба
е нередовна и с определение от 17.03.2021 г., постановено по настоящото
дело я е оставил без движение като е дал
конкретни указания на ищцата.
С молба вх. № 262 654/02.04.2021 г.
ищцата е изпълнила дадените й указания.
Препис от уточнителната молба е връчена
на процесуалния представител на ответника, който е депозирал отговор вх.№
263808/13.05.2021 г., в който отново е възразил по отношение на редовността на
исковата молба, както е изразил становище по основателността на иска.
Настоящият
съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата,
както и събраните по делото доказателства и след като ги преценени при
условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като
е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите
на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна е установено
следното :
От нотариален акт № 61, том II, рег.
№ 2397, дело № 219 от 04.10.2013г. се установява, че ищцата е собственик на ½
идеална част от поземлен имот пл. № 534, за който е отреден парцел първи,
попадащ в квартал 19 по плана на с. Блажиево, общ. Бобошево, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда и гараж. Представен е Констативен
протокол №6/15.05.2019 г. на ОА- Бобошево, с който се удостоверява извършването
на проверка относно строеж „Масивна жилищна сграда“, находяща се в имота на
ищцата.
От заключението по назначената съдебно –
техническа експертиза, изготвено от вещото лице Е.Т. се установява, че размерът
на претендираните щети са: за поправка на тераса- 287 лв.; пропукване и
пропадане на носеща стена- 8 000 лв.;
възстановяване на първоначалния вид на терена пред банята- 395 лв..
Ищцата по реда на чл. 176 ГПК е заявила,
че на П.К. възложила да изготви проект и да направи ремонт, защото той й казал,
че има строителна фирма. Разрешение от Община Бобошево не е искала, не е знаела
дали трябва да иска и не е получавала. Не е знаела, че лицето П.К. няма
правоспособност да извършва този ремонт.
По делото са разпитани свидетели. Свид. Й.К.сочи,
че е участвал в ремонта на къщата на ищцата през 2016 година, който продължил
към година и половина. Заявява, че за възнаграждението за труд се договарял
лично със С. по телефона, тъй като тя била в Америка. Твърди, че къщата била в
окаяно състояние - всичко било напукано, тъй като над къщата имало свлачище от години. Според свидетеля, ответникът не е участвал в
строителството, имало договорка да постави ламината. Сочи, че К. му давал
парите, както и че той го извикал да работи като майстор, а когато нещо се
свършело, идвал П. да провери как вървят нещата.
В показанията си пред районен съд
свидетелят В.С.,*** сочи, че ищцата започнала да прави ремонт преди година и
половина - две в къщата си. Виждал, че се свалят материали за ремонт от П. и от
неговите хора, които работели там. Познавал един от тях- В.И., който му казал,
че П. го е викнал. В двора на къщата работел и К.К., който му казал, че П. го е пратил. През
2007 г. св. С. правил ремонт в къщата на
втория етаж - боядисване, освежаване, от 2007 година до 2018 – 2019 година имал
непосредствени впечатления от къщата, преди ремонта, който се започнал на
приземния етаж, къщата нямала пукнатини. Според свидетеля на мястото, където се
намира къщата, няма свлачище, възможно е напукване на стена да се получи от
изкопана дупка, ако е подкопана основата. Дупката в случая не е в центъра на стаята, а е до
една от стените, пукнатина има в стената, терасата, която е непосредствено
отвън, е цялата напукана на втория етаж.
Свид. С. е преразпитан пред окръжен
съд. Твърди, че лично от В.И. с когото са съседи, разбрал, че ответникът го е
викнал да направи банята в сутеренния
етаж. От свид. К. и ищцата разбрал, че в бидона, поставен в дупката в коридора
пред банята на сутеренния етаж щели да се събират отпадъчните води от банята,
тоалетната и от мивки, като на каменната стена виждал пукнатината. На парапет е
монтиран навес, който е вързан с шпилки, които се виждат от вътрешната страна
на терасата. Доколкото знае ремонтът се ръководел от ответника, който наемал
хора, на които възлагал работа.
По делото е разпитана Л.К., майка на
ищцата, която непрекъснато живее в къщата. В показанията си дадени пред районен
съд тя твърди, че ответникът П.К. и
съпругата му Р. предложили на ищцата да ремонтират етажа й, защото съпругата на
П. не работела, а П. разбирал от строителство, познавал хората,
поради което щял да ръководи ремонта, да наема майстори и да следи
изпълнението, качеството на ремонта. Зимата на 2016-2017 година П.К. намерил
майстори и фактически подравнили етажа, направили гипсокартон и замазка, но
след тази направа вече не намирал майстори, по – късно се направил един навес,
който се захванал за терасата с желязна конструкция неправилно и от тежестта на
снега през зимата започнала да се цепи терасата, две вечери работил П.К. на две
стаи слагал ламинат, но те се били
завършили и не се сложил както трябва. Била изкопана една дупка в салончето
между спалнята и дневната стая по преценка на П.К. за септична яма, изкопал я К.
К. лично, но П. пращал всички майстори и им казвал какво да работят, в
изкопаната дупка метнали един бидон. Същата не била укрепена. Стената до нея
започнала да се цепи, защото дупката била
близко до основите на къщата. Според свидетелката тази дупка била
предназначена за отпадните води от баня, тоалетна и кухня. Свидетелката твърди
също така, че ответникът движел цялото строителство.Той казал, че ще намери
майстори и това което той може, ще го
свърши, а което не може или няма време -
ще намери майстори да го направят.
Свид. К. е преразпитана пред окръжен
съд. Тя преповтаря показанията си дадени пред районен съд, Твърди също така, че
навесът е направен от П.К. и К. К.заедно. Според нея С. и П. са се договорили
да се извършат основните неща по
ремонта- да има ток, вода, баня, тоалетна, кухня и друго помещение, да се постави врата. Според
свидетелката след като С. видяла, че
извършената работа е некачествена, тя поискала на ответника отчет, а вместо
това последният започнал да пише жалби срещу ищцата. При една от проверките
проверяващият инженер й казал, че такава
дупка не се прави вътре в къщата и че къщата може да подаде, видял цепнатината
и казал, че е опасно. Споделя, че дъщеря й освен П. друг майстор не е
познавала, не познава хората в с. Блажиево, тъй като от 4-ти клас е излязла от
селото.Свидетелката твърди, че разговорите за ремонта са били между ищцата и
ответника , че проект за ремонта не са имали.
От показанията на свидетеля К.К. се
установява, че 2016 г. или 2017 г. се разбрали
с ищцата той да изкопае дупка пред банята на първия етаж за септична
яма. С негов колега изкопали ямата и ищцата която по това време била в България
му платила за изкопаването на дупката, после им платила да почистят мазето,
след направен дренаж от малкият син на свидетеля К.К. след това му платила да
почистят и двора. Свидетелят твърди, че П.
не го е водил да работи в обекта на С., както и че не е виждал П. да е водил
майстори.
Пред окръжен съд е разпитан като
свидетел М.Я.. Същият твърди, че преди 5-6 години е работил на къщата на
ищцата, като поканата дошла от Й.К., който бил говорил по вайбър със С. да се
извърши ремонт на долната част на къщата. Според него състоянието й било
окаяно- имало напукани стени. Описва дейностите, които са извършили. Според
свидетеля на сутерена имало влага, която идвала от улук, който влизал под
плочките в основата на къщата и на нея се дължали пукнатините на стените.
Твърди, че в този период с ответника не е водил разговори и той не му е
възлагал задачи и не му е плащал. Единствено със С. и с Р.е комуникирал. Сочи,
че в с. Блажиево има свлачище и на него се дължи напукването на стените.
Свид. Б. Р. разпитан пред окръжен съд,
сочи, че преди пет години е работил на къщата на ищцата. Описал е дейностите
които са били извършени, като твърди, че Й.К.го е поканил да работи на къщата.
Твърди, че П.К. не му е поставял задачи, работел е с М.и Й..
От писмо на МВР, ГД „Гранична
полиция”, се установява, че ищцата е била на територията на страната в
посочения период 2017 – 2019 г. по четири пъти в годината за 2018 и 2019.
От писмо изх. № 3121/13.10.2020г. на
Община Бобошево, се установява, че няма
регистрирани свлачищни процеси за периода 1954 – 2019 г. за района на с.
Блажиево, респ. в района на ул. „И. Р. № 14.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни
изводи:
От
доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който
ищцата е възложила на ответника лично и чрез други лица да извърши цялостен
ремонт на сутеренния етаж от къщата.
Предмет
на исковата претенция обаче е присъждане на суми необходими за поправки на:
разбита тераса, с оставени стърчащи железни пръти и множество пукнатини по
терасата, появили се в резултат на монтаж на навес от желязна конструкция;
напукана и пропадаща носеща стена и отворената голяма цепнатина между камъните,
получени в резултат на изкопна дупка за септична яма и на нанесените повреди от свличаща се пръст
в дупката. Относно правната квалификация на иска съдът съобразява следното:
Основанието
на иска се определя от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, при
осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Когато увреждането
е в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължение по договор, то
отговорността на неизправната страна е по договорното правоотношение.
Когато увреждането е от неизпълнение на
общото задължение, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността
е деликтна. Следователно наличието на договор между страните не изключва
деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на
задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия
състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е Тълкувателно решение №
54/1986 г. на ОСГК на ВС, Решение № 547/31.07.2010 г. на ВКС по гр. дело №
1025/2009 г., ІV г. о, ГК, Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело №
1122/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 462/11.04.2016 г. на ВКС по гр. дело №
1474/2015 г., IV г. о., ГК.
Окръжен
съд, вземайки предвид изложените в исковата молба и най- вече в уточнителната
молба, депозирана пред окръжен съд факти и обстоятелства, а именно, че
строителните работи е следвало да се
извършат от ответника и от наети от него
работници, че същият е поел задължение да контролира качеството на извършените
работи, че вредите са възникнали вследствие на некачественото изпълнение на
част от строителните работи, както и че са в причинно- следствена връзка от
тях, съдът намира, че правната квалификация на иска е чл.49 от ЗЗД.
Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за вреди от
чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на
определена работа и се носи от този,
който е възложил извършването на работата. Правната теория приема, че
"възлагането" е отделяне на собствена работа и фактическото й
изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с
работа в чужд интерес (на възложителя).
Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато
те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа. В
някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждането.
За
да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да
се установят следните предпоставки: деяние /действие или бездействие/,
вредата, противоправност на деянието,
вина и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл.45,
ал.2 ЗЗД. Следва да се докаже и възлагане на работа на деликвента от ответника
и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
В
случая по делото се установява, че вредите на терасата са настъпили в резултат
на некачествен монтаж на навеса над сутеренния етаж, вследствие на което е тя е
разбита. За да настъпи тази вреда, съдът намира, че не са спазени изискванията
за монтаж от лицата, които са го поставили. В резултат на техните действия стената на терасата е пробита и са налице
стърчащи железни пръти от вътрешната стена. Сумата, която е необходима за
отстраняването на вредите е 287 лв.
Безспорно
по делото се установява, че пред банята
на сутеренния етаж непосредствено до носеща стена на жилищната сграда от лице
участвало в ремонта е изкопана дупка с дълбочина 2 м., ширина 1м. и дължина
1.50 м. Твърдението в исковата молба е, че в резултат на изкопаването на тази дупка
се е напукала и е започнала да пропада
носеща стена на къщата, както се е отворила голяма цепнатина между камъните.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява причинно-
следствената връзка между деянието /изкопаването на дупката/ и вредата /появата
на пукнатина на носещата стена/, доколкото вещото лице Е.Т. в съдебно заседание
на 18.08.2020 г. пред районен съд не е категорична, че получената пукнатина се
дължи на изкопаването на дупката. Тя е
заявила, че за появата й може да е дало
отражение и обстоятелството, че поради рехабилитация на пътя Е-79, пътните
превозни средства са преминавали през с. Блажиево и с вибрациите се е получила
пукнатината.
От
заключението на съдебно- техническата експертиза, която съдът кредитира като
обективно, се установява, че в резултат на изкопаване на описаната по- горе
дупката се е свлякла пръст, поради това, че не са взети мерки за укрепването на
терена. Сумата необходима за отстраняването на вредите е 395 лв.
Съдът счита, че ответникът следва да
отговаря за действията на лицата участвали в ремонта, доколкото той им е
възлагал изпълнението на отделните строителни дейности и е наемал майстори за
извършването на ремонта. Това обстоятелство се установява от свидетелските
показания. Свидетелят Й.К., който е участвал в ремонта сочи, че ответникът му е заплащал възнаграждение, че
го е извикал да работи като майстор, както и че е идвал да проверява как вървят
нещата. Доколкото знае ремонтът се ръководел от ответника, който наемал хора,
на които възлагал работа. Свид. С. също твърди, че ремонтът се ръководел от
ответника, който наемал хора, на които възлагал работа. Според свидетелката Л.К.,
С. и П. се договорили да се извършат основните
неща по ремонта на сутеренния етаж,
както и че през зимата на 2016-2017 година
намерил майстори и им казвал какво да работят. Тази свидетелка е
категорична, че ответникът е движел цялото строителство. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели, тъй като са ясни, последователни, житейски
логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е основателен за сумите 287 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, представляваща обезщетение за вреда за
разбитата тераса и оставени стърчащи железни пръти от външната й страна и за сумата в размер на 197.50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат на изкопана дупка пред
банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и дължина 1.50 метра,
разположена непосредствено до носещата стена на жилищната сграда в къща,
собственост на ищцата, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. В тази част решението ще се
потвърди.
По отношение на иска за сумата 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за поправка на вредите напукване и пропадане на
носещата стена и отваряне на голяма цепнатина между камъните районен съд е
уважил иска за сумата от 4000 лв. и е отхвърлил иска за разликата до 8000 лв..
Предвид, че решението на районен съд се обжалва само в осъдителната част, то ще
се отмени в тази част и искът ще се
отхвърли за посочената сума.
Предвид изхода
на делото, решението на районен съд следва да се отмени в частта, в която П.К. е осъден да заплати на
С.К. деловодни разноски за сумата над 102.50 лв. до 893.34 лв.
В останалата
част решението като необжалвано е влязло в сила.
На въззивника се
дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 631.44 лв., определени по
компесация и съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК
С оглед на изложеното съдът постанови решението.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260129/26.11.2020 Г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. №2125/2019 г. по описа на същия съд в частта, в която П.Р.К., с постоянен адрес:*** е осъден да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** сума в размер на 4 000
лева, представляваща обезщетение за вреда от изкопаване на
дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и отворена голяма
цепнатина между камъните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъден
да й заплати разноски по
делото за разликата над 102.50 лв. до 893, 34 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ
от С.Н.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***
срещу П.Р.К., с постоянен
адрес:*** иск за
сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за вреда от
изкопаване на дупка, довела до напукване и пропадане на носещата стена и
отворена голяма цепнатина между камъните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото по- горе решение в частта, в която
П.Р.К., с постоянен адрес:*** е осъден да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** сумата в размер на 287, 00
лева, представляваща обезщетение за вреда за разбитата тераса и оставени
стърчащи железни пръти от външната й страна, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното
й изплащане и сумата в размер на 197,
50 лева, представляваща обезщетение за вреда за свличане на пръст в резултат
на изкопана дупка пред банята с дълбочина 2.00 метра и широчина 1.00 метър и
дължина 1.50 метра, разположена непосредствено до носещата стена на жилищната
сграда в къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево,
ул. „ ***” № 14, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
В останалата част решение е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА П.Р.К., с постоянен адрес:*** да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** сумата 631.44 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.