Р Е Ш Е Н И Е
№
261057 05.08.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ти ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седми юни две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИ УЗУНОВ
Секретар:
Радостина Тавитян,
като
разгледа докладваното от съдия Узунов гр.
дело № 8488/2020 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
С.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Ж.Б.Б.,***, правна кантора
- адрес: гр.Б., *** ПРОТИВ Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. “Морска”, № 16, представлявано от М. Г. И., чрез
адв. Б.В., със съдебен адрес:***, ***.
Иска се на основание чл. 344. ал. 1. т.1 КТ да се
признае за незаконно дисциплинарното уволнение на С.Х.И., ЕГН: **********,
наложено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 30.12.2019 г. ,
с което е и прекратено ТПО и да бъде отменено като незаконно и ищцата да бъде
възстановена на работа на длъжност отпреди уволнението.
Иска се осъждане на ответното дружество на основание
чл. 344. ал.1. т.4 КТ да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка или в други документи.
Иска се осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, на основание чл.225, ал.1 от КТ
за период до 6 (шест) месеца, в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева
месечно или общо 3360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, заедно със
законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й
изплащане, както и всички направени по делото разноски, включително, но не само
адвокатски хонорар.
Иска се осъждане на ответното дружество, на основание
чл.226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3 от КТ да заплати на ищцата обезщетение в
размер на брутното й трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, предвид незаконното
задържане на книжката.
Ищцата С.Х.И. сочи, че трудовото ѝ
правоотношение е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”.
Твърди се, че заповедта за дисциплинарно
уволнение е незаконосъобразна, като не е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание и са нарушени разпоредбите на чл. 193 и чл. 189 от КТ,
тъй като не са поискани обяснения от работника преди налагане на наказанието и
работодателят още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да
наложи наказание на ищеца. Излагат се съображения за злоупотреба с право по
смисъла на чл. 8 от КТ, тъй като
работодателят е изпратил заповедта за искане на обяснения на адрес,
различен от известния му настоящ адрес на работничката.
Твърди се, че е изтекла давност по смисъла на чл.194 от КТ, тъй като за нарушенията, допуснати
на 07.10.2019г., 08.10.2019г., 09.10.2019г. и 10.10.2019г. е следвало да станат
известни на работодателя най-късно на 10.10.2019г., което пък означава, че
дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок не по-късно от
10.12.2019г., а в действителност е приключило на 30.12.2019г.
Поддържа се, че заповедта за уволнение не отговоря на
изискването на чл.195 от КТ, като не е посочен текстовия еквивалент на
нормативната разпоредба, за която се твърди че е нарушена.
Твърди се, че не са извършени дисциплинарни нарушения, а
наказание не следва да се налага, ако нарушението е както по обективни, така и
по субективни причини.
Излагат се съображения, че ищцата е пожелала да напусне
самостоятелно, но й е било отказано получаването на предизвестие за напускане,
а в последствие и не е била допускана до работа. Сочи се, че ако
правоотношението е било прекратено на друго правно основание, то няма как работодателят
да прекрати повторно вече прекратен трудов договор.
Твърди се, че до момента на депозиране на исковата молба
не е връчена трудовата книжка на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател
е депозирало отговор на исковата молба. На първо място се твърди недопустимост
на исковете като предявени извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Сочи се, че с предизвестие, получено от работодателя на
18.10.2019 г. - петък, С.И. е известила управителя на ответното дружество, че
прекратява трудовото си правоотношение с изтичане на уговорения тримесечен
срок, като в предизвестието е посочен адрес гр. К., ***.
Твърди се, че С.И. не се явила на работа в дните 07, 08,
09 октомври 2019 г. По тази причина още на 10.10.2019 г. на постоянния й адрес
е изпратено искане за даване на обяснения, което се връща на подателя като
непотърсено. Сочи се, че на 30.09.2019 г. са изпратени на И. и получени на
същия адрес пощенски записи за трудови възнаграждения. Твърди се, че ищцата е
осуетявала провеждането на дисциплинарно производство и се е отказала от
правото си на защита по реда на чл. 193 КТ.
Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена в законоустановените срокове. Същата е мотивирана и изцяло
съобразена с разпоредбата на чл. 195 КТ. Издадена е от лице с надлежните
правомощия - управителя на дружеството работодател. Сочи се, че процедурата по
чл. 193 КТ е законосъобразно извършена и не може да бъде вменена вина на
работодателя относно недобросъвестното поведение на служителя, включително и в
разрез с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ. Изложени са съображения относно
приложението на чл. 194 от КТ.
Твърди се, че неоснователността на претенцията по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя неоснователност и на заявените претенции по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Поддържа се, че работодателят не съхранява трудова книжка
на С.И., по тази причина прекратяването на трудовото й правоотношение не е
отразено в този документ.
Оспорват се че твърденията на И., че е отказано
приемането на предизвестие за прекратяване на трудовия договор като се сочи, че
единственото отправено такова е получено на 18.10.2019 г.
Моли съда да отхвърли претенциите и присъди на ответника
разноски.
Предявяват се насрещни искове, с които се моли съда
- в случай, че
приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за законосъобразно,
да осъди С.Х.И., ЕГН **********, да
заплати на „ФРАНЦ - МАРИ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „Морска" N2 16, представлявано от управителя М.
И. обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 253.14 /двеста
петдесет и три лева и 14 ст./ лв. - за уговорения тримесечен срок на предизвестието,
ведно с мораторна лихва в размер на 29.95 лв., за периода от 19.11.2019 г.,
когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната
лихва от датата на иска до окончателното плащане.
-в случай, че се приеме, че трудовото правоотношение е
прекратено по силата на отправеното от С.Х.И. предизвестие, получено от
работодателя на 18.10.2019 г., същата да бъде осъдена да заплати на „ФРАНЦ -
МАРИ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас,
ул. „Морска" № 16, представлявано от управителя М. И. обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 253.14 /двеста петдесет и три лева и 14 ст./
лв. - за уговорения тримесечен срок на предизвестието, ведно с мораторна лихва
в размер на 29.95 лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана
за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска до
окончателното плащане.
Препис от предявения насрещен иск е изпратен за отговор
на ищцата и в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявените от И.
искове и да отхвърли насрещните искове на дружеството, като присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявените от И. искове и да уважи насрещните
искове, като присъди на страната сторените по делото разноски. Управителят на
ответното дружество моли съда да отхвърли предявените от И. искове.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По силата на Трудов договор №147/22.04.2004 г. ищцата е
назначена на длъжност „***“ на непълно работно време /4 часа/ в ответното
дружество с основно месечно възнаграждение 70 лева. В договора работничката е индивидуализирана с
постоянен адрес:***. В т. 8 е уговорен срок на предизвестие при прекратяване на
договора три месеца, еднакъв и за двете страни.
С Допълнително споразумение от 01.01.2019 г. е увеличен
размера на основното месечно трудово възнаграждение на 84,38 лева при непълно
работно време /1 час/.
На 04.09.2019 г. ищцата изпраща нотариална покана до
дружеството работодател, с което го уведомява, че на основание чл.326, ал.1 от КТ прекратява трудовия договор от 22.04.2004 г. на длъжност *** в дружеството,
считано от изтичане на законовия тримесечен срок, съгласно чл.326, ал.2 от КТ.
В поканата изрично е посочено, че тя трябва да се счита за писмено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, както и че управителят на дружеството ще
се счита за уведомена за това решение на И. с получаване на поканата. И. също
така уточнява, че тримесечният срок ще се брои, считано от връчването й на актуалния
адрес на дружеството. Нотариалната покана е връчена на управителя на
дружеството работодател на 18.10.2019 г.
В периода 02.10.2020 г. – 04.10.2020 г. ищцата е в тридневен
платен отпуск, като в съдебно заседание признава, че на 07.10.2020 г. не се е
явила на работа. Считано от 04.10.2019 г. тя е в трудови правоотношения с
„ФОРУМ ТРАНС“ ООД на длъжността оперативен ***. Ищцата признава, че след като е
започнала работа в това дружество не е имала никакво желание да се връща на
работа във „ФРАНЦ-МАРИ“ ЕООД.
На 30.12.2019 г. управителят на дружеството - работодател
издава заповед № 6 за налагане на дисциплинарно уволнение, с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, т.1,
предл.3 от КТ е наложено на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ и е
прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта се твърди, че в периода
07.10.2019 г. – 10.10.2019 г., както и в следващите работни дни, С.И. не се
явява на работа и не изпълнява задълженията си, произтичащи от трудовия договор
с работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187, ал.1, т.1 от КТ.
Работодателят изрично указва заповедта да се изпрати на И.
с препоръчано писмо с обратна разписка по „Български пощи“ ЕАД. Такова писмо е
изготвено, като в известието за доставяне, изрично е посочено, че писмото
съдържа заповед за уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение. Като
адрес на получателя е посочен гр. К., ***, който адрес самата С.И. посочва в
нотариалната покана от 04.09.2019 г., с която уведомява работодателя, че
прекратява трудовия договор с предизвестие. Писмото е изпратено от гр. Бургас
на 30.12.2019 г. и е постъпило в пощенска станция на гр. К. на 02.01.2020 г.
Пратката се връща като непотърсена, като отбелязването на пощенския служител от
гр. К. е с дата 22.01.2020 г., видно от пощенското клеймо.
На 30.01.2020 г. е прието от НАП уведомление за
прекратяване на трудовия договор със С.И..
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства
и обясненията на страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени
искове е чл. 344, ал. 1, т. 1 , т.2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и
чл.226, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.З от КТ. При условията на евентуалност с иска
по чл. 334, ал. 1, т. 1 е предявен иск по чл. 344, ал.1, т.4. Насрещните искове са с правна квалификация чл. 221, ал.
2 КТ, а при условията на евентуалност чл. 220, ал. 1 от КТ.
По допустимостта: Направените от ответника възражения за
недопустимост поради предявяване на исковете след изтичане на срока по чл. 358,
ал. 1, т, 2 от КТ са такива по съществото на спора. Сроковете по чл. 358 КТ са
давностни /в т.см. Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. по тълк. д. № 1 /
2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/ и предявяването на исковете след
изтичането на сроковете ги прави неоснователни, а не недопустими.
Исковете
не са погасени по давност, като мотивите за това са следните:
На
17.11.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас изпраща писмо до
ищцата, с което я уведомява, че трудовото й правоотношение с „ФРАНЦ - МАРИ“
ЕООД е прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение
№ 6/30.12.2019 г., като констатацията е, че тази заповед не е връчена на
ищцата. Вярно е, че сигналът, по който Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Бургас извършва проверка в дружеството ответник, е подаден от И. през месец
август 2020 г., но видно от съдържанието му ищцата не е наясно на какво
основание е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, т.е. заповедта
за уволнение не й е връчена.
Следователно,
на дата 17.11.2020 г. ищцата узнава за наличие на тази заповед, а исковата
молба е подадена на 21.12.2020 г. чрез куриер и входирана в съда на 23.12.2020
г., поради което исковете не са погасени по давност.
Дори
и да се приеме, че ищцата узнава за заповедта за уволнение на 21.10.2020 г.,
когато отправя уведомление до ответника по чл.128а, ал.1 от КТ и чл.6, ал.3 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (л.78 от делото), то исковете
отново не са погасени по давност, тъй като са подадени чрез куриер на
21.12.2020 г., т.е. в двумесечен срок.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Законосъобразното налагане на
дисциплинарно наказание предполага осъществяването на процедура при спазването
на постъпателно развиващ се динамичен фактически състав – реализиране на
процедурата при спазването на определени срокове /чл. 194
от КТ/, с издаването на мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от
закона съдържание /чл.
195, ал. 1 от КТ/, която да следва изслушването на гласните или приемането
на писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото
му дисциплинарно провинение /чл.
193, ал. 1 от КТ/.
Изцяло в тежест на работодателя е да
установи в кумулативност следните елементи от фактическия състав на
субективното му право да ангажира дисциплинарната отговорност на работника,
респ. служителя – да установи, че на работника/служителя е вменено, т. е. че е
част от длъжностната му характеристика да извърши или да не извърши нещо, да се
установи, че вмененото задължение не е извършено от работника/служителя, да
установи, че нарушението е извършено при формиране на виновно субективно
отношение, да докаже настъпването и онези факти и обстоятелства, имащи
отношение към избора на конкретно по вид дисциплинарно наказание и че
наложеното такова по вид съответства на извършеното, т. е., че са спазени
критериите по чл.
189 КТ.
Независимо от това обаче съдът разглежда
законосъобразността на обжалваната заповед само на изложенитe от ищеца
основания. Основно възражение на ищцата е, че при издаване на заповедта не са
спазени императивните срокове по налагане на наказанието по чл. 194 КТ.
Освен на основанията, на които се
позовава ищецът съдът е длъжен да съобрази дали са спазени и императивните
правни норми, относими към ангажиране на дисциплинарната отговорност на едно
лице.
Такава е разпоредбата на чл. 194
от КТ. При правен довод, че тези разпоредба е нарушена от работодателя при
издаване на обжалваната заповед, това я прави незаконосъобразна само на
процесуално основание и не е необходимо разглеждане на спора по същество.
В случая ищецът се позовава на нарушение
на разпоредбата на чл.
194 от КТ. Оспорването е основателно. Съгласно чл.
194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по –късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му.
Следователно в двумесечен срок от
откриване на нарушението работодателят следва да наложи дисциплинарното
наказание. Извън този срок действията на работодателя са процесуално
незаконосъобразни.
Сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната
отговорност на работника или служителя. След изтичането им работодателят вече
няма възможност да наложи дисциплинарно наказание. При това, разпоредбата по чл.
194, ал. 1 КТ не прави разграничение за различни видове нарушения на
трудовата дисциплина, изброени в чл. 187 КТ. Следователно, установените от законодателя правила за кратки и
абсолютни срокове за погасяване на дисциплинарната отговорност са относими и за
нарушенията по чл.
187 КТ. При това положение, работодателят може да наложи дисциплинарно
наказание не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването му.
В
случая, от доказателствата по делото се установи, че нарушенията са извършени
на 07.10.2019г, 08.10.2019г. , 09.10.2019г. и 10.10.2019г. Това означава, че
най – късно на 10.10.2019г. на работодателя са станали известни извършените
нарушения. Видно от пощенското клеймо, на 10.10.2019г. управителят на ответното
дружество е отправил към ищцата искане за даване на писмени обяснения на
основание чл. 193 от КТ и го е изпратил по пощата с известие за доставяне.
Дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок до 10.12.2019г. Процесната
заповед обаче, е издадена на 30.12.2019г., т.е. след изтичане на двумесечния
преклузивен срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ. Ето защо Бургаският районен
съд счита, че работодателят – ответник не успя да докаже в настоящото
производство, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно
наказание. Заповед № 6/25.03.2020г
се явява незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, разписани в
разпоредбите на чл.
194, ал. 1, поради което подлежи на
отмяна само на това основание.
По иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Съгласно Тълкувателно решение №2/2012 г. на ОСГК на ВКС
по тълк. дело №2/2012 г. не може да се възстанови на предишна работа работник
или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено
предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326,
ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно
е изтекъл срокът на предизвестието.
Както бе посочено по-горе е отправено предизвестие от работничката,
получено от работодателя на 18.10.2019 г. за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение на основание чл. 326, ал. 2 КТ. Срокът на предизвестието е
изтекъл на 18.01.2020 г.
След отмяната на дисциплинарното уволнение, при
констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл.326,
ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може
да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344,
ал.2 КТ е неоснователен.
Към момента на постановяване на решението не съществува
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно
решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при
отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното
предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326,
ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
Работникът след признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна има право да получи обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението.
Съгласно чл. 225 КТ при незаконно уволнение работникът
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
вреди за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за
не повече от 6 месеца. Когато работникът е останал без работа през целия
6-месечен период, обезщетението се дължи в пълен размер. Ако за част от времето
работникът е бил без работа, но по-късно е започнал по-ниско платена работа, за
периода на безработицата се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение, а за следващия период - разликата в заплатите.
Видно от изготвената справка за регистрираните трудови
договори в НАП, С.И. работи като *** *** във „Формул транс“ ООД още от
04.10.2019 г.
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца /Тълкувателно
решение № 6/2013г. ОСГК на ВКС/. Ето защо въпреки разпределената му тежест
ищецът не е доказал да е налице период през който да е останал без работа и да
не е получавал трудово възнаграждение, в т.ч. по-ниско такова от това по
предходната работа.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ:
След
като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 19.01.2020 г. на
основание чл.326, ал.1 от КТ, то следва да бъде поправена трудовата книжка на
ищцата досежно основанието и момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – на 19.01.2020 г. на основание чл.326, ал.1 от КТ,
защото дисциплинарно уволнение не е налице.
По иска с правно основание
чл.226, ал.2, вр. ал.3 от КТ:
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСГК, когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл.
350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и
за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни
процедурата по чл.
6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Установи се по делото от представения дневник за
издадени трудови книжки /л. 75 от делото/, че трудовата книжка на ищцата не се
намира при работодателя.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.
226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на
работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я е върнал незабавно – т.2 от цитираното Тълкувателно решение.
По делото няма доказателства, че трудовата книжка е предоставена от ищцата на
работодателя.
За работодателя възниква задължение да заплати
обезщетение по чл.
226, ал. 2 и ал.
3, изр. 2 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Тъй като ищцата не
предоставя трудова книжка на работодателя, той не дължи обезщетение по чл.226
от КТ.
Извън горното, за да бъде присъдено обезщетение, ищцата
следва да докаже, че е претърпяла вреди – те не се презюмират. Такива обаче не
се доказаха – страната не ангажира доказателства в тази насока. С.И. вече е била
в друго трудово правоотношение с друг работодател („ФОРУМ ТРАНС“ ООД) към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с „ФРАНЦ - МАРИ“ ЕООД, т.е.
„непредаването“ на трудовата книжка от страна на работодателя не препятства ищцата
да постъпи на работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов
доход.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По
насрещните искове с правна квалификация
чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ:
Съдът не дължи произнасяне на иска по чл. 221, ал. 2 КТ,
доколкото не е налице вътрешнопроцесуалното условие, а именно отхвърляне на
главния иск по чл. 344, ал, 1, т. 1 от КТ.
По иска по чл. 220, ал.1 от КТ: Както се прие по-горе,
отправено е предизвестие от работничката, получено от работодателя на
18.10.2019 г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание
чл. 326, ал. 2 КТ. Срокът на предизвестието е изтекъл на 18.01.2020 г.
Съдът счита за доказано по делото, че работничката не е
полагала труд за времето от 18.10.2019 г. до 18.01.2020 г. по правоотношението
си на длъжност „***“. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил
на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на
предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона
размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално
дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез
отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона
сума. Ето защо искът е доказан по основание, доколкото не се твърди и
установява заплащане на претендираната сума. Искът е доказан и по размер, доколкото
с последното допълнително споразумение към трудовия договор е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 84,38 лева.
Основателна е
претенцията за мораторна лихва в размер на 29,95 лв., за периода от 19.11.2019
г., когато е отправена покана за плащането, доколкото писмото е получено лично
от С.И., видно от отбелязването на известието на доставяне на л. 79 от делото,
както и за периода до окончателно изплащане на вземането.
По въпроса за разноските:
Исковете, предявени от ищцата, произтичат от трудови
правоотношения, поради което С.И. не е внесла държавна такса за тях. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
С оглед изхода от спора ищцата има право на разноски,
изразяващи се в изплатеното адвокатско възнаграждение, или сумата от 610 лева,
а ответното дружество на 377.50лева- адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете .
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
6/30.12.2019 г. на управителя на „ФРАНЦ – МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, с която
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.2 и
чл.187, т.1, предл.3 от КТ е наложено на ищцата наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 344,ал.1, т.2 КТ за възстановяване на С.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ във „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК
– *********
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на С.Х.И., ЕГН – **********, с правно основание чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ против „ФРАНЦ – МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, за
сумата от 3360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за период от 6 месеца, през който е останала без работа
поради незаконното уволнение със заповед №
6/30.12.2019 г. на управителя на „„ФРАНЦ – МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, ведно
със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
На
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ ДОПУСКА
ПОПРАВКА в трудовата книжка на С.Х.И.,
ЕГН – **********, на датата на прекратяване на трудовото правоотношение с „ФРАНЦ
– МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, и на основанието за прекратяване, като трудовият
й договор с „ФРАНЦ – МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, се счита прекратен на
основание чл. 326, ал.1 от КТ (едностранно прекратяване от работника с
предизвестие), а не на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 19.01.2020
г., вместо от 30.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск на С.Х.И., ЕГН – **********, с правно основание чл.226, ал.2,
вр. ал.3 от КТ против „ФРАНЦ – МАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди поради незаконно задържане на трудовата
й книжка в размер на брутното й трудово възнаграждение от 84,38
лева месечно от деня на прекратяването на трудовото правоотношение на 19.01.2020 г. до
предаване на трудовата книжка.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата
от 253.14 /двеста петдесет и три лева и
14 ст./ лв. - обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна лихва в
размерна 29,95 лева за периода от
19.11.2020 г., когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г.,
както и законната лихва от датата на иска - 23.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Франц-Мари“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 377,50 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С.Х.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 610 лева-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
БРС държавна такса в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: РТ