РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Кърджали, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255100600275 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда рег. № 27/20.05.2025 г., постановена по НОХД № 264/2025 г.,
Кърджалийският районен съд е признал М. Д. С. от гр.К., за виновен в това, че
на 05.12.2024 г. в гр.К. отнел чужда движима вещ - бензинова въздуходувка
марка „stihl br 430“ на стойност 350.22 лева, от владението на Е. С. С. от гр.К.,
собственост на „С.“ ****- К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно в
немаловажни случаи, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление по НОХД № 612/2024 г. на Районен съд-Кърджали,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание
чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от
свобода” времето, през което подсъдимият М. Д. С. е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег.№
1
1947зз420/12.12.2024г. Постановено е също с присъдата на основание чл.68,
ал.1 от НК подсъдимият М. Д. С., със снета по делото самоличност, да изтърпи
наложеното му наказание със Споразумение от 29.04.2022 г. по НОХД №
363/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали, а именно наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото
и е осъдил подсъдимия М. С., да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали
направените на досъдебното производство разноски в размер на 276 лева и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кърджали
направените в съдебното производство разноски в размер на 80 лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М. С.,
който я обжалва като неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и
постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се
в жалбата, че макар да били събрани доказателства уличаващи жалбодателя в
извършване на деянието, за което бил привлечен към наказателна
отговорност, то следвало съдът, предвид явната незначителност на деянието,
да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Били събрани също така
безспорни доказателства, че жалбодателят е извършил деянието при силна
зависимост от алкохола, довела до невъзможност да осъзнава и ръководи
постъпките си, поради което съдът следвало да го оправдае по повдигнатото
му обвинение.
Моли съда, да отмени присъда № 27/20.05.2025 г. постановена по НОХД
№ 264/2025 г. на Кърджалийския районен съд и да постанови нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и да се отмени
наложеното му наказание.
В съдебно заседание жалбодателят М. Д. С., лично и чрез защитника си
– адв.И. Б. от АК - К., поддържа жалбата си. В пледоарита си, защитата
заявява, че не се оспорват фактите, установени в първоинстанционното
производство, а оспорват правното значение на тези факти, водещи до извода
и обосноваността за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК. Самият
първоинстанционен съд в своите мотиви бил посочил, че в случая е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-
лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало
несъразмерно тежко. И като такова изключително смекчаващо отговорността
2
обстоятелство Районен съд - Кърджали бил отчел ниската стойност на
отнетата вещ. Въпреки наличието на тези предпоставки, съдът все пак
априори не бил приложил чл. 9, ал. 2 от НК и постановил една изключително
компромисна присъда налагайки едно минимално наказание на подсъдимия.
Ставало ясно от фактите по делото, че той действително е извършил
престъпно деяние и го е извършил при условия на повторност, но
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК можело да се включи и при условия на
повторност, нямало забрана в закона. Съдът бил наложил тази присъда при
наличие на изключителни, многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е отчел освен всичко друго, че инкриминираната вещ е с
изключително ниска стойност, а и факта, че тя била върната. Това водело на
извода, че по никакъв начин, и в никаква висока или средна степен не били
засегнати обществени отношения, които да дадат основание за постановяване
на ефективна присъда, каквато в случая е постановил Районен съд -
Кърджали. То и нямало друга възможност, предвид на обстоятелството, че
деянието, което подсъдимият е извършил, го е извършил в изпитателен срок
по вече постановена предходна присъда. Въпреки всичко защитника счита, че
на практика Районен съд – Кърджали, анализирайки фактите, е следвало да
стигне до извод за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. За съда не било
извинително, че деянието било извършено в пияно състояние, но той бил
човек, който се лекува от една такава алкохолна зависимост. Факт обаче бил
също, че той е съдействал напълно и безпрекословно за изясняване на
обективната истина, съдействал е на разследващите органи, доброволно е
предал не само инкриминираната вещ, но и всички негови инструменти, които
са се намирали в дома му. Доброволно върнал вещта, която е отнел. Следвало
да се отчете, че неговото семейно положение е изключително обременено. Той
се грижел за болен родител, който бил на легло, и изпращайки го в затвора,
този родител щял да остане без никаква, и физическа, и морална, и финансова
подкрепа, от която имал нужда на този етап. Моли да се уважи въззивната
жалба и да се отмените първоинстанционната присъда. Подс.М. С. заявява в
дадената му дума за лична защита, че няма какво да добави освен казаното от
адвоката му. В последната си дума заявява, не искал да влиза в затвора. Гледал
болна жена, тя му била втора майка, която го изгледала, а първата му майка
била починала при раждането. Бил оставил целия си живот назад, прибрал се
отвън да я гледа. Тук се пропил, излекувал се, помогнали му. Не бил за
3
затвора, защото това щяло да убие майка му.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, счита, че не са налице
условията за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, както се
искало с жалбата, тъй като не били налице обстоятелства, свързани с
личността на дееца. Същият не се ползвал с добри характеристични данни и
деянието било извършено в изпитателен срок на друга присъда. По отношение
на алкохолната зависимост намира, че това не е от причините, даващи
основание да се приеме, че деянието е извършено в условията на
невменяемост. Поради тези съображения, моли въззивната жалба да се остави
без уважение.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е частично основателна, макар и по съображения различни от
изложените от подсъдимия.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От
събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява
следното:
Подсъдимият М. Д. С. е роден на ********** г. в гр.К., живущ в гр.К.,
български гражданин, ********, с ****** образование, безработен, осъждан, с
ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
На 05.12.2024 г. свидетелят Е. С. бил на работа като ******** в „С.“
****-К.. На същата дата той и негови колеги от посочената фирма извършвали
ремонтни дейности на пътната настилка по ул.„Б.“ в гр.К.. Строителните
работници били там със служебен товарен автомобил „Ф.“, в който имало
машини и инструменти, необходими за ремонтната дейност. На 05.12.2024 г.
към края на работния ден те натоварили на каросерията на автомобила „Ф.“
използвани машини и инструменти, в това число и бензинова въздуходувка
марка „stihl br 430“. След 16.00 часа в района минавал подсъдимият М. Д. С.,
който видял товарния автомобил с инструментите. По същото време
строителните работници на „С.“ ****-К. били на известно разстояние. Тогава
подсъдимият незабелязано се приближил до автомобила „Ф.т“ и взел
4
намиращата се в каросерията бензинова въздуходувка марка „stihl br 430“.
След това продължил по улицата и се прибрал в дома си с отнетата вещ, която
била собственост на дружеството „С.“ ****-К. с управител Б. К..
Около 17.00 часа на 05.12.2024 г. свидетелят Е. С. установил, че е
извършена кражба на въздуходувката марка „stihl br 430“. За случилото се
били уведомени органите на РУ-Кърджали, които в следващите дни
предприели оперативно-издирвателни мероприятия. Установили, че
извършител на кражбата е подсъдимият М. С..
С протокол за доброволно предаване от 12.12.2024 г., той предал на
полицейски служител от РУ-Кърджали инкриминираната въздуходувка марка
„stihl br 430“. С разписка от 05.02.2025 г. същата била върната на свидетеля Е.
С..
В хода на досъдебното производство е назначена съдебнооценителна
експертиза, от която се установява, че стойността на 1 бр. бензинова
въздуходувка марка „stihl br 430“, предмет на престъплението, към дата
05.12.2024 г. възлиза на 350.22 лева.
Към 05.12.2024 г. М. С. бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление – кражба, по НОХД № 612/2024 г. по описа на Районен
съд-Кърджали.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се
оспорва от жалбодателя, следва да се направи извод, че последния е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства –
свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, които са напълно
еднопосочни и непротиворечиви помежду си, както и заключението по
извършена съдебно-оценителна експертиза, заключението по лицево-
идентификационна експертиза, протокола за оглед на веществени
доказателства от 16.01.2025 г., ведно с фотоалбум; Фактура от 31.08.2021 г.,
протокола за доброволно предаване от 12.12.2024 г., разписка за върнати вещи
от 10.02.2025 г., по категоричен начин се установява, че именно подс.М. С. е
автор на престъплението. Следва да се посочи, че всички събрани
доказателства са напълно еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи
по между си, като извършения от първоинстанционния съд анализ се споделя
напълно, поради което и настоящия съд не намира за необходимо да го
5
преповтаря и да ги обсъжда отново.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Извършителят безспорно е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко
целял тяхното настъпване.
Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата
като съставомерна по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1
от НК, изложените от първоинстанционния съд съображения са неправилни и
незаконосъобразни. За да приеме тази квалификация, районният съд е
посочил, че подсъдимият е извършил деянието при условията на повторност
по чл.28, ал.1 от НК, а именно след като е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление – кражба, а именно с влязла в сила на 04.10.2024 г.
присъда по НОХД № 612/2024 г. по описа на РС-Кърджали. Случаите били
немаловажни, предвид факта, че предходното осъждане било за кражба в
условията на продължавано престъпление, на немалка стойност, а настоящото
деяние било извършено още преди да бъде изтърпяно наказанието по това
предходно осъждане. Към инкриминираната дата не бил изтекъл срокът по
чл.30 от НК.
Настоящата инстанция намира, че инкриминирана кражба не е
извършена при условията на специалния рецидив по смисъла на чл.195, ал.1,
т.7 от НК, тъй като изискването на цитираната разпоредба е кражбата да не е
маловажен случай, ако е извършена повторно. По делото бе безспорно
установено от изложеното по-горе, че кражбата е извършена при условията на
повторност - след като подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за
извършена кражба, но предвид ниската стойност на откраднатата вещ – 350.22
лева, много под дори една минимална работна заплата, която към този момент
е била 933 лева и своевременното връщане на отнетата вещ, следва случая да
се приеме за маловажен.
След като не е налице кражба извършена при условията на повторност
по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, то от значение за квалификацията на
деянието е обстоятелството, което е безспорно установено по делото, че още
на досъдебното производство откраднатата вещ е върната, поради което
подсъдимия следва да понесе наказателната си отговорност за извършеното от
него деяние по предвидения в разпоредбата на чл.197 от НК привилегирован
6
състав на кражба. Или предвид така установените факти и обстоятелства от
значение за квалификацията на извършената от подс.М. С. кражба, то
последната осъществява от обективна и субективна страна състава на
извършено престъпление по чл.197, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК - на
05.12.2024 г. в гр.К. отнел чужда движима вещ - бензинова въздуходувка
марка „stihl br 430“ на стойност 350.22 лева, от владението на Е. С.С. от гр.К.,
собственост на „С.“ ****- К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване но съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция следва да измени
първоинстанционната присъда като преквалифицира деянието от такова по
чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК в такова по
чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и оправдае подсъдимия по
повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не счита, че
извършената от подсъдимия кражба представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, за да се приеме, че е осъществен състава на
чл.194, ал.3 от НК, а още по-малко и да се приложи чл.9, ал.2 от НК, както се
иска с въззивната жалба и се пледира от защитника на подсъдимия, макар
стойността на откраднатата вещ да е ниска. За да се квалифицира една кражба
като маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК единствения водещ критерии на
закона не е само стойността на отнетото чуждо имущество, а се вземат
предвид и другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца,
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В настоящия случай,
съдът съобрази предишните осъждания на подсъдимия, последното от които,
както бе вече посочено е за кражба, като присъдата за това осъждане е влязла
в сила на 04.10.2024 г. по НОХД № 612/2024 г. на РС - Кърджали, т.е., само два
месеца преди извършване на инкриминираното деяние (05.12.2024 г.); както и
в изпитателния три годишен срок по предходно осъждане на наказание
лишаване от свобода, със споразумение, в сила от 29.04.2022 г. по НОХД №
363/2022 г. на РС – Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Изложените обстоятелства не дават основание да се приеме, че извършената
от подсъдимия кражба се явява маловажен случай т.е., че е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъплението кражба, а още повече да се приеме, че деянието не е
7
престъпно, поради малозначителността на обществената му опасност по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Във връзка с изложеното по-горе относно
приложението на чл.195, ал.1 ,т.7 от НК следва да се отбележи, че макар
единствената причина за отпадане на квалификацията “повторност” по
цитираната разпоредба да е маловажността на престъплението, тази причина
не означава от само себе си възможност за пряко преминаване към
квалификацията “маловажен случай” по чл.194, ал.3 от НК. Маловажните
случаи по чл.195, ал.4 от НК и по чл.194, ал.3 от НК се наказват еднакво, но
закона ограничава еднаквата наказуемост на “обикновените” и
“квалифицираните” маловажни случаи до само две хипотези – по т.2 и т.6 на
чл.195, ал.1 от НК. В останалите хипотези, включително и по т.7 , наказването
на маловажните случаи по чл.195, ал.1 от НК не е възможно в санкционните
рамки по ал.4 на същия текст и следователно за тях е възможно
квалификацията по чл.194, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен
състав съобрази следното: обществената опасност на деянието следва да се
определи като ниска по степен – с оглед стойността на отнетото имущество,
която е значително под размера на една минимална работна заплата;
обществената опасност на дееца следва да се определи като завишена,
предвид предходните осъждания на подсъдимия и не добрите
характеристични данни събрани по делото, но в същото време, съдът
съобрази, че са налице и редица смекчаващи отговорността обстоятелства –
възстановяването на откраднатата вещ само седем дни след деянието;
признанието на дееца и искреното му разкаяние и съжаление за извършеното;
съдействието за разкриване на обективната истина по делото; ниската
стойност на инкриминираната веща – 350.22 лева; тежкото социално и
материално положение; обстоятелството, че се грижи за болната си майка,
макар не рождена. Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира, че
в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвид, че и най-
лекото наказание предвидено в разпоредбата на чл.197, ал.1, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК, което се явява три месеца лишаване от свобода (съобразно
чл.39, ал.1 от НК), предвид, че текста предвижда лишаване от свобода до пет
години, би се оказало несъразмерно тежко. Наказанието лишаване от свобода
следва да бъде заменено с предвиденото в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,
8
б.”б” от НК наказание пробация, което да се изрази в следните мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/ месеца с
периодичност 2 пъти седмично на основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.4,
във вр. с ал.3, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 10 /десет/ месеца на основание чл.42а, ал.2 т.2, във с ал.4,
във вр. с ал.3, т.1 от НК. С така наложеното на подсъдимия М. Д. С. наказание
ще бъдат постигнати целите на същото, посочени в разпоредбата на чл.36 от
НК.
С оглед така определеното наказание, първоинстанционната присъда
следва да бъде отменена в частта й, с която е постановено подсъдимият М. Д.
С. да изтърпи наложеното му наказание със Споразумение от 29.04.2022 г. по
НОХД № 363/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване, тъй като вече не са налице предпоставките по чл.68, ал.1 от НК.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на
атакувания съдебен акт на това основание.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда
следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира от такова по
чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК в такова по
чл.197, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и подсъдимия се оправдае по
повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като
следва също да бъде изменена присъдата и в частта на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “общ” режим на
изтърпяване, като същото бъде намалено и на основание чл.197, ал.1, т.1 във
вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се наложи наказание
пробация със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 във
вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 10 /десет/ месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца на
основание чл.42а, ал.2 т.2, във вр. с ал.4, във вр. с ал.3, т.1 от НК. В останалата
част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
9
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.3 и т.6, във
вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 от НК и чл.338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда рег. № 27/20.05.2025 г. по НОХД № 264/2025 г. по
описа на Кърджалийският районен съд, в частта й, с която подсъдимият М. Д.
С. от гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.12.2024 г.
в гр.К. отнел чужда движима вещ - бензинова въздуходувка марка „stihl br
430“ на стойност 350.22 лева, от владението на Е. С. С. от гр.К., собственост
на „С.“ ****- К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по
НОХД № 612/2024 г. на Районен съд-Кърджали – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като
преквалифицира деянието в такова по чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1
от НК - на 05.12.2024 г. в гр.К. отнел чужда движима вещ - бензинова
въздуходувка марка „stihl br 430“ на стойност 350.22 лева, от владението на Е.
С. С. от гр.К., собственост на „С.“ ****- К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната, като оправдава
подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК; както и в частта й, с която на подсъдимия М. Д. С. е наложеното
наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален
“общ” режим на изтърпяване, като намалява същото и на основание чл.197,
ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК налага на подсъдимия наказание пробация със следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр. с ал.4, във вр. с ал.3,
т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 /десет/
месеца с периодичност 2 пъти седмично и на основание чл.42а, ал.2 т.2, във
вр. с ал.4, във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 10 /десет/ месеца.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която е постановено на основание
чл.68, ал.1 от НК подсъдимият М. Д. С., със снета по делото самоличност, да
изтърпи наложеното му наказание със Споразумение от 29.04.2022 г. по НОХД
10
№ 363/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11