Определение по дело №760/2023 на Административен съд - Варна

С подадени по електронен път чрез въззивната съдебна инстанция частни жалби вх. № 11331/14.02.2023 г. и вх. № 11842/15.02.2023 г., двете с напълно еднакво съдържание и поради това заведени в Адм. съд Варна под вх. док. № 5079/03.04.29023 г., В.Р.В. е оспорил чрез пълномощника си адвокат Д.Г.Д. постановеното от Районен съд Варна по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК решение № 1719/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС, с което е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело решение № 935/07.07.2022 г. като наместо първоначално постановеният осъдителен диспозитив, с който ИАРА – гр. Бургас е осъдена да заплати на В.Р.В. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., Агенцията е осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 524 лв.

С наведени доводи за неправилност на постановеното по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК съдебно решение се иска то да бъде отменено от касационната инстанция като на В. се присъдят в пълен размер направените във въззивното производство разноски. В адресната част на частната жалба пълномощникът на В.Р.В. неправилно е посочил, че обжалва решение № 935/07.07.2022 г. в частта за разноските, наместо да посочи, че жалбата е срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 1719/16.12.2022 г. От цялото съдържание на частната жалба става ясно обаче, че тя е насочена именно срещу постановеното решение № 1719/16.12.2022 г., което е с характер на определение в частта на произнасянето по чл. 248 ГПК /тъй като в него има и диспозитив за поправка на ЯФГ, който не е обжалван/. Още повече, че решение № 935/07.07.2022 г. би имало променено съдържание в частта за разноските едва след влизането в сила на определението по чл. 248 ГПК, поради което на обжалване поначало подлежи единствено определението по чл. 248 ГПК.

В дадения от ВРС с разпореждане № 1541/27.02.2023 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. срок по чл. 232 АПК насрещната по частната жалба страна не е подала възражения.

Като съобрази процесуалната допустимост на подадената частна жалба, заведена в Адм. съд – Варна под вх. док. № 5079/03.04.29023 г., съдът намира следното по нейната основателност:

С постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК решение № 1719/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. по описа на Районен съд–Варна, 45 състав, съдът е изменил в частта за разноските първоначално постановеното по същото дело решение № 935/07.07.2022 г. като е намалил от 1500 лв. на 524 лв. размера на присъдените в полза на жалбоподателя В.Р.В. разноски за адвокатско възнаграждение, които ИАРА – гр. Бургас е осъдена да му заплати.

Основание за произнасянето на въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК е направеното искане за намаляване на първоначално присъдените на В. разноски с решение № 935/07.07.2022 г., обективирано в подадената срещу това решение касационна жалба вх. док. № 14363/28.09.2022 г. от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас.

За да намали размера на първоначално присъдените на В.Р.В. с решение № 935/07.07.2022 г. разноски, съдът е приел, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което договореното и заплатено от В. на представляващия го по делото адвокат възнаграждение, което е над нормативно установения минимум по чл. 7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.0.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е несъразмерно високо. С тези съображения е намалил със съдебния акт по чл. 248 ал. 1 ГПК първоначално присъдените на В. разноски, които ИАРА – гр. Бургас е осъдена да му заплати, от 1500 лв. на 524 лв.

Решението, имащо характер на определение в обжалваната му пред Адм. съд Варна част по чл. 248 ГПК, е неправилно.

При произнасянето си съдът е пропуснал да съобрази, че възражението на началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при ИАРА - гр. Бургас за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на В.Р.В. е заявено едва с подадената от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ касационна жалба срещу решение № 935/07.07.2022 г. Моментът, до който това възражение, е могло да се заяви надлежно, за да бъде съобразено от съда при постановяването на финализиращия въззивното производство съдебен акт, е приключването на устните състезания във въззивната инстанция. След този момент е преклудирана възможността на страната да възразява срещу размера на договореното и заплатено от другата страна възнаграждение за оказаната й адвокатска защита и съдействие във въззивното производство. Поради това направено след пределно възможния и допустим момент от производството, това възражение не е в състояние да предизвика целената промяна по реда на чл. 248 ГПК във вече постановения съдебен акт по делото. Като не е съобразил всичко това и е уважил искането по чл. 248 ал. 1 ГПК на началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при ИАРА – гр. Бургас, наместо да го остави без уважение, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени от касационната инстанция и наместо него съгласно чл. 235 ал. 1 АПК тя следва да постанови друг, с който да остави искането без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ САМО В ЧАСТТА на произнасянето по чл. 248 ГПК решение № 1719/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС, имащо в тази част характер на определение, с което е изменено в частта за разноските постановеното по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС решение № 935/07.07.2022 г. като са намалени от 1500 лв. на 524 лв. присъдените на В.Р.В. разноски за въззивната инстанция и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в касационна жалба вх. док. № 14363/28.09.2022 г. искане по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК на началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас за изменение в частта за разноските на решение № 935/07.07.2022 по н.а.х.д. № 267/2022 г. на ВРС.

Определението е окончателно.

	Председател: