Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.Нови пазар, 03.04.2015
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в
публичното си заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета
година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Б.А.
като разгледа докладваното от
съдия Николова, гр.д. № 1004 по описа на НПРС за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявена
е искова молба, съдържаща четири кумулативно обективно съединени искове с
правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 207,
ал.1, т.2 от КТ и чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД,
за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 832/14г.
на НПРС срещу всеки от двамата ответници за сумата от 1057,69 лв.главница, и за
сумата от 287,67лв. Мораторна лихва за периода от 14.01.2012 г. до 11.09.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2014г.
Ищецът сочи в исковата молба, че с
ответниците е имал сключени трудови договори, по силата на които те са били
назначени на длъжностите „продавач - консултанти” в собствения на кооперацията
– ищец магазин в с. П.. На 03.01.2012 г. трудовите договори с ответниците били
прекратени по взаимно съгласие. Със заповед № 1/12.01.2012 г. на председателя
на кооперацията била извършена инвентаризация от нарочна комисия, която да
установи наличностите в магазина. При проведената инвентаризация е съставен Акт
№ 1/14.01.2012 г., като с него била установена липса в размер на 2 115,37лв.
С писма с изх.№№ 64 и 65 от 11.09.2014 г. ответниците били поканени доброволно
да изплатят равностойността на липсващите стоки, но те не престирали дължимото
по поканата изпълнение. Поради това, че ответниците не изпълнили задължението
си в срок, ищецът предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, ищецът моли съда да признае за
установено, че вземането му спрямо ответниците по издадена заповед по
ч.гр.д. № 752/14г. на НПРС срещу всеки от двамата ответници за сумата от по 1057,69
лв.главница, и за сумата от по 287,67лв. Мораторна лихва за периода от датата
на падежа на вземанията представляващо мораторна лихва за периода от 14.01.2012
г. до 11.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, съществува.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответниците З.Х.И. и К.Х.И. са подали в срока по чл. 131
от ГПК отговор по иска, като оспорват неговата допустимост. Съдът е отхвърлил
мотивите им за недопустимост и е допуснал разглеждане на делото в настоящето
производство.
Ответниците сочат, че исковете са неоснователни и недоказани. Оспорват констатациите по акта за начет, т.к сочат, че в магазина е имало многократни кражби, в резултат на което са правени инвентаризации, но само на цигарите, а другите стоки не били проверявани. Самите те не били подписвали акта с констатациите, а само проверяващите лица. С последната инвентаризация не им били признати загуби от фира на хранителните стоки. Ответниците оспорват проведената инвентаризация, т.к била в нарушение на чл. 21-23 от ЗДФИ, т.к при инвентаризацията липсвал „Финансов инспектор”, който да състави акта за начет, както и че представения по делото акт за начет не отговарял на изискванията на чл. 40, ал.2 от ЗДФИ, т.к не установявал всеки отчетник каква липса е причинил. Предвид на горното ответниците молят съда да отхвърли предявените спрямо тях искове като неоснователни
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е надлежно вписан, съгласно чл. 3 от Закона за кооперациите в търговският регистър и към 13.10.2014 г. се представлява от Х. Р. А., л.15 от ч.гр.д. № 832/2014 г.
Между страните по делото са съществували трудово правни отношения, считано от 25.02.2010 г., когато ответницата З.Х.И. е назначена на длъжността „продавач - консултант” в смесен магазин в с. П.. По силата на заповед № 1/03.01.2012г. на председателят на кооперацията, считано от 03.01.2012 г.правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на страните – чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Ответникът К.Х.И. е бил назначен на трудов договор при ответника, считано от 25.02.2010 г. на длъжност „продавач – консултант” в смесен магазин в същото населено място. Със заповед № 2/03.01.2012г. на председателят на кооперацията, считано от 03.01.2012 г.правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на страните – чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Със Заповед № 1/12.01.2012 г. на Председателя на ПК „***” е възложено извършването на инвентаризация на стоките и другите КМА и ДМА в смесен магазин в с. П., ул.”***” № 18, собственост на кооперацията с материално отговорно лице З.Х. и К.Х.И.. Съгласно заповедта инвентаризацията е следвало да се извърши в присъствието на МОЛ, предаващи обекта и като приемащи МОЛ – Ф. Ю. И. и Р.И.В. от комисия в състав: П.З.С., като председател и членове П.Л.Д. и М.П.С.. В заповедта е посочено инвентаризацията да започне на 14.01.2015 г.
По делото е приложено копие от протокол от ревизия № 20/14.01.2012 г., в който на стр.33 (л.81 от делото) е посочено, че разликата между налично и преброено е по – малко с 2196,27лв. Приложен и протокол № 21/15.01.2012 г., в който също е посочено, че е установена разлика в повече от 80,90лв.
По делото е приложен Акт №1/ 14.01.2012 г. за резултатите от проверката на стоково – материалните ценности, съставен от счетоводителя Николинка Захариева и съгласно който са установени липси в размер на 2115,37лв.
С писмени уведомления № № 64 и 65/11.09.2014 г. всеки от двамата ответници е уведомен за установените липси, както и за възможността в 14 дневен срок от получаване на уведомлението да заплатят доброволно по посочената сметка причинената щета в размер на 2 115,37лв. Уведомленията са получени на 17.09.2014 г. и срокът предоставен от ищеца за доброволно изпълнени е изтекъл на 01.10.2014 г.
По делото беше
назначена съдебно икономическа експертиза, която сочи, че за периода на
трудовото правоотношение на ответниците счетоводните регистри и документи са
водени при спазване на принципа на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСчет. за текущо
начисляване на приходите и разходите по продажбата и придобиването на СМЦ и при
спазване на принципа за документална обоснованост. Установено е също, че
стоките, предмет на продажба в обект – магазин с МОЛ ответниците по делото са
отразявани и отчитани счетоводно по сметка 304 „Стоки”. Същите са водени
стойностно, а аналитично същите са отразявани по комп.система, находяща се в
търговския обект, която е свързана с касовия апарат. От заключението на вещото
лице се установява, че установената по време на ревизията, извършена със
Заповед № 1/ 12.01.2012 г. липса е в размер на 2 115,37лв., а дължимата
върху тази сума на главницата мораторна лихва от датата на установяване на
липсата до завеждане на заповедното производство – 14.10.2014 г. е в размер на
592,40лв.
С оглед на така
описаната фактическа обстановка и подлежащите на установяване факти, касаещи
отговорността на ответниците по иска, а именно: 1/ че ответниците са били в
трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата; 2/ че са им
възложени отчетнически функции; 3/ да са установени липси на стоково-материални
ценности; 4/ липсите да са с неустановен произход, съдът установи от правна
страна следното:
Двамата ответници са
назначени по трудов договор от 25.02.2010 г. на длъжността „продавач -
консултант” в смесен магазин в с. П.. От приложената към делото и в трудовите
досиета на двамата ответници длъжностна характеристика се установява, че са им
вменени задължения на материално отговорни лица с отчетнически функции,
доколкото отчитат ежедневно оборота на касовия апарат и в касовата книга,
приемат и отчитат парични суми, отговаря за приемането, разходването и
отчитането на парични материални ценности, свързани с работата. В длъжностната
им характеристика е посочено, че носят отговорност за липси на стоки и парични
средства. Съдът не приема направените от ответниците възражения относно това,
че длъжностните им характеристики за заеманата длъжност не били подписани от
тях самите и поради това не могат да
отговарят за липси. Подписването на длъжностните характеристики има
удостоверително значение, но когато лицата са запознати по друг начин и са
приели да изпълняват трудовите задължения по тази длъжност, за която се отнася
длъжностната характеристика, те носят отговорност, съобразно нея. Доказателство
за фактическо запознаване с характеристиките на заеманата длъжност е и факта,
че непосредствено, няколко месеца след постъпването им на работа им е била
направена инвентаризация, която не установила липси, както и след това други
две инвентаризации по повод на извършените кражби. Следователно към датата на
прекратяване на трудовото им правоотношение, двамата ответници са били наясно с
произтичащите от длъжността задължения и отговорности.
От гореизложеното, съдът
намира, че ответниците са имали отчетнически функции и като такива могат да
носят отговорност за липси.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че проведената инвентаризация е в нарушение на правилата на чл. 21-23 от ЗДФИ. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 от КТ пълна имуществена отговорност може да се претендира от работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. За да отговаря в пълен размер, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 от КТ освен първите две предпоставки да са налице е необходимо и кумулативно с това липсата да е безспорно установена. Установяването на липсата трябва да е безспорно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗК, при осъществяване на контролна дейност по ал. 1 се прилага глава втора, раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната финансова инспекция и глава тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс "Производство по финансови начети". Към момента на инвентаризацията 14.01.2012 г. действащия ГПК не съдържа разпоредби относно „производство по финансови начети”, с което презумираната по ГПК пълна доказателствена сила на акта, вече не съществува и той, за да служи за доказателство на посочените в него факти, конкретно, тези установяващи липсите, следва да е подкрепен с доказателства, така както изисква разпоредбата на чл. 22, ал.2 от ЗДФИ - фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства. Доказването на липсата трябва да е пълно. Съдът намира, че е налице пълно доказване на констатациите в акта, доколкото приложените по делото протоколи от ревизия № 20/14.01.2012 г., в който на стр.33 (л.81 от делото) е посочено, че разликата между налично и преброено е по – малко с 2196,27лв и протокол № 21/15.01.2012 г., в който също е посочено, че е установена разлика в повече от 80,90лв., установяват наличието на липси в размер на 2115,37лв. Този размер на липсите се установява и от назначената по делото експертиза, поради което съдът приема, че в действителност е налице липса на СМЦ на стойност 2115,37лв.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че е налице доказано по установения ред наличие на липси в размер на 2 115,37лв.
Относно характера на липсите ответниците са направили възражение, че не са им били признати фири, каквито са им били признати при първата инвентаризация. Съгласно посоченото от вещото лице не е водено отделно счетоводство за фири и с последната инвентаризация не са начислени такива. Съдът счита, че Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им е задължителна и следва да се прилага при извършване на инвентаризацията, доколкото посочените в нея стоки, съгласно приложенията е посочено, че дават намаление на теглото и обема при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба, разпределяне и транспорт, но от страна на ответниците не е направено адекватно и своевременно такова искане за изчисляване на следващите се фири, на стоките, които са установени при инвентаризацията. Такова искане не е направено и при формулиране на задачата на експерта, поради което те са неоснователни.
Следователно, причинените липси са с неустановен характер и отговорността за тях е на двамата ответници по делото.
При така установените факти, съдът намира, че в действителност е налице установена по несъмнен начин щета на ищеца, причинена от материално отговорните лица, двамата ответници, която е в размер на 2 115,37лв.
Предвид на всичко гореизложено, съдът намира, че в действителност е налице установена по безспорен начин щета в размер на 2 115,37лв., установена при инвентаризацията на обект „смесен магазин” в с. П., ул.”***” № 18, с материално отговорни лица към датата на инвентаризацията двамата ответници. С оглед на това, че отговорността за причинената щета не заявена като солидарна, доколкото и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е посочена солидарна отговорност, а разделна и като такава тя се понася от двамата ответници по равно, то същите носят отговорност за установените липси в размер на сумата от 1057,69 лв.главница, и за сумата от 287,67лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.01.2012 г. до 11.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата.
Съдът намира иска за основателен и доказан и следва да се уважи, като се признае спрямо всеки от двамата ответници, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 832/14г. на НПРС в общ размер на 2 115,37лв. главница и 575,34лв. мотарорна лихва съществува, като срямо всеки от двамата ответници то е за сумата от 1057,69 лв.главница, и за сумата от 287,67лв. Мораторна лихва за периода от 14.01.2012 г. до 11.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата.
С оглед на изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца, направените от него разноски в размер на 146,18лв.за заплатена държавна такса по водене на делото. Предвид на заявената от ищеца разделна отговорност на всеки от двамата ответници, то и дължимите разноски следва да се разделят, като всеки от ответниците бъде осъден да заплати такива в размер на 73,09лв. Няма направени в настоящето производство разноски за адвокат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.Х.И. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на Потребителна кооперация „***” с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***, представлявана от Х.Р.А., за сумата от 1057,69 лв.(хиляда петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението – 14.10.2014г. до окончателното изплащане на главницата, СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от К.Х.И..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.Х.И.
с ЕГН ********** ***, че
ВЗЕМАНЕТО на Потребителна кооперация „***” с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***,
представлявана от Х.Р.А., за сумата от 287,67лв.(двеста
осемдесет и седем лева шестдесет и седем стотинки), представляващи мораторна
лихва за периода от 14.01.2012 г. до 11.09.2014 г., СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от К.Х.И..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо З.Х.И. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на Потребителна кооперация „***” с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***, представлявана от Х.Р.А., за сумата от 1057,69 лв.(хиляда петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението – 14.10.2014г. до окончателното изплащане на главницата, СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от З.Х.И..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо З.Х.И. с ЕГН ********** ***, че ВЗЕМАНЕТО на Потребителна кооперация „***” с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***, представлявана от Х.Р.А., за сумата от 287,67лв.(двеста осемдесет и седем лева шестдесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 14.01.2012 г. до 11.09.2014 г., СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от З.Х.И..
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК К.Х.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Потребителна кооперация „***”
с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***, представлявана от Х.Р.А., направените по делото разноски в размер
на 73,09лв (седемдесет и три лева и девет стотинки).
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК З.Х.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА Потребителна
кооперация „***” с. П., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК ***, представлявана от Х.Р.А., направените по делото разноски в размер
на 73,09лв (седемдесет и три лева и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.
След
влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. №
832/2014 г. по описа на НПРС и се издаде изпълнителен лист въз основа на издадената
заповед за изпълнение и за присъдените по настоящето дело суми.
Районен съдия :
......./ П /...............
Галина Николова