Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 423                             09.02.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16322 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът Г.С.Б. твърди, че е собственик на поземлен имот № *** по кадастралния план на гр. Х., който е урегулиран в УПИ *******, ведно със застроените в него сгради, подробно описани в исковата молба. Сред сградите, построени в имота, била и паянтова жилищна постройка с площ от 50 кв.м., обозначена под № * на скицата на О. Х. от 11.05.2018г., приложена към исковата молба. Твърди се, че ответникът П.Г.  в период по-дълъг от две години ползва източната стая на стопанската сграда с площ от 50 кв.м., състояща се от три стаи. За ползването не било налице основание, тъй като макар първоначално ответникът да бил допуснат до сградата, многократно след това бил помолен да я освободи, което той отказвал да стори. Прави се искане, след като съдът установи, че ищецът е собственик на въпросната сграда, да постанови решение, с което да осъди ответника да освободи заеманата от него стая.

Ответникът П.П.Г. не оспорва твърдението, че ползва въпросната сграда и живее в една от стаите, но възразява, че е бил допуснат от самия ищец, който му е разрешил да я ползва без да определи срок за това. Твърди, че ищецът е сторил това доброволно и без да поиска да му бъде заплащан наем.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Г.Б., въз основа на договор за дарение от 18.05.2016г., обективиран в нотариален акт № ************, на ************ е придобил собствеността върху поземлен имот № ***, по кадастрален план на гр. Х. одобрен през 2000г., с площ от 1315 кв.м., съставляващ УПИ  ******** по регулационен план от 1971г., ведно с построените в имота сгради /лист 4/. Установява се, че сградите в имота са както следва: 1. масивна жилищна с площ от 112 кв.м.; 2. паянтова стопанска от 28 кв.м.; 3. паянтова стопанска от 57 кв.м.; 4. масивна стопанска с площ 9 кв.м.; 5. паянтова жилищна – 50 кв.м.; 6. масивна стопанска – 20 кв.м. / лист 5/.

Не се оспорва от ответника и се установява от показанията на свидетелката Н.М., че П.Г. обитава повече от три години външната сграда, която е със самостоятелен вход и граничи на изток със съседния имот. Свидетелката сочи, че ищецът, който бил л., бил дал първа помощ на ответника и разбирайки, че той няма къде да живее му предоставил въпросната стая. След известно време, ищецът поканил ответника да му освободи имота, но последният отказал да го стори / лист 50/. 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Безспорно се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху описания в исковата молба поземлен имот по силата на договор за дарение. Собственикът на земята е собственик и на построените върху нея сгради, съобразно чл.92 от ЗС. Поради последното, възражението на ответника, че процесната стопанска сграда с площ от 50 кв.м. не е изрично описана в нотариалния акт е неоснователно.

По делото не е спорно, че ответникът обитава описаната в уточняващата искова молба стая от въпросната стопанска постройки.

С оглед тези обстоятелства възложените в тежест на ищеца предпоставки за уважаване на иска са доказани.

Съдът намира, че ответникът не е доказал наличието на основание да упражнява фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че е бил допуснат да обитава въпросната жилищна сграда без да заплаща наем сочи за наличие на съглашение по договор за наем за послужване. Съобразно чл.243 ЗЗД заемателят за послужване е длъжен да върне вещта. Когато не е уговорен срок, той следва да стори това след поискване от страна на заемодателя - арг. от чл.249 ЗЗД. Дори да се приеме, че не е било отправяно до ответника подобно искане, то се съдържа в самата искова молба, с която се предявява претенция за връщане на вещта. Ето защо за ответника е отпаднало правото да се позовава на облигационно основание, даващо му право да държи вещта.

Неоснователно е и позоваването на Г. на чл.75 от ЗС. Тази норма предоставя защита на владението тогава, когато то е отнето, стига да е продължило повече от шест месеца. В случая ответникът не е владелец, тъй като сам твърди, че упражнява фактическа власт по силата на заем за послужване, тоест не държи веща за себе си. От друга страна няма прекъсване на фактическата власт посредством действия на ищеца. Напротив - той се ползва от законно признатата си възможност да защити своето право по исков ред.

            От изложеното се налага извод за основателност на предявения иск и той следва да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 631 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на П.П.Г.  ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът Г.С.Б. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес *** собственик, на основание договор за дарение – нот. акт № **********. на ************ на паянтова жилищна сграда обозначена с № * на скица №188 от 11.05.2018г. на  О. Х., с площ от  50 кв.м., находяща се в поземлен имот № *** по кадастрален план на гр. Х. одобрен със заповед № РД-02-14-2299/2000г., целият с площ от 1315 кв.м., съставляващ УПИ  ******** по регулационен план одобрен със заповед №516/25.02.1971г. при граници за имота: *********************, ведно с построените в имота сгради, като ОСЪЖДА  ответника П.П.Г. да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищеца Г.С.Б. владението върху една стая – източната с площ от 10 кв.м. от паянтовата жилищна сграда с площ от 50 кв.м. построена в ПИ № *** по кадастрален план на гр. Х., при граници на стаята: ****************************. 

 

ОСЪЖДА П.П.Г. да заплати на Г.С.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 631 лв./шестстотин тридесет и един лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД