Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
14.02. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния
състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2410 2019
дело № по описа за г.
Б.П.Д., ЕГН **********, адрес:
***, чрез адвокат М.О., съдебен адрес:***9, е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министъра на правосъдието, ЕИК *********, гр.
София, бул. "Н. Столетов" №21, обективно съединени искове при
условията на кумулативност с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. чл.187 ЗМВР
и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждение
като компенсация за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. в размер на 1753, 90 лева, ведно с лихва за забава на основание
чл.86 ЗЗД, за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца,
следващ тримесечието) до датата на подаване на исковата молба в размер на 236,
61 лева, както и законната лихва върху присъденото възнаграждение, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът
твърди, че работи като държавен служител при ответната дирекция на длъжност
„надзирател" с място на изпълнение на работата - Затвора в гр. Бобов дол.
Работата си изпълнява предимно на 24-ри часови смени при тримесечно отчитане на
работното време. Предвид задълженията на назначените в наряд по чл.305 и чл.307
ППЗИНЗС да се явяват за инструктаж и самата процедура по приемане и сдаване на
дежурството, то продължава общо с един час повече, т.е. 25 часа. Този един час
не се отчита и заплаща като извънреден труд, положен от ищеца,съгласно чл.187,
ал.3 и ал.5 ЗМВР.
Съгласно
графика, по който е назначаван в наряд ежемесечно, на ищеца не е заплатен
извънреден труд в размер на 254 часа за времето от четвъртото тримесечие на
2016 г. до третото тримесечие на 2019 г. /за 254 броя 24-часови дежурства/.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника чрез процесуален представител, който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че правоотношенията на служителите в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби се уреждат от
ЗИНЗС и правилника за прилагането му; ако липсват разпоредби,
уреждащи държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", субсидиарно приложение намират разпоредбите относно
държавната служба в Закона за МВР /чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС/.
От м. март 2014 г. е
отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. Почивките за
хранене, които са 2х30 мин при
24 часов наряд, съгласно чл. 16е, ал. 2 от ППЗИНЗС не се
отчитат за работно време, а времето за отдих се отчита за
отработено време. В Затвора Бобов дол почивките
за хранене не се записват в ежедневната ведомост, за разлика
от времето за отдих, което се вписва.
В Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на Министъра на правосъдието не е регламентирано
точно времето за извършване на мероприятията по чл.305, 306,
307 и 311 ППЗИНЗС, които фактически изискват
между 30 - 45 минути. Това време не е извънреден труд,
тъй като регламентираните в чл. 16е,
ал. 2 ППЗИНЗС и чл.16.1. от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на
Министъра на правосъдието почивки за хранене - 2 х 30 минути по
време на 24 часов наряд, не се включват в работното
време и фактически отработеното време се намалява с 1 час
- на 23 часа,
а съгласно чл.16е, ал. 4 ППЗИНЗС при 24 часов график на дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено
време.
Поради това дори специфичните дейности по чл.305 и сл. ППЗИНЗС да продължават един час, каквито са твърденията на ищеца в исковата му молба, това би означавало, че фактически отработеното време се равнява на 24 часа, колкото се отчита и се заплаща на ищеца съгласно чл.16,
ал. 4 ППЗИНЗС.
Съгласно Заповед № 2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията" времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затворите, с изключение на затвора София, следва да е в рамките на 30 минути. Това време, считано от 01.07.2019 г., се включва към отработеното време по чл.16е, т.3
ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът
работи като държавен служител при ответника на длъжност „надзирател" с
място на изпълнение на работата - Затвора в гр. Бобов дол.
Съгласно т.3 от приложената Заповед № 138/27.02.2015 г. на Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано работното време на
служителите, работещи на дежурства в надзорна-охранителна дейност при 24-часово дежурство - от 08, 00 часа,
т.е. до 08, 00 часа на следващия ден.
Съгласно т.16 от приложената заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г. на Министъра на правосъдието, в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, без да е уточнена неговата
продължителност; с приложената Заповед № 2788/14.06.2019 г., в сила от
01.07.2019 г., е уточнена продължителността на описаните процедури – до 30
минути за Затвора в гр. Бобов дол, които се включват в отработеното време.
Свидетелят Кирил Владимиров - надзирател в Затвора гр.
Бобов дол, сочи, че надзирателите работят на 24-часови смени. Длъжни са да се явят
на работа в 07:45 часа на развод, след запознаване с оперативната обстановка и
възлагане на задачите за дежурството започват да изпълняват задълженията си; на
другия ден извършват приемане и сдаване с новата смяна, което продължава до 08:45 часа и също е задължително.
По време на дежурството надзирателите не могат да напускат
поделението. По време на всички почивки не могат да снемат снаряжението си, тъй
като са на постоянно разположение, в готовност да реагират при необходимост.
Свидетелят М.Д. сочи, че работи като дежурен главен надзирател в Затвора гр. Бобов дол от 2018 г. При 24-часовите
смени надзирателите се явяват в административната сграда в 07, 50 часа за
инструктаж, който продължава до 08, 15 ч., след това до 08, 30 ч. се извършва
предаването и приемането на постовете. В 08, 30 ч. отстъпващата смяна отива в
административната сграда за отвод, който обикновено продължава няколко минути.
8-часовите дежурства са с продължителност от 8, 00 ч. до 16, 30 ч.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., се установява следното: месечното
основно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 628 лв. за 2016 г., 675 лв.
за 2017 г., 709 лв. за 2018 г., 876 лв. за 2019 г. За процесния период
отработените 24-часови дежурства от ищеца са 192, а 8-часовите – 29. При
25-часова продължителност на работната смяна и при 221 смени /в съдебното
заседание вещото лице е уточнило, че по информация от администрацията на
затвора редът за сдаване и приемане на дежурство е идентичен при 24-часови и 8-часови
дежурства/ положеният от ищеца извънреден труд е общо 221 часа. Размерът на
възнаграждението за извънреден труд е 1454, 83 лв., а лихвата за забава на
плащанията е в размер на 225, 79 лв. Вещото лице не е включило възнаграждение
за положения от ищеца извънреден труд за третото тримесечие на 2019 г., предвид
прилагането в този период на Заповед № 2788/14.06.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание
чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. чл.187 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и чл.86,
ал.1 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът
следва да докаже, че за процесния период е съществувало служебно
правоотношение, по което е престирал своята работна сила, на кои дати е полаган
извънреден труд и каква е продължителността му; размера на претендираните суми
и на положения извънреден труд, размера на претендираното обезщетение за
забава.
Между страните не е спорно и се установява от
доказателствата по делото, че през исковия период ищецът се е намирал в
служебно правоотношение с ответника, заемайки длъжност „надзирател” с място на
изпълнение на работата - Затвора в гр. Бобов дол.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗИНЗС служителите в
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й
служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение
на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража; за
неуредените случаи спрямо служителите на дирекцията се прилагат разпоредбите за
държавната служба по ЗМВР. В чл.187, ал.1 от ЗМВР, аналогично и в чл.16а от
ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ДВ, бр. 14/20.02.2015 г. /
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени; съгласно ал.6, този труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.16а, ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ, бр. 20/07.03.2014
г./ за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден
график, като чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на
държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.16е от ППЗИНЗС в отработеното време се
включват: работните часове в рамките на установеното редовно работно време;
удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето
за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за
провеждане на професионално обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24-
часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа
отработено време.
Специфичните изисквания по изпълнение на службата на назначените
в наряд /съгласно пар.1, т.4 на ДР на ППЗИНЗС наряд е времето, през което държавният служител
изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при
непрекъсваемост на работния процес/ са уредени в чл. 305 и сл. от ППЗИНЗС.
Едно от тези изисквания е за явяване в поделението в
определеното за инструктаж време. От показанията на свидетеля Кирил Владимиров, които съдът намира, че следва да бъдат кредитирани като
убедителни и житейски логични, се установява, че за инструктажа служителите, в това число и ищецът, са се
явявали на работа 15 минути по-рано, въпреки че смяната следва да започне в 8,
00 часа. След края на 24-часовото дежурство се е извършвало сдаване на
дежурството и т. нар. отвод, което продължавало до около 8, 45 часа.
Показанията на посочения свидетел са в съответствие с
изискванията на чл.311, ал.2 от ППЗИНЗС:
сменящите се постови запознават застъпващия със станалите произшествия и
получени разпореждания по време на изпълнение на службата, след което съвместно
обхождат и проверяват територията и особеностите на поста, като се обръща
особено внимание на изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците,
вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и други. Следователно
и нормативно е предвиден период от време, в който служителите от двете
последователни дежурства полагат труд заедно, т.е. дежурствата им се застъпват,
което предполага единият да бъде по-рано на работното си място, а другият да
остане на работното си място и след приключване на наряда.
Липсва съществено противоречие между показанията на свидетеля Кирил Владимиров и тези на свидетеля М.Д.,
който сочи малко по-кратък период на продължителност на дежурствата извън 24-часовата
смяна /т.е. от 08, 00 ч. до 08, 00 ч. на следващия ден/: от 07, 50 ч. до 08, 35
– 08, 40 ч.
С оглед изложеното, отделно от работната смяна от 24
часа, през процесния период ищецът е полагал още приблизително 1 час труд
(работил е от 07, 45 часа до около 08, 45 часа на следващия ден), през който е
осъществявал дейности по инструктаж, приемане и сдаване на смяната. Поради това
отработеното от ищеца време включва и времето за инструктаж, отвод, приемане и
сдаване на дежурството (смяната), т.е. за допълнителния 1 час към 24-часовото
дежурство му се дължи възнаграждение, съгласно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС.
Този извод не се променя от посоченото в отговора
обстоятелство, че почивките за хранене /общо един час по време на 24-часов
наряд/ не се включват в работното време и фактически отработеното време се
намалява с 1 час - на 23 часа. Изключването от работното време на почивките за
хранене изрично е предвидено в чл.16е, ал.2 от ППЗИНЗС. Освен това, по делото е
безспорно установено, че ищецът фактически е на работното си място и преди, и
след 24-часовата смяна, общо още около час,
и това време отговаря на даденото в чл.2, т.1 от Директива 2003/88/ЕО определение за „работно
време" /всеки период, през който работникът работи на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с
националното законодателство и/или практика/.
С оглед на посоченото от вещото лице, горните изводи са
валидни и по отношение на 8-часовите дежурства, полагани от ищеца в исковия
период.
По делото е безспорно, че за третото тримесечие на 2019
г. се е прилагала Заповед № 2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията", съгласно която времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство в затворите, с изключение на затвора София, следва
да е в рамките на 30 минути. Считано от 01.07.2019 г., този период се включва към отработеното време по
чл.16е, т.3 ППЗИНЗС
и е взет предвид от работодателя при отчитането на положения извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, с оглед
даденото заключение от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на дължимото възнаграждение за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. се
равнява на 1454, 83 лв. и за тази сума искът е основателен. За разликата до
претендираните 1753, 90 лева и за периода от 01.07.2019
г. до 30.09.2019 г. искът следва да се отхвърли.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за него е установен срок. Ищецът е полагал труд при
сумирано отчитане на работното време, поради което задължението за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд става изискуемо след изтичане на отчетния тримесечен период (след изтичането му
се установява дали е налице извънреден труд). Следователно дължимото
възнаграждение става изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния
период, за който е положен трудът. На основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение, т.е. покана не е била нужна.
По делото се установи, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 1454, 83 лева и поради това акцесорната претенция за обезщетение за
забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на подаване на
исковата молба – 13.11.2019 г., е основателна до размера от 225, 79 лв.,
съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза; за
разликата до претендираните 236, 61 лева следва да се отхвърли.
При този изход на спора, предвид направеното искане и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 336 лв.
Предвид направеното искане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 16 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна
такса в размер на 58, 19 лева по иска с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. чл.187 ЗМВР, 50 лева по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, както и разноски
за вещо лице в размер на 250 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието, ЕИК *********, да заплати на Б.П.Д.,
ЕГН **********: - сумата 1454, 83
лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от
01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно
с законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2019
г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1753, 90 лева и за периода
от 01.07.2019 г. до
30.09.2019 г.; - сумата 225, 79
лв., представляваща мораторна лихва
върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендираните 236, 61 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – Дупница държавна
такса в размер на 108, 19 лв. и разноски за вещо лице в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието, ЕИК *********, да
заплати на Б.П.Д., ЕГН **********,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 336 лв.
ОСЪЖДА Б.П.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, ЕИК
*********, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 16 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: