№ 102
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900165 по описа за 2022 година
Ищецът – М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.З. ул.“Хаджи Д.“ №5 т.6 ап.36 чрез
процесуален представител - адв. Я. Д., е предявил иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД, чл.52 ЗЗД срещу „Д.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Витоша“ № 89Б, за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 180 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на неговия син И. М. М. с ЕГН**********, вследствие настъпило на
21.05.2022г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022г. –
датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя по
извънсъдебната претенция на ищеца до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2022г., около 18:30ч. по път II-64, км. се
движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг. № СО8492ВМ, управляван от
Г.И.Ч. с ЕГН ********** (Участник 1). В района на км.6 + 600м. (между гр. Б. и гр. К.)
Г.И.Ч. предприел маневра изпреварване на товарен автомобил марка „Дачия“, модел
„Сандеро“ с peг. № РВ8876РА, управляван от И. Н. Д. с ЕГН ********** (Участник 3). При
започване на изпреварването Г.И.Ч. не съобразил поведението си с пътната обстановка и
отнел предимството на вече предприелия маневрата за неговото изпреварване лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № РВ7559АР, управляван от И. Н. Д. с ЕГН
********** (Участник 2). Вследствие на това Участник 1 ударил Участник 2, поради което
изгубил контрол върху ППС и излязъл от платното за движение, блъскайки се челно в
крайпътно дърво. Вследствие на инцидента на място починал И. М. М. с ЕГН **********,
който бил пътник в лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг. № СО8492ВМ, син и
1
наследодател на ищеца М. Н. М.. Твърди се още в исковата молба, че процесното ПТП е
причинено виновно от Г.И.Ч., който нарушил конкретни законови разпоредби. Към датата на
ПТП-то – 21.05.2022г. по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг.
№ СО8492ВМ имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, със застрахователна полица със срок на действие от 21.07.21 г.
до 20.07.22г. В исковата молба се излага още, че ищецът приел изключително тежко и
болезнено внезапната загуба на сина си. Липсата на сина му довела до нестихващи и
несравними душевни болки и страдания у ищеца. Приживе между баща и син съществувала
топла и силна хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение,
която била прекъсната поради настъпилата смърт при процесното ПТП на И. М. М..
Случилото се и загубата на сина му били приети изключително болезнено от ищеца.
Вследствие на трагичния инцидент психическото състояние на ищеца било изключително
тежко. Поддържа се още в исковата молба, че ищецът е предявил на 14.06.2022г. претенцията
си пред ответното дружество, но и след изтичането на законоустановения 3- месечен срок за
произнасяне, такова не последвало.
Моли съда, като се убеди в основателността на претенцията му да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 30000лв.,
/тридесет хиляди/ лева, като частично предявен иск от общ размер на претенцията 180 000
лева /сто и осемдесет хиляди лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на неговия син И. М. М.,
настъпила в резултат на ПТП от 21.05.2022г., причинено виновно от водач на застрахован
при ответника лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с peг. № СО8492ВМ заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.09.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Д.“
ЕАД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника
юрк. Ю. К.. На първо място с отговора се прави искане за спиране на настоящото съдебно
производство по т.д. № 165/2022г. по описа на СОС ако бъде внесен обвинителен акт в съда
и бъде образувано НОХД по наказателно производство ДП № 55/ 2022 г. по описа на сектор
„РПТ“ при ОД на МВР-П., с оглед изясняване въпроса за вината. Твърди се, че при
установяване на виновно поведение от сочения в исковата молба за виновен за
произшествието водач на л.а. „Опел Мерива“, с peг.№ CO 8492 ВМ - Г.И.Ч., образуваното
ДП ще бъде прекратено, тъй като същият е загинал при злополуката. Отделно от това се
излагат и следните съображения в подкрепа на искането за спиране настоящото
производство: С оглед на това, че в процесното ПТП са участвали още две МПС- ва: т. а.
„Дачия Сандеро“, с peг. № РВ 8874 РА с водач И. Н. Д. и л.а. „Фолксваген Голф“, с peг. № РВ
7559 АР И. Н. Д., се поддържа, че в случай, че срещу някой от тези двама водачи е
образувано досъдебно производство и е внесен обвинителен акт в съда, и наказателното
производство приключи с влязла в сила присъда, то последната би била задължителна за
2
гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, по отношение на преюдициалните за настоящия спор
въпроси, а именно: дали деянието е извършено, неговата протИ.правност и виновността на
дееца. Твърди се, че от отговора на тези въпроси зависела и договорната отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Сочи се, че по делото не са представени
доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна на
водача на л.а. „Опел Мерива“, с peг. № CO 8492 ВМ Г.И.Ч.. Твърди се, че от исковата молба
не се изяснява механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от
деликтната отговорност на сочения за виновен водач Г.Ч., а именно - протИ.правно и
виновно извършено деяние, от което да са били причинени телесни увреждания на И. М. М.,
довели до неговата смърт. Твърди се, че вина или принос за настъпването на ПТП имат и
водачът И. Н. Д., управлявал т. а. „Дачия Сандеро“, с peг. № РВ 8874 РА с и водачът И. Н. Д.,
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“, с peг. № РВ 7559 АР. Досежно размера на исковата
претенция ответникът счита, че търсеното обезщетение е в завишен размер и като такова не
съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедлИ.ст”, че същият
не е съобразен с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с
вида и характера на вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и
възстановени реално. Прави се възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия И. М. М. като се твърди, че същият, като пътник в МПС, не е използвал
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП и сам се е поставил в опасност, от
която за него са настъпили вредни последици. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът М. Н. М. е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначалната и направените с нея доказателствени искания.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника „Д.“ ЕАД с
указанията по чл.373 от ГПК. Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2022-1024-847/21.05.2022 год. на РУ – К. и в о.с.з. на 10.10.2023 год. от пълномощника на
ищците протокол от 21.05.2022 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по ДП №
55/2022 г. на ОДМВР – П., пр.пр. № 3809/2022 год. на ОП – П., в същите е отразено ПТП,
настъпило на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64, км 6+600 м между гр. Б. и гр. К.,
с участието на :
1. МПС № 1 – лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, с
водач Г.И.Ч. с ЕГН **********;
2. МПС № 2 – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № РВ 7359 АР,
с водач И. Н. Д. и
3. МПС № 3 – лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с ДК № РВ 7559 АР, с
водач И. Н. Д..
3
В протокола е отразен следния механизъм на ПТП – МПС № 1 /л.а. „Опел“/
предприема изпреварване на МПС № 3 /л.а. „Дачия“/, навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в изпреварващото го МПС № 2 /л.а. „Фолксваген“/, след което МПС №
2 и МПС № 3 излизат вдясно извън пътното платно. МПС № 1 също излиза вдясно извън
пътното платно и се блъска челно в крайпътно дърво. Отразено е, че при ПТП са починали
водачът на лекия автомобил „Опел“ Г.И.Ч. и пътниците в този автомобил И.Л.Ч. и Е.Г.Ч.,
майка на ищците.
По делото се разпита свидетелката Н. Н. Н..
„Зная за катастрофата, която стана на 21.05.2022 година. Единственото, което помня,
че предприехме маневра изпреварване. Аз се движих в автомобил „Голф“ 3, последна кола
най - отзад. Автомобилът се управляваше от И. Д.. Аз седях на пасажерската седалка
отдясно, отпред до водача. Като предприехме изпреварване всичко беше наред, докато не се
изравнихме с автомобила пред нас, който също предприе маневра изпреварване. С
периферното си зрение видях как ни удря в предната дясна гума, след което приятелят ми
започна да губи контрол над управлявания от него автомобил. Излязохме от пътния банкет
отляво и да не се ударим в дърветата, той зави рязко на дясно и от едната страна на банкета,
минахме през целия път и минахме на другата страна на банкета. Това е единственото, което
помня. Беше лятото, това нещо стана към 6 и нещо часа. Беше светло, не беше тъмно. Беше
топло, нямаше дъжд. Нямаше някакви лоши условия, асфалтът беше сух. В участъка, в
който изпреварвахме, беше позволено изпреварването, дълга права отсечка. Нямаше
препятствия, нещо да ограничава видимостта[1]билбордове, някакъв пушек, мъгла или дим,
нямаше нищо, което да затрудни изпреварването, беше ясно времето. Имаше автомобил,
който аз лично видях след като предприехме изпреварването. До колкото си спомням ние не
сме се удряли с него, той също излезе в банкета и се падна зад нас. В смисъл ние минахме
пред него и той се падна зад нас отстрани. След това движение, за което казах, минахме до
едно дърво, имаше шипки - храсти, пръст, в нищо не сме се удряли конкретно. Бяхме в П. и
от П. се прибирахме в гр. К. където живее приятеля ми. Не мога да кажа И. с каква скорост
се е движел, не гледам километража, пътувам си нормално, не мога да кажа с каква скорост
се е движел, с нормална скорост. Мисля, че автомобилът, който изпреварвахме беше бял на
цвят, марка „Дачия“, не съм сигурна, не помня, не зная какъв беше. Този автомобил още
преди да влезем в гр.Б., този човек се движеше супер неадекватно. Някакви спирачки се
набиваха, които бяха съвсем ненужни. Най- вероятно приятелят ми за това предприе
изпреварване за да не стане нещо. И. когато предприе изпреварване, даже помня, че от
отсрещната страна идваше кола, той подаде мигач, изчака колата да мине и предприе
изпреварване. Ние изпреварвахме в лявата лента за движение, човекът тръгна и той също да
изпреварва, и се ударихме.Нашата кола беше изцяло в тази лента. Другият автомобил
навлезе в нашата лента и ни удари в предната дясна гума. Другият автомобил, който ни
блъсна, не помня на къде продължи, помня, че ние отидохме наляво и въобще не съм видяла
на къде е отишъл. След това го видях ударен челно в едно дърво.“
По делото се разпита свидетеля И. Н. Д..
4
„На 21.05.2022 година участвах в ПТП. Движех се по посока гр.К.. ПТП стана между
гр.Б. и гр. К.. Управлявах лек автомобил „Голф“ - зелен. Доколкото си спомням, понеже е
травма за мен и искам да излезе по – бързо от жИ.та ми, подадох ляв мигач за да изпреваря
автомобилът пред мен. Съответно при изпреварването, той ме удари в дясната ми страна.
Това е, което си спомням. Там по участъкът, по който се движех беше разрешено
изпреварване. Сигнализирах за маневра изпреварване. Когато стана сблъсъка, бях се изнесъл
в лявата лента- изпреварващата лента. Ударът беше в дясно на моя автомобил, мисля, че той
ме удари с предната му част. Не си спомням добре, не мога да ви кажа. От удара аз излезнах
в ляво от пътя и после съответно в дясно, но не съм имал друг допир с автомобила, който ме
удари. В този участък имаше маркировка, която позволяваше изпреварването. По отношение
на пътя, той беше доколкото си спомням сух. Инцидентът стана в светлата част на
денонощието. Трети автомобил имаше, но неговото участие не мога да кажа какво е било,
той беше най-отпред. Нямам никакъв спомен с каква скорост съм се движел. Ударът между
двата автомобила настъпи в лява лента. Автомобилът пред мен в момента, в който тръгна да
ме изпреварва, аз се бях изравнил с него и няма как да забележа да дава някакъв сигнал.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
заключението на която на 21.05.2022 година към 18,30 часа – светлата част на денонощието
(в участъка на ПТП слънцето на тази дата залязва в 20:41 часа – бел. в.л.), по път II-64, в
зоната между гр. Б. и гр. К., в посока към гр. К. са се движили един след друг товарен
автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен номер РВ 8876 РА, управляван от И. Н. Д.,
със скорост около 85 километра в час, след него се е движил лек автомобил „Опел Мерива” с
регистрационен номер СО 8492 ВМ, управляван от Г.И.Ч. и след него се е движил лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер РВ 7359 АР, управляван от И. Н. Д..
Платното за движение в тази зона е било двупосочно с по една лента за движение в
протИ.положните посоки, всяка с широчина по 3,70 метра, разделени с прекъсната бяла
линия „М3”. Участъка е бил прав, без неравности, сухо асфалтово покритие, нормална
видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” е
предприел маневра за изпреварване на движещият се пред него лек автомобил „Опел”, като
според данните от разпитаните по делото двама свидетели, водачът на Фолксвагена е подал
ляв пътепоказател, увеличил е скоростта си на движение до към 108км./час и се е движил в
лентата за насрещно движение. Така, настигайки лек автомобил „Опел”, водачът на
последния, също предприема маневра за изпреварване на движещият се пред него товарен
автомобил „Дачия”, като е отклонил челната част на Опела вляво, по отношение посоката си
на движение, при което с челната си лява част е ударил в дясната странична част лек
автомобил „Фолксваген Голф”. Следствие на удара Фолксвагенът се е отклонил в ляво, като
е преминал в зоната на лявото крайпътно пространство, а лек автомобил „Опел” е
продължил движението си в посока напред. Водачът му Червенков е изменил посоката на
движение на автомобила в дясно, с цел връщане в дясната си лента, в която към този момент
се е движил товарен автомобил „ Дачия” и Опелът със задната си дясна част се е ударил в
предна лява част на товарен автомобил „Дачия Сандеро”. Следствие на този удар двата
съударили се автомобила са се насочили в посока напред и в дясно, по отношение
първоначалната си посока на движение, преминали са в дясното крайпътно пространство,
където Опелът с челната си част се е ударил в дънера на високо растящо дърво, и се е
установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие но
следствие на удара в дървото от автомобилът се е откъснало предно дясно колело в едно с
част от окачването му.
5
Дачията също е преминала през храстовидна растителност и се е установила в
мястото, където е описана в протокола за оглед.
Междувременно, след първия удар, лек автомобил „Фолксваген Голф”, движейки се в
крайпътното пространство, водачът му Д. е изменил траекторията на движение на
автомобила с цел да навлезе в зоната на платното за движение, но това изменение на
посоката е било с резки движения и автомобилът, навлизайки в платното за движение е
изгубил страничната си устойчИ.ст и така преминавайки косо, през платното за движение,
автомобилът се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед.
Анализът на определения механизъм на възникване и развитие на ПТП дава
основание да се направи извод, че от техническа гледна точка, причините за възникване на
ПТП не са от технически характер и следва да се търсят в субективните действия на водача
на лек автомобил „Опел Мерива” с регистрационен номер СО 8492 ВМ - Г.И.Ч., преди да
предприеме маневра за изпреварване на движещият се пред него товарен автомобил да се
убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.
При извършената проверка по номера на рамата на този автомобил -
V0L0XCE75A4128321 програма „Аудатекс”, се установи, че автомобилът е фабрично
оборудван със стандартен опционен пакет, при който всички места в автомобилът са
снабдени с триточкови инерционни предпазни колани.
Видно от представеното удостоверение за наследници ищецът М. Н. М. е баща на
починалия на 21.05.2022г. И. М. М..
По делото се изслуша заключението на съдебно медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалият И. М. М. е получил следните травматични увреждания:
Тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване
на костите на лицевия масив и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на
главния и малкия мозък;
Гръдна травма, изразяваща се в счупване а първо и второ ребра двустранно и на
гръдната кост, контузия на средостанието/медиастинума/, както и множествени контузии на
белия дроб с локализация в областта на двата хилуса и по всички белодробни повърхности;
Коремна травма, изразяваща се в експлозивно разрушаване на слезката с последвал
вътрекоремен кръвооизлив в количество 1400мл. и контузия на двата бъбрека.
Установени са и счупване на лявата раменна кост и мекотъканни наранявания на
главата и крайниците.
Смъртта на И. М. М. се дължи на тежката съчетана травма, като водеща в случая е
кръвозагубата от разкъсаната слезка. Сама по себе си смърт може да настъпи и от черепно-
мозъчната травма.
Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания при процесното пътнотранспортно произшествие и настъпилата
смърт на М..
При аутопсията не са установени травматични увреждания по тялото на пострадалия
М., чието получаване да бъде обяснено с действието на поставен обезопасителен колан. При
конкретния механизъм на произшествието-удар на автомобила с челната си част в дърво
6
констатираните травматични увреждания предвид тяхната анатомична локализация,
морфология и вид, добре отговарят да са получени при рязко придвижване на тялото на
пострадалия напред и нагоре, което се наблюдава при липсата на поставен обезопасителен
колан при позиция на тялото му на задна седалка на автомобила.
При този механизъм на произшествието, ако пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан, при голямата енергия на удара не е сигурно, че не би получил
подобни по тежест смъртоносни увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни органи от
триточковия обезопасителен колан на задните седалки на автомобила.
По делото се разпита свидетелката Х. М.а М.а, дъщеря на ищеца М. Н. М..
„Още в същия ден вечерта са звъннали от полицията в П. на баща ми, казали са му,
че е станал инцидент и че брат ми е починал. Той в първия момент е помислил, че може би
не е вярно. На следващия ден са ходили до П., установили са, че това е истина, че е той и
вечерта се видяхме с баща ми, той беше страшно разстроен, че е загубил сина си и светът му
се беше сринал. До ден днешен не може да се възстанови от случилото се. Здравословно не е
много добре – вдига-сваля кръвното, на хапчета е за кръвно, нощно време не спи, постоянно
се връща към спомените си с него. Говори постоянно за събитието, не може да го преживее,
не може да свикне с тази мисъл, че него го няма и му е много тежко и трудно. Приживе бяха
в много добри отношения – виждаха се и се чуваха, на празници се събираха всички. Те са
живели в началото заедно, после са се развели с майка му на брат ми, но имам спомени и са
ми казвали майка ми и баща ми, че е идвал за през лято, през годината по празници е идвал.
Аз от детски спомени много не помня. Аз и брат ми бяхме в отлични отношения, тате
направи всичко възможно да сме постоянно заедно и веднъж седмично се виждахме,
чувахме се постоянно, тате много държеше да сме близки. Те постоянно си помагаха
непрекъснато, когато тате е имал възможност винаги са му помагали финансово, разчитаха
един на друг. Тогава, когато е станал пътният инцидент, те бяха ходили в Асеновград да
купуват булченска рокля и костюм, защото септември месец им беше сватбата и знам, че на
връщане е станал инцидентът.
Аз живея с приятеля ми на семейни начала, имаме и две деца, живеем в град З.. Баща
ми живее в момента на село, изолирал се е сам, много не иска да контактува с другите хора
след инцидента, иначе и той живее в град З., само че в апартамент. Преди инцидента брат ми
живееше в П., в апартамент, който му беше от страна на майка му – на баба му и дядо му е
бил този апартамент и той живееше там.“
По делото се разпита свидетелката Л. И. З..
„Имам дело срещу ДЗИ за неимуществени вреди, за парично обезщетение вследствие
на катастрофата на 21.05.2022 г., не знам номера на това дело. Ние сме се развели с бащата,
когато И. беше на две годинки. Доколкото си спомням бащата остана да работи някъде по
морето. В първите няколко години – две-три, вече нямам спомен, го виждаше по една събота
и неделя, много рядко в годината. И. мисля, че беше завършил първи клас, когато го взе за
няколко седмици, дали имаше и месец живя при него и оттогава почти не го е виждал и не се
е интересувал от И.. И. живееше при мен, аз живея в П., в апартамента на майка ми и баща
7
ми. До 1996 г. беше жив баща ми, след това той почина, след което сме живели тримата
заедно. Доколкото знам, не съм много сигурна, мисля, че М. М. живее в З. в апартамента, в
който беше на майка му, тя живееше там навремето, доколкото знам, не съм много сигурна.
Доколкото знам ние с И. почти никога не сме говорили за баща му, не е казвал пред мен, че
се вижда с него и не е поддържал отношения. И., след като завърши средното образование,
замина за И. и живя там седем години, така, че през тези седем години даже не знам баща му
изобщо знаел ли е в кой град и къде е бил И., с кой е бил. Аз познавам и семейството на
момичето, той е живял на семейни начала с едно момиче и с нейните родители там, през
тези години И. се е прибирал за по две седмици в България и е бил само при мен в
апартамента с приятелката си. През тези седем години е живял и е работил в И.. След като
се върна от И. той беше вече на достатъчно години, искаше да е по-самостоятелен и живя
вече там в апартамента на майка ми. Той се върна от И. през 2017 година. Нямам други деца
освен И.. Аз също знам за сестра му, знам, че се чуваха по телефона от време навреме, но в
какви отношения са били не знам, не са се виждали често, много рядко казваше, че е говорил
със сестра си, например на няколко месеца по веднъж, доста рядко в общи линии. От 2000 г.
се събрах с един човек, с който и до ден днешен живеем на семейни начала и когато съм
живяла при него съответно и И. беше с мене, живели сме заедно, не съм го оставяла да седи
в апартамента при майка ми или някой друг да го гледа. Когато синът ми завършваше
обучението си баща му не е присъствал, не знам дали той знае, че втората вечер И. замина за
И., за всичко се погрижих аз – за бал, за костюм, за дрехите, с мой братовчед ходихме в П. да
пазаруваме, баща му по никакъв начин не се е погрижил за нищо за бала, не знам дали той
изобщо е знаел, че И. е бил в И. на бал от училището.
С мъжа, за когото казах, че живеем на семейни начала, заедно ни е искът, тъй като
живеем на семейни начала от много години. До 2020 г. И. нямаше приятелка, не живееше с
приятелка. С Е. – с момичето, с което заедно загинаха – са от края на 2021 г. заедно, живяха
заедно. Тъй като от есента са заедно, може би от края на 2021 г. и новата 2022 г., мисля, че
оттогава заживяха заедно. Кога И. и сестра му са се запознали не знам. По принцип за такива
неща, специално за сестра му, И. ми казваше, когато са се чували, защото знаеше, че това е
дете, което няма нищо общо с отношенията с баща му, така че няма причина той да крие
нещо от мен – да се вижда с нея и да не ми казва, не е така, защото детето не е виновно за
нашите отношения с бащата. Мисля, че са се виждали по инициатива на И.. Мисля, че като
се е прибрал от И. я е потърсил да се виждат, все пак са брат и сестра.“
По делото се разпита свидетелката К.А. М.а, съпруга на ищеца М. Н. М..
„Познавам ищеца от 1993 г. От 1994г. сме съпруг и съпруга с граждански брак. Още
при запознаването ни той ми каза, че е разведен и има син от първия брак. Винаги е бил
коректен в това отношение. Никога не съм имала против да се вижда и контактува с детето.
Живеехме на квартира в гр. В. и контактите бяха по-трудни с оглед пътуването, но когато се
е прибирал в гр. З. в апартамента на майка му, винаги се е обаждал и винаги е плащал
издръжката, която му е присъдена. През 1993г., 1994г. и 1995 г. от месец април до месец
септември/октомври съпругът ми ходеше на работа в Съюза. Дори когато се роди дъщерята
8
той беше в чужбина. Когато съпругът ми се прибра от Съюза през 1995 г. дъщерята беше
родена. Той се обади и взе детето при нас. Детето тогава беше на 7 години и за пръв път се
запознахме тогава с него. Той се обаждаше и когато си идва се срещаха с детето, когато му
позволят да го види. Тогава се появи едно лъчезарно детенце, беше стресирано, защото баща
му има нова жена. Тогава тя го беше питала „Тате, нали няма да ме караш да й казвам
„мамо“?“ и той беше отговорил „Тя за теб е леля. Ти си имаш мама.
По присъдените неща, преди това е търсил контакти с детето, но не винаги са му
давали да се среща с него. След това, когато се прибираше от чужбина и си идвахме, винаги
е гледал да намери контакт да го види. Вече когато порасна и имаше телефон се чуваха по
телефон с него. Преди бала му детето беше намерило телефона на баща си. Обади се една
вечер, попита „тате, може ли да говорим?“, изглежда имаше нужда от средства за бала и
тогава той му каза, че ще му преведе със запис парите на майка му, за да няма проблеми.
Разбрахме кога е балът, отидохме, подарихме му синджирче и му дадохме някой лев, според
възможностите ни, не сме го обсипвали с пари. Когато И. М. навърши пълнолетие живееше
в апартамента, който е на майка му, баба му и дядо му в гр. П.. Винаги е казвал, че си в
апартамента в гр. П.. Живее на семейни начела, ходил е сигурно там. Не знаем да е живял
непрекъснато при тях, той 7 години живееше в И., след като завърши и тогава бяха
приключили контактите. Преди да замине в И. баща му му подаде ръка за да започне работа.
Майка му беше несъгласна, че ще работи с баща си непрекъснато. Трябваше шефът да ходи
да се моли и да обяснява, че е добре за детето и работата е хубава, съгласи се да започне
работа. После той замина за И. и беше там 7 години. Тогава нямахме контакти, когато е
идвал не се е обаждал и не сме разбирали. Дъщерята е родена 1995г. Той се прибра от И.
преди бала й, което означава около 2013г. Мисля, че от 2006г. до 2013г. беше в И., там
някъде. След 2013г., когато се върна от И., си живееше в гр. П.. Аз, съпругът ми и М. живеем
в гр. З.. След като М. се прибра от И. започна работа. Звъняхме му по телефона, чувахме се.
С дъщерята поддържаха контакти, почти всяка седмица се чуваха и се срещаха. Баща му /И./
2019г. ни пусна нова инсталация в апартамента, с баща си купиха материалите. Събирали
сме се в дъщерята, играеха си много с големия внук. Внукът ми е син на дъщеря ни.
Поканихме го на 50 годишнината, дойде с негова приятелка на юбилея на баща си. Дойде на
бала на дъщерята. Събирали сме се с него, просто така, в жилището на дъщерята. Баща му
като го видеше сияеше, разтапяше се, а когато той го питаше нещо казва „баща ми“, защото
нямаше сериозна приятелка и понякога на майтап му е казвал „баща ми, сега не ме
занимавай!“. Бяха в приятелски отношения. Съпругът ми се усамоти, започна да живее на
село, от работа се прибира. Имаме вила, която ни предписа свекървата, той се пренесе там да
живее. В петък, когато свърша работа, идва да ме вземе. Водим внуците си с нас. Не се
събира както преди с приятели. Почти всеки месец ходим до гроба, ходим до мястото,
където стана катастрофата, той направи паметна плоча там. Попита Л. за погребението
колко пари са нужни, тя му показа фактурата, той й даде пари в плик, за да й помогне. Макар
че тя не ни потърси да ни каже за погребението. Дъщеря ни трябваше да звъни и по друг
начин да разберем за деня.
9
Те двамата, той и Л. трудно комуникираха. Л. едва ли не беше готова за скандал и за
да няма той травми и неприятности гледаше да седи встрани, за да има спокойствие.
Режимът, който беше даден от съда, доколкото си спомням беше всяка първа седмица събота
и неделя и по един ден по избор от другите седмици. В тези дни е звънял е по телефона на
майката, за да види детето, дори свекървата е звъняла да го вземе и ние като си дойдем от гр.
В. детето да е при нас. Понякога му е указвано съдействие, понякога не. Бабата е казвала,
доколкото знам, тъй като не говоря аз по телефона с тях, казвала е понякога, че в момента
отсъстват и няма как да се срещне с тях, а той понеже идва за няколко дни и няма как да
остане повече, тъй като няма оправдателен документ за работа. За катастрофата научихме
като ни се обадиха от РПУ в гр. К. в 23:00ч. и търсиха М. М., тъй като аз вдигнах телефона.
Това се случи точно на именния ми ден, бяхме вкъщи с едни съседи. Изтръпнах и казах на
М., че го търсят за нещо. Той говори и затвори телефона. Попитах го за какво го търсят и
той ми каза „не знам, казаха ми, че е умрял.“ И той изпадна в шок. Тогава звъннах на една
позната посред нощ да искам телефона на майка му, защото той си контактуваше вече с
него, когато си имаше телефон и не звънеше на майка му, за да се срещат. Тя ме попита защо
звъня толкова късно и казах, че е нещо спешно и важно, че ни трябва номер. Тогава тя ни го
даде, той позвъня, тя каза „в момента не мога да говоря“. След това ние позвъняхме пак на
полицията, той пусна разговора на високоговорител, за да мога и аз да чувам и тогава
изпаднахме в шок. Той пак и звънна и тя каза „пътувам, остави ме намира“. Той повече не
посмя да й звънне. На следващия ден с един приятел, който ни взе с колата, ходихме до гр.
П., където разбрахме, че е откаран в болница „Св. Георги“. Той е с високо кръвно на
лекарства. По няколко пъти става нощно време, заспива, събужда се, разхожда се, пак
заспива. Когато отидем на гробища плаче. В ученическите си години И. се е обаждал, обади
се и за бала, идвал е после с един негов приятел вкъщи, винаги съм го питала дали е гладен,
когато сме имали възможност сме му давали по някой лев да си има.
Л. живее с един Н. на съпружески начала. Не мога да кажа от коя година точно, тъй
като ние си бяхме в гр. В.. После се преместихме в гр. З. и тогава разбрах, че тя живее с
някой. В последствие разбрах кой е човека. Пред нас И. не е говорил, че майка му си има
приятел. Контактувал си е нас просто, никога не сме го разпитвали. Нас ни е интересувало
детето.“
Ищецът М. Н. М. е сезирал на 14.06.2022г. ответника „Д.“ ЕАД със застрахователна
претенция за претърпените неимуществени вреди.
Страните не спорят по отношение на факта за наличие на задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответника „Д.“ ЕАД по отношение на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, управляван от Г.И.Ч. към датата на ПТП
21.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
10
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства разпит на свидетелите И. Н. Д. и Н. Н. Н., представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и приетата САТЕ, че на 21.05.2022г. към 18,30 часа –
светлата част на денонощието (в участъка на ПТП слънцето на тази дата залязва в 20:41 часа
– бел. в.л.), по път II-64, в зоната между гр. Б. и гр. К., в посока към гр. К. са се движили
един след друг товарен автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен номер РВ 8876 РА,
управляван от И. Н. Д., със скорост около 85 километра в час, след него се е движил лек
автомобил „Опел Мерива” с регистрационен номер СО 8492 ВМ, управляван от Г.И.Ч. и
след него се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер РВ 7359
АР, управляван от И. Н. Д..
Платното за движение в тази зона е било двупосочно с по една лента за движение в
протИ.положните посоки, всяка с широчина по 3,70 метра, разделени с прекъсната бяла
линия „М3”. Участъка е бил прав, без неравности, сухо асфалтово покритие, нормална
видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” е
предприел маневра за изпреварване на движещият се пред него лек автомобил „Опел”, като
според данните от разпитаните по делото двама свидетели, водачът на Фолксвагена е подал
ляв пътепоказател, увеличил е скоростта си на движение до към 108км./час и се е движил в
лентата за насрещно движение. Така, настигайки лек автомобил „Опел”, водачът на
последния, също предприема маневра за изпреварване на движещият се пред него товарен
автомобил „Дачия”, като е отклонил челната част на Опела вляво, по отношение посоката си
на движение, при което с челната си лява част е ударил в дясната странична част лек
автомобил „Фолксваген Голф”. Следствие на удара Фолксвагенът се е отклонил в ляво, като
е преминал в зоната на лявото крайпътно пространство, а лек автомобил „Опел”е продължил
движението си в посока напред. Водачът му Червенков е изменил посоката на движение на
автомобила в дясно, с цел връщане в дясната си лента, в която към този момент се е движил
товарен автомобил „ Дачия” и Опелът със задната си дясна част се е ударил в предна лява
част на товарен автомобил „Дачия Сандеро”. Следствие на този удар двата съударили се
автомобила са се насочили в посока напред и в дясно, по отношение първоначалната си
посока на движение, преминали са в дясното крайпътно пространство, където Опелът с
челната си част се е ударил в дънера на високо растящо дърво, и се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие но следствие на удара в дървото
от автомобилът се е откъснало предно дясно колело ведно с част от окачването му.
11
Дачията също е преминала през храстовидна растителност и се е установила в
мястото, където е описана в протокола за оглед.
Междувременно, след първия удар, лек автомобил „Фолксваген Голф”, движейки се в
крайпътното пространство, водачът му Д. е изменил траекторията на движение на
автомобила с цел да навлезе в зоната на платното за движение, но това изменение на
посоката е било с резки движения и автомобилът, навлизайки в платното за движение е
изгубил страничната си устойчИ.ст и така преминавайки косо, през платното за движение,
автомобилът се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед.
Анализът на определения механизъм на възникване и развитие на ПТП дава
основание да се направи извод, че от техническа гледна точка, причините за възникване на
ПТП не са от технически характер и следва да се търсят в субективните действия на водача
на лек автомобил „Опел Мерива” с регистрационен номер СО 8492 ВМ - Г.И.Ч., преди да
предприеме маневра за изпреварване на движещият се пред него товарен автомобил да се
убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.
С това водачът на лек автомобил „Опел Мерива” с регистрационен номер СО 8492
ВМ - Г.И.Ч. е нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл. 5. (1) ЗДП „Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;“
„Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.“
Водачът лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № РВ 7359 АР – И.
Н. Д. също е нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл. 21. (1) (При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в 90km/h в извън
населено място за МПС категория В. Установено бе, че И. Н. Д., предприемайки
изпреварване на движещия се пред него л.а. „Опел“, макар и на пътен участък, където това е
било разрешено и подавайки своевременно мигач, се е движил със скорост от 108 км/ч, т.е. с
12
18 км/ч над разрешената максимална скорост за движение извън населено място, тъй като
пътят не е бил скоростен.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновните водачи на МПС
Г.И.Ч. и И. Н. Д.. При ПТП пострадалият И. М. М. е получил следните увреждания:
Тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване
на костите на лицевия масив и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на
главния и малкия мозък;
Гръдна травма, изразяваща се в счупване а първо и второ ребра двустранно и на
гръдната кост, контузия на средостанието/медиастинума/, както и множествени контузии на
белия дроб с локализация в областта на двата хилуса и по всички белодробни повърхности;
Коремна травма, изразяваща се в експлозивно разрушаване на слезката с последвал
вътрекоремен кръвооизлив в количество 1400мл. и контузия на двата бъбрека.
Установени са и счупване на лявата раменна кост и мекотъканни наранявания на
главата и крайниците.
Смъртта на И. М. М. се дължи на тежката съчетана травма, като водеща в случая е
кръвозагубата от разкъсаната слезка. Сама по себе си смърт може да настъпи и от черепно-
мозъчната травма.
От неоспореното от страните заключение на СМЕ бе установено, че вследствие на
удара на И. М. М. са били причинени тежки травматични увреждания, довели до леталния
изход.
Установено бе и че ищецът М. Н. М. е баща на починалия при ПТП И. М. М..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492
ВМ, управляван при ПТП от деликвента Г.И.Ч., е бил сключен с „Д.“ ЕАД договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
№BG/06/121002097248, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год., т.е. към датата на
ПТП, 21.05.2022 год.
По възражението на ответника „Д.“ ЕАД съпричиняване от страна на пострадалия И.
М. М.. Възражението е неоснователно. Видно от приетото заключение на СМЕ не се
установява пострадалият И. М. М. по време на ПТП да е бил с поставен предпазен колан.
Предвид голямата енергия на удара не е сигурно, че не би получил подобни по тежест
смъртоносни увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни органи от триточковия
обезопасителен колан на задните седалки на автомобила. Лек автомобил марка „Опел“,
модел „Мерива“ с peг. № СО8492ВМ, управляван от Г.И.Ч. след удара с Дачията е
продължил и се е ударил челно в дърво, като пострадалият И. М. М. е бил пътник в
посочения опел.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намери,
че е налице основание за редуциране на размера на същите, поради установеното по делото
13
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на трето, неучастващо по делото лице
– водачът на участвалия в ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №
РВ 7359 АР – И. Н. Д.. Установено бе, че този водач, предприемайки изпреварване на
движещия се пред него л.а. „Опел“, макар и на пътен участък, където това е било разрешено
и подавайки своевременно мигач, се е движил със скорост от 108 км/ч, т.е. с 18 км/ч над
разрешената максимална скорост за движение извън населено място, тъй като пътят не е бил
скоростен. Водачът на л.а. „Опел“ също се е движил с 85 км/ч., т.е. водачът на л.а.
„Фолксваген“ в конкретния случай е нямал право да предприема изпреварване с оглед
забраната на чл.21 от ЗДвП. Извършеното от него нарушение на горното правило за
движение по пътищата е станала пряка причина за ПТП. От друга страна следва да се отчете
по-големия принос на последния водач за настъпване на произшествието – същият очевидно
не е забелязал в огледалата за обратно виждане вече предприелия маневрата изпреварване
автомобил, който е подал мигач, указващ същата и променяйки траекторията си на
движение, сам се е ударил в него, т.е. сам е могъл да предотврати ПТП независимо от
действията на водача зад него. Преценявайки горните обстоятелства, при които е настъпило
ПТП, съдът приема, че и двамата водачи на МПС – на л.а. „Опел“ и на л.а. „Фолксваген“, с
действията си са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, но не в еднаква
степен, като приносът на водача Червенков се определя от съда на 80 %, а на водача Д. – на
20 %. Предвид изложеното настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна
на трето лице в размер на 20 %. Горното не е основание за намаляване отговорността на
прекия причинител Г.И.Ч., респ. на застрахователя „Д.“ ЕАД по предявения срещу него пряк
иск. Съгласно чл.53 ЗЗД за вреди причинени от неколцина те отговарят солидарно.
Не е налице основание за намаляване на обезщетението съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД,
тъй като увреждането не е допринесено от увредения И. М.. Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица. Смъртта поставя край на жИ.та като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедлИ.ст по-висок размер на обезщетение.
В случая неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни
страдания на бащата М. Н. М., загубил внезапно и невъзвратимо своя единствен син И. М.
М.. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Х. М.а
М.а, Л. И. З. и К.А. М.а. Макар и в семейство на разведени родители И. М. М. е запазил
своята връзка с баща си М. Н. М. и загубата му се е отразила тежка в психически и
емоционален план на ищеца.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
дете, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
14
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедлИ.стта, необходимите
суми, която ответникът дължи на ищеца са в размер на 130 000 лева, която сума съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва, дължима на осн. чл.86 ЗЗД – от деня на завеждане на иска, 15.09.2022г., до
окончателното им заплащане. За разликата между присъдения размер от 130 000 лева до
пълния предявен размер на искът от 180 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на държавните такси и разноски:
Ищецът М. Н. М. е направил следните разноски:7200,-лв. държавна такса, 450 лв.
СМЕ и САТЕ, 3200,-лв. адвокатско възнаграждение или общо 10850,-лв. Съгласно чл.78 ал.1
ГПК съобразно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 7836,11лв.
Ответникът е „Д.“ ЕАД е направил разноски в размер на 600,-лв. за СМЕ, САТЕ и
свидетели и 540лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 1140-лв., като съобразно
отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата 316,69лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД „Д.“ ЕАД с
ЕИК**** гр.С. бул.„Витоша“ №89Б да заплати на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.З.
ул.“Хаджи Д.“ №5 т.6 ап.36, по банкова сметка IBAN BG83 BUIN 9561 5100 *** сумата 130
000 лева (сто и тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от М. Н.
М. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на неговия син И. М. М. с
ЕГН**********, вследствие настъпило на 21.05.2022г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2022г. –до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 180 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, „Д.“ ЕАД с ЕИК**** гр.С. бул.„Витоша“
№89Б да заплати на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.З. ул.“Хаджи Д.“ №5 т.6 ап.36
сумата от 7836,11лв. (седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева и единадесет
стотинки), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.З.
ул.“Хаджи Д.“ №5 т.6 ап.36, да заплатят на „Д.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 316,69лв. (триста
и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки), съставляваща направени по делото
разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15