Решение по дело №199/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е  № 193

Гр. Сливница, 20.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията Николов гр.дело № 199 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

ИЩЕЦЪТ  И.С.Д., ЕГН ********** е предявил осъдителен иск срещу „С.-**“ ООД с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, възлизащо в размер на 570 лв., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В исковата молба се твърди, че от 17.07.2012 г. по силата на безсрочен трудов договор ищеца е работил в ответното дружество на длъжност „обслужващ бензиностанция“ с място на работа „Бензиностанция, газстанция и паркинг - гр. Д.“, като за престирания от него труд е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 570 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на 07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че със заповед № 86/08.12.2017 г. е било удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство е било вписано и в трудовата книжка. В заповедта изрично било упоменато, че на ищеца следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не било заплатено.

Представя към исковата молба документи, относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Прави искане да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което са се снабди с удостоверение от ответника, от което да видно какъв е размерът на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди декември 2017 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. С отговора ответникът е признал иска по основание и размер. Твърди, че ищцата е отказала да подпише ведомостите и фишове за заплати, както и протоколите за инвентаризация, за което са били съставени четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2 бр. и от 15.12.2017 г. Сочи, че ищцата не е съдействала по никакъв начин, за да получи трудовото си възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищеца отказва да предостави банкова сметка, ***ата искова молба, което от своя страна е изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да уважи ищцовата претенция поради признание на иска, като не присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.

Представя към отговора четири броя писмени доказателства, относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца - адв. Л.А. от САК, прави искане съдът да постанови решение при признание на иска, като предвид недоказаността на твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, моли на доверителя й да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен на основание чл. 56, ал. 2 ГПК, се представлява от упълномощеният си адвокат Босолов, който поддържа отговора и признава иска, предмет на настоящото съдебно производство.

С оглед признанието на иска и направеното от страна на процесуалния представител на ищеца изрично искане за постановяване на решение в този смисъл, съдът трябва да постанови решение при признание на иска, без да излага съображения по същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че направеното признание се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства и по - конкретно подписаната от законния представител на ответника Заповед № 86/08.12.2017 г., с която е разпоредено на работника да се начислят и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, което, видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца, е в размер на 570 лв. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за извършено от страна на ответника плащане, каквито фактически твърдения не са и били въведени с отговора на исковата молба.

Основният спор между страните в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищеца съдебни разноски.

Съобразявайки това, с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че основателността на възражението по чл. 78, ал. 2 ГПК предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, респ. като докаже, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права по смисъла на чл. 3 ГПК.

По делото са били представени четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ от ищеца документ, в който се съдържа признание за тези обстоятелства. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства, с изключение на посочените протоколи, които не могат да се ценят по различен от посочения по-горе начин, от които да се установява, че ищецът неоправдано не е прел предложеното му плащане или не е дал необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл да изпълни задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените по делото протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане на дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че посочените в протоколите работници, сред които и ищецът, са отказали да получат заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Макар че решението, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница

                                                                                                                                                      

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „С.-**“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.“ ул. „П.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на И.С.Д., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 570 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.-**“ ООД да заплати на И.С.Д., ЕГН **********  сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „С.-**“ ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляващи държавна такса.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която „С.-**“ ООД е осъдено да заплати на И.С.Д., ЕГН ********** сумата в размер на 570 лева по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.

РЕШЕНИЕТО в частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. с частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: