Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……………../31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 17558 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „А.Е.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Т.– Н” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника за
сумата от 3.96 лева, представляваща законната лихва върху главницата от
445.25 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за търговска
продажба на стоки, за което е издадена фактура № ****/27.06.2017г., считано от
15.09.2018г. до 16.10.2018 г. /изплащане на задължението/ и за сумата в размер на 55.04 лв. (петдесет
и пет лева и четири стотинки), представляваща мораторна
лихва върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до
14.09.2018 г..
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: посочената главница
представлява стойност на получена, но незаплатена стока /водна помпа/,
за което е издадена фактура № ****/27.06.2017 г. на
обща стойност 445.25 лв.
Стоката е получена от купувача на 27.06.2017г. Въпреки приемането на стоката и
изправността на ищеца, купувачът не е изпълнил поетите от него задължения за
плащане на дължимата цена на доставената стока. Предвид неизпълнение на поетото
от ответника задължение, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 139690/2018г. по описа на ВРС, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу
така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение в срок, като на същата дата /16.10.2018г./ е изплатил по банковата
сметка на кредитора сумата в размер на 445.25 лева. Ответникът е изплатил
дължимата цена със забава. Върху просрочената главница ответникът дължи и
обезщетение за забава за периода от падежа 27.06.2017 г. до 14.09.2018 г., както и законна лихва
от депозиране на заявлението до дата на извършеното плащане. Задължението е
изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че ищецът не е доставил стоката, като приложената фактура
удостоверявала, че стоката остава собственост на продавача до изплащане на
дължимата цена. Представената фактура не била двустранно подписана от
представители на страните. Възразява срещу дължимостта
на разноските. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът,
като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка
с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №13969/2018г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от „А.Е.” ООД, ЕИК **** заявление
от 15.09.2018г. срещу „Т.– Н” ЕООД, ЕИК ****,
за заплащане на сума в
размер на 445.25 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение по договор за търговска
продажба на стоки, за което е издадена фактура № ****/27.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 55.04 лв. (петдесет и пет лева и
четири стотинки), представляваща мораторна лихва
върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018
г., както и сумата от 325 лв. за направените по делото разноски, от която: 25
лв. (двадесет и пет лева) за заплатена държавна такса и 300 лв. (триста лева)
за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът
е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение №6944/19.09.2018г. В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника за недължимост
на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск.
Като писмено
доказателство по делото е прието копие на фактура №****/27.06.2017г. на стойност 445.25 лева с ДДС, издадена от ищеца, в
качеството му на доставчик на стоки
/водна помпа АТП/. Получател
на услугите е ответникът. Фактурата не е двустранно подписана.
Видно от Преводно нареждане от
16.10.2018г., ответникът е извършил плащане на сумата 445.25 лева по фактура ****/27.06.2017г..
При
така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителните искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните
суми. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно
и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни
отношения, по силата на сключен между тях договор за търговска продажба,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност
стоки на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението.
Съгласно
чл. 318, ал. 1 ТЗ
търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка
с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо
лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за
продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за
неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ.
С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и
произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква
задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са
юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като съдът приема, че
развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в
отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно
чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните
по делото доказателства установяват, че между страните е сключен валиден
договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран
в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е
представил фактура № №****/27.06.2017г. на стойност 445.25 лева
с ДДС.
Установи
се, че на 16.10.2018г. /след издаване на заповедта за изпълнение и получаването
и на 05.10.2018г. от ответника/ е погасена претендираната
от ищеца сума в размер на 445.25 лв., представляваща неизплатена цена по договор за търговска
продажба на стоки, за което е издадена фактура № ****/27.06.2017г.
Извършеното плащане на цената на стоката, представляващо
извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоката е доставена от ищеца и приета от ответника, което аргументира за решаващия състав извода, че по правоотношението, възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил
задълженията си и в тежест
на ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на договорената цена.
Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на главницата е надлежно погасено с изпълнението му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на решението съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска/след
подаване на заявлението – чл.422, ал.1 ГПК/, които са от значение за спорното
право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая
плащането на претендираната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене главницата по заповедта е погасена чрез
плащане.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. В случая, видно от представената фактура,
падежът на задължението е 27.06.2017г.
От
представените доказателства не се установява да са погасени суми претендирани върху главницата като законна лихва за забава
за периода от завеждане на заявлението до погасяване на задължението, както и
лихва за забава в размер на
55.04 лв. (петдесет и пет лева и четири стотинки), върху посочената главница,
начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018 г.
Установи се
наличието на главно задължение, както и постигната между страните договореност
за заплащане на същото на определена дата. Ответникът не е заплатил цената на
стоките на падежа, уговорен между страните. Ето защо на осн.
чл. 294, ал. 1 ТЗ и с оглед, че размерът на претендираната
лихва е в рамките на определения по реда на 162 ГПК служебно от съда, изчислен
с програмен продукт Апис финанси, искът досежно лихвите е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 55.04 лв., мораторна
лихва върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до
14.09.2018 г..
Законната лихва се дължи от предявяване
на претенцията в съда – 15.09.2018г. по арг.от чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането за главницата /16.10.2018 г./ и възлиза на 3.96 лева.
Относно разноските:
В
случая плащането е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, т.е.
ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство и сега не
може да черпи права от собствената си забава, поради което дължи разноски за
заповедното производство. Следва
да се постанови осъдителен диспозитив за разноските,
направени в заповедното производство в общ размер на 325 лева, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
Предвид
направеното оспорване от ответника с подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК, както и с отговора по чл.131 ГПК и извършено плащане след издаване на
заповедта за изпълнение, същият е дал повод за установяване на размера на
вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените
от ищеца разноски. Възражението
на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираното
от ищеца е в предвидения размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 300 лева. Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски общо от 375 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.Е.” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, от една страна, и ответника „Т.– Н” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 3.96
лева, представляваща законната лихва
върху главницата от 445.25 лв. - цена по договор за търговска продажба на
стоки, за което е издадена фактура № ****/27.06.2017г., считано от 15.09.2018г. до 16.10.2018 г.
/изплащане на задължението/ и на сумата от 55.04
лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница, начислена за периода от
27.06.2017 г. до 14.09.2018 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №13969/2018г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Т.– Н” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Е.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 325 /триста двадесет и пет лева/ лева, представляваща реализирани
от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в заповедното
производство по ч.гр.д.13969/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.– Н” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Е.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 375 лева /триста седемдесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищцеца
съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат при настоящото
разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: