№ 56
гр. Сливен, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212200600229 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е въззивна жалба от адв. М.Д. от АК - Сливен, защитник на подсъдимия
К. В. ОГН., против присъда № 28/12.05.2021г. постановена по нохд № 118/2021г. по описа
на Районен съд гр.Нова Загора.
С атакуваната присъда подсъдимият К. В. ОГН. е признат за виновен в това, че на
03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки, въведени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2,
чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на
територията на страната, като лице по т.2 „а“ от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България: Пристигане от рискова зона –
Великобритания“, поставено под карантина с Предписание за поставяне на карантина №
210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок от 10 дни от 26.12.2020 г. до
04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска дома си или мястото
на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието срок на
адрес в ***, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със
смъртни случаи от СОVID-19, обявена с Решение на МС №325/14.05.2020г., удължена с
1
Решение №855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за извънредна епидимична обстановка,
поради което и на основание чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години и глоба в размер на 10000 лв.
С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се
заявява, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на
материалния закон. По отношение на фактическата обстановка по делото се сочи, че същата
е безспорно установена и доказана т.е. същата не се оспорва вкл. и това, че подсъдимият
действително е нарушил наложените му с Предписание за поставяне под карантина
№210226/497352/26.12.2020 г. ограничителни мерки - да не напуска дома си, като същият е
напуснал дома си. Оспорва се правната квалификация на деянието като такова по чл.355 ал.2
от НК и се обосновава теза, че същото следва да се квалифицира като такова по чл.355 ал.1
от НК. Заявява се, че квалифициращото обстоятелство „свързано със смъртни случаи”
следва да се отнася до деянието, а не до елементите „епидемия, пандемия или извънредно
положение” т.е. деянието на подсъдимия да е свързано със смъртни случаи. Сочи се, че при
тълкуването на разпоредбата на чл.355 ал.2 от НК е необходимо съдът да стигне до извод, че
от самото деяние на подсъдимия е последвал смъртен случай, а не да се приема, че
смъртните случаи на други места в страната са свързани с това деяние. Според тезата на
защитата, само наличието на смъртен случай от конкретното деяние на подсъдимия би
следвало да води до квалифициращото обстоятелство „свързано със смъртен случай“, а не
абстрактно деянието да е станало по време на епидемия, пандемия или извънредно
положение. Навеждат се доводи, че предвиденото за това престъпление наказание е
прекалено тежко сравнено с други престъпления като напр. чл.119 от НК, чл.122 ал.2 от НК,
123 от НК, вкл. и предвиденото наказание глоба, чийто размер се определя като непосилен
за обикновения български гражданин. Настоява се за решение, с което да бъде изменена
присъдата на Районен съд – Нова Загора, като подсъдимият бъде признат за виновен за
престъпление по чл.355 ал.1 от НК, за което да му бъде наложено справедливо наказание.
Алтернативно, ако не бъде възприета предложената правна квалификация, се настоява за
отмяна на присъдата в частта й относно наложеното наказание глоба, за което се заявява, че
е непосилно за подсъдимия.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият К.В. О., редовно призован, не се
явява лично, а за него се явява упълномощения му защитник. Последният поддържа жалбата
на посочените в нея основания, като заявява, че деянието на подсъдимия следва да се
преквалифицира като такова по чл.355 ал.1 от НК вместо по чл.355 ал.2 от НК. Обосновава
се наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с това се мотивира
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК т.е. на подсъдимия да не бъде наложено
наказанието глоба, тъй като същото било твърде сурово.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е
неоснователна, тъй като м мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения за обективната и субективната съставомерност на деянието, а установените
2
фактически обстоятелства, относими към обективните признаци не дават основание за
преквалифициране по чл.355 ал.1 от НК. Настоява присъдата на НЗРС да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
На 26.12.2020г. подсъдимият К.О., който от м.септември 2020г. работел в Кралство
Великобритания, се завърнал в Република България, като преминал границата през ГКПП -
Видин.
На основание чл.61 ал.6 от 3акона за здравето и Заповед РД-01-725/23.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването, от РЗИ - Видин по отношение на подс. К.О. било издадено
предписание за поставяне под карантина № 201226/497352 за срок от 10 дни /считано от
26.12.2020г./, като лице пристигащо от рискова зона - Кралство Великобритания.
Подсъдимият О. сам лично подписал предписанието и бил запознат със
задължението си да не напуска посочения в предписанието адрес *** за срок от 10 дни,
считано от 26.12.2020 г.
На 03.01.2021 г. около 11.35 часа излязъл от дома си и отишъл до магазин, за да си
купи цигари.
По това време, на адреса му на *** отишли служители на РУ на МВР - Нова Загора -
свид. Н.С. и негов колега, за да проверят дали подс. К.О. спазва карантината си. Последният
не бил установен на адреса си.
Служителите на РУ на МВР - Нова Загора изчакали и след малко подс. К.О. се
прибрал, като обяснил, че е ходил за цигари.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически
3
констатации.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и
изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка
всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по
това дело обстоятелства доказателства и доказателствени средства и в този смисъл
въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.
От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд
е дал вяра на показанията на свид. Н.С., както и и на писмените доказателствени материали
- предписание № 201226/497352 за поставяне под карантина на РЗИ - Видин, решение за
обявяване на извънредно положение, издадено от Народното събрание, обн. ДВ бр. 22 от 13
март 2020г., заповед № РД-01-448/31.07.2020г. на Главния държавен здравен инспектор,
решение № 855/25.11.2020г. на МС, заповед № РД 01-725/23.12.2020г. на Министъра на
здравеопазването, които действително напълно кореспондират помежду си.
Показанията на разпитания свидетел са от съществено значение, тъй като чрез тях
не само се установява обстоятелството, че при извършената проверка подсъдимият не е бел
намерен на адреса, на който е бил поставен под карантина, но и какви обяснения са били
дадени от страна на подсъдимия и съпругата му – че е отишъл да си купи цигари респ. че е
отишъл на гости при свой братовчед. Изясняването на причината, поради която
подсъдимото лице е напуснало адреса, на който е карантинирано има пряко отношение към
преценката относно обществената опасност на извършеното деяние.
Следователно присъдата на НЗРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. Както
гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по
несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и
доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира,
че присъдата на НЗРС не само че не е необоснована, но не е и материално
незаконосъобразна.
Такова оплакване /за материална незаконосъобразност/ се съдържа и обосновава
както в писмената жалба и във връзка с него се излагат конкретни възражения и аргументи,
така и се поддържа в с.з. по повод на искането за промяна на правната квалификация на
деянието на подсъдимия респ. по повод на искането за отмяна на наложеното наказание
глоба.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали и
приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подсъдимият К. В. ОГН. е осъществил от обективна и субективна страна
4
признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е
бил признат за виновен и осъден т.е. че на 03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки,
въведени против разпространението или появяването на заразна болест по хората със
Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за
здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.2 „а" от Заповед
№ РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България:
Пристигане от рискова зона - Великобритания", поставено под карантина с Предписание за
поставяне на карантина № 210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок
от 10 дни от 26.12.2020 г. до 04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед
№ РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не
напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на
посочения в предписанието срок на адрес в ***, като деянието е извършено по време на
епидемия и пандемия свързана със смъртни случаи от COV1D-19, обявена с Решение на МС
№325/14.05.2020г, удължена с Решение №855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за
извънредна епидемична обстановка – престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.
В мотивите си районният съд подробно и аргументирано е обосновал и изложил
съображенията си относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление, като настоящата инстанция изцяло ги въз приема и споделя.
Действията на подсъдимия, изразяващи се в напускането на конкретния адрес в
гр.Нова Загора, на който той е посочил, че ще пребивава през съответния период, вписан в
издаденото предписание с № 210226/497352 от 26.12.2020г. не са предмет на спор и са
категорично установени от събраните доказателства.
С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях той е осъществил и състава
на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като те са
довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против
разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед
№ РД-01-725/23.12.2020 г. година на Министъра на здравеопазването на Република
България, а деянието е било извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България с решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година във връзка с
разрастваща се епидемия от COVID-19 на територията на страната.
С предписание № 201226/497352 от 26.12.2020 г. на РЗИ - Видин са били въведени
индивидуални мерки против разпространяването на заразна болест по хората, конкретно на
COVID-19 по отношение на подсъдимия, конкретно пребиваване под карантина на
посочения от лицето адрес. Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-
725/23.12.2020 г. която в т. 1 указва, че всички пристигащи от Кралство Великобритания се
поставят под карантина.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
5
административен акт. От външна страна то е било издадено в изискуемата от закона форма,
от компетентен орган и съобразно целите на закона.
С напускането на мястото за изолация подсъдимият О. е осъществил
изпълнителното деяние "наруши" от състава на престъплението по чл.355 от НК.
Правилна е преценката на районния съд, че разпространението на болестта е
свързана със смъртни случаи и това е ноторен факт, а ноторните факти не подлежат на
доказване.
Следователно правилно деянието на подс. К.О. е квалифицирано като такова по чл.
355. ал. 2 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата, че деянието следва да се квалифицира
по основния състав т.е. като такова по чл.355 ал.1 от НК с аргумента, че квалифициращото
обстоятелство „свързано със смъртни случаи” следва да се отнася до конкретното, а не до
елементите „епидемия, пандемия или извънредно положение” т.е. самото деяние на
подсъдимия да е свързано със смъртни случаи.
Настоящата инстанция намира, че такова тълкуване на разпоредбата на чл.355 ал.2
от НК е неправилно и формално стеснително. Цитираната законова разпоредба е ясно
формулирана и не създава никакви предпоставки за съмнение, че квалифициращото
обстоятелство „свързано със смъртни случаи” следва да се отнася именно към наличието на
епидемия, пандемия или извънредно положение, по време на които да е извършено
конкретното деяние.
В настоящия случай няма спор, че деянието на подсъдимия е извършено по време
на епидемия респ. пандемия, свързани със смъртни случаи. С Решение на МС №
325/14.05.2020г. е обявена извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 855/
25.11.2020г. на Министерски съвет. За съставомерността на деянието по чл.355 ал.2 от НК
не се изисква от конкретното деяние на подсъдимия да са произтекли смъртни случаи. В
противен случай т.е. ако от деянието на подсъдимия са възникнали смъртни случаи,
отговорността му би била различна и по-тежка.
Предписанието на РЗИ - Видин е било връчено лично на подсъдимия, който е бил
запознат не само с обстоятелството, че е бил поставен под карантина, но и че носи
наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея. Предвид това
той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите действия и
чрез последните е целял тяхното настъпване.
При това положение правилно и законосъобразно подсъдимият К. В. ОГН. е бил
признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК и
съответно е бил осъден по това обвинение.
Наказанието по отношение на подс. К.О. е било определено по реда на 54 от НК,
като в конкретния случай съдът не е констатирал наличието на многобройни и/или
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е била приложена разпоредбата
6
на чл.55 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът е преценил и възприел като
смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подсъдимия, а като отегчаващи вината обстоятелства е преценил
безотговорното му отношение към епидемичната обстановка.
Настоящата инстанция напълно споделя тези констатации съдържащи се в мотивите
към атакуваната присъда и намира за неоснователна претенцията на защитата на
подсъдимия за наличие на многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства.
Действително подсъдимият не е осъждан, а в хода на досъдебното производство е
направил самопризнания. Това, обаче, не е достатъчно за да се приеме, че в конкретния
случай са налице многобройни и/или изключителни отговорността му обстоятелства.
Ролята на самопризнанието респ. приноса на подсъдимия за разкриване на
обективната истина не следва да се преувеличават, тъй като по делото са налице достатъчно
други доказателствени материали, въз основа на които релевантните по делото факти се
изясняват обективно, всестранно и в пълнота.
Не би могло да се обоснове извод за проявена от страна на подсъдимия
самокритичност, тъй като в досъдебното производство липсва такова изявление от негова
страна, а в съдебното производство /пред първата и пред въззивната инстанции/
подсъдимият въобще не е благоволил да участва.
Причината, поради която подсъдимият е напуснал адреса, на който е бил поставен
под карантина, а именно – да си купи цигари, в никакъв случай не би могла да се прецени
като основателна и правилно районният съд е приел, че става въпрос за безотговорно
отношение към епидемичната обстановка в страната и конкретно в населеното място.
В този смисъл на подсъдимия законосъобразно е било определено наказание
лишаване от свобода в размер близо до предвидения минимум, а именно в конкретния
случай – четири месеца лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан и наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода, законосъобразно е било преценено, че с
оглед постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното изтърпяване на това
наказание. С оглед на това правилно районният съд е отложил изпълнението на наложеното
наказание четири месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Според настоящата инстанция това наказание по своя вид и размер напълно
съответства на степента на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него,
както и на наличните по делото влияещи на отговорността му обстоятелства.
Законосъобразно е наложеното и предвиденото кумулативно в нормата на чл.355
ал.2 от НК допълнително наказание глоба, чийто размер е определен в рамките на
предвидения минимум, който в конкретния случай е 10000 лв.
Неоснователно е искането на защитата на подсъдимия за отмяна на наложеното
7
наказание глоба. В жалбата се претендира приложението на разпоредбата на чл.54 ал.3 от
НК, но вероятно се има предвид разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, тъй като в чл.54 от НК
има само две алинеи.
Чл.55 ал.3 от НК не може да бъде приложена, тъй като основното наказание
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, е определено при условията на чл.54 от НК
и вече бяха направени констатации за липса на многобройни и/или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.55 от
НК. Обстоятелството, че подсъдимият не притежава средства за заплащане на глобата
поради това, че е безработен и няма доходи, както и възражението за непосилност не могат
да доведат до отмяна на това наказание, тъй като липсва съответното основание за това.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще. Конкретни оплаквания за
процесуална незаконосъобразност на присъдата на НЗРС не се съдържат нито в жалбата на
защитника на подсъдимия, с която е сезиран настоящия съд, нито се навеждат в съдебно
заседание.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд гр.Нова Загора, следва
същата да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 ал.6 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 28/12.05.2021г. постановена по нохд №
118/2021г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8